Мотиви по НОХД № 355/2018 г. по
описа на Районен съд – Червен бряг
Повдигнато е обвинение
против подсъдимия И.В.И., с ЕГН ********** за това, че на 13.03.2013
г., в град Червен бряг, обл. Плевен, чрез използване на документ с невярно
съдържание – удостоверение с изх. № 033/21.02.2013 г. за идентичност на лице с различни имена, издадено от Кметство – ***,
/удостоверяващо невярното обстоятелство, че Н.Н.Т.с ЕГН ********** от ***и Н.Л.Т.
от С.И.са едно и също лице/ пред И.И. – нотариус с рег. № 023 на
Нотариалната камара с район на действие РС – Червен бряг, получил без правно
основание чуждо недвижимо имущество /съсобствено на Ц.П.Л., с ЕГН ********** и
на Н.П. Б., с ЕГН **********/, а именно – четири недвижими имоти в землището на
***, обл. Плевен, както следва: имот с
№ 011006 – посевна площ от 25.498 дка, с цена 14661.35 лв.; имот с № 054022 – пасище, мера от 3.081
дка., с цена 231.075 лв.; имот с № 059031–
зеленчукова култура от 0.070 дка., с цена 3.15 лв. и имот с № 058031 – пасище мера, от 6.159 дка, с цена 461.925
лв. всички имоти находящи се в
в землището на ***, с ЕКААТТЕ 43311, *** на обща
стойност 15357.50 лв., с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание в хода на съдебните прения
представителят на Районна прокуратура – Червен бряг, прокурор
Мария Вълчева поддържа обвиненията във вида, в който са повдигнати и счита, че от събраните
по делото доказателства те са доказани, както от обективна, така и от субективна страна.
Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” около
минимума определен от законодателя, изпълнението на
което да бъде отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три
години.
Алтернативно в случай, че съдът прецени че деянието не осъществява чл. 212,
ал. 1 то
тогава подсъдимия бъде
признат за виновен за престъпление по чл. 316, вр. чл. 311, ал. 1 от НК, тъй като това е чисто документно
престъпление, по- леко наказуемо и се включва в състава на чл. 212, като подсъдимият се е защитавал относно
фактите на документното
престъпление. По отношение на наказанието, предвид обстоятелството, че съгласно чл. 311 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” до 5 години, без
долна граница, то съдът би могъл при условията на чл. 55 от НК да замени наказание „лишаване от свобода” с „Пробация” за период от две години с първите две задължителни мерки - по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – "Задължителна регистрация по настоящ адрес", изразяваща се в
явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице, с периодичност 2 пъти седмично и по чл. 42а
ал. 2 т. 2 от НК "Задължителни периодични срещи с пробационен служител".
В процеса
подсъдимия участват лично и със защитник - адвокат В.П. ***. Поддържа тезата, че обвинението не
е доказано по никакъв начин. Моли подзащитният й да бъде оправдан.
Подсъдимият И.В.И. разбира в какво е обвинен и не се признава за виновен в
извършване на престъплението, за което е предаден на съд. В хода на съдебното
следствие дава обяснения, в които потвърждава показанията си, дадени по другото
дело. В последната си дума заявява, че не се счита за виновен.
Червенобрежкият районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
И.В.И. е роден на ***г***, обл. Плевен,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работен ***осъждан,
ЕГН **********.
Св. Н.К.В. *** бил регистриран като земеделски производител от преди
около 15 години. Обработвал собствена и взета под наем или аренда земеделска
земя в землищата на ***, обл. Плевен, ***, обл. Плевен и ***.
Свидетеля Н.В. познавал подсъдимия И.В.И., но
не били близки приятели. Освен това В. обработвал под наем 5-6 дка земеделска
земя в землището на ***, която била съсобствена на В. Г. - баща на подсъдимия.
При регистрацията в ОС “Земеделие“ -
гр.Червен бряг земеделските производители подавали информация за обработваната
от тях земя, с оглед изготвяне на анкетни карти и се събирали в поземлена
комисия, където изчиствали застъпването на заявените парцели и разпределяли
белите петна – земеделска земя, която собствениците не обработвали или не били
заявили като отдадена под наем или аренда.
Н.В. взел от ОС „Земеделие“ - гр. Червен бряг
списък на т. нар. „бели петна“ в землището на С.И.и видял, че там има свободна
земеделска земя (бяло петно) на името на Н.Л.Т. – бивш жител ***. Това били
четири земеделски имота с № № 011006, 054*** 058031 и 059031. Св. В. не знаел
кои са наследниците на тези имоти и започнал да разпитва хора от ***, обл.
Плевен дали познават наследниците на Н.Л.Т. от с.с. При разговор с Т.К.от
същото село, последният му казал, че наследник на този старец е „Н.“***. Тогава
св. Н.В. се сетил, че познава лице с първо име „Н.“*** и че той е брат на
майката на И.В.И. ***.
След известно време, на неустановен ден през
2013г., св. Н.В. ***, обв. И.И. и веднага започнал да му обяснява, че е разбрал
за тяхна наследствена земеделска земя в ***, която била бяло петно, след което
попитал дали ще му я даде да я работи. Предоставил на И.В.И. имената на
наследодателя Н.Л.Т., декарите и номерата на имотите от неговата анкетна карта.
Няколко дни след това двамата отново се срещнали, но не постигнали договорка за
обработване на земята. По-късно провели и разговор за продажба на земята, но и
за това не успели да се договорят. В. повече не се срещнал с подсъдимия и не го
търсил нито за арендоване, нито за покупка на тези имоти.
Реалните собственици на земеделските имоти №
№ 011006, 054*** 058031 и 059031, всички в землището на ***, били наследниците на
Н.Л.Т., с ЕГН ********** от С.И.(роден на *** г. и починал на
24.04.1979 г. в ***, обл. Плевен), както следва: син с имена П.Н.Л., ЕГН ********* (към
2013 г.- починал), женен за Ц.П.Л. ***. П.Н.Л. и Ц.П.Л. имали дъщеря Н.П.
Б., с ЕГН ********** ***. Към 2013 г. и към момента на образуване на досъдебното
производство живите наследници на Н.Л.Т. били Ц.П.Л. и дъщеря й Н.П. Б..
Бащата на св. Ц.Т.Г., с ЕГН ********** (майка
на И.И.) и на свидетеля Н.Т.Н., с ЕГН ********** (вуйчо на И.И.) се казвал Т.Н.
К., с ЕГН ********** (починал, по удостоверения за наследници изписан Т.Н. Н.в),
а майка им била Й.С.К.с ЕГН **********.
Бащата на Т.Н. К. се казвал Н.Н.В.Т., с ЕГН ********** и бил бивш жител ***. Н.Н.Т.от
***се явявал прадядо на И. и негов наследодател.
На наследниците на Н.Н.В.Т., с ЕГН **********
била възстановена единствено собствеността върху три имота, и трите в землището
на ***, обл. Плевен, където всъщност бил роден, живял и починал Н.Н.В.Т..
Получавайки информация от св. Н.К.В. за
възстановените земеделски земи на наследниците на Н.Л.Т. в землището на С.И.и
установявайки, че само презимето е различно с това на прадядо му Н.Н.Т.от ***,
обв. И.В.И. решил да разбере как действително стоят нещата.
На 21.02.2013 г., преди обяд, И. завел баба
си Й.К.(жива към този момент) в кметството на ***. С тях била и жената, с която
живеел на семейни начала - св. В.Б.Г.. В
кметството била само св. Ц.К. Ц.– П. – старши специалист в кметството. Й.К.й
казала, че си оправяли техни земи и от Общинска служба „Земеделие“ – гр. Червен
бряг ги върнали в кметството, т. к. имало разминаване в имената на свекъра й - Н.Н.В.Т..
Н.Н.Т.бил идентичен с Н.Л.Т. и затова им трябвало удостоверение за идентичност
на имена. Заявлението за издаване на Удостоверение за наследници от името на Й.К.с
вх.№ 027/21.02.2013 г. – кметство ***и искането за издаване на
удостоверение въз основа на регистъра на
населението от името на Й.К.с вх.№ 027/21.02.2013 г. били попълнени от св. В.Б.Г.
и подписани от К..
Ц. Ц.– П. извършила проверка само в личния
регистрационен картон по ЕСГРАОН на Н.Н.В.Т.,
ЕГН ********** (прадядото на обвиняемия) и издала удостоверение за
идентичност на лице с различни имена – изх.№ 033/21.02.2013 г., в което
отразила, че Н.Н.В.Т., ЕГН ********** и Н.Л.Т. (без да се сочи ЕГН) са едно и
също лице. Удостоверението издала,
т.к. се предоверила на явилите се при нея хора и счела, че възрастна жена като К.
не би я подвела. Поради тази причина св. Ц.– П. не извършила проверка съгласно
чл. 18 от Наредба № РД-02-20-6/ 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз
основа на регистъра на населението, като съгласно ал. 3 от тази разпоредба,
такова удостоверение за идентичност на имена се издава само когато различните
имена на лицето са вписани в регистъра на населението и/или в регистрите на
актовете за гражданско състояние.
И. взел удостоверението за идентичност на
имена и напуснал кметството заедно с баба си и жена си. След обяд на същия ден,
св. Д. Ц.Х. – също старши специалист в кметство - ***, изготвила и исканото
удостоверение за наследници на Н.Н.В.Т., с ЕГН: ********** от ***– изх. №
034/21.02.2013 г., което било получено от И.В.И..
На 21.02.2013г. от името на св. Ц.Т.Г. било
подадено заявление в ОС “Земеделие“ гр.Червен бряг с вх.№ 388-0/21.02.2013 г. за издаване
на препис от решение на ОСЗ, 4 бр. скици и 4 бр. характеристики на имоти № №
011006, 054*** 05831 и 059031 в землището на Н.Според заключението на
изготвената графическа експертиза, ръкописният текст в заявлението е попълнен
от св. В.Б.Г., като подписът в същото не е положен от св. Ц.Г., а е имитация.
Към заявлението били приложени копия на удостоверението за идентичност на
имената с изх. № 033/ 21.02.2013 г., издадено от Кметство ***, както и удостоверението за наследници
с изх. № У-104/10.06.2008 г., издадено от същото кметство, презаверено на 21.02.2013 г.
На 22.02.2013 г. от името на св. Ц.Т.Г.
били подадени 4 бр. искания до *** - отдел АМДТ, за издаване на удостоверения
за данъчни оценки на поземлени имоти № № 011006, 054*** 05831 и 059031, всички
в землището на ***, като исканията са с номера - № 6510-4978/22.02.2013 г., №
6510-4977/22.02.2013 г., №6510-4976/22.02.2013 г., №6510-4979/22.02.2013 г.
(стр. 12, 15, 18 и 21 – том 2). Според заключението от назначената графическа
експертиза (заключение – стр. 149 – 158, том 1), ръкописният текст в
заявленията е попълнен от И.В.И., а подписите в графа „Подпис“ на тези
заявления са положени от св. Ц.Т.Г..
В периода 21.02- 25.02.2013г. И.И. отишъл при
вуйчо си Н. Т.Н., който в този момент лежал в болницата в гр.Червен бряг, в
очакване да му правят операция. Казал му, че на името на техния дядо – Н.Н.Т.се
водели земеделски земи в Н.Св. Н. Н. му заявил, че не желае да се занимава с
това и му предложил да упълномощи И. да се занимава с тези земи.
На 25.02.2013 г. И.В.И. завел майка си
– св. Ц.Т.Г. и вуйчо си – св. Н.Т.Н. при нотариус Я.А.Я.– Нотариус с рег.№ ***
с район на действие РС - Червен бряг, където те подписали пълномощно, с което
го упълномощили да извършва всякакви правни и фактически действия, вкл.
действия по разпореждане с четирите поземлени имоти - № № 011006, 054*** 05831
и 059031 в землището на Н.Нотариусът извършил заверка на подписите и на
съдържанието на посоченото пълномощно.
В началото на м.03.2013 г. И.В.И. посетил
нотариалната кантора на нотариус И.И. *** действие – РС – Червен бряг, като й
казал, че в качеството си на пълномощник иска да прехвърли сам на себе си
земеделски земи в землището на ***.
Обвиняемият представил на нотариуса
поисканите му документи: В оригинал решение на Поземлена комисия гр.Червен бряг № 1В от 11.01.1995 г.,
с което се възстановява правото на собственост на наследниците на Н.Л.Т. бивш
жител на ***.
- Пълномощно с нотариална заверка № 713 на подписи и на съдържание – с №
714/25.02.2013 г. на нотариус Я. И. *** действие РС – Червен бряг, от името на Ц.Т.
*** и на Н.Т.Н. ***, с което удостоверил правото да продава от тяхно име и за
тяхна сметка земеделските земи в ***, включително и да договаря сам със себе
си;
-Декларации по чл. 264 ал.1 от името на продавачите Ц.Т. *** и Н.Т.Н. ***,
- двете с нотариални заверки на Нотариус Я. И. *** действие РС-Червен бряг –
нотариалните заверки на подпис са № 718 и № 716 от 25.02.2013 г.;
Декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД от името на продавачите Ц.Т. *** и Н.Т.Н.
*** – двете с нотариални заверки на нотариус Я. И. *** действие РС-Червен бряг
– нотариалните заверки на подпис са № 715 и № 717 – двете от 25.02.2013 г.;
-Комплект
скици и удостоверения за данъчни оценки за четирите имота;
-Удостоверение
изх. № 034/21.02.2013г., издадено от Кметство - ***за наследници на Н.Н.В.Т., с
ЕГН:********** – бивш жител ***;
-
Удостоверение за идентичност на
имена с рег. № 33/21.02.2013 г. на
Кметство - ***(оригиналът – на стр. 10, том1) - с невярно
съдържание.
На 13.03.2013 г. нотариус И. изповядала
сделката, като И.В.И. подписал нотариалния акт и като купувач, и като продавач.
Нотариалният акт бил вписан под № 148, том 3, рег.1111, дело № 150 от
13.03.2013 г. С него И. прехвърлил сам на себе си четири чужди имота -
съсобственост на Ц.П.Л., с ЕГН ********** и Н.П. Б., с ЕГН ********** ***, а именно:
- имот с номер
011006 – посевна площ от 25.498 дка, в землището на ***, с ЕКААТТЕ 43311, ***;
- имот с номер
054022 – пасище, мера от 3.081 дка, в землището на ***, с ЕКААТТЕ 43311, ***;
- имот с номер 059031 – зеленчукова култура
от 0.070 дка, в землището на ***, с
ЕКААТТЕ 43311, ***;
- имот с номер
058031 – пасище, мера от 6.159 дка, в землището на ***, с ЕКААТЕ 43311, ***.
На 22.03.2013 г. осем дни след първата
сделка, с нотариален акт № 67, том 4,
рег.№ 1339, дело № 175/22.03.2013 г. на нотариус И.И. *** действие РС – Червен
бряг И.В.И. продал четирите имота на ЕТ “С.И.“ – Кнежа.
За всички тези действия на подсъдимия, няма
никакви правни забрани да бъдат извършени и са честа практика в правния мир. Удостоверение
с изх. № 033/21.02.2013 г. за идентичност на лице с различни имена, издадено от Кметство - ***,
общ. Червен бряг е с невярно съдържание,
т. к. видно от Удостоверение за наследници изх. № 034/21.02.2013 г. на Кметство
–***на Н.Н.В.Т., с ЕГН: ********** (оригинал – на стр. 9, том 1), същият е роден на ***г*** и е починал
там на 16.11.1982 г. Според приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх. №
64/21.05.2013 г. на Кметство – С.И.на Н.Л.Т., същият е роден на *** *** 24.04.1974 г. Двамата са
оставили за наследници съвсем различни лица, които нямат родствена връзка
помежду си. Това обстоятелство било установено и в рамките на гр. д. 363/2015 г. по описа на
РС – Червен бряг, заведено по искова молба от Н.П. Б. (предишна фамилия Л. – Х.)
срещу ЕТ „С.И.“ – ***и И.В.И. за установяване, че същите на са станали
собственици на четирите имота в Н.Исковата молба била уважена изцяло, като
съдебното решение е влязло в сила на 28.10.2016 г.
В разпита си като
свидетел, нотариус И.И. заявява, че въпросното удостоверение за идентичност на
имена е било основният документ, поради който е изповядала сделката. При
проверката нотариусът е забелязал, че наследодателят на И. е бил записан с
имената Н.Н.В.Т., а земите са били възстановени на Н.Л.Т. и липсата на документ
за идентичност между тези две лица е щял да бъде абсолютна пречка за
изповядване на сделката.
Това удостоверение обаче е съставено и
предадено на подсъдимия от Ц. Ц.– П. в кръга на правомощията й и в нарушение на
съществуващите за това правила, без да извърши необходимите за целта справки.
Като мотив за съставяне на удостоверението си в съдебно заседание посочва, че
се е предоверила на белите коси /преклонната възраст/ на молителката. Не
съществуват никакви данни, че подсъдимия или друго лице е оказало въздействие
за отразяване на неверните обстоятелства.
От така приетата за
установена фактическа обстановка няма как да бъде направен единствен и
обоснован извод, че подсъдимия е знаел, че отразеното в удостоверението
обстоятелство е невярно и се е възползвал от него с престъпна цел.
От субективна страна деянието следва да бъде
е извършено с пряк умисъл, за което не се събраха безспорни доказателства.
Наличието
на някаква връзка за това дали е знаел или не за отразените неверни
обстоятелства би могло да почива единствено и само на предположения а съгласно
разпоредбата на чл. 303 ал. 1 от НПК това е недопустимо. При този изход на делото
подсъдимия бе признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 212, ал. 1 от НК.
От съда са прочетени и
приети приложените писмени документи и
протоколи по извършени процесуално-следствени действия на досъдебното
производство на основание чл.283 от НПК, които имат значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, както и тези, приети на съдебното следствие, от
които съдът формира извод за извършено от подсъдимия престъпно деяние,
съставомерно по чл.316 вр. с чл.311, ал.1 от НК.
По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК.
- Налице ли е деяние, извършено
ли е то от подсъдимия и каква е
правната му квалификация,
съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му квалификация:
В закона няма легална дефиниция
за документ. Но според Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н. д. № 12/81 г.
на Пленума на ВС, документът съдържа факти и обстоятелства, или пък твърдения
за съществуването или несъществуването на такива факти или обстоятелства, които
пораждат, изменят, погасяват или установяват права и задължения или
правоотношения. Съдържанието на документа включва както изявлението, така и
другите необходими елементи, като подпис, дата, снимка и др. Според чл. 93, т. 5 от Наказателния кодекс
официален документ е този, който е издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в
кръга на възложената му функция. Според цитираното постановление частен е всеки
документ, който е съставен от недлъжностно лице, лично или като представител на
друго частно лице, както и когато е съставен от длъжностно лице не в кръга на
службата му или от представител на обществеността извън кръга на възложените му
функции. Налице е легална дефиниция за “неистински документ” в чл. 93, т. 6 от НК – този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление
на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.
За да е съставомерно деянието по
чл. 316 във вр. с чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс, деецът следва
съзнателно да е използвал официален документ с невярно съдържание. С Решение №
429 от 31.05.2005 г. по н. д. № 904/2004 г., I н. о. на ВКС, съдът е приел, че
престъпният състав на чл. 316 от Наказателния кодекс е субсидиарен спрямо
предходните състави на документните престъпления, защото изпълнителното деяние
се изразява само в ползването на опорочения документ, доколкото той се
представя, за да удостовери включените в него факти. Според съдебната практика,
престъплението е резултатно. Престъпният му резултат се изразява в узнаването
за документа от лицето, на което се представя. По отношение на извършеното от подсъдимия,
съдът намира, че са
налице съставомерните елементи на деянието за престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Безспорно
е, че подсъдимият
съзнателно е използвал официален документ с невярно съдържание - Удостоверение с изх. № 033/21.02.2013 г. за идентичност на лице
с различни имена, издадено от Кметство - ***, общ. Червен бряг е с невярно
съдържание, т. к. видно от Удостоверение за наследници изх. № 034/21.02.2013 г. на Кметство
–***на Н.Н.В.Т., с ЕГН: ********** (оригинал – на стр. 9, том 1), същият е роден на *** *** и е
починал там на 16.11.1982 г.
Подсъдимият е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че употребява
официален документ с невярно съдържание, в който длъжностното лице е
удостоверило невярно обстоятелство – че Н.Н.В.Т., ЕГН **********
и Н.Л.Т. (без да се сочи ЕГН) са едно и също лице.
При така
приетата за установеното от фактическа и горните разсъждения, съдът прие, че
подсъдимият И.В.И. е извършил престъпление по чл. 316, във вр.
с чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс, тъй като на 13.03.2013
г., съзнателно се е
ползвал от официален документ с невярно съдържание – Удостоверение
с изх. № 033/21.02.2013 г. за идентичност на лице с различни имена, издадено от Кметство - ***,
общ. Червен бряг, в
който длъжностно лице, удостоверил невярно обстоятелство - че Н.Н.В.Т., ЕГН ********** и Н.Л.Т. (без да се сочи ЕГН) са едно и
също лице, с цел да
бъде употребен този документ като доказателство нотариус
И. за изповядване на сделка, в която И.В.И.
прехвърлил сам на себе си четири чужди имота - съсобственост на Ц.П.Л., с ЕГН ********** и Н.П. Б., с ЕГН **********
***, а именно: имот с номер 011006 – посевна площ от 25.498 дка, в землището на ***,
с ЕКААТТЕ 43311, ***; имот с номер 054022 – пасище, мера от 3.081 дка, в землището на ***,
с ЕКААТТЕ 43311, ***; имот с номер
059031 – зеленчукова култура от 0.070 дка, в землището на ***, с ЕКААТТЕ 43311, *** и имот с номер 058031 –
пасище, мера от 6.159 дка, в землището на ***, с ЕКААТЕ 43311, ***, като подписал
нотариалния акт като купувач, и продавач. Нотариалният акт бил вписан под №
148, том 3, рег.1111, дело № 150 от 13.03.2013 г., като от него за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност.
По наказанието:
При определяне на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия съдът се ръководи от разпоредбата на
чл. 36 от Наказателния кодекс относно целите на наказанието, съобразявайки
предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление, при постановяване на осъдителна
присъда съдът определя наказанието при условията на чл. 55 от НК.
Причините за извършване на престъпленията се
свеждат до незачитания на установения в страната законов ред. Подсъдимият е
съдействал за установяване на фактите по
делото. Съдът не установи отегчаващи отговорността обстоятелства. Обвинението
също не сочи такива.
Предвид горното при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, изброени по-горе, съдът прецени, че следва да
приложи чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от Наказателния кодекс при определяне на
наказанията и на подсъдимия И., тъй като и най-лекото, предвиденото в закона наказание се
оказва несъразмерно тежко. Като взе предвид подбудите на подсъдимия за извършване на деянието, установените
смекчаващи вината обстоятелства, съдът определи на подсъдимия на основание по
чл. 316, във вр. с чл. 311, ал. 1 от НК при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от Наказателния кодекс
наказание пробация, изразяваща се в
задължителните пробационни мерки, а именно: задължителна
регистрация по настоящ адрес на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК за срок от
дванадесет месеца с периодичност на явяване
и подписване два пъти седмично пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице съгласно чл. 42б, ал. 1 от НК и задължителни периодични срещи с
пробационен служител на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК за срок от дванадесет месеца.
Съдът намира, че така
определените наказания по вид и размер са справедливи и изпълняват целите на
наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия, да му окаже необходимото
сплашващо въздействие и да се въздейства предупредително и върху останалите
членове на обществото.
По разноските:
Предвид осъдителната присъда,
съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс
подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка
на Окръжна прокуратура гр. Плевен
разноски за вещи лица в общ размер на 295,22 лв. /двеста деветдесет и пет лева
и двадесет и две стотинки/ по ДП № С
- 320/2016 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура гр. Плевен и по сметка на
Червенобрежки районен съд направени съдебно - деловодни разноски за вещи лица и
свидетел в общ размер на 93,79 лв. /деветдесет и три лева и седемдесет и девет
стотинки/.
Съдът счита, че в този си вид
присъдата ще изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна роля.
При
тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:_________________