РЕШЕНИЕ
№ 1186
гр. Варна, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110205392 по описа за 2021 година
Производството е образувано е образувано по жалба на СТ. П. ДР., с ЕГН
**********, подадена чрез адв. Ст.Л. против Наказателно Постановление № 21-0433-
000265/15.12.2021г. на Началник сектор при 01 РУП към ОД на МВР – гр. Варна, с което на
Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
С жалбата се изтъкват аргументи за незаконосъобразност на издаденото НП. Посочва
се, че въззивницата превозва с посочения автомобил сина си, който е лице с трайни
увреждания, като в процесния ден е поставила карта за преференциално паркиране на видно
място върху таблото на автомобила, като след завръщането си от работа установила, че на
чистачките има закрепен фиш за неправилно паркиране. Осъществила връзка със служителя
поставил фиша, който й показал снимка, която била направена под такъв ъгъл, че не се
виждала поставената карта. Посочва още, че издателят на процесното НП е без надлежно
делегирани права, поради което и следва да се приеме, че НП е издадено от некомпетентен
орган. Поради посоченото моли за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание въз. Д., редовно призована, не се явява, предствалява се от
упълномощен представител, който пледира за отмяна на издаденото НП поради изложените
основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, в депозирани
писмени бележки моли същото да бъде потвърдено и моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по делото
1
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 07.12.2021г. в гр. Варна, на бул. „Приморски” жалбоподателката С.Д. паркирала
собствения си лек автомобил „Мерцедес ГЛА 220 Д4 Матик“ с ДК № В 7317 НР в рамките
на общински паркинг на ж.п. гара Варна-2 на място определено за превозни средства,
обслужващо хора с трайни увреждания или за превозни средства, приспособени и
управлявани от хора с трайни увреждания без в автомобилът да е имало валиден документ,
удостоверяващ това право за водача.
Видно от представената с жалбата карта за паркиране на хора с трайни увреждания
такава има издадена и валидна до 01.09.2024г. за синът на жалбоподателката К. П., за който
няма данни да се е намирал в автомобила към момента на паркирането му.
Първоначално на водача бил издаден фиш от служител на 01 РУП, но тъй като той
оспорил констатациите още на 07.12.2021г. бил издаден АУАН за допуснато нарушение по
чл. 98, ал.2, т.4 ЗДвП, с което жалбоподателката не била съгласна и депозирала редица
възражения, вкл. с приложение на картата на сина си, посочвайки, че именно процесният лек
автомобил го обслужва.
На 15.12.2021г. било издадено и НП, предмет на разглеждане в настоящото
производство, в което АНО възприел изцяло констатациите, направени от актосъставителя.
В хода на съдебното следствие като свидетел беше разпитан св. П. СТ. П. -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени обективно, безпристрастно и
с необходимата конкретика.
Разпитан бе и св. П. М. П. – изпълняващ дейността пазач на процесния общински
паркинг, който лично пред съда заяви, че е предупредил жалбоподателката да не паркира на
мястото и че ще стане проблем, защото не е поставена на видно място, така че да се виждат
индивидуализиращите данни за лицето, картата за лице с увреждания, като въпреки това тя е
паркирала автомобила.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка и приложените към жалбата,
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
На първо място, съдът намира, че процесното Наказателното постановление № 21-
2
0433-000265 / 15.12.2021г. е издадено от компетентен орган, а именно от Началник сектор
при 01 РУП към ОД на МВР – гр. Варна, видно от представената в съдебно заседание
заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., издадена от министъра на вътрешните работи.
Що се отнася до възраженията по същество, наведени с жалбата, съдът намери
следното:
Разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.4 ЗДвП предписва задължение за водачите на МПС
да не паркират и да не престояват на места, предназначени за хора с трайни увреждания.
Факт е, че в сутрешните часове на 07.12.2021г. жалбоподателката Д. е паркирала
автомобила си на място, предназначено за паркиране на хора с трайни увреждания, като
също така установено по делото е и че тя не е изложила на видно място в автомобила ( с
доказателство за валидността на същия) притежаваната от сина й карта за хора с
увреждания.
Не се доказа в производството и в конкретния ден, автомобилът да е обслужвал лице
с трайни увреждания поради което и от формална страна е нарушена разпоредбата на чл.
98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата, която предвижда, че паркирането е
забранено на места, предназначени за хора с трайни увреждания.
Същевременно обаче съдът намира, че конкретния случай може да се квалифицира
като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Действително в самият ЗАНН не е предвиден законен критерий за преценката и
квалифицирането като маловажен случай на дадено административно нарушение, поради
което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения.
В крайна сметка близък родственик на жалбоподателката притежава карта за
паркиране на хора с трайни увреждания, валидна до 01.09.2024г., като автомобилът
закономерно принципно обслужва потребностите на това лице.
От друга страна по делото липсват данни на жалбоподателя да са били налагани
наказания за подобни констатирани нарушения на правилата за паркиране на места,
предназначени за инвалиди, поради което и може спокойно да се приеме, че деянието е
извършено за първи път, което от своя страна обосновава извод за една като цяло по – ниска
степен на обществена опасност на самият деец.
При всички положения, жалбоподателката следва да бъде наясно с това, че
собственият й автомобил не се ползва с принципна привилегия да паркира на инвалидни
места, като същата е относима единствено и само в случаите когато същият обслужва сина
й, като именно тя е човекът който е призван стриктно да съблюдава за спазването на това
правило.
Въпреки това, съдът намира, че законосъобразно наказващият орган е можел да
приложи разпоредбата на чл. 28, буква "А" от ЗАНН, като не бъде издавано наказателно
3
постановление, а само да бъде предупреден по официален ред нарушителя, че нова
констатация от страна на контролните органи за извършено нарушение на правилата за
паркиране на места на инвалиди ще доведе до ангажиране на административно –
наказателната му отговорност.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че извършваните проверки
от държавните и общински контролни органи (в това число и ОД на МВР – гр. Варна) не
следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани определени субекти за
извършени нарушения на законодателството, а следва основно да имат и предупредително
въздействие върху тях, като контролните органи по този начин по – ефективно ще
изпълняват своите функции по индивидуална и генерална превенция на нарушения на
законодателството (в конкретния случай правните норми, свързани с правилата за паркиране
на превозни средства на местата, предназначени за инвалиди). Още повече, че подобно
поведение и действия от страна на административно – наказващия орган са в унисон с
разпоредбата на чл. 28, буква "А" от ЗАНН, която предвижда възможност, при определени
условия нарушителят да не бъде санкциониран с административно наказание за
констатирано нарушение, а да бъде официално предупреден от административно –
наказващия орган.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно Постановление
№ 21-0433-000265/15.12.2021г. на Началник сектор при 01 РУП към ОД на МВР – гр.
Варна, следва да бъде отменено, като предвид на липсата на нарочно отправено искане
съдът не следва да се произнася за дължимостта на разноските.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0433-000265/15.12.2021г. на Началник
сектор при 01 РУП към ОД на МВР – гр. Варна, с което на СТ. П. ДР. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.98, ал.2, т.4
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
ПРЕДУПРЕЖДАВА СТ. П. ДР. че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено
административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5