Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен,
13.11.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав в
публично заседание проведено на 16.10.2017г.
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1739 по описа на съда за 2017г., въз основа на данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск
с правно основание чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от “М.” ЕАД, ЕИК *********, срещу „Н.“ ООД, ЕИК *********, с
представител Р.Ж.П., за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 834.31лв.-главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.01.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на осн.
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 8/2017г. на ПлРС, възразена от длъжника.
Ответникът
„Н.“ ООД, сочи, че искът е неоснователен. Твърди, че между страните няма валидно
сключен договор за далекосъобщителни услуги и продажба на устройство за периода
23.12.2013г. до 23.01.2015г., т.к. процесния договор е сключен при липса на
представителна власт и от ненадлежно упълномощено от дружеството лице. Сочи се,
че лицето М.А., сключил договора от името на дружеството никога не е разполагал
с представителна власт и че неговото представителство, вписано в ТР, е признато
от ПлОС за вписано несъществуващо обстоятелство. Твърди се, че дружеството е
узнало за този договор, едва след връчването на заповедта за изпълнение. Моли
се съда да отхвърли предявения иск.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери
за установено следното: Със Заповед № 9/04.01.2017г. по ч.гр.д. № 8/2017г. на
ПлРС, съдът е разпоредил „Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, законен представител: Р.Ж.П., да заплати на кредитора “М.” ЕАД,
ЕИК *********, сумата 834.31лв.-главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
03.01.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
деловодни разноски в размер на 25.00лв. – внесена държавна такса и 150.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение. С Възражение от 24.01.2017г. „Н.“ ООД е възразил
срещу издадената заповед за изпълнение, което е сторено в законoустановения срок, т.к. заповедта е получена на 17.01.2017г.
Съдът е указал на заявителя – “М.” ЕАД да подаде в едномесечен установителен
иск за дължимостта на посочената в заповедта сума и такъв е подаден в срок,
което сочи допустимост на исковото производство по чл. 422 от ГПК.
Видно
от представените от ищеца доказателства, на 22.01.2013г. между „Н.“ ООД,
представлявано от М.Д.А.и “М.” ЕАД е подписан договор № М3506692 за ползване на
далекосъобщителни услуги и продажба на устройства на лизинг. Въз основа на тези
договори и ползваните услуги са издадени 13 броя фактури за периода от 27.01.2014г.-26.01.2015г.,
за сума в общ размер на 834.31лв. Не е спорно по делото, че тази сума не е
платена, спорен е въпросът – дължи ли се тя от ответното дружество и валиден ли
е сключеният между тях договор от 22.01.2013г. Ответникът е представил по делото
Решение № 30/20.02.2013г. по т.д. 246/2012г. на ПлОС, съгласно което е признато
на осн. чл. 29 ал. 1 от ЗТР, че въз основа на заявление вх. № 20121019163135, в
ТР са вписани несъществуващи обстоятелства по партидата на „Н.“ ООД, ЕИК *********, а именно – освобождаването на А.И.В., като
съдружник и вписването на негово място като съдружник с един дял на стойност 1
лв. на М.Д.А.; освобождаването на Р.Ж.П. като управляващ и представляващ
дружеството и вписването на М.Д.А.и А.И.В. като управители, които да
представляват дружеството заедно и поотделно; приемането на нов дружествен
договор с дата на изготвяне 17.10.2012г. Във връзка с тези обстоятелства,
ищецът е заявил, че е бил изправна страна по договора и не е бил длъжен да знае
обстоятелства, които в един по-късен момент са обявени за несъществуващи, както
и че са налице заплатени фактури, т.е. – договорът е бил изпълняван. В тази
връзка по делото е допуснато изготвяне на съдебно икономическа експертиза,
прегледала счетоводствата и на двете страни. От счетоводството на ищеца, вещото
лице е установило, че по договора са налице две първоначални фактури - № ********* и № *********, и двете от
25.01.2013г., заплатени на 29.01.2013г. на касата на “М.” ЕАД, а последващите фактури за 2013г. не са
заплатени, но задълженията по тях не са включени в претенцията пред съда. Не са
заплатени и фактурите за периода от 27.01.2014г. - 26.01.2015г., по които са
претендираните по делото суми. Поради липсата на счетоводни документи при
ответника, проверка за фактурите е извършена в ТД на НАП, където е имало
налични дневници за покупки на дружеството за периода м.01.2013 – м.08.2013г.,
като е установено, че „Н.“ ООД не е ползвало данъчен кредит нито по платените
първи две фактури, нито по процесните фактури.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи: Съобразно направеното от ответника възражение за липса на договор между
страните и съобразно влязлото в сила решение на ПлОС, за вписани несъществуващи
обстоятелства по партидата на ответника, вкл. и неговото представляване от М.Д.А.,
съдът намира, че към датата на подписване на договор № М3506692 - 22.01.2013г.,
ответникът е бил представляван от лице без представителна власт. Съгласно чл.
301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна
власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. В случая обаче не са налице доказателства по делото,
че търговецът е знаел за действията на мнимия представляващ, като първото
документирано узнаване на това действие е получаването на Заповед №
9/04.01.2017г. по ч.гр.д. № 8/2017г. на ПлРС, която е била своевременно
възразена. Нито първите плащания по договора са били осчетоводени и
регистрирани в НАП, нито последващите фактури са били отразени в счетоводната
отчетност на дружеството – ответник, като по тях не е налице ползване на
данъчен кредит от ответника. Поради горното, съдът намира, че по отношение на
ответника е била налице висяща недействителност на сделката, търговска по
дефиниция, която при узнаването не е била потвърдена, а напротив – било е
налице изрично противопоставяне чрез подаването на възражение по претенцията на
ищеца. Противопоставянето /несъгласието с действията на представляващия без
представителна власт/, е довело до недействителност на Договор № М3506692 от 22.01.2013г.
във всичките му части, поради което ищецът не може да черпи права от този
договор спрямо ответника, а само спрямо мнимия представляващ. Поради горното, исковата
претенция на ищеца спрямо ответника за заплащане на сума по сключен между тях
договор, се явява неоснователна – поради липса на облигационни отношения,
възникнали между страните, и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, и на осн. чл. 78 ал.
3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските,
направени от него в исковото производство в размер на 350лв. – адв.
възнаграждение и 70.00лв. – за изготвяне на експертиза, или общо разноски в
размер на 420.00лв. В заповедното производство ответникът не е направил
разноски, поради което такива за него не следва да се присъждат.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79 ал. 1 от ЗЗД, от “М.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
законен представител: ***, за ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО, че „Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, законен представител Р.Ж.П.,
дължи на “М.” ЕАД, следните суми: 834.31лв.-главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
03.01.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 9/04.01.2017г. на осн. чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
8/2017г. на ПлРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, “М.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, законен представител: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Н.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, законен представител Р.Ж.П., разноски
по исковото производство в размер на 420.00лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: