Определение по дело №5451/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10690
Дата: 11 март 2024 г. (в сила от 11 март 2024 г.)
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20231110105451
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10690
гр. София, 11.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110105451 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими и
допустими, поради което и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да се допусне изслушване на САТЕ със задачи, посочени в исковата молба.
Не следва да се уважава искането на ищеца, направено по реда на чл. 190 ГПК, което в
едната си част не касае спорни между страните факти, а в другата касае документи, които са
представени с отговора на исковата молба.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-автотехническа експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
Назначава за вещо лице по САТЕ Й. Д. Й..
Вещото лице да бъде призовано след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ищеца, направено по реда на чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 18.04.2024г. от 10.30 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
1
отговора на ответника, ведно с приложените към него доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Предявен е частичен осъдителен иск от П. С. Б. срещу „Д. с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 10 лв., част от общо вземане в размер на 49,.26 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по имуществена з.+”, поради настъпило на
08.01.2023 г. застрахователно събитие – ПТП, в резултат на което са причинени вреди на
застрахования лек автомобил „О.. Претендира се законна лихва от датата на исковата молба
– 27.01.2023г. (пощенско клеймо от посочената дата) и разноските по делото.
Ищецът твърди, че 17.01.2022г. сключил с ответника „Д. З. +”, клауза „Пълно каско” за
собствения си лек автомобил марка О. със срок на действие от 18.01.2022г. до 17.01.2023г,
като автомобилът бил застрахован за 5795,00 лева, а застрахователната премия жила
съответно заплатена. Твърди, че на 08.01.2023г., около 20.00 часа, управлявайки л.а. марка
О. се движил по бул. „Е.“ с посока от автокъща „С.. Посочва, че малко след автокъща „С.”, в
района на гр. Б., изпреварил товарен автомобил, от който изхвърчали камъчета и увредили
автомобила му. Сочи, че на 12.01.2023г. уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков
материал и съставил Опис - заключение по щета № ./12.01.2023г. В описа като увредени
детайли били описани: капак преден и калник преден десен. Посочва, че получил от
ответника застрахователно обезщетение в размер на 127,54 лева. Твърди, че извършил
справка в няколко сервира, от които получил информация, че сумата, необходима за
възстановяване на автомобила е 620,80 лева. С оглед гореизложеното претендира сумата в
размер на 10 лв., част от общо вземане в размер на 493,26 лв., представлящо неплатен
остатък от дължимо обезщетение за възстановяването на вредите по застрахования лек
автомобил в резултат на ПТП от 08.01.2023г. Претендира и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 27.01.2023г., както и разноските за производството.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Не оспорва, че към датата на настъпване на ПТП между него и
ищеца е било налице валидно сключен договор з. +”, клауза „Пълно каско” за собствения на
ищеца лек автомобил марка „О.. Твърди, че е платил застрахователно обезщетение в размер
на 127,54 лева, с което е погасил задължението си в пълен размер, като поддържа, че с
посочената сума се репарират действителните вреди по преден десен калник на автомобила,
които са в пряка причинноследствена връзка с процесното събитие. Твърди, че преди датата
на настъпване на събитието, са съществували уврежданията в областта на преден капак на л.
а. марка „О., поради което не е налице основание за ангажиране на отговорността
застрахователя по отношение на този детайл, уврежданията по който не са в резултат на
процесното ПТП. Моли за отхвърлянето на предявения иск и за присъждане на сторените по
делото разноски.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже сключването на договор за
имуществено застраховане с ответника, настъпването на събитие, представляващо покрит
риск по договора с ответника, в резултат на което са настъпили твърдените щети по
2
застрахования автомобил, действителната стойност на вредите към датата на събитието,
както и да е изпълнил задълженията си по договора, като е уведомил застрахователя за
настъпилото събитие с посочване на действителния механизъм на ПТП.
Ответникът следва да докаже твърденията си част от твърдените увреждания да са
съществували преди датата на ПТП, а при установяване на обстоятелствата в
доказателствена тежест на ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил задължението
си чрез плащане.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за
имуществено застраховане за процесния лек автомобил „Каско +“, клауза „Пълно Каско“ със
срок на действие от 18.01.2022г. до 17.01.2023г., както и че ответникът е заплатил на ищеца
сумата в размер на 127,54 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинените в резултат на настъпилото на 08.01.2023г ПТП щети по застрахования л.а.
марка „О..
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
плащане на претендираното вземане.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3