Решение по дело №224/2019 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 113
Дата: 7 октомври 2019 г. (в сила от 6 ноември 2019 г.)
Съдия: Евгени Ангелов Божидаров
Дело: 20191450200224
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                  Р Е Ш Е Н И Е №

 

                               Гр.Мездра, 07.10.2019 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Мездра , наказателен състав , публично заседание на

пети септември   две хиляди и деветнадесета  година в състав:

Председател: Евгени Божидаров

при секретаря Валя Каменова,

като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 224 /2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от  Б.К.Б. –законен представител на „Би енд Джи Кредит“ ООД-София , против   електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 1130004   на ОД на МВР, с който за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  на основание  чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП / в сила към момента на деянието/  му е наложено  наказание "Глоба" в размер на 150.00 лв.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

В жалбата се сочи липса на реквизити в електронният фиш свързани с неясно и непълно място на нарушението и използваното мобилно техническо средство ,вместо стационарно ,както и липса на посочване на намиращи се пътни знаци в контролираният участък и тяхното местоположение . Въз основа на тези доводи се иска отмяна на ЕФНГ .

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. С писма изпращащо преписката в съда иска потвърждаване на ЕФНГ

Нарушителят, редовно призован, не се явява и не се представлява .   Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от следното:

Жалбата е неоснователна .

ОД на МВР гр.Враца  издала на Б.К.Б. като законен представител „Би енд Джи Кредит“ ООД-София / чл.188 ал.2 ЗДвП /  на  основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП Електронен фиш Серия К № 1130004  за  налагане на глоба в размер на 150 лв. за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП установено с мобилно автоматизирано техническо средство №0515, за това, че на 16.01.2016 г.  в 11,34 часа  на път I-1 /Е-79/ км.159.000 ,разклон за с.Моравица, при ограничение за извън населено място от 90 км /час управлявал л.а Шкода "Фабия“  с рег.№  СА7609ХН  , собственост на представляваното от него  „Би енд Джи Кредит“ ООД-София ,като се движил със скорост от 126 км/час , при което е  налице превишена стойност на скоростта над максимално разрешената с 36 км/час .

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства- ,съпроводително писмо от 26.06.2019 г. на ОД-МВР-Враца –сектор ПП,  ЕФНГ , фотоснимка на автомобила с установената скорост и място , протокол за метрологична проверка на техническото средство , разпечатка от паметта на същото ,скица на мястото на нарушението, справка за собствеността на автомобила, протокол за използваното техническо средство , снимка на поставен мобилен знак за видеоконтрол на мястото на нарушението , удостоверение за актуално състояние на„Би енд Джи Кредит“ ООД-София,  показанията на служителите  на МВР  В.Н.  и А. А. поставили  техническото средство с което нарушението било установено  .

 Съдът констатира, че при издаване на обжалваният Електронен фиш не са допуснати твърдяните в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на електронния фиш само на това основание.

Съгласно  чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

     Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Съгласно  чл.189 ал.4 ЗДвП електронният фиш съдържа  териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези задължителни реквизити се съдържат в обжалвания фиш, поради което при издаването му не са допуснати процесуални нарушения твърдени в жалбата, вкл. и свързани с липса на отбелязване посоката на  движение на автомобила  , дата на издаване и издател на ЕФНГ , както и дали нарушението  е установено с мобилно или със стационарно техническо средство и посочване на поставеният знак  Е 24 указващ провеждане на видеоконтрол.Нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП е специална по отношение реквизитите на електронният фиш и в случая именно тя намира приложение пред общите правила на ЗАНН относими единствено за   АУАН и НП включващи дата на съставяне и издател като конкретно длъжностно лице  .

        С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г.и действащи към момента на нарушението / и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените  законодателни изменения ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС загуби своето значение, тъй като  бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. Бе дадено и легално определение на понятието АТСС -  „автоматизирани технически средства и системи  в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Налице е и дефиниция за ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ  съгласно §6 т.63 от ДР на ЗДвП- електронно изявление върху хартиен , магнитен или друг носител, създадено чрез административно –информационна система  въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи , като в конкретният случай именно такова е използваното под № 515   ,като изготвените с тях снимки и видеозаписи са веществено доказателствено средство в административният процес по силата на чл.189 ал.15 ЗДвП . Поради това неправилно  е  тълкуването на жалбоподателя , че разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП  изисква издаване на ЕФНГ когато нарушението е установено в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Касае се за санкционна правна норма , която не може да бъде тълкувана разширително при императивна забрана за това по чл. 46 ал.3 ЗНА  чрез позоваване на нормативни актове от по-долна степен.Синтактичното , логическо и граматическо тълкуване извежда извод , че при описаната хипотеза на чл. 189 ал.4 изр.първо ЗДвП  е невъзможно нарушение свързано с движение на МПС да бъде установено в отсъствие на нарушител като родово понятие , той като именно управлението на МПС от физическо  лице с превишена скорост води до реализиране на този вид нарушения , в който смисъл е и чл.188 ал.1 ЗДвП   , или иначе казано разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП  ясно указва издаването на ЕФНГ в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не определя самото установяване на нарушението при липса на такива субекти.Контролният орган се  намира на мястото на нарушението ,когато то се  установява  с мобилно АТСС,като по този начин  поставя начало и край на работният процес по смисъла на посоченият §6 т.65 от ДР на ЗДвП, но персонално  не установява нарушението.  То се установява чрез използвани АТСС ,като снимките и видеозаписите от тях са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес-арг. от чл.189 ал.4 и ал.15 ЗДвП и чл. 165  ал.2 т.6 ЗДвП . В този смисъл е константната, непротиворечива и последователна съдебна практика на всички съдилища в РБ , като конкретно за апелативен  район Враца  е изразена в Решение № 443 / 03.12.215 г. по КНАХД № 508/2015 г. на АС-Враца, Решение № 415/15.11.2016 по КНАХД № 496/16 г. на АС-Враца, Решение № 450/ 14.12.2016 г. по КНАХД № 526/16 г. на АС-Враца и др..

 

        Според показанията на свидетелите  Н. и А.     автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като тяхната  задача като контролни органи  се свежда единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно електронен фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН.

         На следващо място, спазени са изискванията за обозначаване на участъка на пътя, на който е осъществяван контрол на безопасността на движението чрез мобилното техническо средство, посредством поставяне на мобилен пътен знак ,който е заснет съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 г и в сила към момента на нарушението  /. Според т.5 от съпроводителното писмо но ОД-МВР-Враца   контролът, по време на който е било заснето процесното нарушение, е бил осъществен на предварително оповестеното място и в границите на предварително оповестеният времеви интервал. Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Същият е приложен към делото и в него е посочено мястото и посоката на движение на контролираният участък , времевият интервал и заснети клипове с нарушения , техният брой и съответно номер на регистриране  , наличието на поставен преносим знак Е 24  , ограничение на скоростта до 90 км/час извън населено място  , типа използвано АТСС и съответният номер и вид на използваната система TFR1 М № 515  , посоката на задействане и отстоянието на знака до мястото на контрола в обхвата на действие на техническото средство  , датата на изготвяне на протокола и подпис на длъжностното лице. Конкретно протокола установява общо заснети 22 бр.нарушения  с номера на клипове в хронологичен диапазон , като един от тях - № 3787 съответства на заснетият автомобил управляван от жалбоподателя по време и място посочен в обжалваният ЕФНГ .

   От представените от АНО и приобщени от Съда писмени доказателства става ясно, че са спазени и условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,поради което заснетото  с него  процесно нарушение е в съответствие със закона ,поради което изготвените въз основа на тези данни снимки и видеозаписи са годно веществено доказателствено средство в административният процес по силата на чл.189 ал.15 ЗДвП .  В ЗДвП не съществува задължение  тези ВДС да се изпращат на нарушителя заедно с ЕФНГ , както и в ЕФНГ да се посочват пътни знаци , като в случая ограничението на скоростта от 90 км/час е по силата на закона /чл.21 ал.1 ЗДвП / , а не е въведено с пътен знак ,поради което претенцията за такова нарушение се явява несъстоятелна.

Използваното автоматизирано техническо средство TFR1 М № 515 е  одобрено по реда на Закона за измерванията и притежавало удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г. В ЕФНГ е посочен само индивидуалният номер 515 на техническото средство , което съобразно данните в протокола за последващата метрологична проверка съответства на типът одобрение средство за измерване TFR1 М.От този протокол с дата 26.03.2015 г. , се установяват по безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е измерено превишението на скоростта, както и възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при предварително зададени параметри.

Мястото за контрол било обозначено в съответствие с разпоредбата на чл.165 ал.2 т.7 ЗДвП / в сила към момента на нарушението/  с пътен знак Е24, като същият бил поставен преди мястото за контрол в посоката на сработване на автоматизираното техническо средство, а разположението му било документира със снимка съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 г /. В тази насока са и показанията на свидетелите  Н. и А.  .

Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно с текстово описание индивидуализиращо го ясно и точно . Разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП не изисква посочване посоката на движение на автомобила . От приложените веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП  - снимки и разпечатки от паметта на техническото средство, както и от изготвения от полицейските служители протокол, също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение – Враца-Мездра   ,като същите са в резултат на правомерно използване на  техническо средство № 515 по силата на чл. 165 ал.2 т.6 ЗДвП.

Видно от фотоснимката и разпечатката от системата, действителната измерена скорост на движение на автомобила е била 130  км/час , но в издадения фиш била посочена по-ниската скорост със крайна стойност 126  км/час , след като законосъобразно била приспадната допустима грешка, която при измерване на скорост в обхвата 20-100 км/ч. е в границите на 3км/ч. , и също толкова над 100 км/час , което се установява  от  показанията на полицейските  служители   Н. и А.  , от отразеното в протокола за последващата метрологична проверка  и от разпечатката от паметта на трафик радар №515 към използваната система TFR1 М .

Съгласно чл.21 ал.1 ЗДвП максимално разрешената скорост на движение на МПС - леки автомобили  категория „В “ по смисъла на чл. 150а  ал.2  т. 6  ЗДвП извън населено място  е 90 км/час , като което ограничението е по силата на закона , а не с допълнителен знак съгласно чл.21 ал.2 ЗДвП . От  справката за собственост на автомобилът с който е извършено нарушението се установява , че се касае за МПС-лек автомобил от Категория М1 по смисъла на чл.149 ал.1 т.2 б“а“ ЗДвП , което представлява МПС  за превоз до осем пътници , което съответства на категория „В“ в ограничителната норма на чл.21 ал.1 ЗДвП  тъй като се касае за МПС –лек автомобил като вид ППС . Установено било и не се оспорва от страните, че процесният автомобил е собственост на „Би енд Джи Кредит“ ООД-София ,представлявано от Б.К.Б. .В този смисъл е и приложената справка за актуално състояние на търговеца.. Съобразно чл. 188, ал.2 от ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на ЮЛ , предвиденото наказание се налага на неговият законен представител. По делото не бяха представени и не се събраха доказателства, жалбоподателя да е посочила пред компетентните органи различно лице, на което да било предоставено управлението на този автомобил към дата и часа на констатираното нарушение, като самият той се явява самостоятелно законен представител на ЮЛ собственик на управляваният от него автомобил , което е посочено както в справката за актуално състояние , така и в самата жалба .Иначе казано при установеното нарушение правилно е определен субекта на санкция по чл. 188 ал.2 ЗДвП като ФЛ представляващо конкретно ЮЛ собственик на автомобила с които е извършено нарушението  .

По изложените по-горе съображения, с оглед липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при безспорната установеност и доказаност на процесното нарушение, авторството на деянието, както и на всички факти и обстоятелства, при които е било извършено, Съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден , като от  събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че състава на административното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП описано в  атакуваният ЕФНГ е осъществено от обективната и субективна страна и за него правилно е приложена относимата санкционна норма по чл. 189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП ,като санкцията е фиксирана на глоба в размер от 150 лв. към момента на деянието и се явява по-благоприятна към актуалната редакция на закона- арг. от чл.3 ЗАНН   .   

Съдът следва  да се произнесе  и относно възлагането на разноски, ако такива са реализирани в хода на делото съгласно  чл.189 ал.3 НПК вр. чл.84 ЗАНН и ТР № 3/08.04.1985 г. по НД № 98/84 г. на ОС НК ВС. Извършени са  разноски под формата на дневни разходи в размер на по  10 лв. , присъдени на свидетелите Андриан А. и  В.Н.  и изплатени  от бюджета на РС-Мездра. С оглед изхода на делото разноските  следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя и същият следва да ги заплати в полза на Висш Съдебен Съвет по сметка на РС-Мездра.

При изложените съображения  и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА   електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 1130004   на ОД на МВР, с който на Б.К.Б. *** като законен представител на „Би енд Джи Кредит“ ООД-София  за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  на основание  чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП / в сила към момента на деянието/  му е наложено административно  наказание "Глоба" в размер на 150.00 лв.

ОСЪЖДА  Б.К.Б. ***  да заплати в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра сумата от 20  / двадесет / лева  разноски за явяване на свидетели  .

Решението подлежи на обжалване чрез РС-Мездра пред Административен Съд-Враца в 14-дневен срок от съобщаването му .

 

 

 

                                                                       Районен съдия: