РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Пловдив, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330104556 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съедини осъдителни искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, предявени от Д. Н. Г. против ЗД „Бул инс“
АД – гр. София, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1000 лв. -
обезщетение за претърпени имуществени вреди за причинена „тотална щета“ на лек
автомобил марка Мерцедес, модел Ц с рег. № *****, в резултат на реализирано ПТП на
***** г. в гр. *****, причинено виновно от делинквента И. Я. Л., водач на лек автомобил с
рег. № *****, застрахован по „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул инс“ АД с полица №
*****, за което е образувана преписка по щета № *****, ведно със законната лихва от датата
на деликта – ***** г., както и сумата от 1000 лв. - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи по ремонта на повреденото имущество –
собствени на ищцата постройки – ограда и беседка в имота й в гр. ***** – УПИ *****, по
плана на града, одобрен със Заповед № ***** г., претърпени в резултат на ПТП на ***** г. в
гр. *****, причинено виновно от делинквента И. Я. Л., водач на лек автомобил с рег. №
*****, застрахован по „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул инс“ АД с полица № *****, за
което е образувана преписка по щета № *****, ведно със законната лихва от датата на
деликта – ***** г.
Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил марка Мерцедес, модел Ц с рег.
№ *****. Сочи, че обичайно паркирала автомобила си пред дома си в гр. *****. На ***** г.
билo реализирано ПТП от лицето И. Я. Л., който при управление на МПС с рег. № *****
блъснал управлявания от него автомобил в МПС-то на ищцата и в плътна ограда и беседка,
собственост на ищцата. При ПТП-то била причинена ***** на лицето М. И. К., за което
било образувано ДП № ***** по описа на РУ на МВР Труд. Гражданската отговорност на
водача на МПС-то била застрахована с полица № ***** при ответника. Ищцата сочи, че е
подала заявление до ответника да и възстанови щетите по отношение на МПС-то и оградата
в имота й. Твърди, че вредите по автомобила били толкова големи, че той станал
неизползваем и бил бракуван. При ответника била образувана ликвидационна преписка №
1
***** г. за обезщетяване на вредите по МПС-то и ликвидационна преписка № ***** за
обезщетяване на вредите на оградата и беседката. Въпреки отправената претенция до
застрахователя, последният отказал да изплати на ищцата обезщетение за претърпените
вреди с аргумента, че следвало да се представи наказателно постановление, с което на
причинителя на вредата е наложено административно наказание. Ищцата поддържа, че
причинените вреди следва да се обезщетят от застрахователя по гражданската отговорност
на причинителя на вредата. Поради това предявява настоящите искове, моли за тяхното
уважаване и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, със становище
за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО“ по отношение на МПС с рег. № *****. Оспорва
механизма на произшествието, вината и противоправното поведение на И.Л., твърдяно от
ищцата, както и причинната връзка между вредите и деянието. Оспорва размера на иска,
като намира, че не отговаря на действителната стойност на вредите. Моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
С молба вх. № 3656/ 17.01.2022 г. ищцата е направила изменение на размера на
предявените искове, чрез увеличение, като искът за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди по отношение на МПС-то да се счита предявен за сумата от 9106 лв., а
искът за присъждане на обезщетение за вреди по отношение на увредените недвижимости –
ограда и беседка, да се счита предявен за сумата от 6135 лв., като и за двете суми се
претендира лихва за забава от датата на увреждането – ***** г. С протоколно определение
от 18.01.2022 г. на основания чл.214 ГПК, съдът е приел така заявеното изменение на
исковете чрез увеличаване на размерите им.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
За уважаване на заявената искова претенция, следва да са се проявили в обективната
действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1.
настъпване на покрит от застраховката гражданска отговорност застрахователен риск по
твърдения от ищцата механизъм на реализиране на ПТП; 2. претърпени от увреденото лице
имуществени вреди; 3. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия
застрахователен риск и претърпените вреди; 4. размер на вредите. В доказателствена тежест
на ищеца при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК е да
установи посочените обстоятелства.
По делото не се спори (отделено е за безспорно с доклада на съда), че по отношение
на МПС с рег. № *****, е налице валидна застраховка по полица № ***** за период,
включващ датата на деликта при ответното застрахователно дружество.
По отношение на механизма на реализиране на произшествието, съдът кредитира
заключението на вещото лице по САТЕ, като обективно и компетентно дадено на основание
чл.202 ГПК. Съгласно него на ***** г. около 4,20 часа в гр. *****, водачът на лек автомобил
„БМВ 330 ЦИ“ с рег. № ***** – И. Я. Л., при движение с несъобразена скорост губи контрол
над управлявания от него автомобил, излиза вдясно от пътното платно, удря се в крайпътно
дърво, което отсича, и се удря в тухлена стена, през която преминава, като удря отзад
паркирания лек автомобил „Мерцедес Е 200 Компресор“ с рег. № *****, собственост на Д.
Н. Г.. Вследствие на удара лек автомобил „Мерцедес Е 200 Компресор“ се удря с предната
си част в електропроводен стълб. От техническа гледна точка причина за настъпването на
произшествието е, че водачът на лек автомобил „БМВ 330 ЦИ“ с рег. № ***** – И. Я. Л., е
загубил контрол над автомобила по начин, на място и в момент, когато не е било безопасно.
2
По делото няма данни и не могат да бъдат изградени еднозначни изводи за наличие на други
обстоятелства, довели до настъпване на изследваното ПТП. Поради това не може да се
приеме, че причината за настъпване на ПТП-то е различна от описаната от ищеца и
установена от вещото лице в заключението на САТЕ.
Описаният механизъм се потвърждава и от констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № **** г., който е съставен от длъжностните лица след посещение на
мястото на произшествието. По отношение на доказателствената му стойност, досежно
възприетите от съставителя факти за наличието на имуществени вреди по превозните
средства, оградата и другите вещи, както и за разположението им в пространството,
документът има характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179
ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприело при посещението
си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с
материална доказателствена сила.
По отношение на механизма на ПТП-то съдът кредитира показанията на разпитания
свидетел на ищцата И. Г. Г., който е възприел последиците от произшествието, тъй като
живее в процесния имот. Неговите показания се ценят от съда с оглед нормата на чл.172
ГПК, като обективни и съответстващи на целия събран по делото доказателствен материал,
въпреки съпружеските отношения с ищцата и възможността за евентуална заинтересованост
от изхода на спора. По отношение на показанията на свидетеля И. Я. Л., който е
причинителят на увреждането, следва да се има предвид, че те не дават никаква яснота в
детайли за това какво се е случило на процесната дата. Свидетелят няма спомени за
инцидента, като единственото, което помни е, че е бил намерен на 20 м. от автомобила и се
е събудил в болницата. Това обаче по никакъв начин не разколебава извода на съда досежно
механизма на произшествието така, както е описан по-горе.
Съгласно приетото по делото и неоспорено заключение на съдебно-
автотехническата експертиза, при осъществяване на механизма на ПТП увреда и
необходимост от подмяна на всички авточасти в степен, посочена от ищеца и ответника, са
технически възможни. Поради това е налице причинно-следствена връзка между описания
механизъм на ПТП и увредата на процесното МПС. Установи се също така, че при
произшествието е настъпило увреждане и на оградата и беседката, находящи се в
притежавания от ищцата недвижим имот – УПИ ***** (видно от нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ***** г. вписан в СВ Пловдив под акт № ***** г.).
От събраните по делото доказателства се установяват в пълнота и по несъмнен
начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане - настъпването на
пътнотранспортното произшествие на сочената дата, причинено виновно от водача на
застрахования автомобил. Установява се настъпването на вреди за ищеца, както и причинно-
следствената връзка между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.
Следва само за пълнота да се отбележи, че за ангажиране на отговорността на
застрахователя на причинителя на увреждането, не е необходими наличието на влязла в
сила присъда, която да ангажира наказателната му отговорност или пък влязло в сила
наказателно постановление, за ангажиране на административно-наказателната му
отговорност. Обстоятелствата от значение за разрешаване на правния спор, в това число и
механизмът на ПТП подлежат на установяване в производството по предявения граждански
иск за обезщетяване на претърпените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. За
разлика от отменения Кодекс за застраховането, действал до 31.12.2015 г., сега действащият
КЗ, в сила от 01.01.2016 г., изисква преди да се пристъпи към съдебна намеса в отношенията
между пострадалия и застрахователя, пострадалото лице да отправи застрахователна
претенция до застрахователя, като спазването на това изискване е предпоставка за
3
допустимост на прекия иск по реда на чл.432, ал.1 КЗ. В случая, видно от ангажираните
писмени доказателства – писмо по щета № *****, изпратено по телепоща на 04.11.2020 г. и
входирано при застрахователя под № ***** г. (л.17-19 от делото), ищцата е изпълнила
законовото си задължение да заяви своята извънсъдебна претенция към застрахователя.
Доколкото не е последвало обезщетяване на настъпилите вреди, то за ищеца остава открит
исковият път за защита посредством предявяването на осъдителен иск по реда на чл.432,
ал.1 КЗ. Предвид установените правнорелевантни предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”,
остава да се установи размерът, до който следва да се ангажира тя.
В случая ищцата претендира обезщетение за два вида претърпени имуществени
вреди – за увреждания по притежаваното от нея МПС, както и за вреди по оградата и
беседката в притежавания от нея недвижим имот, които са били увредени от причинителя на
увреждането.
Съгласно чл.386, ал.2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 203, ал. 2 КЗ – отм.), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 203, ал. 3 КЗ - отм). В този смисъл решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т.
д. № 156/2009 г., I т. о., ТК, решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК.
В случая, от изготвената по делото комплексна съдебна автотехническа експертиза
се установява, че стойността на СМР, необходими за отстраняване на нанесените щети по
стената и възстановяване в състоянието, преди ПТП, възникнало на ***** г., е в размер на
6135 лв. В този размер е и исковата претенция на ищеца, поради което предявеният иск се
доказа, както по своето основание, така и по размера си.
По отношение на увреденото МПС, собственост на ищцата, стойността на части,
материали и труд, необходими за възстановяване на част от описаните увредени детайли в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, по пазарна стойност възлиза на 32396,76
лв. с ДДС. Сумата, необходима за пълното възстановяване на автомобила в състояние на
техническа изправност, надхвърля среднопазарната стойност на автомобила. Налице е
надвишаване със 70 на сто от действителната стойност на автомобила, поради което е
налице „тотална щета“. Затова при определяне на размера на дължимото обезщетение за
вреди по отношение на МПС-то, следва да се имат предвид разпоредбите на чл.390 КЗ,
които регламентират именно т.нар. „тотална щета” и отговорността на застрахователя при
реализирането на това застрахователно събитие.
Съгласно чл.390, ал.1 КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като
тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователната услуга удостоверение от
компетентните органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в
което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета. В
практика на ВКС последователно се приема, че изпълнението на административната
процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред.
Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно
4
производство) или в изпълнение на влязло в сила съдебно решение. И в двата случая,
изпълнението/ неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това, има значение за началния момент на забавата, но не
и за основателността на претенцията за главница. В този смисъл решение № 44/02.06.2015 г.
по т.д. № 775/2014 г. на ВКС, т.о., решение № 59/ 12.06.2015 г. по т.д. № 1256/2014 г. на
ВКС, II т.о. В случая, се установява, че ищцата е прекратила регистрацията на
притежаваното от нея МПС на дата 28.09.2020 г., видно от отбелязването, направено на
свидетелството за регистрация част I – л.8 от делото.
Застрахователят дължи обезщетение за претърпените имуществени вреди, като за
определяне на техния точен размер съдът кредитира заключението на приетата по делото и
неоспорена от страните САТЕ, съгласно което стойността на застрахованото МПС,
определена по средна пазарна стойност на същата марка и модел автомобил към датата на
претърпяното ПТП – ***** г., съгласно метода на „пазарните аналози“ е 9706 лв. От тази
сума подлежи на приспадане стойността на запазените части на автомобила. В смисъл, че
при „тотална щета” се приспадат запазените части на увредения автомобил е налице съдебна
практика на ВКС – решение № 65/ 09.07.2013 г. по гр.д. № 865/2012 г. на ВКС, решение
№165/ 24.10.2013 г. по т.д. № 469/ 2012 г. на ВКС. Следва да се подчертае, че макар
цитираните решения да се отнасят до претенции за застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „каско”, то принципните положения, заложени в тях, намират
приложение и в настоящия случай – при предявен пряк иск от увредения срещу
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданско отговорност”. Смисълът на
тази уредба е да се предотврати неоснователното обогатяване на увредения, доколкото
стойността на запазените части може да бъде реализирана от него. В случай, че тя бъде
повторно възложена в тежест на застрахователя по гражданската отговорност на
увреждащия, би се стигнало до неоснователно разместване на блага и получаване на два
пъти за едно и също нещо, което законът се стреми да избягва. Поради това от сумата в
размер на 9706 лв. следва да се приспадне стойността на запазените части. За последната
вещото лице дава два варианта. Вещото лице дава заключение, че при наличие на тотална
щета на практика най-често останките на автомобила се продават в комплект на автоморга,
като в случая може да се реализира цена от 600 лв. или за скрап за сумата от 482 лв.
Логиката при приспадане на запазените части на автомобил, за който е налице
„тотална щета“, цели да не доведе до неоснователно обогатяване на пострадалото лице. В
никакъв случай обаче целта не е да бъде ощетено пострадалото лице. Приложение намира
разпоредбата на чл.83, ал. 2 ЗЗД, а именно - длъжникът не дължи обезщетение за вредите,
които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижата на добрия стопанин. По
отношение на това коя сума от посочените от вещото лице – дали тази за продажба на МПС-
то на автоморга за сумата от 600 лв. или за предаването му на скрап за сумата от 482 лв.,
следва да се приложи цитираната по-горе норма на чл.83, ал.2 ЗЗД. Именно тук се изисква
ищецът да положи грижата на добрия стопанин, като положи усилия и предаде цялото МПС
на автоморга, а не за скрап. Именно разликата между двете суми се явява обезщетението,
което не може да се възложи в тежест на длъжника. Поради изложените съображения от
сумата от 9706 лв. следва да се приспадне сумата от 600 лв. – стойността, за която при
полагане на грижата на добрия стопанин от страна на ищеца, може да се реализират
запазените части от МПС-то. Затова предявеният иск следва да се уважи до сумата от 9106
лв., доколкото е и предявен след направеното изменение на размера на основание чл.214
ГПК.
Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законната
лихва. Съгласно разпоредбата на чл.497 КЗ застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения тримесечен срок по чл.496, ал.1
КЗ. В случая, застрахователят е следвало да разгледа претенцията на ищцата в срок до
06.02.2021 г. Поради това същият е изпаднал в забава от 07.02.2021 г., от когато се дължи
5
законна лихва за забава.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски за ДТ в размер на 609,64 лв., депозит за вещи лица 275 лв., или общо 884,64 лв. По
делото няма доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение, въпреки че
ищцата се представлява от адвокат, поради което ще се присъдят само посочените по-горе
разноски.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Д. Н. Г., ЕГН: **********, адрес: гр.
*****, по предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 9106 лв. (девет хиляди
сто и шест лева) - обезщетение за претърпени имуществени вреди за причинена „тотална
щета“ на лек автомобил марка Мерцедес, модел Ц с рег. № *****, в резултат на реализирано
ПТП на ***** г. в гр. *****, причинено виновно от делинквента И. Я. Л., водач на лек
автомобил с рег. № *****, застрахован по „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул инс“ АД с
полица № *****, за което е образувана преписка по щета № *****, ведно със законната
лихва от 07.02.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 6135
лв. (шест хиляди сто тридесет и пет лева) - обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи по ремонта на повреденото имущество – собствени на ищцата
постройки – ограда и беседка в имота й в гр. ***** – УПИ *****, по плана на града, одобрен
със Заповед № ***** г., претърпени в резултат на ПТП на ***** г. в гр. *****, причинено
виновно от делинквента И. Я. Л., водач на лек автомобил с рег. № *****, застрахован по
„Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул инс“ АД с полица № *****, за което е образувана
преписка по щета № *****, ведно със законната лихва от 07.02.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 884,64 лв.
(осемстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки) – разноски за ДТ и
депозит за вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6