РЕШЕНИЕ
№ 2006
гр. Варна, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20233110110804 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава „ХVІІІ-та” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Р. К. К., ЕГН
**********, с адрес гр. В., ж.к. „В.“ бл.****, вх.****, ет.****, ап.**** чрез адвокат Й.
А., с адрес гр. В. ул. „Н. Б.“ №***, ет***, офис ****, с която претендира да бъде
осъдено **** „Б. В. И. Г.“ ЕИК ******, със седалище гр. С., пл. „П****“ №**** да
заплати сумата от 100 лева като частичен иск от 1747,28 лева, представляващи
неплатен остатък от общо 2500 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, калник преден ляв, джанта лята
предна лява, лайсна предна броня лява, гума предна лява T. P. ******, шенкел преден
ляв, кормилна щанга предна лява, накрайник кормилна щанга предна лява и
амортисьор преден ляв на собствения на ищеца л.а. „С. И.“, с рег. № *****, настъпили
на 27.07.2023г. вследствие на застрахователното събитие /покрит застрахователен
риск/ - ПТП причинено виновно от водач управлявал застрахован по застрахователен
договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, лек автомобил марка:
„А. ****“, с рег. № *****, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 22.08.2023г. в съда до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: На 27.07.2023г. Р. К. К. управлявала собствения си автомобил
„С. И.“, с рег. № ***** по бул. „Р.“ посока бул. „В. В.“. На кръстовището с ул. „Н. С. –
К.“, водачът на друго ****с марка „А. ****“, с рег. № ****, движещо се по бул. „Р.“
предприел маневра завиване наляво, като не пропуснал л.а. на ищцата и го блъснал в
предната лява част. Спрямо ***** „А.****“ имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ със ***** „Б. В. И. Г.“, със срок действащ към датата на
ПТП. Нямало спор относно виновността за настъпилото ПТП и бил съставен ДКП за
ПТП от 27.07.2023г. Застрахователят изплатил на ищцата сумата от 752.72 лева, която
1
при собствено проучване установила, че за покриване на щетите са й необходими 2500
лева, поради което заявява частичен иск от общо претендирана допълнително сума в
размер на 1747.28 лева, над признатото и изплатено обезщетение. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
от редовно уведомения ответник, с който изразява становище, че искът е
неоснователен. Не оспорва наличието на застрахователен договор по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС „А. ****“, с рег. №
*****. Счита, че изплатената сума по застрахователното обезщетение по процесната
щета в размер на 752.72 лева е определено правилно и достатъчно по размер. Твърди,
че не всички увреждания по автомобила на ищцата са в причинно – следствена връзка
с процесното пътнотранспортно произшествие. Претендират се разноски.
С определение на съда, постановено в проведеното на 16.05.2024г. открито
съдебно заседание, на основание чл. 214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение по размер
на иска, като е увеличен от 100 лв. на 2306,62 лв. – пълен размер на неплатения
остатък от дължимото обезщетение по процесната застрахователна претенция на
стойност общо 3059,34 лв.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – копия на: свидетелство за регистрация – част
****, № *****, двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие
от 17.07.2023г., опис на претенция № ********/28.07.2023г., се установява, че:
между ***** „Б. В. И. Г.“, ЕИК ***** и К. Т. бил сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ относно собствен на застрахования л.а. марка „А. ****“, с
рег. № *****, със срок на действие към 27.07.2023г. На същата дата Р. К. К.
управлявала собствения си автомобил „С. И.“, с рег. № ***** по бул. „Р.“ посока бул.
„В. В.“, когато на кръстовището с ул. „Н. С.– К.“, С. Т. водачът на **** с марка „А.
***“, с рег. № *****, движейки се по бул. „Р.“ предприел маневра завиване наляво,
като не пропуснал движещия се насреща л.а. на ищцата и го блъснал в предната лява
част. Въз основа на постъпило от пострадалото лице уведомление, на 28.07.2023г. при
***** „Б. В. И. Г.“ била заведена щета, по която служители на застрахователя описали
като увредени детайли по л.а. „С. И.“, с рег. № ******* - облицовка предна броня,
калник преден ляв, джанта лята предна лява, лайсна предна броня лява, гума предна
лява T**** ****** ****/****, шенкел преден ляв, кормилна щанга предна лява,
накрайник кормилна щанга предна лява и амортисьор преден ляв.
От заключението на вещото лице по назначената САТЕ се установява, че
механизмът на настъпване на ПТП описано в приложения по делото двустранен
писмен протокол, е удар между движещ се по бул. „Р.“ в посока бул. „В. В****“ л.а.
„С. И.“, с рег. № ****, управляван от Р. К. и марка „*****“, с рег. № *********,
управляван от С. Т., който движейки се в срещуположна посока по бул. „Р.“ предприел
маневра завой наляво. Описаните от застрахователя вреди отговарят на описания
механизъм, като действителната стойност по средни пазарни цени на необходимите
труд и части за възстановителни работи е 3059,34 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който сключвайки я се е
задължил да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на застрахования, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
2
лице за възстановяването им. От това следва, че рискът при застраховката "Гражданска
отговорност" включва не само опасността от възникване на санкционното задължение
за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния
деликтен смисъл -чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и от безвиновните задължения по чл. 46 ал. 2,
чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. ( в т.см. пр. Решение № 15 от 1.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на
ВКС).
В случая ищецът основава твърденията си на наличие на деликт по смисъла на
чл. 45 ЗЗД, извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно
поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента. Поради това,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес, ищецът следва да установи настъпило ПТП, при което са му нанесени
имуществени вреди от застрахован със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество автомобил, както и неправомерното поведение
на водача му, вида и стойността на вредите, причинна връзка между неправомерното
поведение и вредите. Респ. ответникът да установи твърденията си за липса на вина у
деликвента, съпричиняване от пострадалия, както и евентуално при успешно
проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за
претърпените увреждания.
По делото са приети на основание чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ответното дружество и трето за
производството лице е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност” относно л.а. марка „*******“, с рег. № ******* със срок на валидност
към 27.07.2023г. и настъпило застрахователно събитие на същата дата - ПТП
причинено в гр. В. по вина на водача на този л.а., при което са настъпили щети по
собствения на ищцата л.а. „*******“, с рег. № *******, за което ответникът й е
изплатил обезщетение в размер на 752,72 лв.
От съставения двустранен протокол за ПТП - документ, нормативно уреден по
форма и съдържание в Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, издадена на основание чл. 125а, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата и във връзка с чл. 487, ал. 4 и чл. 574, ал. 3, т. 3 и ал. 5 от Кодекса за
застраховането, констатациите в който относно механизма за настъпването на ПТП и
отговорния за него водач се потвърждават от СТЕ, съдът намира за установено и
обстоятелството, че в резултат на поведението на водача на л.а. марка „******“, с рег.
№ ********** - С. Т., което е противоречало на нормите на чл. 37 ал.1 от ЗДвП (При
завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. ), е настъпило
ПТП, при което на собствената на ищцата вещ л.а. „********“, с рег. № *****, са
причинени вреди изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, калник
преден ляв, джанта лята предна лява, лайсна предна броня лява, гума предна лява
******* *****, шенкел преден ляв, кормилна щанга предна лява, накрайник кормилна
щанга предна лява и амортисьор преден ляв.
С плащането на част от претендираното обезщетение застрахователят
конклудентно е признал горните обстоятелства, като единственият спорен въпрос е
размерът на вредите.
Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена
застраховка, обезщетението следва да покрие действителната стойност на увредената
вещ към деня на причиняване на щетата /чл.386, ал.2 КЗ/. Размерът му се определя в
рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно
установения размер на претърпяната в резултат на застрахователното събитие вреда.
Същото не може да надвишава стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността,
3
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 402 КЗ/.
В горния смисъл са и Решение № 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС,
ІІ ТО, Решение № 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение
№ 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО, постановени по реда на
чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика и по аналгочините норми
от действащия КЗ.
Предвид така изложените правни доводи, съдът намира за установено наличието
на всички елементи от фактическия състав, пораждащ претендираните права на ищеца,
поради което искът следва да бъде уважен до претендирания размер от 2306,62 лв.–
неплатен остатък от дължимото обезщетение по процесната застрахователна претенция
на стойност общо 3059,34 лв.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според
приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване –
договор за правна помощ /2400 лв с ДДС - адвокатско възнаграждение, против което не
е направено възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК/ и вносни бележки за депозит за
експертиза и държавна такса /292,26лв./ са в общ размер от 2792,26 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД ***** „Б. В. И.Г.“,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № **** да заплати на
Р. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В.“ бл.****, вх.*** ет.***, ап.*** сумата
от 2306,62 лв.– пълен размер на неплатения остатък от дължимото обезщетение по
процесната застрахователна претенция на стойност общо 3059,34 лв. - обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня,
калник преден ляв, джанта лята предна лява, лайсна предна броня лява, гума предна
лява ******** 1********5, шенкел преден ляв, кормилна щанга предна лява,
накрайник кормилна щанга предна лява и амортисьор преден ляв на собствения на
ищеца л.а. „******“, с рег. № **************, настъпили на 27.07.2023г. вследствие
на застрахователното събитие /покрит застрахователен риск/ - ПТП причинено
виновно от водач управлявал застрахован по застрахователен договор „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, лек автомобил марка: „*************“, с рег.
№ *********, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
22.08.2023г. в съда до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК *** „Б. В. И. Г.“, *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № ****, да заплати на Р. К. К., ЕГН
********** сумата от 2792,26 лева, представляващи сторените разноски в
производството за държавна такса, депозит за експертиза и възнаграждение на адвокат,
съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4