№ 10113
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110143762 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ********* е предявило против М. М. П. положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200
ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 414.19лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 03.05.2022 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 54.92лв. за периода от 15.09.2019
г. до 08.04.2022 г., както и сумата от 23.78лв. - главница за дялово разпределение за периода
от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва считано от 03.05.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 3.58лв. - лихва за забава за периода от
30.11.2019г. до 08.04.2022г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 19.05.2022г. по
ч.гр.д. № 23172/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в
***********, като за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. ищецът доставил топлинна
енергия до потребителя, остойностена в размер на 414.19лв., представляваща главница за
топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер
на 54.92лв. за периода от 15.09.2019 г. до 08.04.2022 г. Поради неплащане на сумите, въз
основа заявление на ищеца от 03.05.2022г., на 19.05.2022г. по ч.гр.д. № 23172/2022г. по
описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която
процесните суми са претендирани от ответника.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Във
1
възражението по чл.414 ГПК твърди, че в имота радиаторите били демонтирани, както и
оспорва да е ползвал услугите.
С определение № 31487/21.11.2022г. е конституирано трето лице – помагач на страната
на ищеца – ***********
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното
от фактическа страна следното:
От приетото заявление – декларация от 17.02.2017г. се установява, че ответникът е
поискал разкриване партида за топлоснабдения имот в ***********.
Съгласно приетия и неоспорен по делото Договор от 22.06.2017г. се установява, че
между ищеца и ТЛП е сключен договор при общи условия за извършване услугата на дялово
разпределение, а от приетия договор № 4636/02.10.2001г. се установява, че между ТЛП и
Етажната собственост в ************, е сключен договор за извършване услуга дялово
разпределение. Представен е протокол за проведено ОС на ЕС за избор на фирма за отчитане
на изразходвана топлинна енергия и поставяне на уреди за топлинно отчитане. Приети по
делото са и представени от ТЛП индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния
период.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни: Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ********* на потребители за битови нужди в гр.София,
действащи след 26.06.2016г., които са представени към исковата молба.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период в
процесния имот не е начислявана топлинна енергия за БГВ, нито за отопление на имота, а
единствено за сградна инсталация, като размерът на доставената топлинна енергия е в
размер на 545.9лв. с ДДС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
2
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални
предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор
за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя
(т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на
потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача. Във връзка с твърденията на страните,
ищецът следва да докаже, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за
процесния обект, че е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния
обект в процесния период.
От приетата по делото заявление-декларация се установява, че ответникът е поискал
разкриване на партида при ищеца, с което се е обвързал по договор с топлопреносното
предприятие. С оглед приетото в т.1 на ТР 2/2018г. на ВКС по т.д. 2/18 на ОСГК, а именно,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
не е изчерпателно, е допустимо откриване на индивидуална партида между трето ползващо
лице (което да не е собственик или с учредено право на ползване) и топлопреносното
предприятие, който договор подлежи на доказване по общия ред. При постигнато такова
съгласие (между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора) този правен субект дължи цената на доставената
енергия за собствените му битови нужди. В този смисъл, съдът прие за доказано, че
ответникът има качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ за процесния
период.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците и без да
са ги приели изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. В чл.33 (ОУ в сила от
27.06.2016г.) е прието, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което
се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата.
По отношение на размер на доставеното количество топлинна енергия, съдът
кредитира заключението на вещото лице по СТЕ, съгласно което се установява, че за
процесния недвижим имот, за процесния период е била доставяна от ищеца услугата за
топлинна енергия, така и била осъществявана услугата за дялово разпределение.
Претендираната сума е размер на 414.19лв. като от заключението на вещото лице се
установява, че доставена топлинна енергия се остойностява на сумата от 545.9лв. с ДДС,
3
поради което с оглед диспозитивното начало искът за главница за топлинна енергия се явява
изцяло основателен, съответно основателен се явява изцяло и акцесорният иск за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия.
Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите заплащат на Продавача (ищеца)
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях Търговец (в
случая ТЛП), като с оглед приетите и неоспорени по делото доказателства – индивидуални
справки за използвана ТЕ за процесния период, съвкупност със заключението на вещото
лице по СТЕ съдът прие за доказано, че е осъществявана услугата в размер на 23,78лв.
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение – в
чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово разпределение, поради което
купувачът изпада в забава след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД), поради което и доколкото по
делото няма доказателства за покана за плащане на главницата за дялово разпределение
преди подаване на заявлението, то искът за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение е неоснователен (така и решение № 3959/22.12.2022г. по в.гр.д. №
10130/2021г. по описа на СГС).
Следователно основателен е искът за главница за топлинна енергия, за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия, за дяловото разпределение, не и за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 3.58лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни, като ответникът не е
претендират такива. Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 75лв. за д.т., 200лв. за
в.л. и юрк.възн., което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът
определи в размер на 100лв., както и следва да се присъдят разноските по ч.гр.д. №
23172/2022г., които са в размер на 25лв. за д.т. и 50лв. за юрк. възнаграждение или общо
450лв., като с оглед частичната основателност на исковете следва да се присъдят разноски в
общ размер на 446,76лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М.
М. П., ЕГН: **********, *********, дължи на **********, ЕИК: ***********, сумите:
414,27 лева (четиристотин и четиринадесет лева и 27 стотинки), представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: *************, за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 03.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 54,92 лева (петдесет и четири
лева и 92 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до
08.04.2022 г., 23,78лева (двадесет и три лева и 78 стотинки), представляваща главница за
4
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 03.05.2022 г. до изплащане на вземането, за които
суми има издадена Заповед № 13985 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 23172/2022г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 3.58лв. за периода от
01.12.2019г. до 08.04.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК М. М. П., ЕГН: **********, *********,
да заплати на **********, ЕИК: ***********, разноски по делото в размер на 446,76лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ***********- трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5