Р Е Ш Е Н И Е
№ 175
град Горна Оряховица, 18.04.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1559 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове за установяване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 ГПК във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. чл.232,ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „ЗАХАРНИ ЗАВОДИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис I” № 29, представлявано от изпълнителния директор В.Р. и члена на управителния съвет Г.Ш., чрез пълномощника си - младши юрисконсулт Д.И., твърди в исковата си молба, че на 19.01.2015г. между дружеството и Г.Д.С. е сключен договор за наем на жилище, собственост на „Захарни заводи” АД, находящо се в гр. Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис I” № 19, вх. А, ет. 3. Сочи, че съгласно договореното между страните, разходите, сторени от наемателката, за електроенергия, топлоенергия и вода не са включени в наемната цена и следва да се заплащат от ответницата на наемодателя до края на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Твърди, че жилището е било предадено на наемателката и тя е обитавала същото до края на месец февруари 2017г., когато е изразила желанието си за прекратяване на договора. Заявява, че на 01.03.2017г. между „Захарни заводи” АД и ответницата е подписано споразумение за прекратяване на договора за наем, като С. се е задължила да заплати сторените от нея разноски за комунални услуги и да върне жилището в състоянието, в което го е получила. След напускане на имота обаче, С. не заплатила издадените от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна фактури, на обща стойност 149,14 лв., за периода от 08.01.2017 до 20.03.2017г., в резултат на което било спряно ел. захранването на апартамента. Твърди, че за възстановяването на ел.захранването на жилището „Захарни заводи” АД е заплатило освен сумите по фактурите, така и такса за възстановяване в размер на 19 лв., и неустойка за просрочие в размер на 0,25 лв., всичко на обща стойност от 168,39 лв. Посочва, че „Захарни заводи” АД е подало заявление по чл.410 от ГПК, издадена е Заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 442/2018г. по описа на Районен съд – Търговище, като върху дължимата парична сума в размер на 168,39 лв. дружеството – ищец е претендирало и заплащането на мораторна лихва за забава в размер на 0,51 лв., считано за периода от 09.03.2018г. до 19.03.2018г. Посочва, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата в условията на чл.47,ал.5 във вр. чл.47,ал.1 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Моли съда да приеме за установено спрямо ответницата Г.Д.С., че същата дължи на „Захарни заводи” АД сума в общ размер на 168,39 лв. за потребена от нея ел. енергия, съгласно фактура № ********** от 20.02.2017г. - на стойност 109,86 лв., фактура № ********** от 20.03.2017г. - на стойност 39,28 лв., фактура № ********** от 10.04.2017г. на стойност 19 лв. - за възстановяване на ел. захранване, и фактура № ********** от 06.03.2017г. в размер на 0,25 лв.; сумата от 0,51 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.03.2018 до 19.03.2018; законна лихва за забава, считано от 20.03.2018г. (деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на претендиралите суми. Претендира разноските по ч. гр. дело № 442/2018г. по описа на Районен съд – Търговище, както и разноските в настоящото производство.
В съдебно заседание, ищецът „ЗАХАРНИ ЗАВОДИ” АД гр. Горна Оряховица, чрез пълномощника си – мл. юрисконсулт Д.И., поддържа предявения иск. Моли съда да се произнесе с неприсъствено решение съгласно чл.238 и сл. от ГПК. Моли съда да уважи изцяло предявените искове и да му присъди направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответницата Г.Д.С. с ЕГН **********,***, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, въпреки че е редовно уведомена за последиците от неподаването на такъв.
В съдебно заседание, ответницата Г.Д.С., редовно призована, не се явява, не се представлява. Не заема становище по предявените искове.
Съдът, след
като взе предвид направеното от ищеца, чрез процесуалния му представител – мл. юрисконсулт
Д.И., искане по реда на чл.238,ал.1 от ГПК, и след като прецени изискванията на
закона, счита, че в случая са налице предпоставките да бъде постановено такова
решение. Видно от данните по делото, с разпореждането си по чл.131 ГПК от 21.09.2018г., съдът е разяснил на ответницата последиците от неподаване на отговор на исковата
молба и от неявяването й в първото по делото съдебно заседание. Разпореждането
е редовно връчено лично на ответницата на 27.11.2018г. В срока по чл.131 от ГПК, ответницата не е депозирала отговор на исковата молба, въпреки че са й
разяснени последиците от неподаването на такъв.
Видно от данните по делото, ответницата Г.Д.С. не се явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното й призоваване, като същата не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. Наред с това, от приетите по делото писмени доказателства и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че предявените искове за установяване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.232,ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се явяват вероятно основателни. Налице е и искане, предявено надлежно от ищцовата страна преди приключване на съдебното дирене по делото, уважено от съда с протоколно определение от 12.04.2019г.
При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице
предпоставките по чл.239,ал.1,т.1 и т.2,пр.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата.
В съответствие с изискванията на чл.239,ал.1 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание. Наред с това, предявените от ищеца искове с правно
основание чл.415,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.232,ал.2 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, са
вероятно основателни, с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства – твърдения за наличието на облигационно
правоотношение между ответницата Г.С. и „Захарни заводи” АД,
възникнало
по силата на валидно сключен
между тях договор за наем на недвижим имот от 19.01.2015г.; за изпълнение от страна на наемодателя „Захарни заводи” АД на задълженията му, произтичащи от горепосочения договор,
да предостави реално на ответницата, като
наемодател, за временно и възмездно ползване
жилището, предмет на договора - апартамент, находящ се в гр. Горна Оряховица,
ул. „Свети Княз Борис I” № 19, вх. А, ет. 3, съгласно условията, визирани в
договора им; за ползване от ответницата – като наемател, на процесното жилище, предоставено й от ищеца, и за потребяване от
ответницата в горепосоченото жилище, по време на наемното си правоотношение с
ищцовото дружество, в периода 08.01.2017г. – 07.03.2017г., на съответните количества ел. енергия,
описани във фактура № **********/20.02.2017г. на стойност 109,86 лв. и фактура
№ **********/20.03.2017г. на стойност 39,28 лв., и
съответно за неизпълнение от страна на ответницата - наемател
на паричните й задължения, произтичащи
от договора
за наем, да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта, в случая –
стойността на изразходвана и потребена от нея ел. енергия, както и изложените от
ищцовата страна обстоятелства за дължимост на претендираните от
дружеството-ищец парични вземания.
Вероятната
основателност на предявения иск се обосновава в случая и от приетите по делото писмени
доказателства : заверени преписи от заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 2810/20.03.2018г. по описа на Районен съд
– Търговище, договор за наем на жилище от 19.01.2015г., молба от Г.Д.С. от
28.02.2017г., споразумение от 01.03.2017г. за прекратяване на договор за наем
на жилище от 19.01.2015г.; фактура № **********/20.02.2017г.; фактура №
**********/20.03.2017г.; фактура № **********/06.03.2017г.; фактура №
ТП3301275029 от 10.04.2017г., както и
от писмените материали по ч. гр. дело №
442/2018г. по описа на РС Търговище.
Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответницата на задълженията й да заплати дължимите парични суми са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила претендираните парични задължения. Такива доказателства по делото не са представени до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
С оглед разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви по реда чл.236,ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.239,ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено съществуването на парични вземания на ищеца „Захарни заводи” АД гр. Горна Оряховица от ответницата Г.Д.С., както следва : за сума в общ размер от 168,39 лв., както следва : по фактура № ********** от 20.02.2017г. - 109,86 лв., по фактура № ********** от 20.03.2017г. - 39,28 лв., по фактура № ********** от 10.04.2017г. - 19 лв. (за възстановяване на ел. захранване), и по фактура № ********** от 06.03.2017г. - 0,25 лв.; за сумата от 0,51 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.03.2018 до 19.03.2018; за законна лихва за забава, считано от 20.03.2018г. (деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на претендиралите суми. Поради това предявеният иск за установяване на вземания следва да бъде уважен като основателен и доказан.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /75 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство /100 лв./, общо в размер на 175 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство /50 лв./, общо в размер на 75 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответницата изцяло - съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д.С. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, ап. 15, че ДЪЛЖИ ЗАПЛАЩАНЕ на „ЗАХАРНИ ЗАВОДИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис I” № 29, представлявано от изпълнителния директор В.Р. и члена на управителния съвет Г.Ш., на СУМАТА от 168.39 лв. /сто шестдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща неплатени парични задължения за консумативи по прекратен договор за наем от 19.01.2015г., както следва : по фактура № **********/20.02.2017г. - 109,86 лв., по фактура № **********/20.03.2017г. - 39,28 лв., по фактура № **********/10.04.2017г. - 19 лв. (за възстановяване на ел. захранване), и по фактура № **********/06.03.2017г. - 0,25 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2018г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, както и СУМАТА от 0.51 лв. /нула лева и петдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.03.2018 до 19.03.2018; за законна лихва за забава, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 258/22.03.2018г. по ч. гр. дело № 442/2018г. по описа на РС Търговище.
ОСЪЖДА Г.Д.С. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, ап. 15, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАХАРНИ ЗАВОДИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис I” № 29, представлявано от изпълнителния директор В.Р. и члена на управителния съвет Г.Ш., СУМА в размер на 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /75 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, както и СУМА в размер на 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 442/2018г. по описа на РС Търговище съдебни разноски за платена държавна такса /25.00 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50.00 лв./, съразмерно на уважената част от иска.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................