№ 6852
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504515 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20090754/15.05.2023г., постановено по гр.д. №13889/2021г.
по описа на СРС, 138 състав, са отхвърлени предявените от Г. Л. Х. срещу
Медицински университет – София искове по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна
на уволнението, извършено със заповед №579/30.12.2020г., издадена от
ректора на Медицински университет – София на основание чл.344, ал.1 от КТ,
по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „главен асистент“ катедра „Психиатрия и медицинска психология“,
и по чл.344, ал.1, т.3 от КТ – за заплащане на обезщетение за оставане без
работа по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 2850 лева за периода 02.01.2021г. –
02.07.2021г. Осъден е Медицински университет – София да заплати на Г. Л. Х.
на основание чл.220, ал.1 от КТ сумата от 216 лева – обезщетение за
неспазване срока на предизвестие, заедно със законната лихва от 01.03.2021г.
до погасяване на задължението. Осъден е Медицински университет – София
да заплати на Г. Л. Х. на основание чл.224, ал.1 от КТ сумата от 626,40 лева –
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г., заедно със
законната лихва от 01.03.2021г. до погасяване на задължението, като е
1
отхвърлен искът за разликата до пълния му предявен размер от 1258,75 лева.
Осъден е Г. Л. Х. да заплати на Медицински университет – София сумата
676,37 лева – разноски по делото. Осъден е Медицински университет – София
да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 57,34 лева – разноски по
делото.
Подадена е въззивна жалба срещу решението от ищеца Г. Л. Х., като се
излагат оплаквания, че същото е неправилно – постановено в нарушение на
материалния закон, при нарушение на процесуалните правила. Въззивникът
поддържа, че бил нарушен законоустановеният ред за прекратяване на трудов
договор за допълнителен труд, като не били изготвени задължителни писмени
документи и била нарушена възможността за защита при уволнението.
Твърди, че не е получил писмено предизвестие за прекратяване на трудовия
договор. Към датата на подписване на заповедта ректорът на МУ – София бил
в отпуск. Първоинстанционният съд не се съобразил с нормата на чл.35, ал.3
от ЗРАСРБ. Неправилно било намалено по размер полагащото се на ищеца
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Счита, че съдът следвало
служебно да потърси неговия размер. Поради изложеното моли решението да
бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Постъпил е писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от
насрещната страна Медицински университет – София, чрез пълномощника
адв. А. Г., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Счита, че работодателят законосъобразно е упражнил
потестативното си право, предоставено му по чл.334 от КТ да прекрати
трудовия договор с жалбоподателя. Поддържа, че е преклудирана
възможността да се оспорват към настоящия момент представени в
първоинстанционното производство документи. Излагат се доводи, че целта
на законодателя при договор за допълнителен труд прекратяването на
трудовото правоотношение да се осъществява при спазването на възможно
най-опростена процедура.
С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
11.11.2024г. по в.гр.д. №4515/2024г. на СГС, ІV-А въззивен състав, е
обезсилено решение №20090754/15.05.2023г., постановено по гр.д.
№13889/2021г. по описа на СРС, 138 състав, в частта, с която е осъден
2
Медицински университет – София да заплати на Г. Л. Х. на основание чл.220,
ал.1 от КТ сумата от 216 лева обезщетение за неспазване на срока на
предизвестие, заедно със законната лихва от 01.03.2021г. до погасяване на
задължението, и е прекратено производството по делото в частта относно
предявения от Г. Л. Х. срещу Медицински университет – София иск по чл.220,
ал.1 от КТ, както и въззивното производство в тази част, поради отказ от
предявения иск.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Събраните в първата инстанция
доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд
към релевантните за спора факти и обстоятелства. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Не е спорно между страните по делото и се установява от събраните по
делото доказателства, че ищецът е заемал при ответника длъжността „Главен
асистент, Висше училище“ в Катедра „Психиатрия и медицинска психология“,
като така сключеният трудов договор е за допълнителен труд по чл.111 от КТ.
Със заповед №579/30.12.2020г. на ректора на МУ – София е прекратено
трудовото правоотношение между страните на основание чл.334, ал.1 от КТ. В
заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от
3
02.01.2021г., а времето от 18.12.2020г. до 01.01.2021г. да се счита за
предизвестие по чл.334 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 13.01.2020г.
По силата на чл.111 от КТ работникът или служителят може да сключва
трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън
установеното за него работно време по основното трудово правоотношение
(външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния
му трудов договор по основното му трудово правоотношение. По правило
двете трудови правоотношения – основното и по договора за външно (или
вътрешно) съвместителство, съществуват успоредно и независимо едно от
друго, без изменението или прекратяването на едно от тях да рефлектира
върху съдържанието на трудовия договор по другото. Трудовите договори по
чл.111 от КТ, какъвто е процесният, имат допълващо значение за всяка от
страните, поради това за прекратяването им не е предвидена обстойна
защитна уредба. Законодателят е приел, че те могат да бъдат прекратени освен
по общите правила и в специалната хипотеза на чл.334, ал.1 от КТ, след
отправяне на 15-дневно писмено предизвестие. От тази правна възможност
може да се възползва всяка от страните по договора и във всеки момент, както
изрично е записано и в посочената норма, но изискване за обосноваване на
конкретен интерес в този смисъл законодателят не е предвидил. Поради това
страната, която отправя предизвестието и съдържащото се в него
волеизявление за прекратяване, няма задължение да го мотивира. За
законосъобразността на уволнението по този ред е достатъчно ясно и
безусловно да бъде изразена в писмена форма волята за прекратяване на
трудовия договор в 15-дневен срок. Прекратяването в този случай се извършва
именно чрез едностранното волеизявление. Не съществува съмнение, че то
трябва да бъде направено писмено, като макар това изискване да не е
предвидено изрично в чл.334, ал.1 от КТ, следва от общото правило за
отправяне на писмено предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ, което в случая
намира приложение. При това е достатъчно в него ясно и безусловно да бъде
изразена в писмена форма волята за прекратяване на трудовия договор в 15
дневен срок. (в този смисъл решение №169/06.07.2015г. по гр.д. №427/2015г.
на IV-то гр. отд. на ВКС, както и решение №6/09.03.2022г. по гр.д.
№3979/2020г. на ВКС, III г. о., ГК и др.)
Неоснователни са поддържаните от въззивника доводи, че следва да
намерят приложение в случая разпоредбите на ЗВО и ЗРАСРБ. Съобразно
4
установената практика на ВКС по отношение освобождаването от длъжност
на членовете на академичния състав и преподаватели във висшите учебни
заведения са налице два паралелни режима - единият, уреден в разпоредбите
на чл.58 от Закона за висшето образование, а другият в разпоредбите на чл.35
ЗРАСРБ. Законът за висшето образование с нормите на чл.58 и чл.58а създава
специални основания за прекратяване на трудовите правоотношения с тези
лица предвид специфичната преподавателска дейност – например при
доказано по установения начин плагиатство, отнемане на научното звание и
научната степен, две последователни отрицателни атестации, при осъждане на
лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление, когато не може
да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват
възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна
дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на филиала и
пр. Тези специални основания за освобождаване от длъжност, обаче, не
изключват общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение
по КТ, когато те са осъществени. Както изрично е посочено в чл.59 ЗВО, за
неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на КТ. Очевидно
трудовото правоотношение с преподавателите във висшите училища може да
бъде прекратено и на някое от предвидените в КТ общи основания – като
нормите на КТ са приложими само когато липсват специални норми в ЗВО. В
разглежданата хипотеза ЗВО не съдържа правила за прекратяване на договор
за допълнителен труд и не урежда отделно и самостоятелно такова понятие.
Затова и се прилагат правилата на КТ, вкл. чл.334 КТ, за прекратяване на този
вид договори. В случая не се твърди и установява намаляване на обема на
работа и невъзможност да се осигури лекционен курс – за да трябва да се
приложи специалното основание по чл.58 ЗВО. При това положение и
доколкото КТ се прилага субсидиарно за неуредени въпроси, при липса на
уредба на въпросите на допълнителния труд, е приложим чл. 334 КТ. (в този
смисъл решение №90/09.06.2022г. по гр.д. 3532/2021г. на ВКС, III ГО, решение
№172/15.01.20 по г.д.№.3825/18, III ГО, решение №29/18.02.21 по г.д.
№2474/20, ІV ГО, решение №1725/7.01.04 по г.д.№1032/02, III ГО, решение
№190/13.02.01 по г.д.№1205/00, III ГО и др.).
В конкретния случай в заповедта ясно и конкретно е посочено, че
трудовото правоотношение се прекратява на основание чл.334, ал.1 от КТ,
като е пояснено – „прекратяване на трудов договор за допълнителен труд от
5
работодателя с предизвестие от 15 дни“. Всяка от страните по трудовия
договор за допълнителен труд може да използва основанието за
прекратяването му по чл.334, ал.1 от КТ, когато прецени, че нейните интереси
изискват това. Прекратяването в този случай се извършва чрез едностранно
волеизявление, отправено от работодателя към работника или служителя, или
от работника или служителя към работодателя. Упражняването на това
правомощие на ректора не е обусловено от предхождащ акт на който и да било
орган на МУ – София и е ирелевантно дали има или няма решение на
академичния съвет или друг орган. Не е необходимо страната, която отправя
предизвестието и съдържащото се в него волеизявление да го мотивира. (в
този смисъл решение №169 от 06.07.2015г. на ВКС по гр.д. №427/2015г., III г.
о., ГК). Както и при основно трудово правоотношение допълнителното може
да се прекрати без спазване на срока на предизвестие при заплащане на
обезщетение. В случая заповедта е връчена на ищеца след изтичане на
посочения в нея срок на предизвестието, поради което за ищеца е възникнало
правото да получи обезщетение за неспазено предизвестие.
Поддържаните от въззивника доводи във връзка с компетентността на
лицето, подписало заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
се излагат за първи път във въззивното производство, като този документ не е
оспорен пред първоинстанционния съд, поради което не следва да бъдат
обсъждани от въззивната инстанция. Дори да се приеме, че следва да бъдат
обсъждани обаче, се установява от събраните по делото доказателства, че
заповедта е подписана от името на ректора със запетая от лицето,
оправомощено със заповед №РК36-4607/16.12.2020г. да го замества по време
на ползван от него платен годишен отпуск.
С оглед на всичко изложено, настоящият състав приема, че ответникът –
работодател законосъобразно е упражнил субективното си потестативно право
да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.334 от КТ, а
предявеният иск с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява
неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
Предвид неоснователността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
неоснователни се явяват и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ
за възстановяване на предишната работа и за обезщетение по чл.225, ал.1 от
КТ за исковия период.
6
Неоснователни са и оплакванията в жалбата за неправилност на
обжалваното решение в частта относно иска с правно основание чл.224 от КТ,
тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл в съответствие с
диспозитивното начало в процеса, и съобразно заявения от ищеца размер и
период на претенцията за неизползван платен годишен отпуск, и събраните по
делото доказателства в тази връзка.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция. Съдът намира за основателно направеното от въззивника
възражение за прекомерност на размера на заплатеното от въззиваемата
страна адвокатско възнаграждение от 1560 лева, като с оглед фактическата и
правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника
процесуални действия, същото следва да бъде намалено на 1000 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20090754/15.05.2023г., постановено по
гр.д. №13889/2021г. по описа на СРС, 138 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. Л. Х., ЕГН **********, да заплати на Медицински
университет – София, БУЛСТАТ *********, разноски за въззивното
производство в размер на 1000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7