Р
Е Ш Е Н И Е № 260191 / 22.2.2021г.
гр.
П.,, 22.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 250
по описа на ПРС за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на С.С.Н., с която срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ са предявени обективно
кумулативно съединени искове по чл. 398, ал. 4, вр. чл. 432 КЗ и по чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е ползвател по
сключена задължителна застраховка „Обща гражданска отговорност. Отговорност на
работодателя“ между ответното застрахователно дружество и трето за процеса лице
– „Електрисите“ ЕООД, като предприятие, осигуряващо временна работа. Посочва
се, че сключените между ответника и третото лице застрахователни договори са
със срок на действие за периодите от 17.04.2015 г. до 16.04.2016 г., както и от
17.04.2016 г. до 16.04.2017 г., като дължимото по тях застрахователно
обезщетение е за суми, които застрахованият работодател е длъжен да заплати на
наетите от него за временна работа работници и служители.
Твърди се, че работодателят е отправил
искане към застрахователното дружество за изплащане на застрахователните
обезщетения, за което ищецът бил уведомен с писмо от 03.08.2016 г. Посочва, че
за дължимите му от „Електрисите“ ЕООД суми ищецът е реализирал правата си по
съдебен ред, като същите са установени с влязло в сила решение № 156/26.06.2019
г. по гр.д. № ***. на РС П.и подробно описани в исковата молба. Поддържа се, че
работодателят не разполага с налични парични средства за удовлетворяване на
вземанията му срещу всички негови работници и служители, поради което на
07.08.2019 г. ищецът отправил искане към застрахователя за изплащане на
застрахователни обезщетения за сумите, установени с влязлото в сила решение на
РС П.,, за което била образувана ликвидационна преписка № ***г. В отговор от
13.08.2019 г. ответникът му поискал представянето на допълнителни документи,
което ищецът разтълкувал като търсене на формално основание за отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение, мотивирало го да реализира правата си
по съдебен ред.
С
тези доводи моли за постановяване на решение, с което ответникът ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД бъде осъден да заплати на С.С.Н. застрахователни
обезщетения в следния размер: 1) Сумата в размер на 1966,00 лева, представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение
за месец февруари 2016 г., ведно с дължимата законна лихва в размер на 587,12 лв., считано от 26.03.2016 г. до
датата на подаване на исковата молба срещу „Електрисите“ ЕООД – 05.03.2019 г.,
както и сумата от 172,57 лв. –
законна лихва от тази дата до датата на депозиране на настоящата искова молба –
14.01.2020 г.; 2) Сумата 335,83 лева,
представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за три дни през м.
февруари 2016 г., ведно с 29,48 лв.
законна лихва върху главницата за периода от 05.03.2019 г. до 14.01.2020 г. (до
депозиране на настоящата искова молба); 3) Сумата 1327,34 лева, представляваща нетно обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 10 дни, ведно със сумата от 116,51 лв. – законна лихва върху главницата за периода от
05.03.2019 г. до 14.01.2020 г. (от датата на подаване на исковата молба срещу
„Електрисите“ ЕООД до датата на депозиране на настоящата искова молба), и законната
лихва за забава върху всяка от главниците, считано от депозиране на
настоящата искова молба – 14.01.2020 г., до окончателното изплащане на
вземанията. Претендира разноски.
В
законоустановения срок ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД е депозирало писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността
на предявените искове. По същество оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение между него и работодателя „Електрисите“ ЕООД към датата на
възникване на трудовото правоотношение, доколкото се твърди, че ищецът е бил
нает на работа преди сключването на застрахователния договор. Оспорва
настъпването на покрит застрахователен риск. Изложено е становище, че искът за
присъждане на обезщетение за временна неработоспособност следва да бъде насочен
към НОИ. Поддържа се, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
следва да бъде изчислено на база минималната работна заплата, върху която
реално е бил осигуряван работникът. Оспорва работникът реално да е отработил
всички часове, за които претендира трудово възнаграждение, както и
обстоятелството, че не е получил трудово възнаграждение в срока на действие на
договора. Счита процесните обезщетения за дължими вземания по трудов договор за
завишени по размер Твърди, че в случая обезщетенията следва да бъдат намалени с
процента на самоучастие, предвиден в договора, както и да бъдат ограничени до
размера на лимита по застрахователната полица. Счита за недължими и лихвите за
забава, с оглед акцесорния им характер и с твърдението, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
„Електрисите“ ЕООД, конституиран като
трето лице-помагач на страната на ответника, не изразява становище и негов
представител не се явява в открито съдебно заседание.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
РС П.е сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), чл.
398, ал. 4, вр. чл. 432 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Доколкото се претендира
заплащането на парични вземания на работника за м. февруари 2016 г., т.е. във
връзка със застрахователната полица, сключена през 2015 г. при действието на
отменения КЗ, съгласно § 22 от ПЗР на ЗК
от 01.01.2016 г. /ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. /, се прилага Част Четвърта по
отменения КЗ, следователно отговорността на застрахователното дружество следва
да бъде ангажирана по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). Искът за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск след прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца е с квалификация чл. 432 от действащия КЗ.
Основателността на предявените искове се
обуславя от осъществяването на следните юридически факти: ответникът да е
застраховател по застраховка „Обща гражданска отговорност“, по която ищецът да
е трето ползващо се лице (бенефициер), в срока на действие на договора да е
настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с
което да са причинени вреди, изразяващи се в неполучени трудови възнаграждения,
обезщетение за временна неработоспособност, обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, като освен посочените правопораждащи факти ищецът следва да
установи и размера на претендираните вземания.
По делото е представено решение №
1156/26.06.2019 г. по гр.д. № ***. на ПРС, с което третото лице „Електрисите“
ЕООД като работодател, е осъдено да заплати на ищеца сумите, предмет на
настоящата искова молба, като няма данни дали същото е влязло в сила.
Независимо от това обстоятелство, настоящият иск е процесуално допустим
съгласно разясненията, дадени в т. 1 Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2012 г.
на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСТК.
Ответникът в настоящото производство ЗАД
„ОЗК Застраховане“ не е участвал по гр.д. № ***. като подпомагаща страна, следователно
постановеното решение обвързва единствено страните по него и в процесния случай
не могат да бъдат приложени последиците на чл. 223 ГПК, поради което правопораждащите
юридически факти следва да бъдат установени пълно и главно от ищцовата страна.
С договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят може да се задължи да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
неизпълнение на негово договорно задължение. От представените застрахователна
полица № ***от ***г., както и ЗП № ***г. се установява възникването в
релевантния период на застрахователно правоотношение между ответника ЗАД „ОЗК
Застраховане“ и третото лице „Електрисите“ ЕООД по договор за застраховка „Обща
гражданска отговорност“, Секция I
– „Отговорност на работодателя“. По силата на договора за застраховка
ответникът е поел да покрива за периодите съответно от 17.04.2015 г. до
16.04.2016 г., както и от 17.04.2016 г. до 16.04.2017 г. риска от цялостно
и/или частично неизпълнение от страна на застрахования на задълженията му,
произтичащи от КТ, раздел VIII, б. „в“ – „Допълнителни условия за извършване на
работа чрез предприятие, което осигурява временна работа“, довело до
имуществени вреди на работниците и служителите, които ще бъдат наемани за
осигуряване на временна работа. Видно от съдържанието на индивидуалните
уговорки в застрахователната полица, предмет на застрахователно покритие по договора
са сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на
работниците и служителите, представляващи вземанията на работниците и
служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за
осигуряване на временна работа. Договорен е 10% размер на самоучастие на
застрахования, или сумата от минимум 500 лв. по всяка отделна щета.
Представени са два броя
заявление-въпросник към всяка от двете полици за отпускане на застраховка „Обща
гражданска отговорност“ от „Електрисите“ ЕООД. В бланките се съдържат различни въпроси,
попълнени от заявителя, като полетата за попълване на информация за оборота на
предприятието за предходните 12 месеца, за очаквания бъдещ оборот в срока на
застраховката, за броя на заетите по трудов договор лица, както и за фонд работна
заплата за останали непопълнени. Независимо от горното, ответникът е изявил
воля за възникване на застрахователно правоотношение с третото лице
„Електрисите“ ЕООД, видно от представените застрахователни полици, двустранно
подписани от представители на всяка от страните по правоотношението.
От представения трудов договор № ***г.,
споразумение от 04.01.2016 г. по чл. 107с, ал. 2 КТ за предоставяне на временна
работа, длъжностна характеристика и протокол за постъпване на работа от
04.01.2016 г. се установява, че в периода на застрахователно покритие, съгласно
двете горепосочени полици, между застрахованото лице „Електрисите“ ЕООД като
работодател и ищеца С.С.Н. е съществувало трудово правоотношение – възникнало
на 04.01.2016 г. и прекратено на 07.07.2016 г. на основание чл. 325, ал. 1, т.
4 КТ.
Трудовият договор е сключен до
завършване на определена работа, със задължения и месторабота, утвърдени от
работодателя в длъжностна характеристика и допълнителни споразумения,
представляващи неразделна част от договора. Уговорено е работно време от 8 часа
на ден, основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420,00 лв., платимо
на 25-то число от съответния месец, и допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит по 0,6% за всяка година трудов стаж при същия
работодател. Уговорен е основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни
дни за съответната календарна година. По силата на споразумението по чл. 107с,
ал. 2 КТ за предоставяне на временна работа, по силата на което С.Н. е заемал
длъжността „Общ работник, строителство на сгради“ в предприятие ползвател в
Република Франция, определено е мястото му на работа като конкретни обекти,
уговорена е заплата от 10 евро на час, като е посочен срокът на споразумението,
съгласуван с предприятието ползвател, а именно – от 04.01.2016 г. до 04.05.2016
г.
В двустранно подписан от страните
протокол е удостоверено, че работникът е постъпил на работа на същата дата –
04.01.2016 г., като в трудовия договор и споразумението за предоставяне на
временна работа е уговорено, че ще постъпи на работа в предприятието ползвател
на 07.01.2016 г.
Със заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение от 07.07.2016 г. е разпоредено на С.Н. да бъде
изплатено обезщетение в размер на 200 лв. за неизползвания платен годишен
отпуск при условията на чл. 224, ал. 1 КТ.
Няма данни претендираните суми да са
били платени на ищеца от работодателя му, включително и след постановяването на
осъдително решение в полза на ищеца срещу „Електрисите“ ЕООД за заплащане на
същите по гр.д. № ***. по описа на РС П.,, поради което това решение не
рефлектира и по основателността на исковите претенции, предмет на настоящото
дело съгласно вече цитираното Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1/2010 г., ОСТК – т.2.
При посочената фактология се установява,
че са изпълнени въведените с двата застрахователни договора условия –
бенефициер по застраховката е работник, нает за осигуряване на временна работа.
Съдът приема, че в случая е доказано и настъпването на процесното
застрахователно събитие, изразяващо се в неизпълнение от страна на
застрахования на задълженията му, произтичащи от КТ, едно от които е
задължението на работодателя за изплащане на трудовите възнаграждения на
работника – арг. чл. 128, т. 2 КТ.
Тези обективни данни дават основание
съдът да приеме за доказани твърденията на ищеца, че в процесния период същият
е бил нает от „Електрисите“ ЕООД, застраховано при ответника, съответно и че ищецът
е трето ползващо се лице (бенефициер) по двата сключени от работодателя му
застрахователни договора. Застрахователното покритие се отнася до имуществените
вреди, претърпени от работниците или служителите, които „ще бъдат наемани от
застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа“, поради
което с оглед вече изложеното, следва да се приеме, че това изискване по
отношение на ищеца е изпълнено. Общата застрахователна сума и по двете полици,
които застрахователят се е задължил да изплати, при настъпване на
застрахователно събитие, е по 200 000 лв. за претърпени имуществени вреди.
Следователно процесният период на неизплатените трудови възнаграждения на ищеца
– м. февруари 2016 г., попада в обхвата на действие на двете застрахователни
полици.
С уведомление за щета от 24.06.2016 г. по
ЗП № ***и ЗП № ***„Електрисите“ ЕООД е уведомило „ОЗК Застраховане“ АД за
настъпило на 20.06.2016 г. застрахователно събитие. Претендира се изплащане на
обезщетение по горепосочените застрахователни полици в общ размер от 134 357,22
лв., представляващи „имуществени вреди на работници, изразяващи се в
неизплащане на възнаграждения за положен труд в предприятието ползвател във
Франция“. Към уведомлението за щета е приложен и списък на работниците, сред
които е и името на ищеца С.С.Н.. Върху писмото е положен изходящ номер от
24.06.2016 г. от клона на застрахователя в гр. П.,, като преписката е изпратена
към централното управление на застрахователя в гр. София с вх. № ***г.
При тези данни съдът намира, че е спазен
7-дневният срок за уведомяване на застрахователя по смисъла на чл. 224, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 430, ал. 1 КЗ и чл. 15, т. 3 от ОУ по застраховка „Обща
гражданска отговорност“.
Със съобщение от 03.08.2016 г.
„Електрисите“ ЕООД е уведомило С.Н., че дружеството е в процес на уреждане
на претенции с „ОЗК Застраховане“ АД по
повод възникнало застрахователно събитие, а именно – неизплащне на
възнаграждения за положен труд в предприятие ползвател във Франция за периода
м. февруари – м. април 2016 г.
Представено е писмо, изх. № ***г., с
което се отказва изплащането на застрахователно обезщетение по повод заведената
ликвидационна преписка № ***. Писмото е изпратено от ОЗК Застраховане до адв. И.В.,
като пълномощник на ищеца С.Н., и при прочита му се установява, че същото е във
връзка с молба на ищеца от 07.08.2019 г. Ответникът е представил по делото и известие
за доставена до него препоръчана пратка – „искане за застрахователно
обезщетение“ с подател адв. И.В., получено от ОЗК Застраховане на 07.08.2019 г.
(л. 129).
Съгласно данните по изслушаната и приета
по делото СИЕ, кредитирана от съда като изготвена компетентно и изчерпателно,
за м. февруари 2016 г. ищецът С.Н. има реално отработени 17 дни, както и 4 дни
болничен отпуск (само първите три от които се заплащат от работодателя). Основавайки
заключението си върху ведомостите за заплати за м. февруари 2016 г.,
отработените от ищеца часове, уговореното възнаграждение и действащата
нормативна уредба за почасово заплащане в Република Франция, вещото лице е
достигнало до извод, че нетното трудово възнаграждение на ищеца за м. 02.2016
г. възлиза на 1966,00 лв., обезщетението за временна неработоспособност за м.
02.2016 г. за три дни, платими от работодателя възлиза на 335,83 Лв., а
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни е 1327,34 лв.
От страна на ответника ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД не се твърди, а и не се доказва плащане на посочените
суми, представляващи дължимо застрахователно обезщетение по процесната щета № ***,
поради което следва да се приеме, че основанието на процесните вземания е
доказано.
Относно размера на
претенциите, съдът съобрази следното. От представените застрахователни полици
се установява, че при сключване на застрахователните договори страните са
уговорили самоучастие от страна на застрахования в размер на 10 %, но не
по-малко от 500 лв. във всяка щета, за която сума отговорността на ответния
застраховател не може да бъде ангажирана.
В тази връзка е направено възражение от ответника за намаляване на дължимото се
застрахователно обезщетение с предвиденото самоучастие.
Този състав приема за неоснователни
са възражнията за намаляване на застрахователното обезщетение поради уговорено
самоучастие в застрахователната полица. Съгласно чл. 74е, ал. 2, т. 7 от Закона
за насърчаване на заетостта е предвидена задължителна застраховка за вземанията
на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на
временна работа, поради което и на основание чл. 432, ал. 2, изр. второ КЗ, застрахователят
не може да се прави възражение за самоучастие на застрахования. Следователно застрахователни
обезщетения за: неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за м. 02.2016 г., обезщетение
за временна неработоспособност за 3 дни през м. 02.2016 г.; обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за 10 дни са основателни в заявените размери
и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 14.01.2020 г., до окончателното плащане.
Неоснователно е
възражението, че е изчерпан застрахователният лимит по полицата , както и че не
са отработено посочените часове, доколкото доказателства в тази насока не са
ангажирани, а от изготвената, неоспорена от страните и приета по делото ССЕ се
установява, че неизразходвания лимит е в размер на 123785,34 лева.
Неоснователно е
възражението, че при уважаване на настоящите искове ищецът ще се удовлетвори
два пъти, по вече изложените съображения.
По искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете се обуславя
от установяване наличието на следните юридически факти: главен дълг, изпадане
на ответника в забава, размера на обезщетението за забава. Отговорността на
застрахователя по риска "Гражданска отговорност" обхваща
отговорността на застрахования, включително и за обезщетение за забавата ако
дължи такова, но при спазване на специалните изисквания на КЗ за отправяне на
искане до застрахователя за изплащане на дължимото обезщетение и посочване на
банкова сметка, ***. В случая, с оглед извода на съда относно съществуването на
главните задължения за дължими застрахователни обезщетения в горепосочените
размери на изследване подлежи въпросът изпаднал ли е ответникът в забава с
оглед изричното му оспорване в този смисъл.
Последното е обусловено от изпращането
на покана до ответника и нейното получаване, което в случая е осъществено на 07.08.2019
г. с получаването от страна на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД на поканата на пълномощника
на ищеца адв. В. за заплащане на застрахователно обезщетение (л. 128-129). Ето
защо, застрахователят е изпаднал в забава, считано от следващия ден – от 08.08.2019
г., от който момент са дължими и претендираните обезщетения за забава. На
основание чл. 162 ГПК съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен
процент за съответния период, увеличен с 10 пункта, намира, че същите възлизат,
както следва: сумата от 87,38 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 08.08.2019 г. до 14.01.2020
г., дължима върху главницата от 1966,00
лв., сумата от 15,06 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 08.08.2019 г. до
14.01.2020 г., дължима върху главницата от 335,83
лв., сумата от 58,99 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 08.08.2019 г. до
14.01.2020 г., дължима върху главницата от 1327,34
лв.
За тези суми предявените искове по чл.
86, ал. 1 ЗЗД се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени,
а за разликата до пълните предявени размери и период следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Изцяло неоснователен е искът за присъждане на сумата в
размер на 587,12 лв. - законна лихва, считано от 26.03.2016 г.
до датата на подаване на исковата молба срещу „Електрисите“ ЕООД – 05.03.2019
г.
По
разноските:
С оглед изхода спора – частична
основателност на исковете право на разноски, съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част, имат и двете страни. Съдът намира, че срочно заявеното
възражение от ответната страна за прекомерност на възнаграждението за адвокат
на ищеца в размер на 900 лв. е основателно, поради което го намалява до 547,45
лв., съобразно разпоредбата на чл. 7, ла. 2 от Наредба № 1/2004 г.). На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски – пропорционално в размер на 609,20 лв., (платени държавна такса и
адвокатски хонорар в общ размер 728,84 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в
полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва да бъде
присъдена сумата от 57,45 лв. – разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение и депозит за приетата СИЕ. Съдът определи последното в среден
размер от 200 лв. съгласно чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния представител на ответника, както и
конкретната фактическа и правна сложност на делото, обусловена от броя и вада
на предявените искове, проведените съдебни заседания и събирани доказателства.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
на
основание чл. 398, ал. 4, вр. чл. 432 КЗ
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7 да заплати на С.С.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв. И.В., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата в размер на 1966,00 лева, представляваща неизплатено от „Електрисите“ ЕООД нетно трудово
възнаграждение за м. февруари 2016 г., 335,83 лева, представляваща
неизплатено от „Електрисите“ ЕООД обезщетение за временна неработоспособност за
3 дни през м. февруари 2016 г., което неплащане съставлява покрит
застрахователен риск съгласно договор за застраховка „Обща гражданска
отговорност“ № ***от ***г., сключен между
„Електрисите“ ЕООД и „ОЗК-Застраховане“ АД, както и сумата в размер на 1327,34 лева представляваща
неизплатено от „Електрисите“ ЕООД обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 10 дни през 2016 г., което неплащане съставлява покрит
застрахователен риск, съгласно договор за застраховка „Обща гражданска
отговорност“ № ***г., сключен между „Електрисите“ ЕООД и „ОЗК-Застраховане“ АД,
по който С.С.Н. е трето ползващо се лице (бенефициер), ведно със законната лихва за забава
върху всяка от главниците, считано
от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2020 г. до окончателното им изплащане, като.
ОСЪЖДА
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: ********* да
заплати на С.С.Н., ЕГН **********
сумата в размер на 79,97
лева, представляваща законна лихва за забава върху
главницата от 1799,33 лева за периода от 08.08.2019 г. до 14.01.2020 г., сумата
от 87,38 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
08.08.2019 г. до 14.01.2020 г., дължима върху главницата от 1966,00 лв., сумата
от 15,06 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
08.08.2019 г. до 14.01.2020 г., дължима върху главницата от 335,83 лв., сумата
от 58,99 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
08.08.2019 г. до 14.01.2020 г., дължима върху главницата от 1327,34 лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважените размери до
пълните предявени размери, съответно за разликата над 87,38 лв. до 172,57
лв. за периода от 05.03.2019 г. до 07.08.2019 г.; за разликата над 15,06 лв.
до пълния претендиран размер от 29,48 лв. и за периода от 05.03.2019 г. до 07.08.2019
г., както и за разликата над 58,99 лева до пълния предявен размер от
116,51 лева и за периода от 05.03.2019 г. до 07.08.2019 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Н. срещу „ОЗК
Застраховане“ АД осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
587,12 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1966 лева
за периода от 26.03.2016 г. до 05.03.2019 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: ********* да заплати на С.С.Н., ЕГН ********** сумата от 609,20 лева – разноски пред Районен съд
П.,.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК С.С.Н.,
ЕГН ********** да заплати на „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: *********
сумата от 57,45 лева – разноски пред Районен съд П.,.
Решението е
постановено при участието на „Електрисите“ ЕООД, ЕИК ********* като трето
лице-помагач на страната на ответника „ОЗК – Застраховане“ АД.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П.,.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________