Решение по дело №22/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 110
Дата: 22 февруари 2022 г.
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20225640100022
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. гр. Хасково, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Гражданско дело №
20225640100022 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството
на вътрешните работи.
Образувано е по жалба от П. П. П. от град М., чрез адв. Д. А. от АК -
Хасково срещу Заповед за задържане, рег. № 1970за-531 от 12.12.2021,
издадена от полицейски орган – мл. инспектор при РУ на МВР - Хасково. В
подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваната с нея заповед за задържане, която пълномощникът на
жалбоподателя намира за издадена при съществени процесуални нарушения,
за необоснована и издадена в нарушение на материалния закон. Иска се
отмяната й от съда, а така също претендира се определяне и присъждане на
разноски. Жалбата е подадена пред съда /първоначално адресирана и
депозирана пред РС – Харманли, но след образуване на АНД № 583/2021 г., с
определение № 122/30.12.2021 г., производството по делото е прекратено и
същото изпратено по подсъдност на РС – Хасково, станало основание за
образуване на настоящото производство.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
1
редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото
представител. Чрез пълномощника по делото в лицето на адв. Д. А. от АК –
Хасково заявява в депозирано писмено становище, че поддържа подадената
жалба и моли да бъде постановено решение, с което оспорената заповед да
бъде отменена, а ОД на МВР – Хасково – осъдени да заплатят направените
разноски по делото на адвоката, който оказвал безплатна правна помощ, след
определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Административният орган и ответник по жалбата – полицейски орган,
заемащ длъжността „мл. инспектор“ в РУ на МВР - Хасково, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. Не представя становище по
жалбата при изпращане в съда на административната преписка.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК,
срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от субект,
легитимиран да атакува оспорената заповед, чрез лице, разполагащо с
надлежно учредена представителна власт, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства,
намира за установено следното:
Видно от представените с административната преписка, по която е
издадена оспорената заповед и от приобщените в хода на съдебното
производство материали по НОХД № 1348/2021 г. и приложеното Бързо
производство № 1084/2021 г. по описа на РУ на МВР - Хасково, се
установява, че на 12.12.2021 г. жалбоподателят е задържан в 21:16 часа, след
като на същата дата е бил спрян от органите на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Хасково за извършване на проверка при управление на моторно
превозно средство в град Хасково по ул. „*****“ . С оглед констатациите в
хода на проверката, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението
по пътищата, в негово присъствие, срещу жалбоподателя бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение, серия GA № 530764, който
последният отказал да подпише, както и да получи екземпляр от него, както и
от издадения талон за медицинско изследване № 082923 от 12.12.2021 г. На
задържания е бил извършен обиск, за който е съставен Протокол за личен
обиск на лице, рег. 1920-40037 от 12.12.2021 г., съдържащ се преписката и
2
прието като писмено доказателство.
С резолюция на наказващия орган, на основание чл. 33, ал. 1 от ЗАНН
административно – наказателното производство било прекратено с оглед
образуването на наказателно производство – Бързо производство № 1084 по
описа на РУ на МВР – Хасково за 2021 г., започнало с първо действие по
разследването – разпит на свидетел.
Видно от материалите по Бързо производство № 1084 по описа на РУ на
МВР – Хасково за 2021 г. в хода на разследването са приобщени писмени
доказателства, събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели,
проведен е и разпит на обвиняем, след като жалбоподателят П. П. П. е бил
привлечен в това процесуално качество с Постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 17.12.2021 г. за
престъпление по чл. 343б, ал.1 НК, като разследването е приключено със
заключително мнение на разследващия орган за предаване на съд от
17.12.2021 г.
С Определение № 182, постановено от РС – Хасково в съдебно
заседание проведено на 23.12.2021 г. по НОХД № 1348 по описа за 2021 г.,
съдът е одобрил постигнатото споразумение между Районна прокуратура гр.
Хасково, представлявани от прокурор Е. С. и адв. Д. А. от АК – Хасково,
защитник на подсъдимия П. П. П., по силата на което подсъдимият П. П. П., с
адрес: гр. Х., ул. „***** № *****, ЕГН: **********, е признат за виновен в
това, на 12.12.2021 г., в град Хасково, управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил, марка „******, модел „***, с рег. № ****, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,38 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен №
АRВА 0088 - престъпление по чл. 343б ал. 1 от Наказателния кодекс, поради
което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, съдът
му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3
години, както и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер на
190 лева. С постановения съдебен акт, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.
1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, на подсъдимия П. П. П. е наложено и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1/една/ година и 1/един/
месец, а на основание чл. 59, ал. 4 от НК, при изпълнение на наложеното
3
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, е приспаднато времето,
през което подсъдимият П. П. П., ЕГН: ********** е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
12.12.2021 г. На основание чл. 24, ал. 3 от НПК, наказателното производство
по НОХД № 1348/2021г. по описа на Хасковски районен съд по отношение на
подсъдимия П. П. П., с ЕГН: ********** е било прекратено.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, които се кредитират с необходимото доверие, доколкото са
събрани по надлежния ред и с предвидените в закона способи.
При така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган –
полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Компетентността му
да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство
произтича пряко от разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която
полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата
разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е
допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1 ЗМВР по своята същност се
явява заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ),
като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2
ЗМВР. Тази изисквания в конкретната хипотеза са удовлетворени. Заповедта
съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл. 74, ал. 2
ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския
орган, издал заповедта, основанието на задържането, данни,
индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, правото му на
преводач, в случай че не владее български език, на адвокатска защита, както и
е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда.
Изложеното в обстоятелствената част и материалите по административната
преписка, че лицето се задържа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
поради управление на МПС след употреба на алкохол над 1.2 /2.38/ промила,
4
макар и не особено прецизно, обоснова в достатъчна степен ясни твърдения
за осъществяване на признаците от обективна страна на престъпния състав по
чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс в хипотезата на наличие на данни. Това
еднозначно сочи на основание за приложение на разпоредбата на чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за
което има данни, че е извършило престъпление. В тази връзка е необходимо
да се изясни, че фактическите основания за издаване на процесната заповед
могат да бъдат извлечени както от документите, изготвени във връзка и по
повод издаването й, така и от материалите по Бързо производство №
1084/2021 г. по описа на РУ на МВР – Хасково, според дадените разяснения в
ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК. Въпреки че в оспорения административен акт
не са изложени подробно фактическите основания за задържането, то
естеството на деянието, съставянето на акт за установяване на
административно нарушение с посочване на конкретната стойност на
концентрацията на алкохол в кръвта, установена по надлежния ред – с
техническо средство, предявен още преди задържането, налагат извод, че на
жалбоподателя му е станало ясно фактическото основание на задържането,
респ. не е било нарушено правото му на защита.
Освен пори спазване на процесуалните правила, оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 72 от
ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в
специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са
налице обстоятелствата, посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1 – 7 ЗМВР. Задържането
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от
ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие
на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от
задържаното лице. В случая, събраните по делото доказателства обосновават
приложението на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно –
наличие на данни, че задържаното лице е извършило престъпление. Такива
данни по отношение на жалбоподателя безспорно са били налице, с оглед
наличието на конкретни писмени доказателства за осъществяване от
обективна страна на деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК. Ето защо, настоящият
съдебен състав намира, че към момента на задържането полицейският орган е
5
имал данни за извършено престъпление от лицето, което се установява и от
събраните по делото доказателства. Това е било достатъчно основание за
него, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката.
По тези съображения съдът приема, че събраните по делото
доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно – наличие на данни за извършено от
задържаното лице престъпление. В случая не е бил накърнен при издаване на
оспорвания административен акт и принципът за съразмерност. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на
принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК, прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Това в
случая е сторено с оглед на обществения интерес, който в конкретната
хипотеза надделява над изискването за зачитане на личната свобода, още
повече, че действието на презумпцията за невиновност е било преодоляно с
влязъл в сила осъдителен съдебен акт.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира
подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде
отхвърлена, а с оглед изхода на спора, не е налице основание за присъждане
на разноски на жалбоподателя, който единствен е отправил искане в тази
насока.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената от П. П. П. от град М., чрез адв. Д. А. от АК -
Хасково жалба срещу Заповед за задържане, рег. № 1970за-531 от 12.12.2021,
издадена от полицейски орган – мл. инспектор при РУ на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните по реда
Административнопроцесуалния кодекс.
6
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково:
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
7