№ 20554
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110166892 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба с вх. № 360308/11.11.2024 г., подадена от „ТС“
ЕАД, в която се твърди, че в периода 05.2021 г. – 04.2023 г. ищцовото дружество е доставяло
до топлоснабден имот съсобственост на ответниците с адрес: гр. София, район „М“, ж.к. „М
4“, бл. 437, вх. А, ет. 1, ап. 3 /с абон. № 197542/ топлинна енергия, която останала
незаплатена. В посочения период действали Общи условия за продажба на топлинна енергия
от „ТС“ ЕАД на клиентите за битови нужди в гр. София, които били публикувани във в-к
„Монитор“ и влезли в сила на 10.07.2016 г., в чийто чл. 33 е разписано задължението на
потребителите, каквито се явявали и ответниците, да заплащат месечните си задължения в
45 – дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли. Имали задължение за
заплащането на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 на потребеното количество топлинна
енергия за отчетения период в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасяли. При неизпълнение в срок, следвало да заплатят на продавача на топлинна енергия
законна лихва за забава. Етажната собственост, в която се намирал топлоснабденият имот
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Директ“ ЕООД. Това
дружество извършвало разпределението на топлинната енергия на базата реален отчет. За
топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки.
Предвид изложеното ответниците Д. М. Б., Р. М. Б. и Т. М. А. дължали на ищцовото
дружество в условията на разделна отговорност следните суми: 1 039, 35 лв. – главница за
доставена до техен съсобствен имот в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. топлинна
енергия; 167, 55 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2022 г. – 02.07.2024 г.; 36,
10 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2022 г. и
8, 63 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. – 02.07.2024 г. Върху двете главници се
претендира законна лихва от 17.07.2024 г. /датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане.
За тези суми ищецът „ТС“ ЕАД подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК с вх. № 234179/17.07.2024 г., по което било образувано ч. гр. дело №
42952/19.07.2024 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, в рамките на което била
издадена Заповед № 23993/31.07.2024 г. Сочените за длъжници лица подали мотивирани
1
възражения.
Въз основа на изложеното ищецът „ТС“ ЕАД иска признаване за установено, че
ответниците му дължат следните суми при следните квоти: Д. М. Б. при квота от 1/6 дължи
от общата сума: 173, 22 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия, доставена в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. до имот, в който ответникът е
съсобственик; 27, 92 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 02.07.2024 г.; 6, 02 лв. –
главница за услугата дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г. и 1, 44 лв.
– мораторна лихва за забава за периода 15.08.2021 г. – 02.07.2024 г. Върху двете главници се
претендира законна лихва от 17.07.2024 г. до окончателното изплащане. Р. М. Б. при квота от
1/6 дължи от общата сума: 173, 22 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия, доставена в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. до имот, в който
ответникът е съсобственик; 27, 92 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. –
02.07.2024 г.; 6, 02 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. –
30.04.2023 г. и 1, 44 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.08.2021 г. – 02.07.2024 г.
Върху двете главници се претендира законна лихва от 17.07.2024 г. до окончателното
изплащане. Т. М. А. при квота от 4/6 дължи от общата сума: 692, 90 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, доставена в периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. до имот, в който ответницата е съсобственичка; 111, 70 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 02.07.2024 г.; 24, 07 лв. – главница за услугата
дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г. и 5, 75 лв. – мораторна лихва за
забава за периода 15.08.2021 г. – 02.07.2024 г. Върху двете главници се претендира законна
лихва от 17.07.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Ответницата Т. М. А. оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва
доставката на топлинна енергия и количеството й. Твърди, че за процесния период не била
потребител на топлинна енергия. Липсвали доказателства да е приела наследството на своя
наследодател. Оспорва дължимостта на претендираната лихва, тъй като по делото не били
представени доказателства за датата, на която били публикувани фактурите на интернет
страницата на ищцовото дружество. Сочи, че сумите за дялово разпределение били дължими
на топлинния счетоводител, а не на ищеца. Прави възражение за настъпила погасителна
давност. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Ответникът Р. М. Б. оспорва исковете по основание. Не ги оспорва по размер. Не
оспорва, че за процесния период до имота е доставяна топлинна енергия. Счита, че липсвали
доказателства за качеството му потребител. Ищецът признавал неизгоден за себе си факт,
конкретно, че друго лице е титуляр на партидата за имота. Оспорва дължимостта на сумата
за дялово разпределение, тъй като тази такса се дължала на трето лице. Счита се за
недължима претендираната лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска
отхвърлянето на предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът Д. М. Б. оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва
доставката на топлинна енергия и количеството й. Твърди, че за процесния период не бил
потребител на топлинна енергия. Липсвали доказателства да е приела наследството на своя
наследодател. Оспорва дължимостта на претендираната лихва, тъй като по делото не били
представени доказателства за датата, на която били публикувани фактурите на интернет
страницата на ищцовото дружество. Сочи, че сумите за дялово разпределение били дължими
на топлинния счетоводител, а не на ищеца. Прави възражение за настъпила погасителна
давност. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С Определение № 12398/15.03.2025 г. по делото е конституирано „Директ“ ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна. Исковата
молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
2
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед направеното от ответниците възражение за
изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е
да докажат погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, Ста на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и
трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в
настоящата хипотеза не се установяват.
По делото е представена Заповед № 2061/05.04.1991 г. издадена на основание чл. 13
Закон за собствеността и чл. 120 Наредба за държавните имоти и преписка № ДИ-03-6764-
5956/90 г., с която на Младен Б. Алексов е продаден имот със следния адрес: гр. София, ж.к.
„М-4“, бл. 437, вх. Д, ет. 1, ап. 3. На 09.08.1991 г. е сключен Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти между председателя
на ИК на ОбНС-община „М“, в качеството му на продавач и Младен Емилов Алексов
/купувач/ за продажба на недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. „М-4“, бл. 437, вх. Д, ет. 1,
ап. 3.
От Удостоверение за наследници № УН 17512/14.12.2020 г., издадено от Столична
община, район „М“ се установява, че лицето Младен Б. Алексов е починало 28.11.2020 г. и е
оставило за свои наследници Т. М. А. /съпруга/, Р. М. Б. /син/ и Д. М. Б. /син/.
Предвид гореизложеното и при липса на други доказателства относно извършени
разпореждания с правото на собственост върху топлоснабдения имот в процесния период
01.05.2020 г. – 30.04.2023 г. следва да изводът, че страна по неформалното правоотношение
по доставка на топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество през процесния
период са именно ответниците като съсобственици на процесния имот в сграда в режим на
етажна собственост при описаните от ищеца квоти в съсобствеността.
Неоснователно е възражението на ответниците, че ищцовото дружество не било
доказало приемането на наследството. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от
откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. Наследството се придобива с приемането
му от момента на откриване на наследството - смъртта на наследодателя, като при отказ от
наследство, частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници, а
наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото
наследство.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност. С Определение № 12398/15.03.2025 г.
съдът е обявил за безспорно между страните, че в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.
ищецът е доставял до имот с адрес: гр. София, район „М“, ж.к. „М 4“, бл. 437, вх. А, ет. 1, ап.
3
3 /с абон. № 197542/ топлинна енергия. Ответниците Т. А. и Д. Б. не са оспорили и
количеството на доставената топлинна енергия. Следвало е ищцовото дружество да
установи количеството топлинна енергия, доставяна до имота.
В тази връзка по делото са приети приложените към Молба с вх. № 1111015/28.03.2025
г. от „Директ“ ЕООД документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение,
съставени за имота за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г.; Индивидуални справки за същия
период, документи, удостоверяващи връчването на изравнителните сметки за процесния
период и документи за сертификация на уредите за дялово разпределение.
От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота
е доставяна топлинна енергия на стойност 1 158, 69 лв.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че начислените за топлоснабдения имот
суми за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г. са в общ размер на 1 158, 68 лв., от тази сума за
възстановяване била сума в размер на 119, 33 лв. Така общо дължимата сума за процесния
период била в размер на 1 039, 35 лв. Според вещото лице мораторната лихва за периода
15.08.2021 г. – 02.07.2024 г. е в размер на 176, 18 лв. Общо начислените суми за такса за
дялово разпределение били в размер на 36, 10 лв., а лихвата върху тази сума за периода
15.08.2021 г. – 02.07.2024 г. била в размер на 8, 63 лв. Според вещото лице липсват данни за
заплащане на посочените суми.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС с дата 09.10.2002
г. за избор на фирма за дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем
сървисис“ ООД, като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални
справки за дялово разпределение и протоколи за отчет, услугата е предоставена през
процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено
задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното
предприятие. В този смисъл се явява неоснователно възражението на ответника Д. Б., че
стойността на услугата дялово разпределение се дължала на топлинния счетоводител, а не
на ищеца. По делото е приет Договор № Д-0-69/03.06.2020 г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в Закон за
енергетиката.
По отношение на възражението за настъпила погасителна давност, съдът намира
следното. При действието на общите условия от 27.07.2016 г. давността за всяко месечно
задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на
месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен
характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“
от ЗЗД. Процесният период е 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г. Според цитираните правила на
ищцовото дружество задължението за заплащане на потребената за м. май 2021 г. топлинна
енергия е възникнало на 15.07.2021 г. след изтичане на 45-дневния срок. Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 17.07.2024 г., ето защо се
явява частичното основателно направеното от ответниците възражение за настъпила
погасителна давност за периода 16.07.2021 г. – 17.07.2021 г. Според изслушаната ССчЕ
дължимата за месец май 2021 г. сума е в размер на 23 лв. На основание чл. 162 ГПК съдът
следва да извърши пресмятането по данни на експертизата. Месец май има 31 дни.
Дължимата сума в размер на 23 следва да бъде разделена по броя на дните от месеца.
Дневното задължение е в размер на 0, 74 лв. Погасено по давност се явява вземане в размер
на 1, 48 лв.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. Неоснователно е възражението за недължимост на мораторната лихва
поради липсата на доказателства за публикуването на фактурите на интернет страницата на
ищцовото дружество. Това условия за възникване задължението за поставяне на потребителя
в забава важи за доставката на топлинна енергия за периода на действие на общите условия
4
от 2014 г.
По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца,
одобрени на 27.07.2016 г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че за месечната дължима сума по
прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с
определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима
покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за плащане на процесните вземания за
цена на топлинна енергия.
С погасяване на главното задължение по давност се погасяват и акцесорните задължения
– чл. 119 ЗЗД. Погасено по давност е задължението за сума в размер на 1, 48 лв. След
извършено изчисление с калкулатор за задължения на НАП се установява, че погасена по
давност е и мораторна лихва в размер на 0,31 лв.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответниците покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за сума в общ размер на 8, 63 лв. за периода 15.08.2021 г.
– 02.07.2024 г. следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът „ТС“ ЕАД претендира заплащането на следните суми: 50 лв. – държавна такса
за заповедното производство; 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство; 50 лв. държавна такса за исковото производство, юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 50 лв., 800 лв. за двете експертизи. Спрямо
уважената част от иска ответниците следва да заплатят на ищеца сума в размер на 99, 78 лв.
- разноски за заповедното производство и 798, 22 лв. – разноски за исковото производство.
Ответницата Т. М. А. е защитавана от адв. И. Н. по пълномощие и на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА. Съдът счита, че възнаграждението й следва да бъде в размер на 450 лв. за
исковото и заповедното производство. Съобразно уважената част от иска на адв. Н. следва
да се присъди възнаграждение в размер на 1 лв.
Ответникът Р. М. Б. е защитаван от адв. Дияна Ч. по пълномощие и на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА. Съдът счита, че възнаграждението й следва да бъде в размер на 450 лв. за
исковото и заповедното производство. Съобразно уважената част от иска на адв. Ч. следва
да се присъди възнаграждение в размер на 1 лв.
Ответникът Д. М. Б. е защитаван от адв. С. К. по пълномощие и на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА. Съдът счита, че възнаграждението му следва да бъде в размер на 450 лв. за
исковото и заповедното производство. Съобразно уважената част от иска на адв. Ч. следва
да се присъди възнаграждение в размер на 1 лв.
Водим от горното съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по реда на чл. 422 ГПК от „ТС“ ЕАД, ЕИК
******** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б установителен иск,
че Р. М. Б., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, ул. „В“ № 19, партер при квота от
1/6 дължи следните суми на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД: 172, 97 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, доставена в периода
17.07.2021 г. – 30.04.2023 г. до имот с адрес: гр. София, район „М“, ж.к. „М 4“, бл. 437, вх. А,
ет. 1, ап. 3 /с абон. № 197542/, в който ответникът е съсобственик, заедно със законна лихва
от 17.07.2024 г. до окончателното плащане; 27, 87 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 02.07.2024 г.; 6, 02 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода
06.2021 г. – 04.2023 г. заедно със законна лихва от 17.07.2024 г. до окончателното плащане, за
които суми е издадена Заповед № 23993/31.07.2024 г. по ч. гр. дело № 42952/19.07.2024 г. по
описа на Софийски районен съд, 175 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422
ГПК от „ТС“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ №
23Б установителен иск, че Р. М. Б., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, ул. „В“ №
19, партер дължи при квота от 1/6 сума за разликата над 172, 97 лв. до пълния предявен
размер от 173, 22 лв. , представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия,
доставена в периода 16.07.2021 г. – 17.07.2021 г. до имот с адрес: гр. София, район „М“, ж.к.
„М 4“, бл. 437, вх. А, ет. 1, ап. 3 /с абон. № 197542/, в който ответникът е съсобственик,
заедно със законна лихва от 17.07.2024 г. до окончателното плащане; сума за разликата над
27, 87 лв. до пълния предявен размер от 27, 92 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г.
– 02.07.2024 г. и 1, 44 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода 15.08.2021 г. – 02.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед №
23993/31.07.2024 г. по ч. гр. дело № 42952/19.07.2024 г. по описа на Софийски районен съд,
175 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по реда на чл. 422 ГПК от „ТС“ ЕАД, ЕИК
******** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б установителен иск,
че Д. М. Б., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, ул. „В“ № 19, партер при квота от
1/6 дължи следните суми на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД: 172, 97 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, доставена в периода
17.07.2021 г. – 30.04.2023 г. до имот с адрес: гр. София, район „М“, ж.к. „М 4“, бл. 437, вх. А,
ет. 1, ап. 3 /с абон. № 197542/, в който ответникът е съсобственик, заедно със законна лихва
от 17.07.2024 г. до окончателното плащане; 27, 87 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 02.07.2024 г.; 6, 02 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода
06.2021 г. – 04.2023 г. заедно със законна лихва от 17.07.2024 г. до окончателното плащане, за
които суми е издадена Заповед № 23993/31.07.2024 г. по ч. гр. дело № 42952/19.07.2024 г. по
описа на Софийски районен съд, 175 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422
ГПК от „ТС“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ №
23Б установителен иск, че Д. М. Б., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, ул. „В“ №
19, партер дължи при квота от 1/6 сума за разликата над 172, 97 лв. до пълния предявен
размер от 173, 22 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия,
доставена в периода 16.07.2021 г. – 17.07.2021 г. до имот с адрес: гр. София, район „М“, ж.к.
„М 4“, бл. 437, вх. А, ет. 1, ап. 3 /с абон. № 197542/, в който ответникът е съсобственик,
заедно със законна лихва от 17.07.2024 г. до окончателното плащане; сума за разликата над
27, 87 лв. до пълния предявен размер от 27, 92 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г.
– 02.07.2024 г. и 1, 44 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода 15.08.2021 г. – 02.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед №
23993/31.07.2024 г. по ч. гр. дело № 42952/19.07.2024 г. по описа на Софийски районен съд,
175 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по реда на чл. 422 ГПК от „ТС“ ЕАД, ЕИК
******** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б установителен иск,
6
че Т. М. А., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Б, ул. „С“ № 3В, ет. 1 при квота от 4/6
дължи следните суми на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД: 691, 93 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, доставена в периода
17.07.2021 г. – 30.04.2023 г. до имот с адрес: гр. София, район „М“, ж.к. „М 4“, бл. 437, вх. А,
ет. 1, ап. 3 /с абон. № 197542/, в който ответникът е съсобственик, заедно със законна лихва
от 17.07.2024 г. до окончателното плащане; 111, 49 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 02.07.2024 г.; 24, 07 лв. – главница за услугата дялово разпределение за
периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г. заедно със законна лихва от 17.07.2024 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед № 23993/31.07.2024 г. по ч. гр.
дело № 42952/19.07.2024 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 422 ГПК от „ТС“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б установителен иск, че Т. М. А., ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр. Б, ул. „С“ № 3В, ет. 1 дължи при квота от 4/6 сума за разликата над 691,
93 лв. до пълния предявен размер от 692, 90 лв., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия, доставена в периода 16.07.2021 г. – 17.07.2021 г. до имот с адрес: гр.
София, район „М“, ж.к. „М 4“, бл. 437, вх. А, ет. 1, ап. 3 /с абон. № 197542/, в който
ответникът е съсобственик, заедно със законна лихва от 17.07.2024 г. до окончателното
плащане; сума в разликата над 111,49 лв. до пълния предявен размер от 111,70 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 02.07.2024 г. и 5, 75 лв. – мораторна лихва за
забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода 15.08.2021 г. –
02.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 23993/31.07.2024 г. по ч. гр. дело №
42952/19.07.2024 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав.
ОСЪЖДА Р. М. Б., ЕГН **********, Д. М. Б., ЕГН ********** и двамата със съдебен
адрес: гр. София, ул. „В“ № 19, партер и Т. М. А., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Б,
ул. „С“ № 3В, ет. 1 да заплатят на „ТС“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следните суми: 99, 78
лв.-разноски за заповедното производство и 798, 22 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Я“ № 23Б да заплати на адв. И. А. Н., САК с адрес: гр. Б, ул. „С“ № 3В, ет. 1 на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сума в размер на 1 лв. за процесуално представителство на
ответницата Т. М. А..
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Я“ № 23Б да заплати на адв. Д. Иванова Ч., САК с адрес: гр. София, ул. „В“ № 19 на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сума в размер на 1 лв. за процесуално представителство на
ответника Р. М. Б..
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Я“ № 23Б да заплати на адв. С. К. К., САК с адрес: гр. София, ул. „В“ № 19 на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сума в размер на 1 лв. за процесуално представителство на
ответника Д. М. Б..
Решението е постановено при участието на „Директ“ ЕООД в качеството му на трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7