Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 06.11.2019 година Град С.З.В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.10. 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА
ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1328 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 914/21.06.2019 г., постановено по гр. д.
№ 255/2019 г. по описа на Районен съд – С.З.в
частта, с която е осъден „Е.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. П.**, ДА ЗАПЛАТИ на „В.”
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.З.**, сумата в размер на
1340,33 лева без ДДС, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „К.", ИТ№ 2939033, за
периода 01.01.2014г. – 31.01.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2019г. до окончателното й
изплащане и разноски в размер на 617,94 лева.
Въззивникът “Е.” ЕАД - Пловдив излага доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението, като излага подробни
съображения. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли
предявеният иск като неоснователен. Претендира разноски.
В законоустановения срок е
постъпил отговор от „В.” ЕООД, с който оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната му част.
Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Не е спорно по делото, че ЕВН ЕР притежава Лицензия за
разпределение на електрическа енергия и през процесния период осъществява
дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови
услуги. ЕВН ЕС притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия и осъществява дейност по снабдяване на потребителите с електрическа
енергия. Крайните клиенти използват електропреносната
или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при
публично известни общи условия, които се публикуват и влизат в сила за крайните
клиенти без изрично писмено приемане. Не е спорно, че ищецът е клиент на ЕВН ЕС
/включително през процесния период/, като ЕВН ЕС се явява краен снабдител. Не е
спорно, че съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ-013/10.05.2008 ., ЕВН ЕС се е задължил да
снабдява с електрическа енергия обект на ищеца С ИТН 2939033. Съгласно чл.
41 ал. 1 и чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 014 от
10.05.2008 г., ползвателят дължи на ЕВН ЕР цена за пренос за пренесената му
електрическа енергия, като заплаща изчислената сума за пренос по електроразпределителната
мрежа и мрежови услуги на „Е.” АД.
Не е спорно по делото, че ищецът е потребител на
ел.енергия относно притежавания обект с ИТН 2939033 - Помпена станция „К.",
с.О. община Т., който обект е присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод „В.“ 20 kv. ЕВН ЕР
притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия и осъществява
дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови
услуги. ЕВН ЕС притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия и осъществява дейност по снабдяване на потребителите с електрическа
енергия.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/26.06.2008 г.
на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделя на два
компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос
на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
С писмо с изх.
№ 6053-30/24.09.2008г., „Е. АД“ е информирало „В.“ ЕООД – С.З., че предвид
решение № Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР
тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите
документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти,
считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „Е.
АД“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му
върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е
изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция Т.
– извод „В.”. В писмото е посочено, че са приложени: заповед на Община Т. за
предоставяне за експлоатация и поддържане на обект – ПС Дуганово
– ел. провод и трафопостове на В. – С.З.; извлечение
от счетоводните книги на дружеството по сметка относно счетоводните записвания
на съоръжението; официална скица на ел. провода,
образец 16, разрешение за ползване. С писмо до „Е.“ АД с изх. №
2013/05.12.2008г., ищецът е изявил желание да бъде изместено поле мерене от
ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV
в Подстанция гр. Т. на ИТ № 2939032 ПС „О.”, с. О. и на ИТ № 2939033 В. с. К.
/процесния/, които се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост на „В.“ ЕООД, като е посочил, че са им
представили всички необходими документи за това. Видно от писмо, с изх. № 01/09.01.2009г. „ЕВН България
ЕР“ АД отново са изискали документи за собственост на ел. провод
20 kV извод „В.” . С писмо от 24.11.2014г. „В.“ ЕООД
– С.З.отново е отправило искане до „Е.“ АД да отпадне такса пренос за процесния
обект, като приложения към писмото са описани горепосочените актове, заповеди и
разрешения, удостоверяващи правото на собственост на ищеца (представени още
през 2008г. на ответника), както и извадки от инвентаризационен опис. Видно от писмо от 08.12.2014 г. на „Е.“ ЕАД с него
ответникът признава, че помпена станция с. О. и с. К. се захранва от собствена
въздушна линия извод В., като средствата за търговско измерване са разположени
в двете помпени станции и меренето на ел.енергията се извършва от страна на
ниско напрежение и че за да отпадне такса пренос следва меренето на ел.енергия
да бъде променено на страна средно напрежение, затова „В.“ ЕООД – С.З.следва да
подаде заявление в офис на ответника. Такова заявление е подадено на
13.12.2014г. (л. 53 от делото). Продължила е кореспонденцията между двете
дружества за представяне на доказателства за собственост, като „Е.“ ЕАД е
изискало актуален счетоводен запис за дълготраен актив на трафопоста (л. 55). В
писмо от ищеца до ответника (л.57) е описано, че се представят такива записи. И
на 14.01.2016г. е променено меренето от
страна на ниско напрежение на средно напрежение (виж протокола от л. 58 от делото).
Видно от
представената по делото данъчна фактура № **********/31.01.2014 г. (л.12),
издадена от „Е.“ ЕАД, за отчетен период от 01.01.2014 г. до 31.01.2014 г. е била начислена на „В.” ЕООД
ел.енергия на стойност 12919,85 лева, заплатена от ищеца на 12.02.2014 г.,
видно от преводно нареждане (л.18).
За
изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно - икономическата експертиза, съгласно заключението по която (неоспорено от старните), което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените доказателства, сумата по горепосочената фактура, включва и
такса пренос по ел. разпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение ПС ”К.” в размер на 1768,34 лева без ДДС (платена от ищеца). Вещото лице е изчислило, че разликата в стойността на отчетените в
процесния обект количества ел.енергия
при измерване на ниско напрежение и при измерване на средно напрежение за януари 2014г е 1340,33 лева без ДДС.
Видно от
заключението на съдебно - техническата експертиза, през периода 01.01.2014г.
– 31.01.2014г. измерването на потребената от ищеца
ел. енергия по процесната фактура за обект ПС „К.”, ИТ № 2939033 се е
извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „ К.
". Вещото е посочило, че ако се приеме, че електропровод „В." 20 kV, изходящ от
подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период, границата
на собствеността му са изводите на електропровод „В." в ЗРУ на подстанция
„Т." на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в
подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в
подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. В тази част съдът кредитира заключението като компетентно
изготвено и съответно на останалите събрани по делото доказателства. В
останалата част съдът не го обсъжда и не го възприема, тъй като вещото лице е
направило правни изводи и е дало правни отговори, че не се дължи такса пренос
от ищеца, при така установеното от него.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Отношенията между страните се регламентират от нормите
на Закона за
енергетиката, НАРЕДБА № 6 от 9.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.)НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи,Правила за търговия с
ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД полученото
без основание подлежи на връщане.Начална липса на основание е налице, когато е
получено нещо в следствие на нищожен акт. При условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да установи, че е заплатил процесната сума,
представляваща разлика между платена от него такса ниско напрежение и такса
средно напрежение, каквото според него е дължима при положение, че собствения
му трафопост извършва преобразуването от СрН в НН.
Съгласно
решение № 75 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 864/2012 г. І г.о. на ВКС, също
постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба № 6/09.06.2004 г.
(отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия.
Към
момента на изграждането си процесният трафопост е бил
свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала
нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на
доставяната електрическа енергия.
Впоследствие
съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно
разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно
чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя
от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в
хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения.
В
настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се
установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ
на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира
в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови
и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в
подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. Поради това въззивният съд приема, че в случая СТИ,
отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно
количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При
това положение съдът намира, че извършеното от разпределителното дружество
измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г., и поради това
и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество
цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско
напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените
фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за
сметка обедняването на дружеството. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД
цена за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на
напрежение, което не отговаря на установеното от закона. Поради това и с оглед
неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
разликата между заплатената цена за пренос на ниско напрежение и действително
дължимата цена за пренос на средно напрежение за процесния период, се явява
платена без основание.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 444 лева с ДДС, съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 914/21.06.2019 г.,
постановено по гр. д.
№ 255/2019 г. по описа на Районен съд – С.З.в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Е.”
ЕАД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр. П.**, ДА ЗАПЛАТИ на „В.” ЕООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.З.** сумата от 444 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.