№ 123
гр. гр. Червен бряг, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20244440100551 по описа за 2024 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.150 и чл.59, ал. 9 от СК
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от М. Ц. Ц., с ЕГН ********** от ...........,
действаща в качеството си на майка и законен представител на Ц. И. Д., с ЕГН **********,
подадена чрез адв. П. К. от ПлАК срещу И. Д. Д., с ЕГН ********** от .........., с която на
основание чл. 150 от СК се иска от съда да постанови решение и измени постановената с
Решение № 24/18.01.2023 г. постановено по Гр.д. № 727 по описа за 2022 г. на ЧРС
ежемесечна издръжка от 180.00 на 300.00 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 10.05.2024 г. и определения режим на лични контакти с детето.
Твърди се, че получаваната от ответника издръжка е недостатъчна за задоволяване
потребностите на детето. Твърди се, че от определянето на издръжката е изминал
продължителен период от време, през който са се изменили икономическите условия в
страната, увеличили са се разходите за издръжка. Твърди се, че детето се нуждае от повече
средства за издръжка. Твърди се, че издръжката е под законовия минимум. Твърди се, че
ответника по иска има възможност да заплаща увеличен размер на издръжката.
Съгласно разпоредбата на чл.131, ал.1 от ГПК на ответника e изпратeн препис от исковата
молба и му е даден едномесечен срок за отговор. В указания срок е постъпил такъв, с който
се оспорва иска и на основание чл.211 от ГПК е подаден насрещен такъв по чл.59, ал.9 от
ГПК, за предоставяне упражняването на родителските права над детето на бащата, поради
промяна на обстоятелствата. В нея се твърди, че са настъпили нови обстоятелства, налагащи
промяна на определените с горепосоченото съдебно решение, мерки по отношение на
роденото от брака между страните дете, прекратен с развод с горецитираното Решение.
1
Твърди се, че детето от няколко месеца живее при бащата и занапред желае да продължи да
живее при него.
В подадения в канцеларията на съда писмен отговор на насрещния иск, се оспорва изцяло
същия, като се навеждат подробни доводи за това.
ИЩЦАТА редовно призована се явява лично и с адв. П. К. от ПлАК, който от името на
доверителката си поддържа иска. Позовава се на писмени и гласни доказателства.
Претендират разноски.
ОТВЕТНИКА – редовно призован се явява лично и с адв. Ц. Ц. от ПлАК. Заявява, че
поддържа изцяло отговора на исковата молба и наведените с него доводи за неоснователност
на иска. Поддържа и насрещния иск, който намира за изцяло основателен и потвърждава
желанието на бащата детето да живее при него, като му се предостави упражняването на
родителските права, да се определи режим на лични отношения между детето и майка му,
като същата бъде осъдена да заплаща издръжка в размер, съобразен съгласно разпоредбата
на чл. 142, ал. 2 от СК. Претендират разноски.
Дирекция "Социално подпомагане" гр. Червен бряг представя по делото социален доклад
относно предмета на делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
От фактическа страна:
Страните били съпрузи по силата на граждански брак, който е прекратен с Решение №
24/18.01.2023 г., постановено по гр.д. № 727 по описа на РС – Червен бряг за 2023 г. От
брака страните имали родени две деца – Д** И. Д., с ЕГН ********** и Ц. И. Д., с ЕГН
**********, упражняването на родителските права над които с решението си РС – Червен
бряг е предоставил на майката, с всички произтичащи от това законни последици. От
твърдението в исковата молба и проведеното социално проучване на Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Червен бряг се установява, че от няколко месеца детето Ц. И. Д. живее при
бащата, а Д** И. Д., който е пълнолетен, при майката.
По делото като свидетели са изслушани познатите на двете страни: С***-Ц.; Р***-И.а;
Д*** и Т*** Ц., от чийто показания се установява, че от края на учебната 2023-2024-а
година, през месец юни, Ц. И. Д. живее при баща си. Ежедневно се вижда и с майка си.
По повод инцидент случил се на 01.08.2024 г. в дома на майката, с пострадал малолетния
Ц. И. Д. е образувано производство по Закона за защита от домашно насилие, което на
основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК обосновало спиране на настоящето производство, което
след постановяване на окончателен съдебен акт е възобновено. Производството по Закона за
защита от домашно насилие завършило с влязло в сила Решение № 40/03.02.2025 г.
постановено по в.гр.дело № 29/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е уважена
молбата за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие
предявена чрез бащата/ответника в настоящето производство/ по отношение на малолетния
Ц. И. Д.. Издадена е Заповед за защита № 1/04.02.2025 г. срещу майката М. Ц. Ц., като са
постановени мерки за защита по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН и е определено временно /за срок от
2
18 месеца/ местоживеенето на детето при бащата - родителя, който не е извършил
домашното насилие, И. Д. Д.. Изслушан в хода на съдебното производство по реда на чл.15
от ЗЗДетето малолетния Ц. И. Д. изразява желание да живее при баща си, където се чувства
сигурен и спокоен.
При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 59, ал.9 от СК - същият е допустим, като предявен от единия
родител, спрямо другия по отношение на постановените спрямо общото им дете с Решение
№ 24/18.01.2023 г. постановено по Гр.д. № 727 по описа за 2022 г. на ЧРС упражняване на
родителските права, местоживеене, режим на лични контакти с другия родител и издръжка.
Предявения насрещен иск е със същото правно основание, като бащата желае изцяло
предоставяне упражняването на родителските права над малолетния Ц., ведно с всички
произтичащи от това законни последици – определяне на местоживеенето при него, режим
на лични контакти с другия родител и издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата, с оглед на които е взето
решението относно упражняването на родителските права се изменят, съдът по молба на
единия от родителите на ДСП или служебно може да измени постановените по-рано мерки и
да определи нови. Искът с правно основание чл. 59, ал. 9 СК поставя на преценка
обстоятелства, изменени спрямо тези, при които упражняването на родителските права е
предоставено при развода. Уважаването на иска за промяна на мерките относно
родителските права се предпоставя от изменение на обстоятелствата, при които тези мерки
са били постановени, като съдът във всички случаи следва да изхожда от интересите на
децата. Под “интереси на децата”, както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., следва да се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие
(физическо, интелектуално, психическо, емоционално и нравствено), създаването на трудови
навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на
всяко дете като съзнателен гражданин.
От събраните по делото доказателства се установява, че малолетния Ц. И. Д. от месец юни
2024-а година живее при баща си.
Отделно от това с влязло в сила Решение № 40/03.02.2025 г. по в.гр.дело № 29/2025 г. по
описа на ПлОС, постановено в производство по ЗЗДН е определено местоживеенето на
детето при бащата - родителя, който не е извършил домашното насилие, И. Д. Д. за срок от
18 месеца.
В производството за изменение на мерките за упражняване на родителски права, съдът се
произнася в условията на спорна съдебна администрация, възложена му от материалния
закон. В този случай съдебната намеса се предприема от съображения за целесъобразност –
конкретно защита правата на детето и се състои не само в признание или не на спорното
право, но и до промяна на гражданските отношения, които администрира.
Поради това, за допустимостта му е достатъчно съществуването на спор между
родителите във връзка с определения вече режим.
Тежестта на доказване при претенцията по чл.59, ал.9 от СК е на ищеца. Същият следва
3
посредством пълно и главно доказване несъмнено да установи релевантните за този иск
обстоятелства – а именно, че в сравнение с предходното определяне упражняването на
родителските права са настъпили такива значими и съществени факти, които обуславят нов
режим. В случая и двете страни желаят изменение на мерките за упражняване на родителски
права – ищцата по основния иск в частта за режима на лични контакти на детето с бащата и
размера на издръжката, ответника по основния иск и ищец по насрещния – предоставяне на
него упражняването на родителските права над малолетния Ц., ведно с всички произтичащи
от това законни последици – определяне на местоживеенето при него, режим на лични
контакти с другия родител и издръжка.
Съгласно чл.59, ал.4 от СК съдът решава въпросите по ал.2, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за
помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. Съгласно ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС на
РБ, което макар и прието при действието на СК от 1968 г. /отм./ не е загубило своята сила,
основание за иск по чл.59, ал.9 от СК са изменилите се обстоятелства, които съществено
засягат интересите на детето, като под изменение на обстоятелствата се разбират
както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при
когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се
подобрило положението му при ново разрешение, като във всички случаи съдът има
задължение да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на по-рано взетите мерки. Към промените, засягащи положението на детето,
и обстоятелствата спадат: а) влошаване условията при родителя, на когото е предоставено
детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на
живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и
другите обстоятелства; б) изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето,
да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода
за дълъг срок, напускане пределите на страната и др.; в) загубване на родителския
авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на
детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; г) повторно встъпване
в нов брак на единия от двамата родители с трето лице.
Обособена е и особена група от изменени обстоятелства, породена от нововъзникналите
права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките по чл.59,
ал.9 от СК, защото тези обстоятелства имат отношение към ефикасността на защитата на
детето и на положението му, а именно отчуждаване на детето по вина на отглеждащия
родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за
осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след
осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за
упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на детето,
ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н.; неизпълнение на мерките и
4
неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.
Към тези правила и задължителни предписания, по които следва да се уредят
отношенията между страните, настоящия състав на решаващия съд приема, че е необходимо
да се добави и най-добрия интерес на детето, защото самите те са основани изцяло, винаги и
само за съблюдаване и осигуряване именно на ИНТЕРЕСА на детето, легално определение
на който най-добър интерес се съдържа в пар.1, т.5 от ДР на ЗЗДетето, а именно: "Най-добър
интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е)
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
За основателността на молбата следва да се докаже трайно и съществено изменение в
обстоятелствата, при които е определено предоставянето на упражняването на родителските
права. Важна предпоставка, обуславяща основателността на иска с правно основание чл. 59,
ал.9 от СК е изменение на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на децата,
т. е. наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да изискват
ревизия на постановените мерки. Изменени обстоятелства по смисъла на тази законова
разпоредба са както новите обстоятелства, които влошават положението на децата, така и
обстоятелствата, с които би се подобрило положението им при ново разрешение. Съгласно
§1, т.5 от ДР на ЗЗДетето, при преценката за най-добрия интерес на детето се вземат предвид
желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности
на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата и др. Съдът приема за безспорно установено, че и двамата родители
притежават нужния родителски капацитет да полагат грижи за сина си. Безспорно се
установи, че от датата, на която е проведено откритото съдебно заседание по
бракоразводното дело /12.01.2023 г./, до датата на устните състезания в настоящото
производство /20.03.2025 г./, е изтекъл период повече от две години, през който безспорно
детето е израснало, като с оглед възрастта е придобило и известна самостоятелност. В
разглежданата хипотеза съдът следва да се съобрази и с другите обстоятелства, определящи
интересите на детето и най- вече с неговото желание, емоции и потребности от общуване и
подкрепа с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права
Обстоятелствата, че от месец юни 2024-а година малолетния Ц. И. Д. живее при баща си,
както и определеното с влязло в сила Решение № 40/03.02.2025 г. по в.гр.дело № 29/2025 г.
по описа на ПлОС, постановено в производство по ЗЗДН местоживеенето на детето при
бащата - родителя, който не е извършил домашното насилие, И. Д. Д. за срок от 18 месеца
изпълват и двете предпоставки трайно и съществено, доколкото посочения период от
време, относим към възрастта на детето е достатъчно голям, да се приеме за съществен по
смисъла на закона. Безспорно се установи от всички доказателства по делото, че детето е
емоционално свързано с бащата и бабата по бащина линия, които го отглеждат от няколко
5
месеца. При тях детето получава спокойна и сигурна семейна среда, като драстични
емоционални промени, които касаят неговият начин на живот в този възрастов и житейски
период не са препоръчителни.
Обсъдени в тяхната съвкупност доказателствата по делото дават основание на съдът да
приеме, че е налице новосъздадена обстановка, която налага ревизия по отношение
упражняването на родителските права. Налице са такива промени в обстоятелствата, които с
оглед висшата цел – благополучието на детето, налагат изменение на досегашния режим на
упражняване на родителските права и на лични контакти, установен със споразумението
между страните, утвърдено с бракоразводното решение.
От всичко изложено следва, че поведението на родителите и останалите причини, които са
довели до нежелание у детето да живее с родителя, на когото е било предоставено
упражняването на родителските права с предходното съдебно решение, имат важно, но не
решаващо значение при преценката дали в конкретния случай изменението на
обстоятелствата представлява основание за промяна на мерките по упражняването на
родителските права и на лични контакти. Както вече беше изтъкнато, при тази преценка
следва да се изхожда изключително от интересите на малолетния Ц.. Изхождайки именно от
този висш критерий, настоящия съдебен състав, макар да не е обвързан от желанието или
нежеланието на детето да живее с единия родител и да има контакти с другия, във всички
случай следва да вземе предвид и да зачете чувствата му, както и да отчете ефекта на
принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното
му развитие и зрелост, и най-вече – с оглед конкретното му психоемоционално състояние.
При установените по делото факти, настоящият състав намира, че изключително стресиращо
за детето и негативно в емоционално отношение спрямо него ще е решение, с което да се
промени фактически установеното от лятото на 2024-а година, съвместно съжителство на
детето с бащата – в жилището на последния, където то е останало по собствено желание и
има изградени навици. Изложеното обосновава извод за основателност на иска за промяна
на определените с решението по брачното дело мерки в частта за родителските права спрямо
детето Ц. И. Д. и предоставянето им за упражняване на бащата.
Като последица от изхода от спора относно упражняването на родителските права е
необходимо да бъде постановено и прекратяване на издръжката, дължима от бащата по
силата на решението по брачното дело, считано от влизане на настоящото решение в сила и
вменяване в тежест на ищцата да заплаща такава – в този смисъл са задължителните
указания в т.18 от ППВС № 5/1970 г. По делото се събраха доказателства за доходите
реализирани от ищцата и за други низходящи, за които тя се грижи. Имайки предвид
обстоятелството, че същата е в трудоспособна възраст, съдът прие, че същата реализира
месечен доход в размер под средната работна заплата за страната. Съдът като съобрази
гореизложеното и взе предвид възрастта на детето, липсата на данни за други непълнолетни,
които следва да получават издръжка намира, че ищцата следва да бъде осъдена за заплаща
издръжка в размер на минималната определена за страната, а именно 270.00 лева месечно.
По отношение на режима на лични отношения с майката съдът намира за най-подходящ
следния режим на свиждане – всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18:00
6
ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с преспИ.е, по местоживеене на майката, да го взима за един
месец през лятото не съвпадащ с платения годишен отпуск на бащата, както и по всяко
друго време по споразумение между двамата родители.
По първоначалния иск с правно основание чл.150 от СК - предвид изложените доводи за
уважаване на насрещния иск за изменение на предоставянето на родителските права от
ответника, то същия се явява неоснователен.
Накрая, съдебният състав намира за уместно да добави и посоченото в Решение №
65/28.02.2014 г., постановено по гр. дело № 4202/2013 г. по описа на ВКС, Четвърто
гражданско отделение, а именно, че никакво правосъдие, колкото и справедливо и изкусно
да бъде постановен съдебният акт, не може да е по-добро за детето от съзнателно сторения
от родителите избор да превъзмогнат личностните си противоречия, за да може наистина
детето в спокойствие и добруване да черпи и от двамата си родители необходимите му
ресурси за хармонично развитие.
По разноските: Искането на страните за разноски следва да бъде оставено без уважение,
тъй като настоящия съдебен състав намира, че всяка от страните следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора, и съобразно възприетата
съдебна практика по тези производства - с характер на спорна съдебна администрация.
Само за пълнота следва да се отбележи, че за разлика от исковото производство, в това
производство не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона. Така, че съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на ненавършилото пълнолетие дете, ползва и двамата родители, като тук не е
приложима разпоредбата на чл. 78 ГПК по разноските. В този смисъл е Определение № 385
от 25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г., ГК, I ГО на ВКС.
При този изход на делото и на основание чл.69, ал.1, т.7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ищцата следва да бъде осъдена
да заплати държавна такса върху определеният размер на издръжката, в размер на 388,80 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове с правно основание чл.150 и чл.59,
ал.9 от СК от М. Ц. Ц., с ЕГН ********** от ..........., подадена чрез адв. П. К. от ПлАК
срещу И. Д. Д., с ЕГН ********** от .........., за изменение на постановената с Решение №
24/18.01.2023 г. постановено по Гр.д. № 727 по описа за 2022 г. на ЧРС ежемесечна издръжка
дължима за детето Ц. И. Д., с ЕГН ********** от 180.00 на 300.00 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба – 10.05.2024 г. и определения режим на лични контакти с него,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 59, ал. 4 от СК
7
утвърденото с Решение № 24/18.01.2023 г., постановено по гр.д. № 727 по описа на РС –
Червен бряг за 2023 г., споразумение по чл. 51, ал. 41 от СК – в частта относно
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на малолетното
дете Ц. И. Д., роден на 13.05.2010 г., с ЕГН **********, като предоставя за в бъдеще
упражняването на родителските права върху него на бащата И. Д. Д., с ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. Ч***.
ПОСТАНОВЯВА местоживеене на ненавършилото пълнолетие дете – Ц. И. Д., роден на
13.05.2010 г., с ЕГН ********** да е при баща му И. Д. Д., с ЕГН ********** на адрес: гр.
Ч***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между ненавършилото пълнолетие дете Ц. И. Д., с
ЕГН ********** и майката М. Ц. Ц., с ЕГН ********** от ..........., както следва: всяка втора
и четвърта седмица от месеца за времето от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с преспИ.е,
по местоживеене на майката, да го взима за един месец през лятото не съвпадащ с платения
годишен отпуск на бащата, както и по всяко друго време по споразумение между двамата
родители.
ПОСТАНОВЯВА недължимост изплащането на издръжка за ненавършилото пълнолетие
дете – Ц. И. Д., роден на 13.05.2010 г., с ЕГН ********** от бащата на майката по силата на
Решение № 24/18.01.2023 г., постановено по гр.д. № 727 по описа на РС – Червен бряг за
2023 г., считано от влизане на настоящото решение в сила.
ОСЪЖДА М. Ц. Ц., с ЕГН ********** от ........... ДА ЗАПЛАЩА за ненавършилото
пълнолетие дете Ц. И. Д., с ЕГН **********, чрез неговият баща и законен представител И.
Д. Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Ч****, месечна издръжка в размер на 270,00
/двеста и седемдесет/ лв., считано от датата на постановяване на настоящия съдебен акт –
02.04.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на
причини за изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА М. Ц. Ц., с ЕГН ********** от ........... да заплати по бюджетната сметка на
Районен съд Червен бряг сумата от 388,80 лв. /триста осемдесет и осем лева и осемдесет
стотинки/, представляваща държавна такса определена по реда на чл.69, ал.1, т.7 от ГПК,
върху дължимата месечна издръжка.
На основание чл. 242, ал.1 предл. първо от ГПК ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за присъдената издръжка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните, за присъждане на разноски по делото,
като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
е изготвено пред Плевенски окръжен съд.
ДА СЕ ВРЪЧИ незаверен препис от настоящото решение на всяка от страните (чл. 7, ал. 2
ГПК).
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
8