РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Царево, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20222180100249 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от С. Д.- управител, с адрес за връчване чрез
представител по смисъла на чл. 39 от ГПК- *** – чрез адвокат Г. Г. К. – БАК,
против: „***“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от П. К. - управител на
дружеството, със седалище и адрес на управление: ***“, с която се иска от
съда, да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищеца,
сумата от 5017,79 лева с ДДС, ведно със законната лихва от датата на
подаване на настоящата искова молба-29.06.2022 год. до окончателното й
изплащане. Да заплати на ищеца направените по делото разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Представител на ответника е получил съобщението и е депозирал
писмен отговор в срок. Представя писмени доказателства.
С исковата молба и пред съда чрез процесуалният си представител,
ищеца твърди, че през месец май 2021 г. по силата на договор за доставка на
1
хранителни стоки, дружеството ищец е доставило на ответното дружество,
определено количество стоки, описани подробно във фактури за продажба.
Сочи се, че заявените и доставени количества стоки били приети от
дружеството ответник без възражения, като било договорено, сумите по двете
фактури да бъдат платени от ответника на ищеца, до края на месец август
2021 г. Според исковата молба, в срока за плащане, ответника не е изпълнил
задълженията си. Ищеца твърди, че в началото на сезон 2022 г. ответника е
извършил няколко частични плащания, последното от които през м. май 2022
г., но към момента ответното дружество все още дължи сумата от 5017,79
лева с ДДС.
Ответникът в отговора на исковата молба, счита исковата претенция за
допустима, но по същество- неоснователна и недоказана като основание и
размер. Счита, че ищеца не е доставил на ответника, описаните в исковата
молба стоки, като сочи, че няма приемо-предавателни протоколи, разписани
между страните по делото, от които да се докажат твърдените с иска факти.
Оспорва представените фактури, като твърди, че не са годни доказателствени
средства. Твърди се, че представител на ответника никога не е поръчвал и
приемал стока за хранене. Ответника заявява, че никога представител на
дружеството- ответник не се е договарял с дружеството - ищец, за доставка на
стока с консигнация и разсрочено плащане, и негов представител не е
приемал дадената стока и не е сключвал договори относно нейното
заплащане.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно - съединени искове, с правно основание в чл.
79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
По допустимостта на исковете:
Тя се обосновава от наличието на правен интерес за предявяването му.
Този правен интерес се извежда от твърденията направени от ищеца в
исковата молба, че ответникът дължи претендираните суми в изпълнение на
сключен между тях договор. Наличието на тези твърдения прави предявения
иск допустим, поради което същият следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на исковете:
По иска с правно основание в чл. 79 от ЗЗД.
2
Съда приема за безспорно доказано от показанията на разпитания по
делото свидетел Т., че между страните по делото е било налице трайно,
валидно, облигационно правоотношение по силата на сключения между тях
неформален договор за доставка на хранителни стоки.
От същите показания, съда приема за доказано, че ищеца е изпълнил
задълженията си, да достави на ответника стоките описани в процесните
фактури, които стоки са били доставени на ответното дружество и приети от
негов представител на сочените дати без възражения, поради което съда
приема, че ищеца е изправен кредитор.
От приложените по делото фактури: Фактура за продажба № ***г. и
Фактура за продажба № *** г. съда приема за доказана и стойността на
доставените от ищеца на ответника стоки, а именно, че доставените стоки са
на стойност от 10 434,66 лева с ДДС.
От представеното по делото заключение по назначената експертиза, се
установява, че Фактура за продажба № *** г. и Фактура за продажба № ***г.
са издадени от ищеца към ответника, като стойността на фактурите е общо в
размер на 10 434,66 лева с ДДС, като останалата неплатена сума е в размер на
5017,79 лева с ДДС.
Съда приема, че ответника е признал вземанията на ищеца, като
частично е изпълнил задължението си, като е превел по банков път на ищеца,
сумата по първата фактура и част от втората, като останалото задължение е в
размер на 5017,79 лева с ДДС.
В контекста на горното, съда намира предявения иск за заплащане на
сумата 5017,79 лева с ДДС, представляваща неплатена цена, на доставени от
ищеца на ответника хранителни стоки за основателен и доказан.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД: При неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата и без да е уговорена. С оглед приетото от съда, че ответника
не е изпълнил парично задължение по договор за покупко- продажба, то и
тази ищцова претенция се явява основателна и доказана.
Мотивиран от всичко изложено по - горе, съдът намира, че исковете за
осъждане на ответника, да изпълни реално своето парично задължение са
основателни и доказани в предявения размер, и като такива следва да бъдат
уважени изцяло.
3
С оглед уважаването на ищцовата претенция, ответника следва да бъде
осъден и да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на
1000,71 лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК:
***, сумата от 5017,79 лева с ДДС, дължими по Фактура за продажба № *** г.
и Фактура за продажба № *** г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба-29.06.2022 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК:
***, сумата от 1000,71 лева, представляваща направените съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
4