Определение по дело №129/2021 на Апелативен съд - Варна

                                           ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Варна, №………..……./……....2021 година

 

Варненският апелативен съд – търговско отделение, в закрито заседание на горепосочената дата, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА 

                                                                   МАРИЯ ХРИСТОВА   

 

Като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ ч.в.т.д. № 129/2021 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от Т.Д.Л. ***, срещу разпореждане № 260288/18.01.2021г. постановено по в.т.д. № 807/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, с което съдът е върнал касационната жалба с вх.№ 271411/21.12.2020год. депозирана от Т.Д.Л. срещу постановеното по в.т.д. № 807/2020 г. по описа на ВОС решение № 260179/11.8.2020год.

С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу разпореждане, преграждащо развитието на производството по подадената жалба, и подлежи на разглеждане по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

В.т.д. № 807/2020г. по описа на ВОС е образувано по въззивна жалба на Т.Д.Л. срещу решение № 1209/06.03.2020г. постановено по гр.д.№ 13261/2018г. по описа на ВРС. Решението на ВРС е потвърдено с решение № 260179/11.08.2020г., последното постановено като необжалваемо.

Срещу въззивното решение на ВОС е депозирана касационна жалба (с вх.№ 271411/21.12.2020г. по вх. рег. на ВОС).

Подадената касационна жалба ВОС е върнал на основание чл.286 ал.1 т.3 ГПК, като съдът е приел същата за недопустима

 При разглеждането на частната жалба, съдът съобрази следното:

Видно от материалите по първоинстанционното дело №13261/2018г. по описа на ВРС, същото e образувано по искова молба на „Веолия енерджи Варна” ЕАД срещу Т.Д.Л., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за следните суми:

– 1454, 75 лева - главница, представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 10. 2015г. до м. 05. 2016г. вкл. ;

– 288, 28 лева - лихва за забава за периода от 01.12.2015г. до 30.04.2018г.;

– 426, 96 лева - главница, представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 11. 2016г. до м. 05. 2017г. вкл. ;

– 50, 75 лева  лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2018г.;

– 19, 44 лева - главница, представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за м. 08. 2017г.;

– 1, 14 лева - лихва за забава за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2018г.;

– 434, 72 лева - главница, представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 10. 2017г. до м. 03. 2018г. вкл. ;

– 6, 12 лева - лихва за забава за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на заявлението в съда - 06.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4434/07.06.2018 г., постановена по ч. гр. дело № 8911/2018 г. на ВРС.

По делото са предявени от Т.Д.Л. насрещни обективно съединени осъдителни искове, както следва:

– главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 2332,14 лева – заплатени без основание от Т.Д.Л. на ищеца по установителните искове;

– в условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 124, ал. 2 от ЗЗП, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за връщане на същата сума на отпаднало основание;

– иск с правно основание по чл. 88, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2699 лева, представляваща претърпени от Т.Д.Л. неимуществени вреди.

Предвид цената на разгледаните искове, обжалваното  Разпореждане е законосъобразно, понеже  касационната жалба срещу постановеното решение е недопустима, поради следното: 

В чл.280 ал.3 ГПК-разпоредбата с която се очертава обхвата на касационното обжалване изрично е посочено, че не подлежат на касационно обжалване:

Т.1.-Решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. за граждански дела и 20 000лв. за търговски дела. При обективно съединяване на искове, допустимостта на касационното обжалване се преценява съобразно цената на всеки отделен иск. Видно от цената на предявените искове, максималния размер е  претнеция вд размер сумата от 2 699лв.  Следователно, подадената касационна жалба е срещу решение, което не подлежи на касационно обжалване. Поради което законосъобразно с обжалваното разпореждане съдът е върнал касационната жалба на основание чл.286 ал.1 т.3 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

        Потвърждава  Разпореждане № 260288 от 18.01.2021год. постановено по в.т.д. № 807/2020год. на Варненски окръжен съд, с което е върната касационна жалба рег.№ касационна жалба с вх. № 271411/21.12.2020г. срещу Решение № 260179/11.8.2020г., постановено по въззивно търговско дело № 807 по описа на ВОС за 2020г.

Определението е окончателно..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.