№ 16
гр. Сливен , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20212200500129 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение
№ 260052/27.01.2021г. по гр.д. № 1382/20г. на СлРС, с което са отхвърлени
като неоснователни и недоказани предявените от З. М. З., ЕГН: **********
от гр. *******., ЕГН: ********** от гр. П********** чрез адв. А. Т. С. от
АК-Стара Загора против Н. Г. К., ЕГН: ********** от гр. С***********
искове с правно основание чл. 40 от ЗЗД за прогласяване
недействителността по отношение на първите двама на договорите за
покупко-продажба на недвижими имоти, сключени между М. З. М., б.ж.на
гр.Сливен, ЕГН **********, от една страна като продавач и от друга – Н.
Г. К. като купувач, обективирани в следните нотариални актове:
1. Нотариален акт.№ 82,т.5,рег.№ 9064,дело № 730/2019г. на
Нотариус Надя Вълчева,рег.№ 522 за покупко-продажба на следния
недвижими имот: самостоятелен обект в сграда сграда с идентификатор
№ 67338.548.39.1.22/шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем
точка петстотин четиридесет и осем точка тридесет и девет точка едно
точка двадесет и две/ с предназначение:за търговска дейност, с
административен адрес: г***********/четири/ етаж 1/едно/,магазин № 7
/седем/, попадащ в сграда с идентификатор № 67338.548.39.1/шестдесет и
седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин четиридесет и
осем точка тридесет и девет точка едно/,построена в поземлен имот с
1
идентификатор № 67338.548.39/шестдесет и седем хиляди триста
тридесет и осем точка петстотин четиридесет и осем точка тридесет и
девет/,с площ 29,36/двадесет и девет цяло и тридесет и шест стотни/
кв.м.,състоящ се от търговско помещение и санитарен възел,при граници и
съседи:имоти с идентификатори: на същия етаж-№67338.548.39.1.20 и №
67338.548.39.1.21 и над обекта-№ 67338.548.39.1.25, № 67338.548.39.1.27 и №
67338.548.39.1.26,ведно с 1,72%/едно цяло и седемдесет и две стотни
процента/ от общите части на сградата,равняващи се на 5,90/пет цяло и
деветдесет стотни/кв.м.,както и съответната част от отстъпеното
право на строеж върху терена,в който се намира сградата.
2. Нот.акт № 150,т.15,рег.№ 35867,дело № 2491/2019г.на Нотариус
Иван Дахтеров,рег.№ 039, с който баща им бил продал на ответницата за
сумата от 9 800 лева следния свой недвижим имот: апартамент №
19/деветнадесет/ с идентификатор № 68134.1932.1462.1.19 /шестдесет и
осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда деветстотин тридесет и
две точка хиляда четиристотин шестдесет и две точка едно точка
деветнадесет/,находящ се в ***********/петдесет и девет буква „А"/ по
нотариален акт блок № 1/едно/ на 5/пети/ жилищен етаж със застроена
площ 51,25 /петдесет и едно цяло и двадесет и пет стотни/ кв.м.,състоящ
се от кухненски бокс-трапезария-дневна,спална и санитарно помещение,при
съседи :апартамент № 20,двор,стълбище и коридор,отгоре-апартамент №
25,отдолу - апартамент № 13 и при съседи с посочени идентификатори на
същия етаж-№ 68134.1932.1462.1.20,под обекта-№ 68134.1932.1462.1.13,над
обекта-№ 68134.1932.1462.1.25,заедно с мазе № 19/деветнадесет/ на
сутеренен етаж с площ 3,49/три цяло и четиридесет и девет
стотни/кв.м.,при съседи:мазе № 20,мазе № 22,мазе № 18 и коридор,заедно с
1,29%/едно цяло и двадесет и девет стотни процента/ или изразени в площ
8,23/осем цяло и двадесет и три стотни/кв.м. идеални части от общите
части на сградата и заедно с 1,17%/едно цяло и седемнадесет стотни
процента/ идеални части от правото на строеж за блок 1 върху
мястото,съгласно документ за собственост цялото с площ 24 697/ двадесет
и четири хиляди шестотин деветдесет и седем/ кв.м., представляващо
урегулиран поземлен имот I /първи/ от квартал 4а/четири,буква „а"/ по
плана на София,"Южна градска територия-У1",при съседи,при съседи
:север-ул."Казбек",изток-ул."Казбек",юг-ул."Пирин",запад- новаизграждаща
се улица, и са присъдени разноските по делото на ответницата в размер на
1 000лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищците в
първоинстанционното производство.
Въззивниците твърдят в жалбата си, че постановеното решение е
недопустимо, тъй като спорът е подсъден на окръжен съд като първа
инстанция, тъй катоданъчната оценка на имотът, находящ се в гр. София,
2
е 53 962, 90 лв. Позовава се на нормата на чл. 104 т. 3 от ГПК, според която
вещните спорове, с цена на иска над 50 000лв. са родово подсъдни на
окръжния съд.
Поради това молят да се обезсили решението на СлРС и делото да се
изпрати за разглеждане на компетентния съд. Претендират разноски за
въззивната инстанция.
При условията на евентуалност въззивниците заявяват, че ако се
приеме решението за допустимо, то то е неправилно. Развиват подробни
съображения относно упълномощаването на ответницата от
наследодателя, волята на представлявания и наличието на увреждане на
последния чрез атакуваните сделки. Оплакват се, че съдът е изградил
изводите си само върху свидетелските показания, тълкувал е погрешно
действителната воля, изразена в представеното пълномощно, необосновано
е пренебрегнал аргументите, изложени от тях във връзка с многократно по-
ниската продажна цена на имотите по двата договора, в сравнение с
данъчната и пазарната им цена. Излагат доводи, сходни на поддържаните в
първоинстанционното производство, като считат, че районният съд е
достигнал до погрешни правни изводи, основани на непълна и невярна
фактическа обстановка. Считат, че от събраните доказателства се
установява основателността на претенциите им, поради което молат
решението да бъде отменено като неправилно и вместо това въззивният
съд да постанови ново, с което уважи исковете. Претендират разноски.
Нямат нови доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба
страна е подала писмен отговор, с който заявява, че въззивната жалба в
частта, с която се твърди недопустимост на решението, е основателна.
Въззиваемата заявява, че данъчната оценка на всеки от имотите надвишава
25 000лв. освен това, въпреки представянето на удостоверенията и
вписването на исковата молба, съдът не е събрал дължимата държавна
такса. Това прави исковата молба нередовна, както и учредения въз основа
на нея процес. Съдът не е имал правомощия да разгледа предявените искове,
поради липса на абсолютна процесуална предпоставка – липса на родова
3
подсъдност. Поради изложеното моли въззивната инстанция да обезсили
решението на СлРС, да прекрати производството пред него, а делото да се
изпрати за разглеждане от окръжния съд като първа инстанция, като
исковата молба бъде оставена без движение за събиране на дължимата
държавна такса.
Няма направени искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивниците, редовно призовани не се явяват лично, за тях се
явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК,
който поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена, като или решението
на СлРС бъде обезсилено като недопустимо, или – отменено като
неправилно и вместо това бъде постановено ново, с което исковете им
бъдат уважени и им бъдат присъдени разноските.
В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично, за нея се
явява, процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК,
който поддържа отговора на въззивната жалба като също счита, че
решението е недопустимо поради постановяване от некомпетентен съд и
като постановено при нередовна искова молба и моли то да бъде обезсилено,
а спорът да се разгледа като първа инстанция от окръжен съд. Претендира
присъждане на разноските по реда на чл. 78 ал. 4 от ГПК.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, но, с оглед пълния обхват на обжалването – недопустимо.
Предявените при условията на активно субективно и обективно
съединяване искове от универсалните правоприемници, с правно основание
чл. 40 от ЗЗД, имат за предмет установяване недействителността на два
договора за покупко продажба на недвижими имоти поради сключването им
4
от представител, договарящ със себе си при условията н ачл. 38 ал. 1 от
ЗЗД, във вреда на представлявания, техен наследодател.
Действително липсват данни за събиране на дължимата държавна
такса с оглед установената цена на исковете, липсва и акт на съда за
освобождаване на ищците от внасяне на такава.
След справка по делото, въззивният съд констатира, че цената на
всеки от двата иска е над 25 000 лв., тъй като данъчната оценка на единия
имот е 34 211, 70 лв., а на другия – 53 962, 90 лв.
Спорът не е вещен, а облигационен, поради което приложение намира
разпоредбата относно родовата функционална подсъдност на чл. 104 т. 4
от ГПК.
Съгласно тази норма компетентен да разгледа спора като първа
инстанция е окръжният съд и като го е приел, разгледал и постановил
решение по него, районният съд е постановил недопустим съдебен акт.
Поради това и с оглед правомощията на въззивната инстанция по чл.
270 ал. 3 от ГПК, въззивният съд следва да обезсили атакуваното решение
поради неподсъдност на спора и да изпрати делото на компетентния съд –
Окръжен съд –Сливен. Не е в правомощията на тази инстанция при това
положение да дава указания на последния относно администрирането на
исковата молба.
Искането, направено от въззиваемата страна за присъждане на
разноските за първоинстанционното производство, не следва да се уважава,
тъй като с прекратяването на производството пред некомпетентния съд,
то не приключва изобщо, а делото ще бъде разгледано от надлежния
първоинстанционен съд, който при приключването му, ще постанови и
относно разноските, съгласно правилата на чл. 78 от ГПК.
С оглед изхода на процеса в тази инстанция, отговорността за
разноски следва да се възложи на въззиваемата страна, която следва да
понесе своите и заплати тези на въззивната в размер на 446 лв. за д.т.
Ръководен от гореизложеното съдът
5
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно решение № 260052/27.01.2021г. по
гр.д. № 1382/20г. на СлРС като НЕДОПУСТИМО, поради неподсъдност на
спора на районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1382/2020г. на СлРС, като
НЕДОПУСТИМО.
ИЗПРАЩА делото на компетентния съд - ОКРЪЖЕН СЪД-СЛИВЕН.
ОСЪЖДА Н. Г. К. да заплати на З. М. З. и Б. М. З. направените
разноски по делото в размер на 446 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6