Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 28.02.2018 год. гр.
Асеновград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на тридесети януари две
хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
2151 по описа за 2017
г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 и
чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал.
1 ЗЗД, във вр.с чл. 361 и сл. ТЗ.
Постъпила е искова молба от “Биг транс” ЗАД Литва - град
Вилнюс, с искане за признаване за установено вземането против „Нива турс-к.“
ЕООД за сумата общо от 12 940.37
евро, от които: 11 400 евро главница, 1 540.37 евро мораторна лихва, ведно
със законната лихва в/у тази сума от датата на подаване на заявлението пред РС,
както и направените в заповедното и исково производство разноски. Ищецът твърди, че за изпълнение на същото
задължение е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1516/17 г., но
длъжникът е подал възражение срещу нея в предвидения в закона срок. Ето защо
моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че
ответника му дължи горните суми. Ищецът
тврърди, че между него и ответника съществуват трайни търговски отношения от
2013 г. за международен превоз на товари – дървен материал, брезов фурнир от
Русия до България, по неформален спедиторски договор, по силата на които ищеца
е превозил товари на ответника през 2016 г. Ищецът е изпълнил задължението си
по договора, издал е фактури – част от които са платени, но са останали 7 бр. неплатени
фактури, издадени през месеците: февруари и март 2016 г., за международен
превоз на товари от гр. Шатура, Русия до гр. Асеновград - България, осъществен
от спедитора „БИГ ТРАНС“ ЗАД и доставен на получателя - ответник „НИВА ТУРС-К.“
ЕООД. От ищеца са издадени следните фактури: Фактура BIG16-1106/25.02.2016г. на
стойност 1600 евро,Фактура BIG16-1084/24.02.2016г. на стойност 1600 евро, Фактура
BIG16-1107/ 25.02.2016г. на стойност 1600 евро, Фактура BIG16-1105/
25.02.2016г. на стойност 1700 евро, Фактура BIG16-1392/10.03.2016г. на стойност
1700 евро, Фактура BIG16-1802/24.03.2016г. на стойност 1600 евро, Фактура BIG 16-2054/31.03.2016г.
на стойност 1600 евро, за което са водени разговори между страните за плащане.
Ищецът твърди, че с писмо от 31.05.2016 г. ответникът е признал задълженията си
към ищеца по общо 9 бр. фактури. Ангажира доказателства, претендира направените
по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответника „Нива турс-к.“ ЕООД, съдържащ необходимите реквизити по чл.131 ал.1,
2 и 3 ,чл.132 т.2 и чл.133 от ГПК, които оспорва иска, като твърди че същия е
недопустим и неоснователен – за което излага подробни съображения. Ответникът
твърди, че търговски отношения с ищеца не са имали. Техните търговски отношения
били с доставчика на суровина „Нордик“, като уговорката с фирмата-доставчик била стоката и цената на
стоката да бъде франко България, като ответника следва да заплаща на фирма
„Нордик“ стойността на съответните доставки. В миналото е имало случай, при
които ответника е плащал транспортна услуга на ищеца, но това е ставало по
изрично искане на „Нордик“. Ангажират доказателства, претендират за разноски в
производството.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
По приложеното ч.гр.д. № 1516/2017 г. е издадена заповед
за изпълнение № 946 от 20.07.2017 г., с която е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя общо сумата от 11 400 евро, представляваща незаплатена
сума да осъществени международен превоз на товари – дървен материа, /за което
са издадени 7 бр. фактури на обща стойност 11400 евро, която сума не е платена/
и сумата 1540.37 евро, мораторна лихва за забава за периода от 01.03.2016 г. до
16.07.2017 г., ведно със законната лихва в/у главницата от датата на подаване
на заявлението от 17.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата 1245 лева – направени в производството разноски.
Срещу нея е
подадено възражение, за което заявителят е бил уведомен и е предявил настоящия
иск в предвидения едномесечен срок, поради което същият е допустим.
От представените по делото
доказателства се установява, че между страните по делото: „БИГ ТРАНС" ЗАД и ответника „НИВА ТУРС- К.“ ЕООД съществуват
трайни търговски отношения, както и че процесните 7 фактури са издадени, по
силата на неформален спедиторски договор между същите страни, по силата на
който „БИГ ТРАНС" ЗАД, в качеството си на спедитор - доставчик на услуги
за осигуряване международен превоз на товари, е предоставяло на „НИВА ТУРС-К.“
ЕООД, в качеството му на получател - купувач, в периода месец: февруари-март
2016 г. услуги по международен превоз на товари /дървесина, брезов фурнир/ от
място на натоварване г. Шатура, Московска област, Русия до място на доставка - гр. Асеновград, ул.
„Матей Преображенски“ №16.
Представени са още: 7 бр. писмени заявки, неоспорени от
ответника и адресирани до ищцовото дружество „БИГ ТРАНС" ЗАД, от руското
дървопреработвателно предприятие „ШАТУРА-ВУД“ ЗАД, съдържащи поръчка за превоз
на дървен материал (брезов фурнир) от склада на производителя, склад за
натоварване с адрес: Русия 140700, гр. Шатура, „Ботински проез“ № 37, до адреса
на ответното дружество - купувач на стоката: „Нива Typс- К.“***. Към всяка
заявка са приложени съответната ЧМР (CMR) - Международна товарителница,
оформена съгласно изискванията на „Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR)“ с посочване на датите на изпращане и
получаване на товарите и съдържащи подписи и печати на изпращача, превозвача и
получателя. Всички приложени товарителници ЧМР (CMR) съдържат подписи и печати
на ответното дружество и не са оспорени от ответника по делото, поради което Съдът
приема за доказано, че описаните товари са получени от ответника, без
възражения и забележки по доставката. Приложените по делото 7 фактури са
издадени на получателя ответното дружество „Нива Typс-К.“ ООД съгласно
заявките.
От ищеца е представено писмо от 31.05.2016 г., с което
ответното дружество „Нива Typс-К.“ ООД е признало задълженията си към ищцовото
дружество „БИГ ТРАНС" по общо 9 фактури, като се е задължило да плаща по 2
фактури месечно, по списък и съответно посочени дати на плащане, което писмо не
е оспорено от ответника и съдържа признание на неизгодни за ответника факти.
От приетата по
делото ССчЕ на вещото лице М.А., неоспорено от страните, което съдът кредитира
като компетентно изготвено се установява , че исковите фактури, издадени от
„Биг Транс“ ЗАД на „Нива Турс К.“ ЕООД за извършени транспортно услуги
/доставка на дървен материал/, са
заведени в данъчните документи на ответника, за данъчен период: м.февруари и
м.март 2016 г., съгласно документи описани подробно в раздел ІІІ на
заключението. Ответникът е усвоил данъчен кредит по посочените 7 бр. фактури,
предмет на иска на обща стойност 11 400 евро: Фактура BIG16-1106/25.02.2016г.
на стойност 1600 евро,Фактура BIG16-1084/24.02.2016г. на стойност 1600 евро, Фактура
BIG16-1107/25.02.2016г. на стойност 1600 евро, Фактура BIG16-1105/ 25.02.2016г.
на стойност 1700 евро, Фактура BIG16-1392/10.03.2016г. на стойност 1700 евро, Фактура
BIG16-1802/24.03.2016г. на стойност 1600 евро, Фактура BIG 16-2054/31.03.2016г.
на стойност 1600 евро. Поради непредставяне на счетоводната документация на
ответника, експертизата не може да отговори дали посочените фактури се водят
като задължение към ищеца и дали са платени от ответника. Размерът на
мораторната лихва в/у посочените главници по всяка отделна фактура, изчислен
съгласно ПМС № 426/18.12.2014 г. във вр.чл.86 от ЗЗД по лихвен процент на ЕЦБ,
плюс 10 пункта за описаните периоди, считано от датата на падежа на всяка
отделна фактура до 16.07.2017 г. е посочен в таблица в раздел ІІІ, и възлиза в
общ размер на 1540.37 евро. През 2015 г. и 2016 г. ищецът е издал на ответника
седем бр. фактури за доставка на дървен материал, платени от ответника по
банковата сметка на ищеца, подробно описани в раздел ІІІ. На експертизата са
представени фактури с №, от дати и със стойност, с доставчик „Нордик“, издадени
на „Нива Трес К.“ ЕООД, за доставка на дървен материал /брезов фурнир/, както
следва: № 10-16/04.02.2016 г. – 8851.58 евро,
№ 12-16/18.02.2016 г. – 8991.36 евро, № 13-16/21.02.2016 г. – 8875.78
евро, № 16-16/26.02.2016 г. – 8851.58
евро, № 20-16/04.03.2016 г. – 9219.84
евро, № 22-16/11.03.2016 г. – 8967.17
евро, № 29-16/30.03.2016 г. – 9195.65
евро. Експертизата не може да отговори
дали фактурите са заведени в счетоводните документи на ответника, тъй
като не е представена счетоводна документация за периода.
Или видно
от заключението на вещото лице, първите 2 фактури са платени от ответника и
описани в заключението като: BIG16-0454/26.01.2016г. и BIG16-0630/29.01.2016г.
Задълженията по останалите 7 фактури, съвпадащи по номера и дължими суми с
процесните фактури /в писмото/, са признати от ответното дружество като
задължения, обещано е плащането да се извърши по посочения в писмото начин, но
тъй като плащане не е постъпило ищеца е
депозирал заявление по чл.410 ГПК пред РС Асеновград. До приключване на
съдебното дирене от ответника не са ангажирани доказателства за плащане по
посочените фактури.
От представените множество писмени доказателства и
приетата по делото счетоводна експертиза се установи, че ответното дружество
има задължения за изплащане на сумите по всяка една от 7-те процесии фактури. Въпреки
възраженията и оспорване на фактурите от ответното дружество, в заключението на
вещото лице е отразено, че с подадените от ответника Справки-декларации по чл.
125 от ЗДДС за данъчен период м.02.2016 г. и данъчен период м.03.2016 г.
процесиите фактури са декларирани и са отразени в дневниците по ЗДДС, за получени
доставки в масивите на НАП. В заключението в табличен вид подробно е посочено, че в Дневника за Покупки
на „Нива Typс К." ООД са описани на съответните редове всичките 7 процесии
фактури, посочен е данъчния документ, с който са декларирани, като контрагент е
посочено ответното дружество „Биг Транс“ ЗАД с номера по ДДС, посочен във
фактурите и с основание за завеждане - транспортна услуга. В заключението също
изрично е посочено, че ответникът е отразил в данъчните си документи исковите
фактури с ДО на получени доставки и със сума на ДДС, с право на пълен данъчен
кредит в размер посочен във всяка фактура и участват в резултата за данъчния
период, като е усвоил данъчен кредит по посочените в исковата молба 7 фактури,
предмет на иска на обща стойност 11400 евро.
Съгласно трайната и
непротиворечива задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290
от ГПК, включването на фактурата в дневника за продажбите/покупките по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване:
(Решение №46/ 27.03. 2009 г. по т.д 454/2008 г. на BICC,
II ТО; Решение №42/ 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, II ТО; Решение
№23/ 07.02. 2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, II ТО; Решение №71/ 08.09.
2014 г. по т.д. № 598/2013 г. на ВКС, II ТО; Решение №228/ 07.01. 2015 г. по
т.д. № 3597/2013 г. на ВКС, I ТО)
По
направените от ответника възражения:
Ответникът твърди, че предявения иск е недопустима, поради липса на право на иск за ищеца, тъй
като ищцовото дружеството било закрито и нямало правен статут. С ИМ в превод от
литовски на български език е приложено кратко извлечение от Регистъра на
юридическите лица в Република Литва (идентификационни данни), видно от което
ищецът е регистриран в същия Регистър с ЕИК ********* и наименование BIG TRAMS
UAB (преведено съответно като "Биг транс" УАБ - „Биг Транс"
ЗАД). Извлечението е официален документ, издаден от надлежен орган - Държавен
център по фирмена регистрация. Посочената в извлечението от Регистъра правна
форма на дружеството „Закрито акционерно дружество", е една от разновидностите на акционерните
дружества в Литва, отбелязано е също така че „няма регистриран правен
статут", но тези две вписани обстоятелства по никакъв начин не водят до
извода, че дейността на дружеството е прекратена и че дружеството няма
правосубектност и дееспособност, каквито са доводите на ответника. Напротив,
посочена е датата на регистриране - 09.05.2008 г., седалището на фирмата в гр.
Вилнюс, ул. „Антано Тумено“ № 4-701, управителя Юрий Зюзин, както и че всички
данни /в регистъра/ са попълнени, а органа извършил регистрацията е „Държавен
център по фирмена регистрация, филиал в гр. Вилнюс“.
Второто възражение на ответника за неоснователност и
недоказаност на иска, поради това, че същия не е имал търговски отношения с
„БИГ ТРАНС" ЗАД също е неоснователно. Оспорени са приложените към исковата
молба 7 фактури с аргумента: „ че те никога не са имали ангажимент за плащане
към ищеца, и вместо транспортът да бъде заприходен и изплащан от дружеството-доставчик, е изпращан на тях". Твърдението на
ответника е, че имали уговорки с фирма „Нордик“ цената на стоката да бъде
франко България, като той изплащал на фирма „Нордик“ съответните доставки, тези
твърдения на ответника, също останаха недоказани по делото. От друга
страна, от Отговора на исковата молба може да се направи извод, че от ответника
не се оспорва осъществените транспортни услуги и доставките, а на кого се дължи
заплащането на транспортните услуги. Освен това ответникът твърди, че имали
уговорки освен цената на суровината и всички разноски по транспорт, митница и
други да са за сметка на фирма „Нордик“, но от ответника не се ангажираха
доказателства за надлежна правна индивидуализация на тази фирма „Нордик“, както
и доказателства за твърдяните от тях уговорки за плащане, както и че те се
отнасят до процесните 7 фактури /за които се претендира плащане/. Изрично е
посочено в Отговора на исковата молба, че имало случаи преди години, когато са
плащали съответния транспорт на фирма „БИГ ТРАНС" ЗАД, с което се признава че
всъщност между двете фирми - страни по настоящото дело е имало търговски
взаимоотношения. Последното се потвърждава от множеството писмени доказателства
и от заключението на вещото лице М. А. по приетата ССЕ, че на експертизата са
били предоставени 4 други фактури, на стойност по 1600 евро всяка, издадени от „БИГ
ТРАНС“ ЗАД на „Нива Typс -К.“ ЕООД за извършени транспортни услуги (доставка на
шперплат), които са били платени от ответника на ищеца: BIG 15–8067/18.12.2015;
BIG 16-0032/28.12.2015; BIG 16- 0454/26.01.2016; BIG 16-0630/29.01.2016. Видно
е, че тези фактури не са издадени „преди години", каквото се заявява от
ответника в, а непосредствено преди издаването на 7-те процесии фактури, през
декември 2015 г. и януари 2016 г. В съдебно заседание вещото лице А. уточни че
тези 4 платени фактури са й били предоставени от ответника. Следователно,
ответникът от една страна принципно отрича наличието на търговски
взаимоотношения с ищеца, а от друга представя на вещото лице доказателства за
противното. Към исковата молба също са приложили банкови документи за извършени 3 плащания от ответника по
банковата сметка на ищеца по 3 други фактури от 2015 г., различни от тези които
са предоставени на вещото лице от ответника, на стойност по 1600 евро всяка.
Последните са описани в заключението на вещото лице: BIG 15–7093/ 17.11.2015;
BIG 15-7328/26.11.2015; BIG 15-8066/18.12.2015. Тези писмени документи не бяха
оспорени от ответника и представляват още едно доказателство за наличието на
търговски взаимоотношения между двете дружествата в края на 2015 г., няколко месеца
преди издаването на процесните 7 фактури, което свидетелства за наличието на
трайни търговски взаимоотношения между страните по делото.
Освен това, от ответника не бяха оспорени останалите
приложени към исковата молба писмени документи: 7 бр. Заявки за международен
превоз в превод на български език, Международни Товарителници ***MR - 7 бр.,
съдържащи печати и подписи на ответника като получател на товарите; писма,
искания и кореспонденция между двете дружества, във връзка с неизпълнението на
задължението за плащане на извършения превоз на товари по посочените 7 фактури.
Оспориха се само представените 7 фактури и то с довод за недължимост на
плащането по тях от страна на ответника.
Ето защо, съдът счита за доказано по делото
съществуването на търговски взаимоотношения между двете дружества, както на
задължението на ответното дружество за плащане на сумите по 7-те фактури, които
ответникът е включил в данъчните си документи и в дневника за покупките по ДДС
и по тях е усвоил данъчен кредит. От ответника не се ангажираха доказателства
за извършено плащане по посочените фактури. Ответното дружество не твърди да е
платило, не сочи доказателства в тази насока, а напротив, възразява че не дължи
плащане като излага доводи, че плащането на транспортната услуга не било негово
задължение, а на друга фирма. Предвид на което следва да приемете за установено,
че ответника не е изпълнил задълженията си да заплати дължимото по посочените 7
фактури, за осъществен международен превоз и извършени доставки, поради което
предявения иск като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.
Предвид основателността на предявения главен иск за
установяване задълженията по всяка от процесиите фактури, на основание чл. 86
от ЗЗД, поради забавата на плащането по всяка една от тези 7 фактури се дължи и
мораторна лихва за забава върху съответната главница. В приложените по делото 7
заявки за извършване на превозите е отразено, че срокът за плащане на всяка от
фактурите е 30-то число на всеки съответен месец, след фактическо разтоварване
па товарите. Датите на натоварване и на доставка са посочени в таблицата в
исковата молба, съобразно данните от товарителниците ЧМР (CMR) Тъй като падежът
на задълженията е съответното 30-то число на месеца, ответникът изпада в забава
на следващия ден, поради което претенциите за мораторната лихва са от
съответното първо число на следващия месец, след доставката.
|
С приетото Заключение на ССЕ на
вещото лице М. А. се установи, че размерът на мораторните лихви съответства
точно на претендираната сума в общ размер 1540.37 евро, поради което и тази
претенции следва да бъде уважена изцяло. |
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски /за които са представени доказателства/, общо в размер на 2353 лева, за: внесена ДТ,
заплатено адвокатско възнаграждение и хонорар за експертиза, както и тези в
заповедното производство – 1245 лева, за внесена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „НИВА
ТУРС-К.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Матей Преображенски“ № 16,
представлявано от управителя В.Н.К., дължи на „БИГ ТРАНС“ ЗАД, ЕИК *********,
закрито акционерно дружество /BIG
TRANS UAB/ със седалище и адрес на управление Литва, гр. Вилнюс,
ул.“Антано Тумено“ 4-701, представлявано от Директор Юрий Зюзин, сумата от общо
11 400 евро (единадесет хиляди и
четиристотин евро), представляваща обща сума на задълженията по 7 бр. неплатени
фактури: Фактура BIG16-1106/25.02.2016 г. на стойност 1600 евро, Фактура BIG16-1084/24.02.2016
г. на стойност 1600 евро, Фактура BIG16-1107/ 25.02.2016 г. на стойност 1600
евро, Фактура BIG16-1105/ 25.02.2016 г. на стойност 1700 евро, Фактура
BIG16-1392/10.03.2016 г. на стойност 1700 евро, Фактура BIG16-1802/24.03.2016 г.
на стойност 1600 евро, Фактура BIG 16-2054/31.03.2016 г. на стойност 1600 евро
- за осъществен международен превоз на товари от „БИГ ТРАНС“ ЗАД в периода
м.февруари -м.март 2016 год., от мястото на натоварване г.Шатура, Московска
област, Русия – до мястото на разтоварване в България, гр. Асеновград,
ул.“Матей Преображенски“ № 16 и получател „НИВА ТУРС-К.“ ЕООД, сумата 1540.37 евро (хиляда петстотин и
четиридесет евро и тридесет и седем евроцента) обезщетение за забава по всяка
една от фактурите за периода от 01.03.2016 г. до 16.07.2017 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на
заявлението 17.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране
на което е издадена заповед за изпълнение № 946/20.07.2017 г. по ч.гр.д.№
1516/2017 г. по описа на Асеновградския РС.
ОСЪЖДА „НИВА ТУРС-К.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Матей
Преображенски“ № 16, представлявано от управителя В.Н.К. да заплати на „БИГ
ТРАНС“ ЗАД, ЕИК *********, закрито акционерно дружество /BIG TRANS UAB/ със седалище и
адрес на управление Литва, гр. Вилнюс, ул.“Антано Тумено“ 4-701, представлявано
от Директор Юрий Зюзин, сумата от 2353 лева
(две хиляди триста петдесет и три), направени по производството разноски, както
и сумата 1245 лева (хиляда двеста
четиридесет и пет) направени разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: