№ 15473
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110145463 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ... срещу В. И. В., с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването
на вземания на ищеца от ответницата за суми, както следва: сумата от 1646,70 лв. –
главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди през периода от м.05.2016г. до м.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в
.., с аб.№ ..., сумата от 64,49 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.04.2016г. до м.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 29.05.2019г. до окончателното плащане, сумата от 174,57
лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 14.09.2017г. до
20.05.2019г., и сумата от 12,60 лв. – мораторна лихва върху втората главница за
периода от 30.05.2016г. до 20.05.2019г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 29965/2019г. по описа на СРС, 44 с-в.
В исковата молба ищецът излага, че в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден имот ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при
Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период
за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като
1
падежите за плащане са определени в съответните приложими към договора Общи
условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната
топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва,
че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената на потребената
топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за
плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в
Общите условия падеж. За дължимите суми в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило
възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от
търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба с
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че не оспорва
качеството си на потребител на топлинна енергия за процесния имот през исковия
период. Оспорва количеството потребление на топлинна енергия да възлиза на
начислената от ищеца стойност. Навежда и евентуално възражение за изтекла
погасителна давност. По тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.
От страна на третото лице-помагач на ищеца „Нелбо“ AД е постъпило
становище, че дяловото разпределение на доставената топлинна енергия е извършено
съобразно нормативните изисквания и разходът на топлинна енергия за процесния
имот е бил правилно определен на база отчетено реално потребление.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 29965/2019г. по описа на СРС, 44
с-в, по подадено на 29.05.2019г. от ... заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу В. И. В.
е издадена заповед за изпълнение за исковите суми, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
(в действащата тогава редакция обн. ДВ бр. 59/2007г.) ответницата – длъжник по
заповедта е възразила, оспорвайки изцяло вземанията, поради което на заявителя са
дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. В рамките на законоустановения едномесечен
срок от съобщението за указанията на съда ищецът е предявил исковете си за
установяване на оспорените вземания, поради което същите са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ за вземането за цена на топлинна енергия:
Основателността на предявения главен иск се предпоставя от установяване на
фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между
страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния
имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави
топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и
неизпълнение насрещното задължение на ответницата за плащане стойността на
2
потреблението.
Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват
потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната
цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия –
лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно
дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират
като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако
имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото
лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на
топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се
изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.
По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното
предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден
като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни
волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по
силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител
на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и
установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са
достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.
В случая от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява,
че недвижим имот, съставляващ апартамент № 21 в ..., се намира в сграда в режим на
етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при
ищцовото дружество е открита партида с аб.№ .... По делото е представен Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот ., нот.дело № .г. на нотариус Маргарита
Иванчева, обективиращ сключен на 12.10.2001г. договор за покупко-продажба, по
силата на който ответницата е придобила от продавачите . и . правото на собственост
върху процесния недвижим имот. Не се твърди и не са представени доказателства за
това след придобиване на собствеността ответницата да се е разпоредила с процесния
имот, прехвърляйки същия или учредявайки вещно право на ползване на трети лица.
Поради това, с оглед липсата на данни за извършени разпоредителни сделки с имота,
3
съдът приема, че в рамките на исковия период ответницата е била едноличен
собственик на имота, необремен с права на трети лица. Следователно съгласно
цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ ответницата се явява потребител на
топлинна енергия по силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото
дружество за продажбата й през този период. Ирелевантно е обстоятелството дали
ответницата фактически е обитавала имота през целия период, тъй като законодателят
не придава правно значение на този факт, а свързва качеството потребител на
топлинна енергия с принадлежността на вещното право на собственост или ползване
върху имота. Без значение е и това дали процесният имот е бил предоставен за
ползване на трети лица по силата на облигационно правоотношение, доколкото няма
данни за сключен между трето лице ползвател и топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия (в този смисъл ТР № 2/2017г. на ОСГК на
ВКС).
Не е спорно между страните наличието на приети от ищеца Общи условия за
продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение № ОУ-02/3.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., и Общи условия за
продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016г. (общодостъпни на
електронната страница на ищцовото дружество), за които са спазени
законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен
орган и за последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник.
Ответницата не твърди и не представя доказателства да е упражнила правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези
обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените Общи условия следва да се считат
влезли в сила с обвързващо и за нея действие, поради което съставляват източник на
валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови
клаузи съдържание.
По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването на
правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия, което
предпоставя ангажиране отговорността на ответницата за неизпълнени задължения по
същото.
Спорно по делото е изпълнението на задължението на ищеца за доставяне на
топлинна енергия за процесния имот, което обуславя възникването на задължението
на потребителя за насрещната парична престация, както и количеството потребление
през исковия период, определящо размера на дължимата цена. За установяване на
посочените спорни обстоятелства по делото са събрани писмени доказателства
(извлечения за начислени суми, фактурирани ежемесечно по прогнозен дял от
предишен отоплителен сезон; изравнителни сметки за потребление през включените в
4
исковия период отоплителни сезони; съобщения към общи фактури, формуляри за
главен отчет), както и са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизa.
При съвкупната преценка на приетите писмени доказателства и съобразно
кредитираните от съда констатации на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установява, че през исковия период в сградата етажна собственост по
местонахождение на процесния имот ищецът е доставял топлинна енергия при дялово
разпределение на същата, извършвано от ТАЕС „Н.“ ООД. Представеният по делото
договор между етажната собственост и ТАЕС „Н.“ ООД от 6.11.2002г. за извършване
на услугата дялово разпределение е сключен със срок на действие 5 години, като няма
данни за продължаване на срока му или за извършен избор на друга ФДР от етажните
собственици. Съгласно експертното заключение обаче тази услуга е била фактически
предоставяна от ТАЕС „Н.“ ООД по възлагане от ищеца, който може да извършва
дяловото разпределение както самостоятелно, така и чрез трето лице-изпълнител,
избран от топлопреносното дружество когато етажните собственици не са упражнили
това свое право – арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ и чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно изводите по експертизата количеството потребена топлинна енергия е
правилно отчитано и остойностявано, като дяловото разпределение е извършвано от
фирмата за топлинно счетоводство при коректно приложена методология и при
спазване на техническите правила, съобразно изискванията по Наредба № 16-334 от
6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.). Констатациите на вещото лице сочат, че
потреблението на топлинна енергия в топлоснабдената сграда е измервано по
показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция, след приспадане на
технологичните разходи, които са за сметка на доставчика, като разпределението
между етажните собственици е извършвано съобразно пълния обем на отопляемата
кубатура по проект на имотите в сградата. Общият топломер периодично е преминавал
метрологични проверки, извършвани от оторизирани юридически лица, при които е
установена годността му за коректно отчитане на потреблението. Съобразно
установеното от експерта за процесния имот през исковия период е доставяна
топлинна енергия и е остойностявано потребление по три пера – топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на имот и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ). Припадащият се на имота дял от
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е отчитан според
съотношението на пълния му отопляем обем към пълния отопляем обем на сградата
етажна собственост, съобразно техническите нормативи за изчисляване на реалното
количество топлинна енергия и разпределение на общия разход между етажните
собственици. Разходваната топлинна енергия за отопление на имота е измервана на
база реален отчет на показанията на топлинните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. По отношение потребената топлинна енергия за БГВ експертизата
5
констатира, че потреблението по това перо е остойностявано по отчетни данни от
показанията на 2 бр. технически изправни и сертифицирани водомери за топла вода.
По данни на експертизата съобразно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ в края на всеки
отчетен период е изготвяна изравнителна сметка от избраната фирма за топлинно
счетоводство въз основа отчетеното потребление. По делото липсват доказателства за
това ответницата да е упражнила правото си да поиска преработване на
изравнителните сметки след получаването им от упълномощения за сградата
представител, нито да е предявила рекламационни претенции относно отчетеното
количество и качеството на потребената топлоенергия съобразно предвидената за това
възможност в Общите условия и в определените за упражняването й срокове. Поради
това следва да се приеме, че разпределението на топлинната енергия е извършено по
отразения от експерта начин при спазване на нормативните изисквания.
Въз основа на изложеното съдът намира да се доказва реалната доставка на
топлинна енергия с необходимите качествени показатели за процесния топлоснабден
имот в рамките на исковия период, поради което за ответницата потребител е
възникнало задължение за насрещната парична престация.
При съобразяване на установения ред за отчитане и заплащане на топлинната
енергия размерът на задължението за цена на потреблението следва да се формира от
общата стойност на прогнозното количество по ежемесечно издаваните фактури,
коригирана с резултатите от изравнителните сметки. Съгласно експертното заключение
начислената за исковия период по прогнозен дял топлинна енергия за процесния имот
е на обща стойност 1431,80 лв., като за същия период са издадени две изравнителни
сметки с общ резултат от изравняването 214,95 лв. – подлежаща на доплащане от
абоната сума. Следователно дължимата цена на доставената топлинна енергия за
имота е в размер на сбора от начислената стойност на потребление и сумата за
доплащане съобразно резултата от изравняването или 1646,75 лв., която сума отразява
действителното задължение, определено за реалния разход на топлоенергия.
Следва да се посочи, във връзка с извършеното от ответницата оспорване на
доказателствената стойност на изготвените от ищеца фактури и извлечения от сметки,
че претендираното вземане за цена на топлинна енергия не е установено единствено
въз основа на представените едностранно съставени частни документи. Изводите за
дължими суми се базират на целия събран по делото доказателствен материал, сред
който и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, при извършването на която
вещото лице е направило проверка в счетоводството на ищеца и е установило
съответствие на счетоводните записвания с първичните документи по разпределение
на топлинната енергия. Отделно от това е ценено заключението на съдебно-
техническата експертиза, изготвено въз основа проверка от вещото лице на данните за
потреблението по отчетите на общия топломер и извършеното дялово разпределение
6
от фирмата за топлинно счетоводство, като определеното съобразно тях количество
топлинна енергия е остойностено по регулирани от държавен орган цени.
При извода за доказаност възникването на вземане на ищеца за цена на
топлофикационната услуга подлежи на обсъждане наведеното от ответницата
евентуално възражение за изтекла погасителна давност, което съдът намира за
неоснователно. Съгласно разрешението, прието с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата,
характеристиките на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия ги определят като такива за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което те се погасяват с
изтичане на установената в тази норма специална тригодишна погасителна давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване
изискуемостта на вземането, т.е. при срочните задължения начало на давностния срок е
денят на падежа, а когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия от 2014г., приложими до м.06.2016г. вкл., месечните вноски от
главницата стават изискуеми в 30-дневен срок от датата на публикуване на данни за
дължимите суми на интернет страницата на продавача, т.е. в определен срок след
отправяне на покана за плащане, обективирана чрез изискуемата публикация.
Течението на давността за тези вземания съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД е започнало от
момента на тяхното възникване с изтичане на съответния месец, през който е
доставена топлинна енергия. Най-старото вземане на ищеца – това за м.05.2016г., е
възникнало на 1.06.2016г. и давностният срок за същото не е изтекъл към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 29.05.2019г., която по арг. от чл. 422, ал. 1
ГПК се счита за дата на подаване на исковата молба, прекъсваща давността. Поради
това никое от вземанията на ищеца за исковия период не е погасено по давност към
датата на съдебното им предявяване.
При доказателствена тежест за ответницата същата не ангажира доказателства
да е заплатила стойността на доставената през исковия период топлинна енергия в
доказания размер на потребление, нито приетата съдебно-счетоводна експертиза
констатира дългът да е погасен чрез плащане. Следователно искът с предмет
вземането за цена на топлинна енергия е основателен и съобразно диспозитивното
начало на исковия процес следва да се уважи до предявения размер от 1646,70 лв., а
като законна последица от уважаването на иска в полза на ищеца се следва и законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
29.05.2019г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за вземането
за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия:
7
Съгласно чл. 33, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014г.
потребителите дължат обезщетение за забава само при просрочие на задълженията по
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016г. също е предвидено, че обезщетение за забава се начислява само върху
определените на база реално потребление суми след отчет на измервателните уреди,
които съгласно чл. 33, ал. 2 са платими в срок от 45 дни след изтичане на периода, за
който се отнасят. В случая обаче отчитането на средствата за дялово разпределение,
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общи фактури за включените в
исковия период отоплителни сезони е настъпило след предвидения в Общите условия
45-дневен срок за плащане (фактурите датират от 31.07.2017г. и от 31.07.2018г.),
поради което при липса на възможност да се приложи уговореното съгласно
визираните клаузи и по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД за поставяне на ответницата в забава е
необходима покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Поради
това, в приложение на последиците от разпределение тежестта на доказване, съдът
приема, че ответницата не е изпаднала в забава преди съдебното предявяване на
вземанията и не дължи мораторна лихва. При този извод акцесорният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По главния и акцесорен искове с предмет вземанията, претендирани за
услугата дялово разпределение:
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие или по негово възлагане от лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ, като по арг. от чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ предоставянето на тази
услуга е поначало възмездно. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, регламентирано в чл.
139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, което да извършва
дяловото разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. В аналогични клаузи на чл. 22, ал. 2 от
Общите условия от 2014г. и от 2016г. е предвидено, че купувачът на топлинна енергия
заплаща на продавача (топлопреносното предприятие) стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания търговец, като същата обичайно се формира
от няколко компонента – цена за обслужване и обработване на партида, цена за
обслужване и отчитане на уред за дялово разпределение, вкл. водомер за топла вода, и
цена за обслужване и отчитане на апартаментен топломер.
В случая по делото се установява, че дяловото разпределение на доставената за
топлоснабдената сграда топлинна енергия е било извършвано от ТАЕС „Н.“ ООД по
възлагане от ищеца. Вземането за цената на тази услуга в отношенията с потребителя
е възникнало в полза на топлопреносното дружество, което съгласно Общите условия
се е задължило срещу възнаграждение да предостави тази услуга самостоятелно или
чрез трето лице-изпълнител. Поради това, противно на доводите на ответницата,
8
ищецът е легитимиран титуляр на вземането за дялово разпределение. Това вземане
също притежава признаците на вземанията за периодично плащане по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД, предвид условията за плащане на услугата, поради което се погасява с
изтичане на тригодишен давностен срок, като при липсата на конкретно предвиден
срок за плащане от страна на потребителя съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Поради това погасени по
давност са месечните вземания на ищеца, възникнали преди повече от три години
назад, считано от 29.05.2019г., т.е. преди 29.05.2016г., а такова е само вземането за
м.04.2016г. За периода извън погасителна давност – от м.05.2016г. до м.04.2018г., съдът
определя стойността на услугата на основание чл. 162 ГПК, като приема на база
заключението на съдебно-счетоводната експертиза същата да възлиза на 61,95 лв.
Следователно искът за цена на услугата дялово разпределение е основателен и следва
да се уважи за сумата от 61,95 лв. и за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г., ведно със
законна лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
29.05.2019г. до окончателното плащане, а в останалата част – за разликата до
предявения размер от 64,49 лв. и за м.04.2016г. искът подлежи на отхвърляне.
Доколкото в Общите условия не е установен срок за плащане на цената на
услугата дялово разпределение, следва да се приеме, по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, че за
поставянето на длъжника в забава е необходима покана, за отправяне на каквато в
случая обаче ищецът не ангажира доказателства. Поради това искът за мораторна
лихва върху цената на тази услуга подлежи на отхвърляне.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
право на разноски се поражда в полза на всяка от страните съразмерно на уважената,
респ. отхвърлена част от исковите претенции. Ищецът претендира и доказва да е
направил разноски в заповедното производство в общ размер от 87,97 лв. (вкл. за
държавна такса – 37,97 лв., и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лв.), от които
пропорционално на установената в исковия процес част от вземанията му се следват
разноски в размер от 79,18 лв. В настоящото производство ищецът доказва разноски за
държавна такса в размер от 37,96 лв., за депозити за възнаграждение на вещите лица в
размер от 700 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. (определен
от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на
делото), или общо 837,96 лв., от които по съразмерност следва да му се присъдят
754,25 лв. Ответницата не претендира, нито доказва сторени разноски, поради което
такива не следва да й се присъждат.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от .., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: .., срещу В. И. В., ЕГН **********, с адрес: .., искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
съществуването на вземания на .. от В. И. В. съответно за сумата от 1646,70 лв. –
главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди през периода от м.05.2016г. до м.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в
.., с аб.№ ..., и за сумата от 61,95 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 29.05.2019г. до окончателното плащане, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 29965/2019г. по описа на СРС, 44 с-в,
като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на предоставена услуга дялово разпределение за
разликата над 61,95 лв. до пълния предявен размер от 64,49 лв. и за м.04.2016г., както
и изцяло исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 174,57 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия, начислена за периода от 14.09.2017г. до 20.05.2019г., и за сумата от 12,60 лв. –
мораторна лихва върху главницата за цена на предоставена услуга дялово
разпределение, начислена за периода от 30.05.2016г. до 20.05.2019г.
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН **********, с адрес: .., да заплати на .., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 79,18 лв.
– разноски в заповедното производство, и сумата от 754,25 лв. – разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца ..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10