Р Е
Ш Е Н
И Е
№260217
гр.
Пловдив, 23.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА
като разгледа АНД № 2492/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, V
наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по депозирана жалба от Д.В.К., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
наказателно постановление № 196 от 13.04.2020 г., издадено от Директор на РДГ
гр.Пловдив, с което на основание чл.85 от Закона за лова и опазване на дивеча
/ЗЛОД/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 400 лева,
и на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД му е
наложено наказание - лишаване от право на ловуване за срок от три години, за нарушение
на разпоредбата на чл.85 от ЗЛОД.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразно и неправилно издадено НП. Посочва се, че актосъставителят не
е констатирал лично нарушението. Излага се становище за липса на съществен
реквизит на атакувания административен акт – мястото на извършване на
нарушението. Оспорва се размера на наложеното административно наказание – глоба
и се навежда твърдение за неправилно наложено наказание лишаване от право на
ловуване. Поради изложеното се иска от съда отмяна на обжалваното НП.
Алтернативно моли намаляване на наложената глоба до минимално определения в
закона размер.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с адв.П., който изтъква доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление /НП/ и прави искане за
неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски за осъществена адвокатска
защита.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция по горите,
в съпроводително писмо и в съдебно заседание чрез гл.юрк.Г.И. пледира съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Излага становище за изяснена фактическа обстановка и доказана
по безспорен и категоричен начин вината на жалбоподателя. Навежда твърдение за
редовно съставен акт при липса на допуснати съществени процесуални нарушения,
както и липса на условия за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Сочи, че размерът на
наложената административна санкция е съобразен с тежестта на нарушението. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Претендира
присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.10.2019 г. в 04:00 часа в гр.Перущица
свидетелите П.Н.Н. и Н.Г.И. – полицейски служители при РУ-Стамболийски спрели за проверка лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А4“ с рег.№ РВ2592СК. В хода на проверката полицейските служители установили
самоличността на водача в лицето на жалбоподателя Д.В.К., както и
обстоятелството, че същият се явява и собственик на процесния лек автомобил. Констатирано
било още, че в лекия автомобил освен водачът на МПС имало още двама пътници -
свидетелите В.А.С. и З.Б.К.. По време на проверката за наличие на забранени
вещи и предмети, полицейските служители проверили багажника на автомобила,
където открили черен чувал, съдържащ убит дивеч – 1 бр. женска сърна – цяла,
неодрана, неизкормена, с тегло 24 кг и куфар с ловна пушка. Свидетелите Н. и И.
задържали жалбоподателя и неговите спътници, като запазили местопроизшествието
и сигнализирали на дежурния служител в ОДЧ, както и на РДГ-Пловдив. Снети били
обяснения от трите задържани лица. На място пристигнали и св. С.А.Ч., както и
колегата му Б.Т. - горски инспектори в РДГ-Пловдив. След проверка на полицейски
служител от служба КОС, бил установен собственика на намерената в багажника
ловна пушка в лицето на св.В.С.. Извършен бил допълнителен оглед на спрения за
проверка лек автомобил, съвместно от горските служители на РДГ-Пловдив и
полицейските служители на РУ-Стамболийски, при
която св.Ч. възприел фактическата
обстановка и намерените в багажника на процесното МПС убит дивеч-сърна,
поставена в чувал и ловната пушка. За убитият дивеч не било представено издадено
разрешение за лов. Въз основа на изложеното от полицейските служители и
допълнителната проверка, св.Ч. преценил, че с поведението си К. е осъществил състава
на нарушението по чл.85, вр. чл.43, ал.2 от ЗЛОД, за което му съставил АУАН с
бл. № 001595/15.10.2019 г. Изрично в акта било посочено, че нарушението е
извършено на 15.10.2019 г. в гр. Перущица и изпълнителното деяние се изразява в
"ловуване", под форма на "превозване" на убит дивеч – 1 бр.
сърна, женска, без да има издадено писмено разрешително за лов. Актът бил
предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, като
посочил, че е дал писмени обяснения в РУП Стамболийски.
Въз основа на съставения АУАН било издадено
обжалваното НП № 196/13.04.2020 г., в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган приел, че горните
факти нарушават разпоредбата на чл. 85 от ЗЛОД, поради което и на основание
същата разпоредба наложил на жалбоподателя административно наказание - глоба в
размер на 400 лева, като на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД му наложил и
наказание лишаване от право на ловуване за срок от 3 години.
Така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от писмените доказателства по делото,
а именно: Констативен протокол серия
РДПЛ № 001976/15.10.2019 г., Констативен протокол серия РДПЛ №
001977/15.10.2019 г., обяснения на Д.К., доклад от Б.Т., горски инспектор от
екип „Модър“, писмо УРИ 333 000-2299/26.03.2020 г. на РУ-Стамболийски при
ОДМВР-Пловдив, писмо изх.№ РДГ 10-2887/19.03.2020 г. на РДГ-Пловдив, писмо №
3443/2020 г. от 22.04.2020 г. на РП-Пловдив, Постановление от 15.04.2020 г. на Прокурор в РП-Пловдив,
оправомощителна заповед, материали по преписка № 8794/2019 г. на РП-Пловдив, писмо
изх.№ 1503-1/18.05.2020 г. на ТП „ДГС-Пещера“ и извадка от информационната
система на ИАГ.
Описаната и възприета фактическа обстановка се
установява и от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели - актосъставителя
С.А.Ч., В.А.С., З.Б.К., П.Н.Н. и Н.Г.И..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите
С.Ч., П.Н. и Н.И., като констатира, че същите са логични, последователни,
обективни, взаимосвързани и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност. И тримата свидетели описват действията си по
установяване и документиране на нарушението, като съдът не намира причина да не
се довери на изложеното от тях и гради изводите си именно на възпроизведените
от тях факти. Свидетелите Н. и И.
потвърждават с категоричност, че проверения лек автомобил е бил управляван от
собственика на МПС – жалбоподателя К.. В
тази насока са и показанията на актосъставителя, който макар и да не е
очевидец, сочи, че е възприел този факт въз основа на изложеното от
полицейските служители и направеното пред него признание в тази
насока от страна на жалбоподателя при съставяне на АУАН. От показанията на св.Н.
и св.И. с категоричност се установява и знанието на жалбоподателя за убитата
сърна, превозвана от него в личния му лек автомобил, доколкото и двамата
свидетели потвърждават, че при снетите от тях обяснения на трите лица, пътували
в проверения лек автомобил, последните им обяснили откъде са тръгнали, как са
видели сърната на пътя и кой е застрелял сърната.
По отношение на показанията на свидетелите В.А.С.
и З.Б.К., съдът намира, че показанията им следва да бъдат преценявани с оглед
евентуалната им заинтересованост от изхода на спора, доколкото св.С. е приятел
на жалбоподателя, а св.К. е братовчед на С.. Сами по себе си посочените обстоятелства
не могат да изключат показанията на двамата свидетели, но съдът намира, че
изложеното от тях в конкретни части от показанията им не се подкрепят от нито
един доказателствен източник. Настоящият съдебен състав не дава вяра на
показанията на св.С. в частта, в която същият твърди, че намерил убитата сърна,
отстрани на банкета на самия път, сложена в найлонов чувал, както и в частта, в
която твърди, че останалите лица в автомобила не са знаели за намиращия се в
багажника на управляваното от жалбоподателя МПС убит дивеч. Съдът не кредитира
и показанията на св.К. в частта им, в която твърди, че не е знаел за намиращата
се в колата сърна. В тези им части показанията на двамата свидетели се
опровергават с категоричност от изложеното от св.Н. и св.И. и според настоящия
съдебен състав очевидно представляват проява на една защитна теза в полза на
жалбоподателя. Същата обаче не е възможно да се кредитира с доверие, тъй като
противоречи на събраните доказателства и се опровергава от тях. Не намира
каквато и да е доказателствена опора и
твърденията на св.С., че показанията му, дадени в полицейския участък,
са под диктовката на полицейските служители. Твърдението му, че тогава едва ли
не са били принудени от полицейските органи да депозират въпросните показания,
категорично не се споделя от настоящия състав, доколкото в подкрепа на това
твърдение не са изложени абсолютно никакви конкретни факти и доказателства. Ако
това действително е било така – неясно остава, защо свидетелят не е сезирал
веднага компетентните органи за упражнената спрямо него принуда и не са е
отказал от показанията си. В останалата
част показанията на свидетелите В.С. и З.К. се кредитират от настоящия съдебен
състав.
Относно
приложението на процесуалните правила:
Наказателно постановление е издадено от оправомощен
орган по смисъла на чл.96, ал.1 от ЗЛОД, видно от приложената Заповед №
РД49-199/16.05.2011 г., а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно
лице по смисъла на чл.96, ал.1 от ЗЛОД. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. Ннаказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Настоящият състав счита, че вмененото във вина
на Д.К. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за цялостна
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя за липса на реквизит на НП, касаещ място на
нарушението, доколкото и в двата акта на
администрацията ясно и конкретно е посочено за такова гр.Перущица, което в
достатъчна степен индивидуализира местонарушението и не ограничава правото на
защита на санкционираното лице.
От
правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено нарушение за това, че
на процесната дата и място е ловувал по смисъла на чл.43, ал.2 от ЗЛОД, като
превозвал с личния си лек автомобил убит дивеч – женска сърна, без да има
издадено писмено разрешение за лов, с което е нарушил разпоредбата на чл.85 от
ЗЛОД. В нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗЛОД се съдържа легално определение за това
що е "ловуване". Според нея,
ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и
вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен,
ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на
яйца от птици - обект на лов. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба,
законът урежда няколко алтернативни форми на административното нарушение. В
случая това е хипотезата "превозва", т.е. от значение за
съставомерността на обсъжданото деяние е превозването на убия дивеч без
разрешително за лов, което по смисъла на закона се квалифицира като ловуване. Съгласно
разпоредбата на чл.85 от ЗЛОД който взема, пренася, превозва или укрива намерен
жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено
разрешително за лов се наказва с глоба от 200 лв. до 1000 лв. В случая К. с управляваното лично от
него МПС "Ауди", модел „А4“ с рег. № РВ2592СК категорично е "превозвал" на процесната
дата и място убит дивеч – сърна, женска, неодрана, неизкормена с тегло 24 кг,
без разрешително за лов. Несъмнено като водач на въпросното МПС е установен
именно жалбоподателя – обстоятелство, потвърдено от всички разпитани в
настоящото производство свидетели. Безспорен
е и фактът, че в багажника на лекия автомобил е намерена убита сърна, за която
жалбоподателят не е имал и не е представил разрешение за лов. Такова разрешение
не е представено и от неговите спътници. Сърната, която е установено, че е
превозвана, несъмнено е дивеч по смисъла на чл.5, ал.1 във връзка с чл.5, ал.2,
т.1 и Приложение № 1, т. І. А. 3 от ЗЛОД. В този смисъл извършвайки действия,
определени в закона, като ловуване, в случая – превозване, жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на деянието, обявено от нормата на чл.85
от ЗЛОД за административно нарушение.
Показанията на св.Н. и св.И. сочат за наличието
на съзнание у жалбоподателя за противоправността на извършваното от него деяние
и общественоопасните му последици. Тези действия са извършени от К. с пряк
умисъл, тъй като същият се явява правоспособен ловец, който е осъзнавал
необходимостта от предварително писмено разрешително, издадено за конкретния
вид дивеч, с което разрешително за лов жалбоподателят не е разполагал и въпреки
това е ловувал под формата на изпълнителното деяние - превозване. В този
смисъл жалбоподателят е осъществил и от субективна страна състава на вмененото
му административно нарушение.
За конкретното деяние, правилно квалифицирано
като нарушение по чл.85 от ЗЛОД, АНО е наложил на жалбоподателя административно
наказание "Глоба" в размер от 400 лв., ориентиран към минимално
определения в закона и съобразен с предпоставките по чл.27 от ЗАНН. Правилно и
законосъобразно е наложена и кумулативно предвидената санкция "Лишаване от
право на ловуване" за константния срок от 3 години на основание чл.94,
ал.1 от ЗЛОД, доколкото от доказателствата по делото безспорно се установява
правото на жалбоподателя да ловува, за което са му издадени от ДГС-Пещера Удостоверение
за придобито право на лов № 77458/26.06.2018 г., Удостоверение за подборен
обстрел, както и ловен билет № 314535/29.06.2018 г., валиден до 31.12.2020 г. Правомощието
на АНО да наложи наказанието „лишаване от право на ловуване“ е свързано с това
дали наказаното лице притежава конкретното право или не, а не с това дали
същото това право е било описано в съставения административнонаказващ акт, още
повече, че липсата на такова описание, според съда, по никакъв начин не е
нарушило възможността на жалбоподателя да организира и реализира своето право
на защита.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съдът счита, че доказаното нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушения от този вид и не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода
на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63 ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния представител на страната. С оглед фактическата и правна сложност
на делото, следва такива да бъдат присъдени в минимален размер съобразно
нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно: в размер на 80
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 196
от 13.04.2020 г., издадено от Директор
на РДГ гр.Пловдив, с което на Д.В.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание
чл.85 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ му е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 400 лева, и на основание чл.94,
ал.1 от ЗЛОД му е наложено наказание -
лишаване от право на ловуване за срок от три години, за нарушение на разпоредбата
на чл.85 от ЗЛОД.
ОСЪЖДА Д.В.К., ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция по горите гр.Пловдив сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща Оразноски в настоящото производство за
процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС