№ 477
гр. П., 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500649 по описа за 2025 година
С решение № 609/23.05.2025 г. постановено по гр.д. № 20245220100538
по описа на Районен съд – П. Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 ГПК по отношение на Е. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„ДЗС“ № 12, че съществува вземане на „Топлофикация - С." ЕАД, ЕИК
*********, по силата на което ответникът дължи сумата в размер на 5390,67
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
05.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и 582,39 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 12.05.2023 г., както и суми за
дялово разпределение, както следва: 68,08 лева - главница за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г, ведно със законната лихва от 05.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и 13,77 лева - мораторна лихва за
периода 16.07.2020 г. до 12.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2942/2023 г. по описа на РС
П., като Е ОТХВЪРЛЕН предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК за
установяване на дължимост на сумата в размер над 5390,67 лв. до
претендирания размер от 5549,82 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2942/2023 г. по описа на РС П., като неоснователен.
1
ОТХВЪРЛЕНА Е молбата на Топлофикация - С." ЕАД, ЕИК *********,
с правно основание чл.51 ЗН.
ОСЪДЕНА Е Е. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „ДЗС“ № 12,
ДА ЗАПЛАТИ на Топлофикация - С." ЕАД, ЕИК *********, сумата в общ
размер от 266,29 лв. разноски в заповедното производство и 2581,27 лв.
разноски в исковото производство. Решението е постановено при участието на
трето лица-помагачи „Техем сървисис“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. "Проф. Г. Павлов" № 3.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. Л., в
качеството му на особен представител на ответницата, с изложени оплаквания
за незаконосъобразност. Основният довод, който се поддържа е, че по делото
не е доказано, че между Е. К. и Топлофикация ЕАД е сключен договор и че тя
е длъжникът, който следва да заплати посочените суми. Фактурите били
издадени на името на друго лице. На името на Е. К. фактури не са издавани.
По изложените съображения се иска решението да бъде отменено, вместо
което да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни с присъждане на разноски. Няма доказателствени искания
направени във въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от Топлофикация С. ЕАД с искане решението на РС да бъде
потвърдено, тъй като дружеството, при условията на пълно и главно доказване
било установило правотата на исковата си претенция.
Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в с. и при
спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против Е. К. ищецът „Топлофикация -С." ЕАД, ЕИК
*********, е твърдял, че на 05.06.2023 г. дружеството е депозирало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 156309 срещу
Е. А. К. за сумата 6214,06 лв., от които 5549,82 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2020 г. - м.
04.2022 г., и 582,39 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
12.05.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 68,08 лв. главница за
периода м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 16.07.2020 г. до 12.05.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Твърдял е, че с разпореждане, постановено
по гр. дело № 2942/2023 г. по описа на Районен съд гр. П. искането е било
уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжницата, но тя не
2
е била открита и при условията на чл. 47 ал.5 ГПК заповедният съд е дал
указания на предявяване на иск.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че ответникът е клиент на
топлинна енергия, по силата на наследствено правоприемство от нейния
покоен баща, по смисъла на чл.153 от Закона за енергетиката. Съгласно чл.
150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация С." ЕАД
на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвяли от "Топлофикация С."
ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите
влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и
един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите. Ответникът не бил упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ / чл.106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ/ и спрямо него били
влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация С." ЕАД на потребители за битови нужди в град С., одобрени
с Решение 2019 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Монитор, в сила от
10.07.2016 г..
Съгласно раздел IX от ОУ от 2016 г. „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, в чл.31, ал.1 бил определен редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
Посочено е, че в чл.33, от ОУ от 2016 г., били определени редът и
срокът, по които купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответника/, били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ било установено, че това е в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така
ищецът е твърдял, че потребителите на ТЕ имат задължение да заплащат
стойностна на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Посочил е, че съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са
заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2,
клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия.
Твърдял е още, че на основание чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. В
настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл.138б ЗЕ,
3
собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, били сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма
"Техем сървисис" ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия. Съгласно чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния
имот били начислявани от „Топлофикация С.“ ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата -
"Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответника били издадени
изравнителни сметки - начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че
резултатът от изравнителните сметки сочел сума за доплащане, тя се
прибавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че
резултатът от изравнителната сметка бил сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадали просрочените задължения, като се започне от най-
старото.
Искането е да бъде установено съществуването на вземането на ищеца
срещу ответника за консумирана и незаплатена от последния ТЕ за
топлоснабден имот с адрес: гр. С., н,к. 1779, обл. С., общ. С., ж.к. „М.“, бл.
101, ет. 8, ап. 136, за процесния период. Претендира разноски, вкл. и
възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен
представител - адвокат В. Л. от АК П. депозира отговор на исковата молба, в
който е оспорил предявените искове като неоснователни. Твърдял е, че нямало
данни за това кой е ползвал процесния имот след смъртта на А.П.Д., дали
ответницата е приела наследството на наследодателя й, дали е станала
собственик на процесния апартамент, дали се е разпоредила с него, както и
дали през процесния период е била негов собственик, респективно дали го е
владяла и потребила топлинна енергия. Оспорил е ответницата да е клиент на
ищцовото дружество. Посочил е, че в приложената по делото обща фактура №
***********/31.07.2021 г. и обща фактура с № ***********/31.07.2022 г. като
получател било посочено лицето И.И.Д., но същото лице било починало още
на 19.07.2009 г. Оспорил е, че имотът е топлоснабден, както и че процесната
сума е за реално потребена топлинна енергия. Поддържал е, че същата е
изчислена при максимална мощност, без да е осъществен реален достъп до
имота. Твърдял е, че ако е налице потребление, то сумите са заплатени.
Изложил е твърдения, касаещи приложения по делото договор за
извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и протокол
4
за избор на фирма, че никъде в тези документи не било посочено ответницата
да е участвала. Оспорил е и приложеното извлечение от сметки. Поддържал е,
че ответницата не дължи обезщетение за забава, доколкото ищецът не бил
изпълнил изискванията за публикуване на фактурите на интернет страницата
на дружеството. Поддържал е и възражение за изтекла погасителна давност,
доколкото началото на исковия период касае м. май 2020 г.
В производството пред районния съд е привлечено за участие като трето
лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис" ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. "Проф. Г. Павлов" № 3, за да имат мотивите на
решението обвързваща спрямо него сила. Искането е мотивирано с
обстоятелството, че двете дружества имат сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в
сграда - етажна собственост.
Третото лице помагач не е взело становище по предявената искова
претенция и депозирания отговор от ответната страна. В проведеното съдебно
заседание не изпраща представител.
От приложеното по делото ч.гр.дело № 2942/2023 г. на РС- П. е видно,
че по заявление на ищцовото дружество „Топлофикация С.“ ЕАД за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена Заповед № 1467/2023
г. с разпореждане длъжника Е. А. К. да заплати на заявителя „Топлофикация
С.“ ЕАД сумата в размер на 5549,82 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2020 г. - м. 04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 05.06.2023 г. до изплащане на вземането, 582,39
лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 12.05.2023 г. върху
главницата, както и сумата в размер от 68,08 лв. – дялово разпределение за
периода за периода 05.2020 г. до 04.2022 г., ведно със сумата от 13,77 лв. лихва
за забава върху главницата за периода 16.07.2020 г. до 12.05.2023 г., както и
внесената държавна такса в размер от 124,28 лв. и възнаграждение за
юрисконсулт в размер от 150,00 лв.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК не е постъпило писмено възражение от
длъжницата, тъй като по отношение на нея е приложена процедурата по чл. 47
ал.5 ГПК, което обуславя правният интерес на ищеца от предявяване на иск за
установяване на вземанията му, предмет на заповедта. При тези данни следва
да се приеме, че искът е предявен в срока по чл.414 ГПК и е процесуално
допустим.
Съгласно параграф 1, т.42 и т.2а от ДР на Закона за енергетиката в сила
от 17.07.2012 година, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
респективно задължено лице за заплащане на цената, във връзка с чл. 155 ЗЕ
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
5
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ във връзка с §190 „Битов клиент” е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Установява се от представените пред районния съд писмени
доказателства, че ответницата е единствен наследник на собственика на
топлоснабден имот - А.П.Д., починал на 18.07.2009 г. - и като собственик е
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1,
т.42 и т.2а от ДР на ЗЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ на топлинна енергия, доставена
до имот апартамент № 56, находящ се в гр.С. , ж.к. „М. “, бл.101, ет.8, ап.136 ,
за абонатен № *****, инст. № ********** за процесния период.
Чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 година, ДВ,
бр.107/2003, предвижда, че отношенията по повод продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се
уреждат от публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По делото липсват
данни ответницата да е направила възражение по чл. 150 ал.3 ЗЕ, поради което
съдът приема, че приетите от „Топлофикация С.“ ЕАД и одобрени от
Комисията общи условия за процесния период, публикувани във вестник
„Дневник“ на 14.01.2008 година и ОУ за продажба на топлинна енергия,
одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР публикувани във вестник
„24 часа“ в сила от 14.03.2014, имат обвързваща сила за ответницата.
Няма спор между страните, че сградата в която се намира процесният
имот е топлоснабдена, при налична техническа възможност за прилагане на
дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на
чл.112г ЗЕЕЕ и чл.139, ал.1 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинна енергия в сграда етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, регламентирана в чл. 139 -148 ЗЕ.
От представеното пред районния съд извлечение от сметки за абонат с
инст. № **********, както и от заключението на назначената и приета в
първоинстанционното производство на икономическа експертиза се
установява, че в представените от ищеца счетоводни данни няма информация
за извършени от ответницата плащания за процесния период. Вещото лице е
посочило, че за исковия период общият размер на задължението по издадените
фактури е 5617,90 лв., от които 5549,82 лв. неплатени суми по фактури за
топлинна енергия и 68,08 лв. неплатени суми за дялови вноски. Общият
размер на законните лихви върху неплатените суми по фактурите от падежа на
всяка фактура до 12.05.2023 г. е в размер на 577,46 лв.
6
Неоснователно е възражението в жалбата, че фактурите, на които се
основава исковата претенция, са адресирани до друго лица – И.И.Д., а не до Е.
А. К., поради което тя не следва да отговаря. Както беше посочено по-горе,
съгласно § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. С оглед безспорния факт, че процесният имот, находящ се
на адреса в гр.С., кв. М. – 1, ПК 1797, № 101, бл.101, вх.8, ап.136 е
топлоснабден, а негов собственик по наследство е ответницата К., следва да се
приеме, че тя е легитимира да отговаря за заплащането на потребената, но
неплатена топлинна енергия за този обект. По делото не са направени
надлежни възражения, че през релевантния период от време имотът е бил
ползван от трето лице, което отговаря на дефиницията на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
за потребител.
В мотивите на обжалваното решение районният съд е отговорил
изчерпателно на възражението, че ответницата не е наследник, тъй като не е
приела наследството оставено от баща й А.Д., към които въззивният съд се
присъединява изцяло и препраща към тях.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия, се придобива по силата на закона (ex lege), с придобиването
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Поради това законово правило собственикът или титуляр на
вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона, се смята клиент на топлинна енергия,
без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на
партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на
топлоснабдения имот – в този смисъл е и последователната практика на ВКС.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация С.” ЕАД на клиенти в гр. С.”,
клиент може да бъде и друго лице – ползвател на имота, различно от
собственика на имота, при условие че последният е представил писмено
съгласие в нотариално заверена форма за това. По делото обаче липсват както
твърдения, така и доказателства за подаване на такова нотариално заверено
съгласие от трето лице, в това число и от адресата на процесните фактури
И.И.Д..
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. На основание чл.272
от ГПК въззивният съд се присъединява изцяло към мотивите на районния съд
7
и препраща към тях.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 609/23.05.2025 г. постановено по гр.д. №
20245220100538 по описа на Районен съд – П..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8