№ 1758
гр. Варна, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.а
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243*****734 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К. Г. К., ЕГН
**********, и И. П. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ******
чрез процесуалните им представители – адв. П. С. и адв. Д. А., срещу К. Т. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на реално обособена част от 256 кв. м. /след допуснато
изменение по реда на чл. 214 ГПК вместо първоначално посочените 244 кв.
м./, повдигната в цвят /защрихована с червени линии/ на представената по
делото скица /л. 35 от делото/, която представлява част от поземлен имот с
идентификатор ******13 по КККР, находящ се в с. Звездица, местност
„Орехчето“, общ. Варна, целият с площ 2000 кв. м., при граници на тази
реална част: от север и изток – останалата част от ПИ с идентификатор
******13, от запад - останалата част от ПИ с идентификатор ******13 по
скица, а на място – имот на С.В.Д., от юг – ПИ с идентификатор ******130, на
основание изтекла в полза на ищците придобивна давност, чрез
осъществяване на непрекъсната фактическа власт, с намеР.е за своене
/владение, упражнявано заедно от ищците/, в периода от *****1996 г. до
настоящия момент.
В исковата молба и уточняващата молба към нея ищците К. Г. К. и И. П.
К. твърдят, че са собственици по силата на давностно владение на реална част
с площ 244 кв. м. от ПИ с идентификатор ******13, находящ се в с. Звездица,
местност „Орехчето“, общ. Варна, осъществявано в периода от *****1996 г. до
настоящия момент. В този смисъл излагат доводи, че с Нотариален акт за
замяна на недвижим имот от *****1996 г. придобили от В.Б.К. собствеността
върху имот с площ от 600 кв. м. с пл. № ***, находящ се в землището на с.
Звездица, като сочат, че границите на същия не са изменяни през годните. В
оградения двор на придобития имот засели зеленчуци, кайсии и джанка, а през
1
1998 г., след като дърветата изсъхнали, ищецът изградил кокошарник и
зайчарник. Сочи се от ищците, че процесната реална част представлява
именно посоченият двор, представляващ част от придобития от тях имот през
1996 г., владян необезпокоявано, явно и трайно от момента на замяната през
1996 г. Твърди се, че на 10.12.2023 г. ответникът заявил, че е собственик на
реалната част и заплашил ищците, че ще събори изградените в имота
кокошарник и зайчарник, поради което и кокошките били преместени от К. на
друго място. Ответникът обосновавал правото си на собственост върху
спорната част с извършена на *****2019 г. между него и П.А.Б. покупко-
продажба на ПИ с идентификатор ******13, част от който били именно
процесните 244 кв. м. Ищците считат, че ответната страна не би могла да
придобие право на собственост върху реалната част от ПИ, доколкото
праводателят на ответника не е бил неин собственик. Оспорват се и
предхождащите покупко-продажбата на имота прехвърлителни сделки, както
и че П.А.Б. е придобил абсолютното вещно право на собственост на пасище с
храсти с площ от 2000 кв. м., представляващо имот с № ***** от К.И.К. по
силата на извършена покупко-продажба от 26.06.2009 г., от своя страна, че
К.И.К. е станала собственик на пасище с храсти с площ от 6000 кв. м.,
представляващо имот с № 036008, от който впоследствие е образуван имот с
№ ***** прехвърлен й от М.И.Б., съобразно извършена продажба от
*****2008 г., както и че в полза на М.И.Б. надлежно е възстановено право на
собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в
землището на с. Звездица, а именно: пасище с храсти с площ от 25132 кв. м. с
Решение от 11.08.2008 г. на ОЗС – Варна по преписка № *****2007 г. По
изложените съображения се иска уважаване на така заявената претенция.
Ответникът К. Т. П., чрез процесуалния си представител – адв. А. П., е
депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който навежда
доводи за допустимост, но по същество неоснователност на предявения иск.
Оспорва се изложената в исковата молба фактическа обстановка, като
страната намира, че при така наведените от ищците твърдения, се достига до
извод, че същите се явяват държатели на процесната реална част. Посочено е,
че при изработването на КККР собственикът, респективно носителят на друго
вещно право на съответния имот, следва да изпълни определени задължения,
предвидени в ЗКИР. В този смисъл се излага, че както по отношение на ПИ с
идентификатор ******13, така и за собствения на ищците съседен имот с
идентификатор ******130, не са постъпвали заявления, жалби или
възражения от насрещната страна, т. е. ищците не са обективирали
собственически права относно спорната част от имота. Твърди се, че към
04.01.2016 г. в имота не са били изградени нито кокошарник, нито зайчарник,
противно на изложеното от ищците. Страната изтъква, че както в Община
Варна, така и в Кметство Звездица не са подавани декларации от ищците
относно процесната реална част, нито са заплащани данъци по отношение на
същата, а посоченото е сторено от ответника – действителният собственик на
имота. Излага се, че считано от м. 10.2023 г. между ищеца К. К. и третото лице
С.Д. /собственик на съседния имот с идентификатор ******129/, от една
страна, и ответника, от друга, са водени преговори за закупуването на
реалната част от страна на първите. Било уговорено К. и Д. да закупят 1 дка от
ПИ ******13, за което те и ответникът следвало да сключат предварителен
договор. Впоследствие ищецът спрял да вдига телефона си, поради което и на
01.11.2023 г. ответникът депозирал жалба пред Районна прокуратура – Варна
за самоуправство, доколкото К. не премахнал своевременно находящите се в
2
имота му две сглобяеми постройки от дърво, итонг и ламарина. В хода на
извършената проверка по жалбата били събрани сведения от ищците за
възникналата ситуация, като ответникът сочи, че последните в нито един
момент не са заявявали собственически права върху процесния ПИ, поради
което и поддържа становището, че лицата са само държатели на реалната част,
предмет на спора. Отделно от това, на 22.11.2023 г. ответникът депозирал
жалба и пред Район Аспарухово - Община Варна, която била препратена на
Община Варна, и била образувана проверка за премахване на незаконно
строителство в собствения на ответника имот. Независимо от изложеното,
страната изтъква, че от края на м. 09.2023 г. извършвала действия по
разчистването на ПИ, с оглед подготовката му за продан, а именно –
трасиране, разчистване с багер и поставяне на ограда на 13.04.2024 г.,
заграждаща част от имота, като при заграждането му ищецът изявил желание
да закупи частта от имота на ответника, която държал, но последният му
отказал, доколкото вече бил сключен предварителен договор за продажбата на
ПИ. Страната намира за несъстоятелни твърденията на ищците, че границите
на имота им никога не са местени, доколкото от тяхна страна не са
предприемани действия по заснемане на място на материализирани граници
на процесната реална част. В този смисъл се иска отхвърляне на иска, поради
неговата неоснователност. Моли се за присъждане на разноски.
В законоустановения срок от К. Т. П. е депозирана насрещна искова
молба по смисъла на чл. 211 ГПК, с която са предявени обективно
кумулативно и субективно съединени искове за:
- приемане за установено между ищеца по насрещния иск К. Т. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ана Феликсова” № 16, вх. 3, ет 7, ап. 24, и
ответниците К. Г. К., ЕГН **********, и И. П. К., ЕГН **********, и двамата
с адрес: гр. Варна, ****** че ищецът е собственик на реално обособена част от
256 кв. м. /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК вместо
първоначално посочените 244 кв. м./, повдигната в цвят /оградена с червени
линии/ на представената по делото скица /л. 253 от делото/, която
представлява част от поземлен имот с идентификатор ******13 по КККР,
находящ се в с. Звездица, местност „Орехчето“, общ. Варна, целият с площ
2000 кв. м., при граници на тази реална част: от север и изток – останалата
част от ПИ с идентификатор ******13, от запад - останалата част от ПИ с
идентификатор ******13, от юг – ПИ с идентификатор ******130, както и
осъждането на ответниците К. Г. К. и И. П. К. да предадат владението върху
посочената реална част, на основание чл. 108 ЗС;
- осъждане на ответниците К. Г. К. и И. П. К. да заплатят на ищеца К. Т.
П. сумата 1146 лв. /или по 573 лв. от всеки ответник/, представляваща
обезщетение за ползване на реално обособена част от 256 кв. м. /след
допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска вместо
първоначалния за сумата в общ размер от 6000 лв. или по 3000 лв. от всеки
ответник/, повдигната в цвят /оградена с червени линии/ на представената по
делото скица /л. 253 от делото/, която представлява част от поземлен имот с
идентификатор ******13 по КККР, находящ се в с. Звездица, местност
„Орехчето“, общ. Варна, целият с площ 2000 кв. м., при граници на тази
реална част: от север и изток – останалата част от ПИ с идентификатор
******13, от запад - останалата част от ПИ с идентификатор ******13, от юг –
ПИ с идентификатор ******130, за периода от 20.07.2019 г. до 19.07.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на насрещния иск /19.07.2024 г./ до окончателното изплащане на
3
задължението, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В депозираната насрещна искова молба от ищеца К. Т. П. са наведени
фактически твърдения, идентични на изложените в отговора на исковата
молба. В допълнение на вече посоченото страната е изтъкнала, че ответниците
и към настоящия момент осъществяват фактическата власт върху процесната
реална част с площ от 244 кв.м. от ПИ с идентификатор ******130, в която са
изградили две сглобяеми постройки от дърво, итонг и ламарини. Предвид
това, ищецът е отправил изрична покана до ответниците за доброволно
връщане на спорната част от имота. Заедно с това се поддържа становище, че в
полза на ищеца се следва заплащането на обезщетение за лишаването му от
възможността да ползва спорната реална част от собствения му имот, в който
смисъл в насрещната искова молба до ответниците е инкорпорирана и покана
за заплащане на обезщетение от 100 лв. месечно или общо сумата от 6000 лв.
/по 3000 лв. от всеки от ответниците/, дължима за периода 20.07.2019 г. –
19.07.2024 г. Съобразно посоченото се моли за уважаване на така предявените
искове. Иска се присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците по насрещните претенции К. Г.
К. и И. П. К. е депозиран отговор на исковата молба. Излагат се доводи за
нейната допустимост, но по същество неоснователност. Оспорват се
твърденията, изложени в насрещната искова молба за водени между страните
по спора преговори за закупуване на процесната реална част. Сочи се, че багер
е разчиствал имота на ищеца на 14.04.2024 г., а не както е отразено в исковата
молба – 13.04.2024 г., като била съборена ограда между имота на ищцовата
страна и друг съсед, за което последният сигнализирал на тел. 112, но
междувременно багерът изкоР.л и две дървета от собствения на ответниците
имот. Оспорва се ищецът по насрещния иск да е станал собственик на
процесната част, за което са изложени подробни съображения, идентични на
тези в исковата молба по първоначалния иск. В този смисъл страната допълва
към твърденията си, че постановеното решение от 11.08.2008 г. на Общинска
служба по земеделие и гори - Варна за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи на М.И.Б. се явява нищожно, поради постановяването
му въпреки наличието на влязъл в сила отказ на ОСЗГ от 02.05.2007 г. за
признаване правото на М.И.Б. на собственост, потвърден с решение №
1669/20.05.2008 г. по гр. д. № 7095/2007 г. по описа на ВРС. Независимо от
това страната счита, че дори да не бъдат приети изложените доводи за
нищожността на решението от 11.08.2008 г., последното не би могло да
породи действие и защото не е спазена процедурата по възстановяване,
предвидена в чл. 19 от ЗСПЗЗ и чл. 45д, 45е и 45ж от ППЗСПЗЗ, които
разпоредби са действали към датата на постановяване на акта. Не се оспорва,
че от ответниците не са предприемани действия по заснемане на място на
материализирани граници, но последното обуславят с факта, че владеят имота
си в границите, в които са го придобили през 1996 г., в който смисъл и
отказват да върнат на ищеца спорната част и считат, че в полза на ищеца не се
следва заплащането на обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Отделно от това е заявено,
че до м.11.2023 г. ищецът не е заявявал каквито и да е собственически права
по отношение на придобития от него имот ******13 на *****2019 г.,
респективно спорната реална част. Поддържа се, че дори да се приеме
претенцията на ищеца за основателна, обезщетение не следва да му бъде
присъждано за периода, предхождащ придобиването на ПИ ******13, а
именно: 20.07.2019 г. – *****2019 г. Моли се за отхвърляне на насрещните
искове и присъждане на разноски.
4
В проведеното по делото на 16.04.2025 г. открито съдебно заседание
ищецът К. К. се явява лично и с процесуалните си представители – адв. Д. А. и
адв. П. С. /пълномощници и на ищцата И. К./, които поддържат становище за
основателност на главно предявения иск и молят същият да бъде уважен.
Насрещните искови претенции молят да бъдат отхвърлени. В предоставения
от съда срок адв. С. представя писмена защита.
Ответникът се представлява от процесуалния си представител – адв. А.
П., която поддържа становище за неоснователност на главната искова
претенция и моли същата да бъде отхвърлена. Моли предявените насрещни
искове да бъдат уважени. В предоставения от съда срок представя писмена
защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Приети за
разглеждане са и насрещните искови претенции с правно основание чл. 108 ЗС
и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и от представения нотариален акт №
80/*****1996 г. за замяна на недвижим имот се установява, че ищците К. Г. К.
и И. П. К. се легитимират като собственици на следния недвижим имот: място
с пространство от 600 кв. м., находящо се в землището на с. Звездица, община
Варна, местност „Орехчето“, представляващо имот планоснимачен № *** по
КП „Езерото – м.“Орехчето““ от 1995 г. /към настоящия момент това е имот №
******130 по КККР на с. Звездица/.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Р. И. П. по приетата по
делото без възражения от страните СТЕ, което съдът цени като обективно и
компетентно дадено, съгласно проведеното измерване на място, процесната
площ е 256 кв. м., при граници: на изток – останалата площ от имот ******13,
на запад – останалата площ от имот ******13, на север – останалата площ от
имот ******13 и на юг – имот с идентификатор ******130 по КККР на с.
Звездица. Към настоящия момент тази площ се държи от ищеца К. Г. К.,
записан като собственик в регистъра на кадастралната карта. На място
кадастралната граница между имот с идентификатор ******130 и имот с
идентификатор ******13 по КККР на с. Звездица, такава, каквато е
отбелязана в действащата кадастрална карта, не съществува. Имот с
идентификатор ******130 се владее в границите, заснети на място при огледа
/на място този имот, включително и процесната реална част от съседния такъв,
е 942 кв. м./.
В територията, в която попада този имот, са действали следните планове
и карти: 1. КВС на землище с. Звездица, обявена в ДВ, бр. 24/24.03.2000 г., с
последващи изменения до 2009 г. Имот № ***13 целият с площ от 2000 кв. м.
в регистъра на КВС е записан на К.И.К. при граници: на север – имот № ***12
на изток – имот № **9 на запад – околовръстен полигон на зона по пар. 4 –
„Орехчето“ и на запад – зона по пар. 4 – „Орехчето“; 2. Кадастрален план на м.
„Орехчето“ от 1995 г.; 3. Плана на новообразуваните имоти на м. „Орехчето“,
землище гр. Звездица, одобрен със заповед № 1038/21.09.2001 г. на Областен
управител – Варна; 4. Кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Звездица, одобР. със Заповед № РД-18-17/06.03.2015 г. на ИД на АГКК.
Съгласно експертизата, процесният имот, в който влиза спорната реална
5
част, отразена от вещото лице на скица № 1, фигура 1, с площ 256 кв. м.,
представлява имот с идентификатор ******13 по КККР на с. Звездица. Преди
колективизацията същият е бил земеделска земя. Имотът е включен в баланса
на ТКЗС. За имот с идентификатор ******13 по КККР на с. Звездица не се
откриват конкретни писмени доказателства за същия да е издаван Акт за
държавна собственост. Процесният имот попада извън околовръстния полигон
на с. о. „Орехчето“ и не съставлява земя по чл. 19 ЗСПЗЗ.
В обясненията си, дадени в проведеното по делото на 05.02.2025 г.
открито съдебно заседание, вещото лице инж. Р. П. посочва, че не е записала в
заключението си, че имотът е внесен в ТКЗС, а че е в баланса на ТКЗС. Самата
тя пряко е изготвяла тези баланси за АПК и ТКЗС, като фирма
„Агропромпроект“, която била към Министерство на земеделието, всяка
година изготвяла актуализирания баланс на земеделските земи на ТКЗС.
Всички земи извън строителните граници на населеното място, извън
стопанските дворове, извън язовирите, всички земи попадали и били под
разпореждане на съответното ТКЗС. Този показател се използвал като
показател за обема земя, която към 1991-1992 г. вече подлежала на
възстановяване по ЗСПЗЗ. Включително и територията, в която попада
процесния имот, е била и е предмет на този баланс, тоест, тя е била под отчет
на ТКЗС, под разпоредбите на ТКЗС и специално тези земи, особено
параграфските, това били необработваеми земи, така наречените
слабопродуктивни земи, с голям наклон, които не могли да се използват за
машинна обработка и тези земи, в този баланс фигурирали като зони за
земеделско ползване /ЗЗП/. Тези земи са попадали в ТКЗС и са подлежали на
възстановяване след 1991 г. най-просто казано.
Вещото лице е категорично, че това не е съществуваща собственост.
Обяснява, че съществуващата собственост са имотите, стари, в реални или
възстановими граници. Имот 13 в никакъв случай не е възстановима граница,
както и имотът на ищците. Тези имоти са по зони по пар. 4 ЗСПЗЗ.
При извършения оглед експертът е установил, че няма ограда, която да
отделя имота, предоставен по ПНИ и съгласно влезлия в сила ПНИ в момента
и тази спорна част. Той се владее като един цял имот.
За установяване на твърденията на ищците, че са придобили спорната
реална част по давност, същите са ангажирали гласни доказателствени
средства чрез показанията на свидетелите С.Д. и Г.П.Б. които съдът цени при
условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуалната им заинтересованост от изхода
на спора. Свидетелят Д. също води установителен иск срещу ответника К. Т.
П. за признаването му за собственик на друга реална част от същия имот, а
свидетелят Б. е брат на ищцата в производството.
Съгласно показанията на свидетеля Д., същият познава ищците от 1995-
1996 г., комшии са му в с. Звездица, местност „Орехчето“, има къща-близнак с
тяхната къща. Предполага, че имотът е закупен от ищците от една жена – В.
Имотът бил ограден с мрежа, както и към момента. Границите му никога не
били променяни. Мястото е около декар. Никога не е виждал други хора в
имота освен ищците. К. и И. построили стопански постройки за животни – три
зайчарника, кокошарник, долу в края на имота има 10-11 кошера с пчели.
Преди м. октомври 2023 г. свидетелят не е виждал ответника К. Т.. Отрича да е
водил преговори с него за закупуването на имота му. Посочва, че г-н Т. му се
обаждал често да го пита дали е решил да закупува имота. Обяснява, че е бил
свидетел на събарянето на постройките, предприето от ответника на
6
14.04.2024 г. Багерът започнал да руши постройките на съседа му К., като
ищецът К. се обадил на тел. 112. Дошли и от РПУ и тогава багерът спрял да
руши.
Съгласно показанията на свидетеля Б., същият знае, че ищците имат
имот в местността „Орехчето“, с. Звездица, от около 30-на години. В имота
имат къща на три етажа, селскостопански постройки – зайчарник, кокошарник
и пчели в единия край – в долния край към гората. Имотът им граничи с гора.
Не е виждал никой в тази гора, нито е стопанисван, нито бил ограден този
имот. Описва имота на ищците, че е около декар, ограден е. Същото
ограждение имало и при закупуването на имота. Оградите не са местени през
годините.
За опровергаване твърденията на ищците и за доказване възраженията
на ответника, че всъщност те са имали единствено качеството държатели по
отношение на спорната реална част, ответникът е ангажирал гласни
доказателствени средства посредством показанията на свидетелите Й.Б.Я. и
А.М.А.
Свидетелят Я. обяснява, че през м. април 2024 г., около 15-то число, бил
помолен от приятел да отиде и да помогне на ответника да разчисти някакви
натурии от имота си и да го огради. В първата част имало няколко кошера
пчели и кокошарник. От първия имот, от който били навлезли в имота на г-н
П., както самият той му бил обяснил, излязъл възрастен мъж с бяла коса, който
ги попитал какво правят там. К. му се представил и му казал, че е собственик
на имота и е тук, за да разчисти имота и да го огради. Господинът също се
представил като собственик на имота, разположен перпендикулярно на имота
на К., като двамата /този мъж и ответника/ започнали спор за въпросните
кокошарник и пчели. Дошла и полиция и след като те си заминали довършили
заграждението от горната страна на имота, тъй като по съвет на полицаите
багерът спрял с разчистването на постройки и всякакви натурии. Тогава от
втория имот се появил един човек /посочва, че това е ищецът К. К./, който
попитал К. дали би му продал тази част от имота си, която той вече я е завзел с
една постройка – тухлена, в която вътре имало казан. К. му отвърнал, че няма
как да му продаде имота, тъй като вече са водели такива разговори и
съответно не са стигнали до нищо. Казал му, че е обявил имота за продажба и
е на предварителен договор с друг купувач.
Съгласно показанията на свидетеля А. той и ответникът К. П. имат общ
познат – Д. като в началото на месец декември 2023 г. отишъл заедно с Д. в
дома на К., за да могат да му оставят подарък за рождения ден на детето му,
при което той ги поканил да влязат, за да ги почерпи. Седнали на масата, при
което К. започнал да си чати с някой. Попитали го какво прави и той им
споделил, че има имот – парцел в местност „Орехчето“ от два декара, като
имал двама съседи, които искали да купят част от имота. Първо им предложил
една цена, а сега искал да им даде намалена такава, но вече два месеца не
можел да се свърже с тях. Тогава телефонът му звъннал и му се обадил
съседът му С. който казал на К., че искат среща с другия съсед – К.. Двамата
искали среща с него, тъй като били заинтересовани. Говорели относно
продажбата на един декар от имота, по половин декар на двамата съседи, като
един декар остава за К.. Последният изразил съмнение дали имотът може да
бъде разделен, ако е под 3 дка, но С. му отвърнал, че със сигурност знае, че
може да се раздели. К. казал, че ще ги упълномощи, за да се заемат с
разделянето на имота, като това бъде за тяхна сметка. Обяснява, че на самия
7
него му станало интересно защо К. ще продава имот на такова хубаво място и
то част от него и като го попитал, ответникът му обяснил, че съседите вече
имали постройки в имота и поради това се е съгласил да закупят тази част.
Свидетелят посочва, че е присъствал на разчистването на терена през м. април
2024 г., но бил далеч, в другата част на имота, зает главно със слагането на
оградата.
За установяване на обстоятелството, че не са се водили преговори между
страните за закупуване на имота, съответно за опровергаване на изложени от
ответната страна обстоятелства с гласни доказателства в тази връзка, в полза
на ищците е допуснат и свидетеля С.Т.Й. Същият познава ищците от около 4-5
години, като често ги посещава в почивните дни. Миналата година присъствал
на събитие с багери и полиция. Багерът започнал да навлиза в имота на съседа
– К., който свидетелят познава, и да ги нарушава. Тогава К. попитал
багеристът какво прави, а последният му обяснил, че е нает за това. К. се
обадил на съседа си К. да дойде, тъй като не бил и имота си. К. се обадил на
полицията. След като полицията си тръгнала, К. и К. отишли в районното.
След като К. се върнал от полицията свидетелят не е забелязал да разговаря с
някой. Той никога не му е споделял такива неща за купуване на съседен имот
или част от съседен имот. Обяснява, че двамата си говорят за други неща – за
риби, за ракии, за пътешествия /последното обстоятелство всъщност обяснява
и защо свидетелят не е запознат дали между страните са се водили някакви
преговори относно покупка на имот/.
Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 ЗС
е изтичането на 10-годишен срок на необезпокоявано, трайно и явно владение
на имота. Владението е фактическо състояние и е дефинирано от чл. 68 ЗС
като упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като
своя лично или чрез другиго. Основните признаци на владението са обективен
/corpus/ и субективен /animus/. Обективният признак е характеристиката на
владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, а
субективният признак е характеристика на субективното поведение на
владелеца - да се държи вещта като своя. Да се държи вещта като своя е
равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е
собственик – титуляр на вещното право. НамеР.ето е психическо, душевно,
субективно състояние и за неговото доказването законодателят е установил
законовата презумпцията на чл. 69 ЗС, според която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за
другиго. Презумпцията е установена в полза на владелеца, същата е оборима и
оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че
владелецът не държи вещта за себе си. Като елемент от придобивната давност
владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно –
да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на
други лица да владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно
фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Може да
се осъществява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат
на намеР.е имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на
трети лица. Обективният признак на владението изисква упражняване на
непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква
владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред
трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът
не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за
недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го
8
посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при
такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице
владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита
на собствеността си.
В същото време в настоящия случай се претендира придобиването на
основание изтекла в полза на ищците придобивна давност, но по отношение
само на реална част от имот с площ 256 кв. м.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, реално определени части от
поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания
могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, само ако са
спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ.
Съгласно чл. 19 ЗУТ, при урегулиране на поземлени имоти за ниско
жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват
следните размери: 1. в градовете – най-малко 14 м. лице и 300 кв. м.
повърхност; 2. в курортните населени места и селищни образувания и в
курортните зони на населените места – най-малко 16 м. лице и 500 кв. м.
повърхност; 3. във вилните зони – най-малко 18 м лице и 600 кв. м.
повърхност; 4. в селата или частите от тях с преобладаващ равнинен терен –
най-малко 16 м лице и 500 кв. м. повърхност, а при специфични теренни и
стопански условия, както и на главни улици – най-малко 14 м. лице и 300 кв.
м. повърхност; 5. в селата или частите от тях с преобладаващ стръмен терен –
най-малко 12 м. лице и 250 кв. м. повърхност.
Доколкото имот № ******13, в която се намира и процесната реална
част, е находящ в с. Звездица, местност Орехчето и предвид обстоятелството,
че селото е разположено върху Моминото плато над Варненското езеро и
релефът е хълмисто-равнинен, съдът приема, че за да бъде придобита реално
определена част от този имот е необходимо същата да отговаря на
изискванията на чл. 19, т. 4 ЗУТ, а именно частта да е най-малко 500 кв. м., а
лицето – най-малко 16 м. Дори да се приеме, че теренът е специфичен, то
минималните изисквания за площ и лице са, както следва: 300 кв. м. площ и 14
м. лице. В случая вещото лице е категорично в изчисленията си, че спорната
реална част е с площ 256 кв. м., поради което и само на това основание съдът
приема, че същата няма как да бъде придобита от ищците по силата на
въведеното от тях оригинерно придобивно основание – давност. И това е така
независимо от обстоятелството, че винаги са били във владение на същата
като част от собствения им имот – имот № 130, в който смисъл са показанията
на водените от тях свидетели Д. и Б..
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ, правилото на
ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ, а оставащата
част отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или се присъединява към съседен
имот.
Предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение обаче намира
приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на
чл. 17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията, но не и при
„фактическо присъединяване”, какъвто е настоящият случай. В този смисъл е
съдебната практика, обективирана в решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. №
5728/2015 г. по описа на ВКС, I г. о., решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. №
3533/2016 г. по описа на ВКС, II г. о. и др. В първото от цитираните решения е
9
посочено още, че ако парцелите са образувани от самостоятелни имоти, без да
е извършвано придаване на части от съседни имоти и бъде завладяна реална
част от съседен парцел, правото на собственост може да бъде придобито по
давност, само ако тази реална част отговаря на изискванията за самостоятелен
парцел, тоест на изискванията за лице и площ. Присъединяване на реални
части от съседен парцел чрез завладяване и упражняване на фактическа власт
повече от 10 години при други условия е недопустимо.
Присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имот към
съседен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може
да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ – по общата воля на собствениците
на съседните имоти.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че очевидно свидетелят
Д., а оттам и ищецът К. К. добре са били запознати с изискванията относно
устройството на територията, доколкото в проведения между свидетеля Д. и
ответника К. П. телефонен разговор, пресъздаден от свидетеля А. се е
обсъждало закупуването само на 1 дка от имота, целият с площ 2 дка, като
идеята е била всеки един от двамата съседи на имота да придобие
собствеността върху половин дка. Разбира се, свидетелят Д. беше
изключително лаконичен в показанията си относно това дали са водили
преговори с ответника за покупката на имота /както вече се посочи той също
води иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за друга реална част от същия
имот/, но като цяло не отрече, че ответникът му е предлагал да го закупи.
Доказателство, че такива преговори са се водили, е и самата разпечатка от
вайбър /л. 137 – л. 138 от делото/, отразяваща разменена кореспонденция
между свидетеля С.Д. и ответника К. П., в която се споменава и името на
ищеца – К.. Разговор в тази връзка, но вече лично между ищеца и ответника,
за покупката на процесната реална част, е възприел и свидетелят Я. на датата
14.04.2025 г.
Прави впечатление още, че в снетите сведения на всеки един от ищците
/л. 119 – л. 121 от делото/ във връзка с подадена от ответника К. П. жалба,
двамата излагат, че знаят, че част от ползвания от тях имот е собственост на
друго лице, като дори К. К. е посочил, че ще премахне всичко, което е
поставил в неговата част от имота. Посочването от страна на процесуалните
им представители, че те са дали такива сведения, тъй като са били притеснени,
е израз единствено на защитната им теза.
Всички тези обстоятелства в съвкупност обаче, заедно с изслушания
запис от тел. 112, в който и третият съсед – К. /който също води иск за
придобиване по давност на друга част от имота на ответника/ посочва, че
преди много години има някакво преминаване на териториите, показват, че
ищците са имали съзнание, че ползваната от тях реална част от чужд имот не
им принадлежи. Тоест, може да се заключи, че въведената с чл. 69 ЗС
презумпция е оборена в случая.
По изложените съображения съдът приема, че така предявеният основен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Относно предявения насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Ответникът се легитимира като собственик на имот с идентификатор
******13 по КККР на с. Звездица, в която попада процесната реална част с
площ 256 кв. м., по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
10
нотариален акт № *****2019 г., по силата на който продавачът П.А.Б. му е
прехвърлил собствеността върху този имот.
От страна на ищците още в отговора на исковата молба са направени
възражения, че К. Т. П. не е собственик на този имот и съответно на реалната
част, включена в него, тъй като е придобил имота от несобственик – П.А.Б.,
чийто праводател К.И.К. също не е била собственик на имота, доколкото и
нейната праводателка М.И.Б. не е била собственик на имота. Оспорена е
поредицата от нотариални актове, въз основа на които имотът е придобиван от
тези лица, с твърдения, че сделките нямат вещно-прехвърлителен ефект.
Оспорено е и Решение № 1600/11.08.2008 г. на ОСЗГ – Варна по преписка №
*****2007 г. за възстановяване правото на собственост на М.И.Б..
Тези възражения съдът намира за неоснователни, като конкретните
мотиви за това са следните:
Действително, от представеното писмо от Държавна агенция „Архиви“
/л. 36 от делото/ се установя, че не е установено заявление на членство и опис-
декларация за внесени земи в земеделското стопанство на с. Звездица от
лицето М.И.Б..
И това е така, доколкото, както обясни и вещото лице инж. П., няма
данни процесният имот да е внасян в ТКСЗ, а единствено е бил включен в
баланса на ТКЗС, който баланс именно се е използвал като показател за обема
земя, подлежаща на възстановяване по ЗСПЗЗ.
Представена е преписката, въз основа на която е издадено оспореното
Решение № 1600/11.08.2008 г. на ОСЗГ – Варна. Видно от същата,
първоначално състав на ВРС в решение № 410/09.02.2007 г. по гр. д. №
3637/2006 г. по описа на ВРС, XII състав, е приел за установено, че М.И.Б. има
право да възстанови собствеността си върху земеделска земя, представляваща
нива с площ 25 дка, находяща се в землището на гр. Варна, кв. Галата,
местност „Паша дере“, на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Впоследствие обаче с
протоколно решение № *****2007 г. ОЗСГ – Варна е постановен отказ
относно правото на собственост върху този имот по отношение на М.И.Б..
Подадената от нея жалба срещу това решение е оставена без уважение с
решение № 1669/20.05.2008 г. по гр. д. № 7095/2007 г. по описа на ВРС, ХХI
състав. След влизане в сила на това решение е подадена молба от 03.07.2008 г.
от М.И.Б., с което е поискала преразглеждането на протоколно решение №
*****2007 г. Тази нейна молба е уважена и е постановено Решение №
1600/11.08.2008 г., по силата на което е възстановено правото на собственост
на М.И.Б. по отношение на имот, представляващ пасище с храсти от 25.132
дка, представляващ имот № 000028, находящ се в землището на с. Звездица. С
протокол за въвод във владение от 27.08.2008 г. М.И.Б. е въведена във
владение на посочения имот, находящ се в местността Орехче.
Коментарът на тази преписка изключва всякакво съмнение, че на М.И.Б.
е възстановено правото на собственост върху процесния имот, включващ и
спорната реална част. Оспореното решение на ОЗСГ – Варна от 11.08.2008 г.
не страда от каквито и да е пороци, за да бъде счетено за нищожно, както
претендират ищците. Както вече се посочи, ирелевантно е обстоятелството, че
Марийка Братоева не е била член на ТКЗС, ДЗС или друга подобна
организация в с. Звездица.
Видно от представения Регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ
/л. 394 – л. 395 от делото/, имот 000028 е разделен на четири отделни имота,
11
два от които – имот № 036008, с площ 6 дка, и имот № 036010, с площ 6 дка,
са записани на лицето К.И.К. закупило същите от М.И.Б. по силата на
нотариален акт № 29/*****2008 г. /л. 8 от делото/. Не може да бъде споделено
виждането, че същата не се легитимира като собственик на тези имоти,
доколкото ги е придобила от несобственик. Напротив. Нотариалният акт е
произвел вещно-прехвърлителния си ефект, което е намерило отражение и във
вписването на К.И.К. в регистъра на КВС на землище с. Звездица като
собственик на имот № ***13 в който смисъл е и посоченото от вещото лице П.
в приетата СТЕ.
Неоснователни са оспорванията и относно следващата поредица от
сделки – нотариален акт № *****2009 г., с който К.И.К. е продала на П.А.Б.
следния недвижим имот: пасище с храсти, с площ 2 дка, образуван от имот №
036008, с обща площ 6 дка, находящ се в с. Звездица, местност „Орехче“,
както и нотариалния акт от *****2019 г., въз основа на който К. Т. П. е
придобил собствеността именно от дотогавашния собственик П.А.Б..
Ирелевантно е обстоятелството дали и кога тези лица са се легитимирали като
собственици на имота пред К. и И. К.и, съответно пред техните съседи.
Поредицата от сделки установява единствено обстоятелството, че е
налице приемственост в прехвърлянето на собствеността и към настоящия
момент тя се притежава от ищеца по насрещния иск.
Ето защо и доколкото не е спорно, че процесната реална част с площ 256
кв. м. се владее от ответниците по този иск – К. и И. К.и, без правно основание
/подробни съображения в тази връзка са изложени по-горе при разглеждане на
установителния иск/, то съдът намира, че искът с правно основание чл. 108 ЗС
е основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
По отношение на исковата претенция с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаването на ищеца по насрещния иск
от ползването на имота:
Исковата претенция касае периода от 20.07.2019 г. до 19.07.2024 г.
Следва да се отбележи обаче, че К. Т. П. е придобил имота, в който е
включена процесната реална част, едва на *****2019 г., поради което и само
на това основание така предявеният иск в периода преди това, а именно за
времето от 20.07.2019 г. – 10.10.2019 г. вкл., е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
За периода *****2019 г. - 19.07.2024 г. по делото като цяло изобщо няма
спор, че процесната реална част от имота е владяна от ответниците по
насрещния иск – К. и И. К.и, поради което и така заявената искова претенция е
доказана в своето основание. Нещо повече. Самите те излагат в исковата си
молба, че владеят тази част още от *****1996г. Без значение е обстоятелството
кога именно съпрузите са узнали, че К. Т. П. е собственик на имота.
По отношение конкретния размер на предявения иск съдът цени
заключението на вещото лице инж. Р. П. по приетата съдебно-техническа
експертиза, съгласно което за целия исков период 20.07.2019 г. - 19.07.2024 г.
общата стойност на средния пазарен наем на процесната реална част от имот с
идентификатор ******13, с площ 256 кв. м., възлиза на сумата 1146 лв. Тоест,
за периода *****2019 г. - 18.07.2024 г., за който искът е основателен, с оглед на
посочените по-горе съображения, общият размер на претенцията възлиза на
сумата 1098 лв., без дължимите 48 лв. за периода 20.07.2019 г. – 10.10.2019 г. и
без датата 19.07.2024 г., доколкото същата се обхваща от претендираната
12
законна лихва за забава. Или всеки от ответниците по насрещния иск дължи
при условията на разделност на ищеца К. Т. П. сумата от по 549 лв. До този
размер исковата претенция, насочена срещу всеки един от ответниците К. и И.
К.и следва да бъде уважена, като за разликата над тази сума до
претендираните 573 лв., включително за периода 20.07.2019 г. – 10.10.2019 г.
вкл. и за датата 19.07.2024 г., подлежи на отхвърляне. Основателно е искането
за присъждане на законна лихва върху основателния размер на иска, считано
от датата на подаване на насрещната исковата молба в съда – 19.07.2024 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
Следва да се посочи още, че останалият ангажиран в производството
доказателствен материал не следва да бъде коментиран от съда, доколкото в
голямата си част същият е неотносим към предмета на спора /в това число
Наредба на Общински съвет Варна, доказателства относно правото на
собственост на свидетеля Д./, съответно същият по никакъв начин не може да
промени вече направените крайни правни изводи.
Предвид изхода на спора, съдът приема, че право на разноски в
производството има ответникът К. П., който е и ищец по насрещните искове,
отчитайки обстоятелството, че главната искова претенция е отхвърлена,
насрещната с правно основание чл. 108 ЗС е уважена, а тези с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени в незначителна част.
К. Т. П. представя списък на разноски по чл. 80 ГПК и доказателства за
направата на такива в общ размер от 780 лв., в това число държавни такси,
такси за издаване на съдебно удостовеР.е, за преписи и за вписване на
насрещната искова молба, както и депозит вещо лице. Съдът като взе предвид,
че е допуснато изменение в размера на исковите претенции по реда на чл. 59,
ал. 1 ГПК, чрез намаляване на размера им, намира, че дължимата за тях
държавна такса е общо 100 лв., като първоначално внесената такава в размер
на 240 лв., тоест разликата от 140 лв., не следва да бъде възлагана за
заплащане на насрещните страни. Ето защо в полза на К. П. следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 640 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
В производството ответникът се представлява от своята майка – адв. А.
П., която претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото,
ангажирания в производството доказателствен материал, както и проведените
по делото 2 открити съдебни заседания, съдът приема, че справедливият
размер на адвокатското възнаграждения в случая се съизмерява със сумата
1000 лв., която следва да бъде присъдена в полза на адв. П., на основание чл.
38, ал. 2 ЗА.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. К., ЕГН **********, и И. П. К., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. Варна, ****** срещу К. Т. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ****** иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на реално обособена част от 256 кв. м., повдигната в цвят
/защрихована с червени линии/ на представената по делото скица /л. 35 от
делото/, измерена от вещото лице инж. Р. П. и отразена на изготвената от нея
13
скица № 1 /л. 385 от делото/ към приетата по делото СТЕ, представляваща
неразделна част от решението, която представлява част от поземлен имот с
идентификатор ******13 по КККР, находящ се в с. Звездица, местност
„Орехчето“, общ. Варна, целият с площ 2000 кв. м., при граници на тази
реална част: на север – останалата част от ПИ с идентификатор ******13, на
изток – останалата част от ПИ с идентификатор ******13, на запад –
останалата част от ПИ с идентификатор ******13, на юг – ПИ с
идентификатор ******130, на основание изтекла в полза на ищците
придобивна давност, чрез осъществяване на непрекъсната фактическа власт, с
намеР.е за своене /владение, упражнявано заедно от ищците/, в периода от
*****1996 г. до настоящия момент.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните К. Г. К.,
ЕГН **********, и И. П. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна,
****** от една страна, и К. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******
от друга страна, че К. Т. П. е собственик въз основа на Нотариален акт №
*****2019 г. за покупко-продажба на недвижим имот на реално обособена част
от 256 кв. м., повдигната в цвят /оградена с червени линии/ на представената
по делото скица /л. 253 от делото/, измерена от вещото лице инж. Р. П. и
отразена на изготвената от нея скица № 1 /л. 385 от делото/ към приетата по
делото СТЕ, представляваща неразделна част от решението, която
представлява част от поземлен имот с идентификатор ******13 по КККР,
находящ се в с. Звездица, местност „Орехчето“, общ. Варна, целият с площ
2000 кв. м., при граници на тази реална част: на север – останалата част от ПИ
с идентификатор ******13, на изток – останалата част от ПИ с идентификатор
******13, на запад – останалата част от ПИ с идентификатор ******13, на юг
– ПИ с идентификатор ******130, и ОСЪЖДА страните К. Г. К., ЕГН
**********, и И. П. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ******
да предадат на К. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******
владението на гореописаната реална част с площ 256 кв. м. от поземлен имот
с идентификатор ******13 по КККР, находящ се в с. Звездица, местност
„Орехчето“, общ. Варна, целият с площ 2000 кв. м., на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА К. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** да
заплати на К. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** сумата 549
лв. /петстотин четиридесет и девет лева/, представляваща обезщетение за
ползване на реално обособена част от 256 кв. м., повдигната в цвят /оградена с
червени линии/ на представената по делото скица /л. 253 от делото/, измерена
от вещото лице инж. Р. П. и отразена на изготвената от нея скица № 1 /л. 385
от делото/ към приетата по делото СТЕ, представляваща неразделна част от
решението, която представлява част от поземлен имот с идентификатор
******13 по КККР, находящ се в с. Звездица, местност „Орехчето“, общ.
Варна, целият с площ 2000 кв. м., при граници на тази реална част: на север –
останалата част от ПИ с идентификатор ******13, на изток – останалата част
от ПИ с идентификатор ******13, на запад – останалата част от ПИ с
идентификатор ******13, на юг – ПИ с идентификатор ******130, за периода
*****2019 г. – 18.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на насрещния иск /19.07.2024 г./ до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 549 лв. до претендираните 573 лв.,
както и за периода 20.07.2019 г. - 10.10.2019 г. вкл. и за датата 19.07.2024 г.
ОСЪЖДА И. П. К., ЕГН **********, да заплати на К. Т. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ****** сумата 549 лв. /петстотин
14
четиридесет и девет лева/, представляваща обезщетение за ползване на
реално обособена част от 256 кв. м., повдигната в цвят /оградена с червени
линии/ на представената по делото скица /л. 253 от делото/, измерена от
вещото лице инж. Р. П. и отразена на изготвената от нея скица № 1 /л. 385 от
делото/ към приетата по делото СТЕ, представляваща неразделна част от
решението, която представлява част от поземлен имот с идентификатор
******13 по КККР, находящ се в с. Звездица, местност „Орехчето“, общ.
Варна, целият с площ 2000 кв. м., при граници на тази реална част: на север –
останалата част от ПИ с идентификатор ******13, на изток – останалата част
от ПИ с идентификатор ******13, на запад – останалата част от ПИ с
идентификатор ******13, на юг – ПИ с идентификатор ******130, за периода
*****2019 г. – 18.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на насрещния иск /19.07.2024 г./ до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 549 лв. до претендираните 573 лв.,
както и за периода 20.07.2019 г. - 10.10.2019 г. вкл. и за датата 19.07.2024 г.
ОСЪЖДА К. Г. К., ЕГН **********, и И. П. К., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. Варна, ****** да заплатят на К. Т. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ****** сумата 640 лв. /шестстотин и четиридесет лева/,
представляваща стоР.те в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
ОСЪЖДА К. Г. К., ЕГН **********, и И. П. К., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. Варна, ****** да заплатят на адв. А. П., АК - Варна, с
адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Велико Христов” № 15, ет. 1, ап. 22, сумата
1000 лв. /хиляда лева/, представляваща дължимото адвокатско
възнаграждение за оказаната в полза на К. Т. П., ЕГН **********, правна
защита и съдействие, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15