№ 97
гр. Костинброд, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20241850100533 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от Д. Е. М., предявена
чрез адвокат К. С., срещу ответниците СРС и СГС.
Иска осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 5 250
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
настъпили вследствие на нарушаване правото му на разглеждане и решаване в
разумен срок на гр.д. № 2977/2016 г. по описа на СРС 77-ми състав и в.гр.д. №
347/2020 г. по описа на СГС 4-ти въззивен състав.
Претендира се и законната лихва от подаване на исковата молба –
07.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноски.
Твърди се в ИМ, че ищеца е предявил пред ответника СРС ИМ на
21.01.2016 г., като иска е срещу М. Б. ЕООД за обезщетение с правно
основание чл. 200 от КТ. Твърди, че след изпълнение на процедура по чл. 131
от ГПК производството е спряно на 20.02.2017 г., до приключване на
производства пред Административен съд София град и ВАС относно
характера на злополуката като „трудова“, съответно на 15.05.2018 г. е
възобновено производството пред СРС.
1
Твърди провеждане на последно заседание на 06.02.2019 г., когато
делото е обявено за решаване, а решение е постановено на 22.10.2019 г.
Твърди се обжалване от ответника с жалба от 04.12.2019 г. и образуване
на въззивно производство № 347/2020 г. по описа на СГС, по което е
проведено едно съдебно заседание на 13.05.2021 г., обявяване на делото за
решаване и липса на решение до момента, като се твърди и подаване на три
молби с правно основание чл. 255 от ГПК.
Твърди, че забавянето на производството е предизвикало силно
огорчение, неспокойствие, нервно-психическо напрежение, стрес, нервност,
крайно разочарование от съдебната система и доверие в правоприлагащите
органи.
Предвид увреждането, причинено от своите бивши работодатели твърди
и продължително състояние на уплах, притеснение и страх за здравето и
живота си.
В съдебно заседание ищеца се явява лично и с упълномощения
представител, като поддържа претенцията си. Ангажира гласни доказателства.
Претендира разноски в размер на 510 лева и представя списък.
В срока за отговор ответника СГС подава такъв, като оспорва иска.
Твърди, че ищеца не е претърпял твърдените в ИМ вреди в резултат от
действия на СГС. Твърди образуване на делото пред СГС няколко месеца
преди извънредните мерки от 2020 г., свързани с вирус Ковид 19, като счита
тези обстоятелства за форсмажорни.
Твърди, че делото не е с висок залог, тоест не засяга жизненоважни
интереси на страната.
В съдебно заседание ответника СГС не изпраща представител. Писмено
иска делото да се гледа без да присъства негов представител.
Претендира разноски в размер на 360 лева, като представя списък по чл.
80 от ГПК.
В срока за отговор ответника СРС подава такъв, като оспорва
предявения иск. Изтъква обстоятелствата относно спирането на
производството. Твърди разглеждане на делото в две заседания и
постановяване на решение, както и изпращане на делото за въззивен контрол
на 20.01.2020 г. Твърди служебно извършване на справки за приключване на
2
преюдициалния спор и вземане на мерки за събиране на всички относими
доказателства. Твърди недоказване на вреди от действията на СРС.
В съдебно заседание ответника СРС не изпраща представител. Писмено
иска делото да се гледа без да присъства негов представител.
Претендира разноски в размер на 100 лева.
Искът е допустим, след като е предявен по неприключило производство,
по което ищеца изразява оплакването си за нарушаване на правото му на
разглеждане на делото в разумен срок, като такъв иск е допустим без да е
провеждана процедура по глава трета "а" от Закона за съдебната власт.
По същество е изцяло основателен за претендирните неимуществените
вреди. Основание за този извод е факта, че общата продължителност на делото
пред двете инстанции е общо над осем години и осем месеца. В този срок е
налице спиране на производството за период от 20.02.2027 г. до 15.05.2018 г.,
като може без съмнение да се направи извод, че по делото са събрани
минимален обем писмени доказателства, разпитан е един свидетел и е
изслушано заключение по една експертиза, като са проведени общо три
заседания пред първа и въззивна инстанции.
Няма основания да се счита, че делото разкрива някаква правна
сложност, а така също няма никакви действия на ищеца, които да са
допринесли за продължителността при разглеждане на правния спор.
Без съмнение този срок е прекомерен и дава основание за извод, че е
налице нарушаване правата на ищцата като участник в правен спор да получи
произнасяне в разумен срок – право по чл. 6 от ЕКПЧ.
Производството пред СРС – гр.д. № 2977/2016 г. е образувано по ИМ
предявена на 21.01.2016 г., като е предявен иск срещу търговско дружество с
правно основание чл. 200 от КТ.
Процедурата по чл. 131 е приключила на 13.06.2016 г., когато е
отстранена нередовност на подадения отговор.
Следващото произнасяне на съда е от 20.02.2017 г., когато
производството по делото е спряно – искането е направено при подаване на
отговора и основанията са били налични и към този момент, поради което е
без значение забавянето от осем месеца.
Производството по делото е възобновено на 15.05.2018 г., след
3
приключване на преюдициален спор с влязъл в сила съдебен акт от м.04.2018
г.
Определението по чл. 140 от ГПК е постановено също на 15.05.2018 г.,
като делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 03.10.2018 г., когато е даден
ход, обявен е за окончателен доклад по делото, разпитан е допуснат свидетел и
делото е насрочено за второ заседание на 06.02.2019 г., когато е прието
заключение по комплексна СМЕ и СПЕ, даден е ход на устните състезания и
делото е обявено за решаване.
Решение е постановено на 22.10.2019 г. като исковете са уважени
изцяло.
По жалба на търговското дружество от 04.12.2019 г. е образувано
въззивното производство пред ответника СГС, а именно в.гр.д. № 347/2020 г.
Датата на постъпване на делото пред този ответник е 09.01.2020 г.
С разпореждане от 05.06.2020 г. разглеждането на въззивната жалба е
насрочено за 13.05.2021 г., без да е допуснато събиране на доказателства.
В съдебно заседание на посочената дата е даден ход на устни състезания
и делото е обявено за решаване.
Решение е постановено на 30.09.2024 г., като частично е изменено
решението на първата инстанция.
Остават неизвестни причини, поради което в изисканото копие от
производството пред ответника СГС да не фигурират представени от ищеца
писмени доказателства – четири отделни молби, подадени след м.05.2022 г. и
съдържащи искани за постановяване на решение, а две от тези молби изрично
са обозначени като такива чл. 255 от ГПК.
Установи се от разпита на св. Няголова /сестра на ищеца/, поддържаща
редовна връзка с него през годините и разпитана в хода на производството
пред СРС, че през изминалите години ищецът е преминал през различни
състояния в отношението си към делото и макар убеден в правотата си е
останал разочарован от забавянето и редуциране на претенциите му.
След преценка на изложените факти съдът намира, че не следва да
онгажира отговорността на ответника СРС, доколкото необосновано забавяне
е налице само що се отнася до няколко месеца при постановяване на решение.
Сложността на производството, разгледано пред ответниците, както и
4
обема доказателства дава основание за извод, че неоправдани са забавяния над
6 мес. при произнасяне по същество, текущи над 3 мес., както и насрочване за
период над 4 мес. Посочените от ответниците обстоятелства – висока
натовареност обясняват донякъде забавянията, но не и до степен да изключат
или дори да намалят отговорността им. Неоснователен е аргумента на отв.
СГС за влияние на ограничителните мерки от 2020 г., свързани с Ковид 19 ,
след като има забавяне в насрочването и поради това навлизане в такъв
период. Неоснователен е аргумента на този ответник за невисоката стойност
на защитаваните отношения. Предмета на делото пред ответниците е
непозволено увреждане, причинено умишлено от служители на работодател,
изразяващо се в засягане на физическата неприкосновеност на личността,
което не може да приеме за незначително засягане на важни обществени
отношения.
Доколкото забавянето /неоснователно/ пред ответника СРС е по-скоро
минимално от общото неоснователно забавяне на производството съдът
намира, че този ответник не следва да носи отговорност за нарушаване на
правото на ищеца за получаване на правосъдие в разумен срок, поради което
искът срещу СРС следва да бъде оставен без уважение, като бъде ангажирана
отговорността на ответника СГС за цялата претендирана сума.
Според настоящия съд претендираната от ищеца сума от 5 250 лева е
разумно и съответстващо обезщетение за негативните емоционални
преживявания на ищеца, произтичащи от забавяне на производството пред
ответника СГС, поради което следва да бъде уважена изцяло претенцията в
този размер.
Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за
присъждане на разноски – по списък са в размер на 510 лева, в което число
сумата от 10 лева за заплатена ДТ и сумата от 500 лева за адвокатско
възнаграждение, което е рамките на минимално предвиденото, като тези
разноски бъдат възложени на ответника СГС.
Предвид отхвърляне на иска срещу ответника СРС е основателно
искането от негова страна за присъждане на разноски в размер на 100 лева,
които следва да бъдат възложени на ищеца.
Предвид всичко изложено съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОТВЕТНИИКА СГС, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ НА
ИЩЕЦА Д. Е. М., ЕГН ********** сумата от 5 250 /пет хиляди двеста и
петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие нарушение на правото му на
разглеждане и решаване в разумен срок на въззивно гражданско дело №
347/2020 г. по описа на СГС 4-ти въззивен състав, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба –
07.05.2024 г., до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА
СОЛИДАРНО ЗАПЛАЩАНЕ НА СУМАТА ОТ СРС, ЕИК BG****, за
нарушение на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на
гражданско дело № 2977/2016 г. по описа на СРС 77-ми състав.
ОСЪЖДА СГС, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ НА Д. Е. М., ЕГН
********** сумата от 510 /петстотин и десет/ лева за направени разноски
по делото.
ОСЪЖДА Д. Е. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА СРС, ЕИК
BG**** сумата от 100 /сто/ лева за направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6