№ 4874
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря С.Г.Н.
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110148531 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
43518/23.08.2021 г., с която от името на ........ против ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН
********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 5273/20.05.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН **********
за суми, както следва: 1/ сумата от 1780,16 лв., представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 24, находящ се в ......... за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 20.05.2021 г.
до окончателното изплащане; 2/ сумата от 192,43 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. –
1
28.04.2021 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 46,14 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 24,
находящ се в ......... за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 20.05.2021 г. до окончателното
изплащане; 4/ сумата от 8,60 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 01.07.2018 г. – 28.04.2021 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение. На 28.05.2021 г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника, като в
законоустановения срок същият е депозирал възражение срещу издадената
заповед. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване
на вземането си на 22.07.2021 г. Исковата молба е подадена на 23.08.2021 г. / в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК при съобразяване на разпоредбите на чл. 60, ал. 3
вр. чл. 60, ал. 6 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че
има договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството
клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че
сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма Бруната ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание
чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава
по отношение на последното.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който е взето становище по
предявените за разглеждане в настоящото производство искове. С отговора на
исковата молба се оспорват в цялост предявените искове, като се излагат
подробни съображения в този смисъл. Оспорва се, че ищцовото дружество е
2
предоставило услуги по твърдените в исковата молба общи условия. Оспорва
се, че от ответникa, през процесния период, е потребена, респективно е
доставена от ищеца, топлинна енергия, в количествата и на стойността,
твърдени в исковата молба. Оспорва се наличието на облигационна връзка
между ищеца и ответника, с предмет доставка на топлинна енергия до
посочения в исковата молба имот. Оспорва се да е извършен реален отчет на
уредите за дялово разпределение за процесния период. Оспорват се
представените от ищеца съобщения към фактури и извлечения от сметки.
Предвид горното, се моли, предявените за разглеждане в настоящото
производство искове, да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. Прави
се възражение за прекомерност на претендираните от ищеца в
производството разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на
доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството
му потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния
имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
3
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал
и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
4
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
5
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87, том I, рег. №
773, дело № 84 от 08.04.2003 г. на нотариус Цветелина Златкова, рег. № 189 в
регистъра на Нотариалната камара, се установява в производството, че на
08.04.2003 г. ответникът ИВ. АЛ. ИВ. е придобил собствеността върху
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 24, находящ се в гр.
София, ж.к. Надежда – II, бл. 215, вх. Б.
Същевременно от представеното и приобщено към доказателствения
материал заявление – декларация от 19.03.2004 г. /т.е. подадено преди
исковия период/, се установява в производството, че ответникът ИВ. АЛ. ИВ.
е заявил желанието си за откриване на партида за целия топлоснабден имот
единствено на негово име, като е посочил, че имотът ще се ползва за
задоволяване жилищните нужди на семейството му, поради което настоящият
6
състав приема, че единствено ИВ. АЛ. ИВ. е заявил пред ищцовото
дружество, че ще отговаря за заплащането на стойността на доставената до
процесното жилище топлинна енергия след 19.03.2004 г. (датата на подаване
на заявлението-декларация). В конкретния случай, съгласно заявление-
декларация, чиято автентичност не е оборена по делото, ИВ. АЛ. ИВ. е
отправил искане цялата енергия доставена до имота да се заплаща от него.
При така възприето и като съобрази заявлението-декларация на ответника ИВ.
АЛ. ИВ. от 19.03.2004 г., и обстоятелство, че ищецът е открил партида
именно на негово име за целия имот въз основа на това заявление, то съдът
приема, че по делото е установено, че ответникът ИВ. АЛ. ИВ. е заявил пред
„Топлофикация София“ ЕАД, че той ще ползва имота и ще заплаща
енергията, ищецът се е съгласил със същото и е открил партидата за имота
само на негово име, поради което и съдът приема, че след 19.03.2004 г., т.е за
исковия период само ответникът ИВ. АЛ. ИВ. е следвало да отговаря за
заплащането на цялото количество потребена енергия в имота.
От установените по-горе обстоятелства се налага извод, че през
процесния период ответникът ИВ. АЛ. ИВ. е бил клиент на топлинна енергия,
доставяна и потребявана в процесния топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 24, находящ се в ......... по сключен с ищцовото дружество
договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този
имот) е била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през
процесния период е извършвано от Бруната ООД. Установява се също, че са
взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния
период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са
7
изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били
отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия,
преди нейното разпределение между абонатите. Установява се още, че в
процесния недвижим имот, представляващ представляващ апартамент № 24,
находящ се в ......., през процесния период, е имало 2 бр. радиатора с
монтирани на тях индивидуални разпределители на разход за отопление и 1
бр. щранг-лира в банята, като и за двата отчетни периода, включени в
процесния период /01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г./,
е осигурен достъп за извършване на отчет на уредите за дялово
разпределение, следователно топлинната енергия за отопление на имот е
начислена на база извършения реален отчет. От заключението на вещото лице
по приетата в производство съдебно-техническа експертиза се установява
още, че през процесния период в процесния недвижим имот, представляващ
представляващ представляващ апартамент № 24, находящ се в ......., е
доставена и начислявана топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по
проект, като за процесния апартамент отопляемия обем по проект е 138
кубически метра. Установява се също, че за същите период и имот е
доставяна и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като и за
двата отчетни периода, включени в процесния период /01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г./, е осигурен достъп за извършване
на отчет на монтирания в имота водомер, респективно топлинната енергия за
подгряване на топла вода е определяна по отчет на един водомер, монтиран в
процесния имот, и е изчислена съгласно т.5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. От заключението на вещото лице
по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се установява
още, че за процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна
енергия за отопление на имот и отдадена от сградна инсталация на обща
стойност от 1249,55 лева и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на стойност от 481,21 лева. Установява се също, че през
процесния период фирма за дялово разпределение Бруната ООД редовно и на
конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за реално потребеното
количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по компоненти,
а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена
от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
8
като общо за процесния период е налице изравнена сума за връщане в размер
на 33,16 лева, която следва да бъде приспадната от общия размер на
стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както
и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от
отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните
изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през процесния
период е функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият топломер в
абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни
метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в
производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 1697,60 лева, до който и
размер се явява основателен искът за главница за стойността на доставена и
потребена в процесния имот, през заявения период, топлинна енергия.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, релевирани
своевременно с отговора на исковата молба, че по делото не е проведено
пълно и главно доказване на обстоятелството, че през процесния период, в
посочения в исковата молба недвижим имот, е доставена и потребена
топлинна енергия в количеството и на стойността, твърдени от ищеца. От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че през процесния
период, в посочения в исковата молба недвижим имот е доставяна и
потребявана топлинна енергия, отчитана въз основа на реален отчет на
монтираните в имота уреди за дялово разпределение и водомер. Не се
доказаха в производството твърденията на ищеца, че през процесния период в
имота му, посочен в исковата молба, не е доставяна и потребявана топлинна
енергия. В тази връзка се ангажираха гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля Кристиан Николаев Пармаков. В показанията си пред съда,
свидетелят заяви, че през процесния период сам е живял в процесното
9
жилище, че същото се отоплява с конвектори и не се ползва топлинна
енергия. Посочва, че в имота има 2 бр. монтирани топломера, които ежегодно
се отчитат от служители на Бруната ООД. Заявява, че е забелязвал, че
стойностите на топломерите се покачват, дори когато радиаторите не работят,
респективно, че дори и когато са включени и работят, същите остават студени
и не се затоплят. Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на
свидетеля Пармаков, в частта, в която същият заявява, че през процесния
период в процесния имот не е ползвана топлинна енергия. В тази връзка,
съдът намира, че показанията на свидетеля следва да бъдат ценени по реда на
чл. 172 ГПК, като бъде съобразена евентуална заинтересованост на свидетеля
от постановяване на решение по делото в полза на ответника, доколкото
изрично беше посочено, че ответникът и майката на свидетеля Пармаков
живеят на семейни начала. Действително само по себе си това обстоятелство
не води автоматично до дискредитиране на показанията на свидетеля, като
същите следва да бъдат ценени във връзка с целия събран по делото
доказателствен материал. Същевременно, обаче, показанията на свидетеля в
тази им част са изолирани и не се подкрепят от нито едно друго събрано по
делото доказателства. Същевременно показанията на свидетеля са и
противоречиви, доколкото първоначално същият заяви, че процесното
жилище се отоплява с конвектори и не се ползва топлинна енергия, а
впоследствие посочи, че все пак се ползват монтираните в имота радиатори,
които се захранват с доставяна от ищеца топлинна енергия и същите са били
привеждани в работен режим. Показанията на свидетеля, в частта, в която се
посочва наличие на технически проблем с монтираните в имота уреди за
дялово разпределение останаха изолирани от събрания по делото
доказателствен материал. Безспорно се установи в производството /а се
потвърди и от свидетеля Пармаков/, че през процесния период фирмата за
дялово разпределение е извършвала реален отчет на уредите за дялово
разпределение, като едно от задълженията на служителите на фирмата за
дялово разпределение е и да следи за изправността на монтираните в имот
уреди за дялово разпределение /което обстоятелство беше потвърдено и от
вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа експертиза/.
От последните не е констатирана неизправност на монтираните в имот уреди
за дялово разпределение. Същевременно и от страна на ответника не е
сигнализирано към ищцовото дружество или фирмата за дялово
10
разпределение за твърдените технически неизправности на монтираните
уреди за дялово разпределение. Тези възражения останаха недоказани в
производството от ответника, който носи доказателствената тежест за
тяхното установяване.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в производството останаха
недоказани възраженията на ответника, касаещи доставката и потребяването
на топлинна енергия в процесния имот, през заявения в исковата молба
недвижим имот.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сума, представляващи стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и доказан до
размера от 1697,60 лева и за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и следва да
бъде уважен до този размер, като за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 1780,16 лева, искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 192,43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 28.04.2021 г., върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София” ЕАД и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
11
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
от което се налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси
задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй
като съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за
вземанията за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна
енергия възникнали след 01.07.2016 г., по отношение на който са приложими
ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с изтичането на определения в
чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 1697,95 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 17.08.2018 г. до 28.04.2021 г. Доколото, обаче, от ищеца
се претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2019 г. –
28.04.2021 г., то при спазване на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, следва да му бъде присъдена лихва за забава в
изпълнението на задължението за заплащане на сумата от 1697,95 лева
именно само за посочения от него период, която съдът определя в размер на
183,57 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК/.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2019 г. – 28.04.2021 г. и за размер от 183,57 лева и
следва да бъде уважен до този размер, като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 192,43 лева, искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 46,14 лева за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
12
условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. По
делото се установи, че фирмата за дялово разпределение точно и в
уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот,
поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. се явява основателна,
като от страна на ответника не са наведени възражения относно размера на
претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение, поради
което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 46,14 лева /изчислено по реда на чл. 162
ГПК/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. е основателна и
доказана за пълния предявен размер и следва да бъде уважена.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 8,60 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на
услуга дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 28.04.2021 г.,
настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
13
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 88,35
лева,; 2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. №
28268/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 40,55 лева; 3/ за
заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 250 лева; 4/ за
юрисконсултско възнагражение в заповедното производство по гр. д. №
28268/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 50,00 лева. От
ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ........, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца ........, със седалище и адрес на
управление: ......., сумата от 86,08 лева, представляваща разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д.
№ 28268/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед
изхода на спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ИВ. АЛ.
ИВ., ЕГН **********, с адрес: ........, следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца ........, със седалище и адрес на управление: ......., сумата от 416,72
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
48531/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски
14
в заповедното производство по ч.гр.д. № 28268/2021 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, респективно такива и не следва да му се присъждат.
От името на ответника е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство по гр.д. № 48531/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, а именно разноски за един адвокат, представлявал ответника в хода на
исковот производство по гр.д. № 48531/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав в размер на 400 лева.
Възражението на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, макар и
релевирано своевременно, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважавано.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът
Топлофикация София ЕАД, следва да бъде осъден да заплати в полза на ИВ.
АЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ........, сумата от 19,73 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
48531/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на ........, със
седалище и адрес на управление: ....... против ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН **********,
с адрес: ........, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД, че ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН ********** дължи в полза на ........, сумата
от 1697,60 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 24, находящ се в ........., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 20.05.2021 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.05.2021 г. по гр.д. № 28268/2021 г. по описа на СРС, 160
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер
от 1697,60 лева до пълния предявен размер от 1780,16 лв.
15
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на ........, със
седалище и адрес на управление: ....... против ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН **********,
с адрес: ........, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124
от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН **********, дължи в
полза на ........ сумата от 183,57 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. – 28.04.2021 г., дължима върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 20.05.2021 г. по гр.д. № 28268/2021 г.
по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за разликата над уважения размер от 183,57 лева до пълния предявен размер
от 192,43 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на ........, със
седалище и адрес на управление: ....... против ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН **********,
с адрес: ........, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД, че ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН ********** дължи в полза на ........, сумата
от 46,14 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 24, находящ се в ........., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 20.05.2021 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.05.2021 г. по гр.д. № 28268/2021 г. по описа на СРС, 160
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на ........, със седалище и адрес на
управление: ....... против ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ........, иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН **********
дължи в полза на ........ сумата от 8,60 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 01.07.2018 г. – 28.04.2021 г., дължима върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 20.05.2021 г. по гр.д. № 28268/2021 г.
по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ........, да заплати в
16
полза на ........, със седалище и адрес на управление: ......., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 86,08 лева, представляваща разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
28268/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ........, да заплати в
полза на ........, със седалище и адрес на управление: ......., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 416,72 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 48531/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ........, със седалище и адрес на управление: ....... да заплати на
ИВ. АЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ........, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 19,73 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в
производството по гр.д. № 48531/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Бруната” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17