Р Е Ш Е Н И Е
№
I-106
22.11.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен граждански състав,
в публично съдебно заседание, на тридесет и първи октомври две хиляди и
осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Таня РУСЕВА-МАРКОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1437 по описа
за 2018г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Хидра
Билд“ ЕООД ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София бул. Цар Борис III 81 вх.В ет.7,
представлявано от З.
Ж. Г. против Решение № 1123/31.05.2018г.,
постановено по гр.д. № 6816/2017г. по описа на Районен съд Бургас, с което е
прието за установено, че „Хидра Билд“ ЕООД дължи на ищеца
„Галди-Техник“ ООД ЕИК: *********
със съдебен адрес гр.Бургас, ул. Александровска 91 ет. 1,
сумата 3 426 лв. с ДДС, представляваща неплатената част от възнаграждение
по договор между страните от 21.09.2016г. за изработка, доставка и монтаж на
алуминиеви парапети, заедно със законната лихва за забава от 19.05.2017г. до
окончателното изплащане на главницата. Вземанията са предмет на заповед за
изпълнение по ч.г.д. № 31825/2017г. на РС София. „Хидра Билд“ ЕООД е осъдено да
заплати на Галди-Техник ООД 867.55 лв. разноски по делото и 428 лв. разноски по
ч.г.д. № 31825/2017г. на РС София.
Във въззивната жалба се
излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила, както и за необоснованост.
Намира, че първа инстанция е нарушила съдопроизводствените правила като е
игнорирала обстоятелствата и аргументите на „Хидра Билд“ ЕООД, тъй като е
допуснала и приела като годни и достатъчни доказателства само представените от
ищеца частни свидетелстващи документи – фактури, които не били подписани от
упълномощено от дружеството лице. Сочи за нарушение на принципите на законност
и равенство на страните с приемането като доказателства само на представените
от ищеца частни документи, без подпис на лице с представителна власт. Счита
решението за неправилно поради нарушение и на материалния закон, тъй като не били
разгледани възраженията по отношение основателността на иска. Признава
наличието на облигационно отношение, породено съгласно Договор от 21.09.2016г.,
но не и че дължи процесните суми. Сочи, че е платена авансово сума в размер на
2855 лева без ДДС, но окончателно плащане не е извършено, тъй като въззиваемият
не изпълнил надлежно задълженията си.
Твърди, че протокол обр. 19 е подписан от лице, което не е свързано по
никакъв начин с дружеството – въззивник и не е упълномощено да подписва
документи, с които да обвързва „Хидра Билд“ ЕООД. Акцентира, че в чл. 5, ал. 2
от договора са посочени документи, които е следвало да се представят от
дружеството-изпълнител, но те не са били представени и затова не се е породило
задължение за заплащане на изпълнените работи. Счита, че ищецът не е доказал по
безспорен начин изпълнение на твърдените работи, нито тяхното отчитане и
приемане, не е изпълнил цялостно задълженията си по договора, за да се обоснове
възникване на задължение за плащане. По изложените съображения, моли за отмяна
на решението на РС Бургас.
В законния срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от „Галди-Техник“ ООД чрез процесуален
представител - адв. Марио Златарев, АК Бургас. Изцяло
се оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и моли за потвърждаване
на решението на първа инстанция като валидно, правилно, обосновано, постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон. Сочи, че РС Бургас при постановяване
на решението е съобразил всички представени доказателства като ги е обсъдил
поотделно и в съвкупност, при което е достигнал до правилен извод, че
задълженията по договора са точно и качествено изпълнени от изпълнителя, но
извършената работа не е заплатена, поради което и решението на РС Бургас е
правилно. Претендира разноски.
Съдът, след като намери
въззивната жалба за редовна и допустима, на основание чл. 268 и сл. ГПК, я
внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Пред въззивна инстанция
не бяха направени доказателствени искания и не се приеха нови доказателства. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател
редовно призовано не изпраща представител. За въззиваемата страна, редовно
призована се явява адв. Златарев, който представя договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските.
Районен съд Бургас се е
произнесъл по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 266 вр. чл. 79 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата основания. Бургаският
окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение, намира, че същото е
валидно и допустимо.
По същество, Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира,
че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно съществувалото между страните отношение по повод договор
за изработка, сключен на 21.09.2016г., поетите от тях задължения и уговорените
права като Хидра Билд ЕООД е възложило, а Галди-Техник ООД е приело да изработи
алуминиеви парапети, посочени в приложение № 1 в обект БКС-Несебър, подобект
Административна сграда, изплатената авансово сума, както и изпълнението на
работата от изпълнителя, приета от възложителя без възражения, поради което и
на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща изцяло към мотивите на
първоинстанционното решение.
Настоящият съдебен състав формира и свои изводи, както и изводи във
връзка с наведените във въззивната жалба възражения. На първо място, съдът не
установи твърдените във въззивната жалба нарушения на съдопроизводствените
правила. РС Бургас е събрал всички относими и необходими доказателства,
посочени от страните като след тяхната преценка поотделно и в съвкупност е
достигнал до правилни правни изводи. Приетите по делото частни документи са
анализирани в съвкупност и с оглед на всички други доказателства. Дружеството –
жалбоподател е оспорило приемането на работата без възражения и дължимостта на
претендираното възнаграждение.
Приемането на работата се установява при анализ на всички събрани по
делото доказателства. Пред първа инстанция дружеството – жалбоподател е
оспорило протокол обр.19 като подписан от лице без представителна власт - Р.Х.
и неговата истинност, за което е открито производство по чл. 193 ГПК. От
разпита на свидетеля П. Т. се установява, че лице - Р. Х. е било отговорник на
строежа. Показанията на свидетеля се подкрепят и от предвиденото в чл. 43, ал.
1, б“а“ от договора от 21.09.2016г.,
където е посочено като лице за контакт за възложителя лицето Р. Х. В този
смисъл инициалите на протокол обр. 19 – Р. Х. съвпадат с посоченото от
свидетеля и предвиденото в договора. Следва да се има предвид и презумпцията
установена в чл. 301 ТЗ, според която се счита, че търговецът потвърждава
действията на лице действало от негово име без представителна власт, ако не се
противопостави веднага след узнаването им. Разпоредбата на чл. 301 от ТЗ
установява презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без
представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след
узнаването й. Съдът счита, че представената по делото справка от НАП за всички
трудови договори, сключени с Хидра Билд ЕООД не оборва презумпцията на чл. 301 ТЗ. Изводът за липсата на противопоставяне от страна на търговеца веднага след
узнаване се прави от наличните данни за отразяване на издадената фактура по
договора в счетоводството на дружеството, включването й в дневника за
покупко-продажби по ДДС, ползването на данъчен кредит (в този смисъл решение №
30/08.04.11 г. по т. д. № 416/10 г. на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009
г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 44 от 31.03.2009 г. по т. д.
447/08 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 202 от 06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г.
на ВКС, ІІ т.о., решение № 18 от 04.04.2014 г. по т. д. № 24/2013 г., Т. К., І
Т. О.). Относно възражението, че изпълнителят е бил длъжен да представи и други
документи съгласно ал.2 на чл. 5 от договора следва да се има предвид ал. 3 на
същия, съгласно която документите се предават не по-късно от момента на
подписване на окончателен протокол обр. 19 – без забележка, удостоверяващ
изпълнението и приемането на всички работи на обекта съгласно договора, поради
което съдът счита, че изпълнителят е
изпълнил задълженията си по договора. Ето защо са неоснователни твърденията във
въззивната жалба, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и
липсва надлежно изпълнение на договора за изработка и приемане на работата.
Не е спорно, че представената данъчна фактура е частен свидетелстващ
документ и на нея липсва подпис на лице – представител на „ХИДРА БИЛД“ ЕООД, но
фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение между страните, доколкото в нея се съдържат наименованията на
страните, време и място на издаване, извършената услуга, вложените материали (в
този смисъл решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т.
О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение
№ 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. , както и решение № 42
от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.). Само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването й
в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване (така
решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.). От
изготвената и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводствата на двете
дружества като в счетоводството на Хидра Билд ООД е включена в дневника за
покупките по ДДС за месец октомври 2016г. и по нея дружеството е ползвало
правото на пълен данъчен кредит. Предвид обстоятелството, че фактурата е
осчетоводена, неоснователи са доводите, че не се установява задължение за
нейното плащане поради липса на подпис от представляващия дружеството.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че ищецът е изпълнил
задълженията си съгласно сключения договор за изработка, работата е приета от
възложителя като липсват доказателства за извършено плащане по процесната
фактура, поради което искът е основателен и решението, с което е уважен, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи
произнасяне по разноските. Въззиваемото дружество е представило списък на
разноските пред въззивна инстанция в размер на 480 лева с ДДС за адвокатска защита,
които съгласно посоченото в договор за правна защита и съдействие са заплатени
в брой на 30.10.2018г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК дружеството -
жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемото дружество
сторените от него разноски в размер на 480
лева.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1123/31.05.2018г., постановено по гр.д. №
6816/2017г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Хидра Билд“ ЕООД ЕИК:********* с адрес
гр.София бул.Цар Борис III 81 вх.В ет.7, представлявано от З. Ж. Г. да заплати на „Галди-Техник“
ООД ЕИК:********* със съдебен адрес гр.Бургас ул. Александровска
91 ет.1 сума в размер на 480 лв. (четиристотин и
осемдесет лева), представляваща направени във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.