Решение по дело №13/2024 на Административен съд - Силистра

Производството по делото е образувано по жалба на Н.В.Х. ***, подадена чрез адв. Д.Д. от ШАК, против Заповед № 24-259-000010/11.01.2024 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Силистра, РУ-Д., за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ спрямо жалбоподателката, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 10.01.2024 г.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна. Твърди се, че жалбоподателката съжителства с лицето И. И. Д., което е управлявало автомобила, като към момента на проверката на 10.01.2024 г. същото лице не е знаело, че е лишено от право да управлява МПС, както не е знаело въз основа на какъв акт е станало това, респ. било е лишено от право да обжалва този акт. Посочва се, че самата жалбоподателка не е знаела, че И. И. е взел ключовете на колата, нито че е бил лишен от право да управлява МПС. Твърди се, че по отношение на семейството на жалбоподателката е налице незаконосъобразен натиск от служителите на РУ Д. и че с прекратяването на регистрацията ще се затрудни неимоверно ежедневието ѝ във връзка с отглеждането малолетното ѝ дете. Изложен е и довод, че не са налице предпоставки за прилагане на ПАМ. По тези съображения се моли за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Полицейски инспектор към ОДМВР – Силистра, РУ-Д., действащ чрез гл. юриск. В. А., е депозирал писмено становище, според което жалбата е неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Със Заповед № 24-259-000010 от 11.01.2024 година за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от ответния орган, е прекратена регистрацията на лек автомобил БМВ с рег. № СС0155СР, собственост на жалбоподателката, за срок от 6 месеца, считано от 10.01.2024 г.

Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на 10.01.2024 г. в 20.10 ч. в гр. Д. по път 1-7 в посока гр. Силистра автомобилът е бил управляван от лишения от това право водач И. И. Д. с НП № 23-0259-000450/06.12.2023 г. и НП № 23-0259-000455/06.12.2023 г., влезли в сила на 09.01.2024 г. Счетено е, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП за издаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ срещу жалбоподателката, в качеството ѝ на собственик, на автомобила, управляван от водач, който е бил лишен от това право по административен ред. Изложени са и мотиви по чл. 60, ал. 1 от АПК във връзка с допускане на предварително изпълнение на заповедта, които обаче са ирелевантни с оглед на обстоятелството, че предварителното изпълнение на същата е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП.

Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 г. Министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП. Въз основа на тази заповед и съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Силистра със своя Заповед № 342з-1315 / 30.12.2021 г. (л. 27) е делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и полицейските инспектори в група„Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Силистра, какъвто от ответника по делото, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Ясно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Заповедта е издадена в съответствие и с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

При анализ на цитираната норма е видно, че приложението ѝ е обусловено от няколко алтернативно предвидени хипотези. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателката, в качеството ѝ на собственик на МПС, административният орган се е позовал на наличието на третата от посочените в чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП хипотези, а именно – автомобилът е управляван от лице, след като същото е било лишено от това право.

Неоснователен е изложеният от жалбоподателката довод, че водачът на автомобила не е знаел, че е лишен от право да управлява МПС, както не е знаел въз основа на какъв акт е станало това, кога е бил връчен този акт и кога е влязъл в сила, респ. бил е лишен от право да обжалва този акт. Съдебната практика е категорична, че редовността на процедурата по връчване на НП не попада в обхвата на дължимата проверка за законосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ и административният съд не може да преценява законосъобразността на връчването на НП, тъй като оспорването на процедурата по издаването и съобщаването на НП се извършва по реда на ЗАНН (в този смисъл Решение № 4448 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11993/2017 г., VII о., Решение № 15023 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13666/2016 г., VII о., Решение № 7436 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4703/2013 г., Решение № 15989 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2018 г. и много други). В този смисъл развитите съображения, че санкционните актове, по силата на които водачът на автомобила е бил лишен от право да управлява МПС, не са съобщени и не са влезли в сила, не могат да се обсъждат в настоящото производство. Дори тогава, когато основанието за прилагане на ПАМ и за налагане на административно наказание е един и същ юридически факт – едно административно нарушение, съдебните производства по проверка на законосъобразността на акта за прилагане на ПАМ и за налагане на административно наказание са отделни и не са взаимно обусловени, т. е. законосъобразността на издадените наказателни постановления не е предопределяща за законосъобразността на издадената ЗПАМ.

Неоснователно е и позоваването на факта, че жалбоподателка не е знаела, че И. И. е взел ключовете на колата и че е бил лишен от право да управлява МПС. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП не предвижда като предпоставка за прилагане на ПАМ наличието на виновно поведение на собственика на автомобила, който е и адресат на мярката (в този смисъл Решение № 14573 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3275/2018 г., I о.). Следва да се има предвид, че при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. В случая посочената по-горе хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е била налице, тъй като е било констатирано управление на автомобила на жалбоподателката от лице, което е било лишено от това право, поради което органът, действащ в условията на обвързана компетентност, е следвало да издаде заповед за прилагането на ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС за определен срок, а жалбоподателката, в качеството ѝ на собственик на автомобила, следва да понесе неблагоприятните последици от действията на лицето, в чиято фактическа власт е допуснала да попадне превозното средство, като изтърпи наложената принудителна административна мярка.

Неоснователен е и другият заявен довод от жалбоподателката, че с прекратяването на регистрацията ще се затрудни неимоверно ежедневието ѝ във връзка с отглеждането малолетното ѝ дете. На първо място от разпита на всички разпитани по делото свидетели стана ясно, че жалбоподателката не притежава свидетелство за управление на МПС, а автомобилът е бил управляван от И. И. Д., с когото съжителства на съпружески начала. Наложената превантивна ПАМ не засяга правото на собственост на автомобила, а ограничава използването му за определен срок, респ. не рефлектира върху правото на разпореждане, а на управление на МПС, което в случая се е извършвало от трето лице. Законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Поради това интересът на собственика, който не управлява, няма приоритет спрямо обществения, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Срокът на мярката, определен от административният орган, е в установения от закона минимум, поради което е спазен принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК. Наложената ПАМ има превантивен и преустановителен характер. С нея не се цели санкциониране на нарушителя, а постигане на определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната посредством ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия, причинени от водачи, които са лишени от правото да управляват МПС. Целеният превантивен и преустановителен характер на мярката е свързан с обезпечаването на живота и здравето не само на водача и неговите близки, но и на останалите участници в движението.

Въз основа на изложените съображения съдът приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-259-000010/11.01.2024 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Силистра, РУ-Д., за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По аргумент от §1, т. 6 от ДР на АПК възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в структурата на което е административния орган, т. е. на Областна дирекция на МВР – Силистра.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.172, ал. 5 от ЗДвП, Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.В.Х. ***, против Заповед № 24-259-000010/11.01.2024 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Силистра, РУ-Д., за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от Закона за движението по пътищата спрямо жалбоподателката, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 10.01.2024 г.

ОСЪЖДА Н.В.Х. *** да заплати на Областна дирекция на МВР - Силистра разноски по делото в размер на 100. 00 (сто) лева.

Решението е окончателно - чл.172, ал. 5 от ЗДвП.

Съдия: