Р E Ш Е Н И Е
№ 30.09.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на 26 септември 2019г.
в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар:
ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
като
разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА КОЛЕВА
гражданско
дело № 2118 по описа на съда за 2019
година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Ищецът
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД твърди в исковата си молба,
че подал Заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на Р.И.И. при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД възниквал правен
интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу
него.
Обстоятелството,
въз основа, на което била издадена заповед за изпълнение бил подписан Договор
за кредит „Бяла карта” № 507641 от 13 юни 2017г. между „Аксес Файнанс” ООД като
Кредитор и Р.И.И. като Кредитополучател. Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателя удостоверявал, че получил и се запознал предварително с
всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него,
както и че получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от
Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК,
посочващ индивидуалните условия по кредита.
Основанието,
на което Заявлението и настоящата искова молба се подавали от името на ищецът
бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 16
октомври 2018г. между „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането
било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
С подписването на процесният договор „Аксес
Файнанс” ООД се задължил да предостави на Р.И.И. револвиращ кредит в максимален
размер на 500 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал
чрез международна кредитна
карта Access Finance/iCard/Visa, а Кредитополучателят се задължавал да го
ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Необходимо било да се
уточни, че с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от договора била предоставена
субективната възможност на Кредитополучателя по всяко време да усвоявал суми до
максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа, съобразно чл. 3, ал. 2 от
договора зависел изцяло от поведението на Кредитополучателя – би настъпил
единствено в случай, че същият усвоил част или в цялост максималния кредитен
лимит.
Заедно с подписване на договора за кредит,
Кредитодателят предоставил на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна
карта издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/ ведно със
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
Кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлявал изпълнение на задължението на Кредитодателя да предоставел заемната
сума. Страните били подписали и Приложение № 2 към договора за кредит - Условия
за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa, които
съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access
Finance/iCard/Visa
Р.И.И.
усвоила сума в общ размер на 500 лева от предоставения кредитен лимит, като
дължимата към настоящия момент главница била в размер на 491.16 лева.
Върху усвоения размер на кредита,
Кредитополучателят дължал дневен лихвен процент, инкорпориран в сключения
договор, представляващ договорна лихва, като в настоящия случай същата била в
размер на 137.25 лева за
периода от 17 юни 2017г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до
07 март 2018г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост.
Страните договорили, в случай, че
Кредитополучателят не заплащал текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на сключения договор, същият се задължавал да представи на
Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което
между Кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство със срок
от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство
възниквал при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение
на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от
страна на Кредитополучателя, същият дължал на Кредитора неустойка в размер на
10% от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото
задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно
неизпълнение на задължението - от 6-то число на месеца, в който не е погасено
до 5-то число на следващия месец текущото задължение. В конкретния случай на
Кредитополучателят била начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение
в размер на 186.34 лева.
Разпоредбите на договора за кредит, предвиждали
следното: Ако кредитополучателят не погасял текущото си задължение на посочения
в договора падеж, същият бил длъжен да предостави на Кредитодателя, както
обезпечение чрез поръчителство, така и да заплатял сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит, която да послужила за частично погасяване на
задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава
за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, Ответникът дължал на Кредитодателят разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на сумите, както и
такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите на Кредитодателя
за дейността на лице/служител, което осъществявало и администрирало дейността
по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя.
В настоящия случай Р.И.И. дължала разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 151.72 лева.
Следвало
съда да има предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране били
начислени съгласно чл10а от ЗПК и нямали характер на неустойка.
Поради трайната забава и виновното неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение станало
предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на 07 март
2018г.. Считано от тази дата Р.И.И. дължала заплащането на лихва за забава
/мораторна лихва/ върху главницата в размер на 37.9 лева за периода от 08 март 2018г. - датата на
настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 18 януари
2019г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
През целия срок на валидност на договора,
ответникът се задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си
задължение за предходния месец, като от сключване на горе цитирания договор до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист Р.И.И. продължавала ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да
признае за установено, по отношение на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК ********* съществуването
на вземането срещу Р.И.И.,
ЕГН ********** по Договор за кредит „Бяла
карта" с № 507641 от 13 юни 2017г. за сумата 491.16 лева главница; 137.25
лева договорна лихва за периода 17 юни 2017г. до 07 март 2018г.; 186.34 лева неустойка за неизпълнение
на договорно задължение; 151.72 лева
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 37.9 лева за периода от 08 март 2018г.
датата на настъпване и респективно обявяване предсрочната изискуемост до 18
януари 2019г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли
съда да осъди Р.И.И. да им заплати
направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство
на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00
лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на
дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Посочена
е банкова сметка ***, по която могат да бъдат изплатени горепосочените суми:
IBAN: ***:
BPBIBGSF
Банка: „Юробанк България” АД
В
законоустановения срок по делото не е постъпил отговор от ответника Р.И.И..
В
съдебно заседание, ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител. С депозирана молба по делото заявява, че поддържа предявените
искове.
Ответникът
Р.И.И., редовно призована, не представя отговор на исковата молба и не изразява
становище по иска.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства и като взе предвид фактическите обстоятелства по
делото, приема че са налице предпоставките на чл. 239 ал.1 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 520/2019г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу Р.И.И. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
за сумите: сумата от 491,16 лева, представляваща главница по договор за кредит „Бяла Карта“ № 507641 от 13.06.2017г.; сумата от
137,25 лева, представляваща договорна лихва за периода от 17.06.2017г. до 07.03.2018г.; сумата от 186,34 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на задължение за периода от 06.07.2017г. до 07.03.2018г.; сумата от 151,72 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране; сумата от
37,90 лева, представляваща лихва
за периода от 08.03.2018г. до 18.01.2019г., както и законна лихва от 24.01.2019г. до изплащане
на вземането, както и за разноските
по заповедното производство – 25 лева за ДТ и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Видно от представения договор за кредит „Бяла карта“ с № 507641, сключен на
13.06.2017г. между „Аксес
Файнанс” ООД /кредитодател/ и ответника Р.И.И. /кредитополучател/, кредитодателят е предоставил (чл.2), а кредитополучател
се е задължил да върне сумата от 500 лева, при
годишен процент на разходите 45,9%, годишен лихвен процент 43,2%, като общ размер
на задължението включващо главница и договорна лихва е посочена сумата от 637,25
лева (500 лева за главница +137,25 лева за договорна лихва за периода от
17.06.2017г. датата на първата транзакция по кредитната карта до 07.03.2018г.,
датата на настъпване на предсрочна изискуемост). Кредитополучател се е задължил да
заплаща текущото си задължение до всяко
2-ро число на текущия месец.
Представен е
също по делото рамков договор от 11.11.2016г. за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен между „Аксес Файнанс” ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, като видно от Приложение 1 към него, вземането на „Аксес
Файнанс” ООД, произтичащо от договор за кредит „Бяла карта“ с № 507641, сключен на
13.06.2017г., със заемател - ответницата, е било прехвърлено на ищеца. „Аксес
Файнанс” ООД е упълномощило „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД в качеството си
на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 11.11.2016г. от свое име
и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, видно от пълномощно,
на чл. 17 от делото. Представено е по делото такова уведомление до ответницата,
но се са представени доказателства за връчването му на същата.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
„Аксес
Файнанс” ООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства
(както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.
Представеният по делото договор за кредит
„Бяла карта“ с № 507641,
сключен на 13.06.2017г., подписан
от ответника, установява възникналото заемно правоотношение между заемодателя
по него „Аксес Файнанс” ООД и
заемателя – ответницата, по силата на което заемателят е получил сумата в
размер на 500 лева (чл.2 от договора) и се е задължил да я върне, заедно с
договорна лихва в размер на 37,25 лева, до всяко 2-ро число на текущия месец.
По делото липсват доказателства
(тежестта на доказване е на ответницата) за заплащане на горепосочените главница
и договорна лихва, поради което съдът приема, че същите са дължими, както и че на
основание чл.8 от договора ответницата дължи и обезщетение за забава в
плащането на главницата.
Ищецът претендира в настоящото
производство и неустойка в размер на 186,34 лева на основание чл.3 от договора за кредит „Бяла карта“. Косвено вредите,
чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде
събрано. На практика така се стига до кумулирана неустойка за забава,
компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. При
това следва да се подчертае, че тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има
предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът (заемът), той не би
трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението. В случая това
изискване не е спазено и от неизпълнение на това задължение за предварителна
оценка финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе
легитимен интерес да претендира описаната неустойка. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна)
и цели само и
единствено постигане на неоснователно
обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно
клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави
–чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008
г. ІІ т.о.). Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е
уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива
2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че
заемодателят „Аксес Файнанс“ ООД е финансова институция. От член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на
договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността
на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. В този смисъл в
съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48/ЕО, която се
състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в
предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна
хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да
се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита
на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ
вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014г. по
дело C-565/12 на СЕС по повод
преюдициално запитване от френски съд. Предвид това клауза, която
предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители или банкова гаранция, което
задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко
противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника
се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като
ако не го напри, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на
длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на
длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да
отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на
Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от
Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува
изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук следва недължимост на претендираното вземане за неустойка поради
нищожност на клаузата, с която е уговорена.
Нищожна е и
клаузата, с която се предвижда такса за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение, размерът на която нараства с всеки ден забава. Макар вземането
да е наименувано „такса“, то срещу тази такса не се дължи никакво поведение, видно от изложеното в исковата молба
(доколкото самата Тарифа не е представена по делото), а точно обратно
– изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава. При това става ясно, че това не е никаква такса, защото не
се дължи заради извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската
цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. В действителност
таксата нараства с всеки ден забава, като нейното начисляване не е свързано с
извършване на каквото и да е действие или разноски. Тоест в случая е налице клауза за неустойка за забава.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата за забава, за която съдът вече е издал заповед за
изпълнение.По изложените съображения процесната клауза преследва забранена от
закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. По тази причина тя
влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК и
следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си
представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, поради
което се явява нищожна. Оттук
следва недължимост на претендираното вземане за такса разходи.
По отношение на извършената цесия на
процесните вземания- Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Страните по договора не са ограничили правото на кредитора да
прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на вземането препятстват
подобно действие. От това следва, че договорът за цесия, по силата на който
ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника цесията има
действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на
чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника изхожда от цесионера, който
е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение №156 от 30.11.2015г. по т.дело
№ 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№
12/2009 г., ТК, ІІ т.о. и др., е прието,
че няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. Съгласно Решение
№ 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т.о. ТК, получаването на
уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано. Предвид това и доколкото в случая уведомлението за извършената
цесия е връчено на особения представител на ответника с преписа от исковата
молба, съдът приема, че цесията е надлежно съобщена. Връчването на особен
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник, поради
което неоснователни се явяват доводите на особения представител на ответника за
противното. Последиците от връчване на книжа на особен представител са
разгледани в решение № 198 от 18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на ВКС, в
което се приема, че следва да се счита за редовно връчане дори връчаването на
особения представител на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита.
И тъй като вземането се придобива от цесионера по
производен начин, като цедентът прехвърля на цесионера само тези права, които
има, то предявените искове следва да бъдат уважени в размерите, посочени по –
горе, а в останалата част отхвърлени като неоснователни.
Предвид гореизложеното, следва, че ответницата
дължи на ищеца следните суми: сумата от 491,16 лева – неизплатена главница по Договор за кредит „Бяла карта” №
507641 от 13 юни 2017г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, сумата
от 137,25 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.06.2017г. до 07.03.2018г.
и сумата от 37,90 лева лихва за периода от 08.03.2018г. до 18.01.2019г. Следва
да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни исковите претенции за сумата от 186,34
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение и за сумата
от 151,72 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство и
по ч.гр.д. № 520/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора в размер на 363
лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.И.И., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО
НА ВЗЕМАНИЯТА на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Панайот Волов
№ 29, ет. 3, за следните
суми: сумата от 491,16 лева, представляваща незаплатена
главница по Договор за кредит „Бяла карта”
№ 507641 от 13 юни 2017г.; сумата от 137,25 лева, представляваща договорна лихва съгласно горепосочения договор
за периода от 17.06.2017г. до 07.03.2018г., сумата от 37,90 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 08.03.2018г. до 18.01.2019г., ведно
със законната лихва
за забава върху главницата от
датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 24.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 320/25.01.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 520/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Па***йот Волов № 29, ет. 3
против Р.И.И., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, искове за установяване съществуването
на вземанията на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД за
сумата от 151,72 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране и за сумата от 186,34 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 06.07.2017г. до 07.03.2018г., за
които суми е издадена заповед № 320/25.01.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 520/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р.И.И.,
ЕГН
**********,***, да ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Панайот Волов №
29, ет. 3, сумата
от 363
лева –
разноски по настоящото дело и по ч.гр.д. № 520/2019г. по описа на PC – Стара Загора, съразмерно
с уважената част от исковете.
Сумите
могат да бъдат заплатени по банкова сметка на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, а именно: IBAN:
***; BIC: *** – „Юробанк България“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара
Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: