Р Е Ш Е Н И Е
28.05.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
19 март 2018
на Година
Светла Пейчева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна
Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 780 2018
дело №
по описа за
година.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 384854-F438371 от 30.11.2018 година
на Директора на Офис (дирекция) за обслужване – Кюстендил в ТД на
НАП София, с което на Е.М.В., с ЕГН ********** на основание чл. 80, ал.
1 от ЗДДФЛ е наложено административно наказание – „глоба“ в размер
на 50,00 лева за извършено нарушение по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Недоволна от така наложените административни наказания е останала жалбоподателката, която в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подала жалба до Районен съд Дупница, с която моли съда да измени наказателното постановление като постанови решение, с което да бъде намален размера на наложената санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява и поддържа жалбата.
Ответната страна – ТД на НАП – София се представлява от юрк. В., която моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Акт за установяване на административно нарушение № F438371 е съставен на 06.11.2018 г. от П.И. на длъжност инспектор по приходите в НАП при ТД на НАП – София, офис Кюстендил и свидетелката при установяване на нарушението и съставяне на АУАН -Р.Д. Таскова- , против Е.М.В. за това, че на 06.11.2018 г. в офис Кюстендил при ТД на НАП – София, ФО Дупница, гр. Дупница, пл. „Свобода“ №1, на основание писмо от ДФ „Земеделие“ са уведомени за неподадени в срок декларации от данъчно задължените лица съгласно чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ, като след проверка в информационната система на НАП е установено, че лицето не е подало годишна данъчна декларация за облагаемия си доход за 2017 г. в териториалната дирекция на НАП по постоянен адрес, която за жалбоподатлката е ТД на НАП София, офис Кюстендил в законоустановения срок до 30.04.2018 г., съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ.
На данъчно задълженото лице е изпратена покана изх. № 10-112/14.09.2018 г.
Декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ е подадена в ТД на НАП София, офис Кюстендил на 06.11.2018 г. –след изтичане на законоустановения срок.
Закъснението е 6 месеца и 5 дни.
Прието е, че жалбоподателката е извършила административно нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, като не е спазила разпоредбата на чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Декларацията е с вх. № 104391800659629/06.11.2018 г. и лицето декларира доходи от субсидии (с код 3021) в размер на 1155.68 лв. и с код( 302) в размер на 298.00 лв. и дължим данък за довнасяне е в размер на 87.00 лв.
АУАН е предявен срещу подпис на жалбоподателката. Същата не е дала обяснение и не е направила възражение.Не са постъпили писмени обяснения и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в атакуваното наказателно постановление и се подкрепя от ангажираните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на актосътавителя П.И. и свидетелката Р.Д. Таскова- , чиито показания съдът приема с доверие като непротиворечиви и взаимно допълващи се. От показанията на посочените свидетели се установява, че жалбоподателката не е подала годишна данъчна декларации по реда на ЗДДФЛ за получени доходи през 2017 г. в законоустановения срок, до 30.04.2018 г.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са и приобщените по реда на чл. 283 от НПК към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна, досежно размера на наложената санкция.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, т.е. при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са всички срокове по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че съставът на визираното административно нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ е осъществен виновно от жалбоподателката. В тази насока фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства, безспорно е установена самоличността на нарушителя и виновното извършване на нарушенията. Жалбоподателката не отрича извършването на нарушението.
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 ЗДДФЛ.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ указва, че годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Безспорно за Е.В. като лице придобило извънтрудови доходи през 2017 г. и като такова данъчно задължено лице по ЗДДФЛ е възникнало задължението по чл. 50, ал. 1 от Закона, да подаде годишна данъчна декларация за облагаемия си доход за 2017 г. С оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, срокът за подаване на тази декларация е бил до тридесети април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, т.е. до 30.04.2018 г. В настоящия случай се установи по несъмнен начин и не се оспорва от страна на жалбоподателката, че същата като задължено лице не е подала годишна декларация по чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ в ТД на НАП гр. София, офис Кюстендил за получени доходи от субсидия през 2017 г. в законоустановения срок до 03.04.2018 г. включително. Декларацията е била подадена в ТД на НАП гр. София, офис Кюстендил на 06.11.2018г. Предвид горното следва да се приеме, че в случая е налице нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал.1 във вр. чл. 50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.
По този начин, от обективна страна е осъществен състава на нарушението по чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Предвид това, съдът приема, че нарушението е безспорно установено, поради което и правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност жалбоподателката Е.В. за това нарушение.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на съда счита, че е осъществен както от обективна, така и от субективна страна състава на административното нарушение на чл. 50, ал. 1 , т. 1 от ЗДДФЛ, съгласно който местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателката не е спазила законоустановените срокове за подаване на декларацията по чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ за 2017 г.
В чл. 80, ал.1 от ЗДДФЛ е предвидено, за лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, защото случаят не е „маловажен“. В нормата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на ОСНК на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
За да се прецени дали един случай е „маловажен“, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 НК, съгласно която не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
В случая, извършеното нарушение е свързано с обществените отношения, които са предмет на правна уредба от ЗДДФЛ. Целта на тези норми е да осигурят непрекъснат и ефективен контрол върху декларирането на получените приходи и своевременно внасяне на дължимите данъци върху тях. В конкретния случай, декларацията е подадена с шест месеца закъснение. За извършеното нарушение е предвидена глоба без минимум, но със сериозен максимум, т.е. законодателят е преценил, че обществената опасност на нарушения, като процесното, е очевидна. Ето защо съдът прие, че извършеното деяние не разкрива признаците на „малозначителност“, поради което и не са налице основания за отмяна на НП.
При определяне, обаче, размера на наказанието за това нарушение, административнонаказващият орган е следвало да има предвид целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид административно нарушение.
Това означава, всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението.
В конкретния случай административнонаказващият орган наложил наказанията “Глоба” в много под средния размер, предвиден в санкционната норма на чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ, без да са изложени аргументи в подкрепа на необходимостта от такъв размер.
При така определените наказания, по мнение на съда, наказващият орган не е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства - липсата на други вредни последици, извън съставомерните, в това число и ощетяване на фиска, касае се за сума, която е много ниска по-размер, както и с оглед отразеното в обжалваното НП, че нарушението е извършено от В. за първи път до настоящия момент.
Следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство относително продължителния срок на забавата от страна на жалбоподателя,
Предвид изложеното, размерът на наказанията “Глоба” се явява необосновано завишен и следва да бъде намален на 10.00 лв.
Поради това и на основание чл.63, ал.1, пр. 2-ро от ЗАНН, съдът:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 384854-F438371
от 30.11.2018 година на Директора на Офис (дирекция) за обслужване –
Кюстендил в ТД на НАП София, с което на Е.М.В., с ЕГН ********** *** на
основание чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ е наложено административно
наказание – „глоба“ в размер на 50,00 лева за извършено нарушение
по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, В
ЧАСТТА ДОСДЕЖНО РАЗМЕРА на глобата, като я НАМАЛЯВА от 50.00 (петдесет) лв. на
10.00 (десет) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: