№ 8475
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20211110133105 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ХР. Г. П.
срещу С.О. искове с правно основание чл. 439 от ГПК, вр.
чл. 128, ал.2 от АПК, за признаване на установено в
отношенията между страните, че ХР. Г. П. не дължи на
С.О., сумата за която е издадено Наказателно
постановление № 240759/20.11.2014г. в размер на 100,00
лева, представляваща „глоба“ на основание чл. 35,ал.7,т.1
от НРУПОГТТСО, поради обстоятелството, че същата е
погасена по давност, както и сумата в размер на 66,00 лева,
представляваща такса по т.1,т.3 и т.5 от ТТР към ЗЧСИ,
сумата в размер на 3,70 лева, представляваща такса по т.31
от ТТР към ЗЧСИ, сумата в размер на 54,00 лева,
представляваща такса по т.9 от ТТР към ЗЧСИ и сумата в
размер на 12,00 лева, представляваща такса по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ.
1
Ищцата не оспорва налагането на наказанието с
наказателно постановление № 240759/2014. Според нея
обаче, от С.О. не са в правото си да предприемат действия
по събиране на глобата след изтичане на законно
установения срок в ЗАНН, което смята и за основание да не
приеме отправената покана от ЧСИ М.Б. с рег. №***, с
район на действие СГС по изп.д. № 2021***0406332. Моли
за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с което оспорва исковете като
неоснователни, като в отговора на исковата молба излага
подробно съображения. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът ХР. Г. П., редовно
призован, не се явява, не изпраща представител. С молба с
вх. № 73265/12.04.2022г. поддържа исковата молба и моли
за уважаване на исковата претенция.
В съдебно заседание ответникът С.О., редовно
призован, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
2
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
изпълнение. Длъжникът по изпълнението може да оспорва
дължимостта на сумите по влязлото в сила
решение/разпореждане, и въз основа на което е издаден
изпълнителен лист, само въз основа на факти, настъпили
след издаването му. В конкретния случай ищецът се
позовава на изтекла погасителна давност, юридически
факт, настъпил след влизане в сила на издаденото от
Зам.Кмета на СО Наказателно постановление №
240759/2014г., влязло в сила на 26.01.2018г., поради което и
исковете са допустими.
Не е спорно между страните, че срещу ищцата е
издаден АУАН № 240759/14.11.2014г. и въз основа на който
е издадено Наказателно постановление № 240759/2014г. на
Зам.Кмета на СО, с което на П. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100,00
лева на основание чл. 35, ал.7, т.1 от НРУПОГТТСО, за
това, че на 14.11.2014г. в 20:10 часа пътува в гр.София, в А-
305 с /инвент. № 3674, констатирано след спирка: Гара
Подуяне, посока: Центъра район: Подуяне, без редовен
превозен документ, с което виновно е нарушила
разпоредбите на чл. 18, т.1 и чл. 35, ал.1, вр. с чл. 34, ал.3 от
НРУПОГТТСО.
3
Не е спорно също така, че въз основа на наказателното
постановление срещу ищцата е образувано изпълнително
дело № 6332/2021г. по възлагателно писмо №
35548/20.05.2021г., като по изпълнителното дело се
установява, че на П. е връчена ПДИ на 09.06.2021г., като на
28.05.2021г. е наложен запор върху всички бъдещи
вземания по банковите й сметки в /ФИРМА/ и /ФИРМА/
Следва да бъде посочено, че когато принудително
събира публично общинско вземане, съдебният изпълнител
не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се
произнесе по възражението за давност, основано на чл. 171
ДОПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният
изпълнител може да прекрати изпълнителното
производство, когато бъде представено влязло в сила
съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е.
признато е за установено, че не са налице материално-
правните предпоставки за законност на изпълнителния
процес, включително поради погасяване на задължението
по давност. Тъй като няма правомощие да се произнася по
възражение за давност и не е орган в структурата на
общинската администрация, съдебният изпълнител не би
могъл да "отпише" погасеното по давност публично
общинско задължение. Едновременно с това разпоредбата
на чл. 433, ал. 1 ГПК не оправомощава съдебния
изпълнител да вземе предвид евентуално постановено от
орган в структурата на общинската администрация
"отписване", извършено след предаването на публичното
4
задължение за събиране по реда на ГПК. Подобно
"отписване" би могло да обоснове отправянето на искане
от взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, но заявяването на
такова е в зависимост единствено от волята на взискателя
и при отсъствието му, единствен способ за защита на
длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла
погасителна давност по отношение на публично общинско
вземане, остава предявяването на иск - отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН давността при
наложено наказание "глоба" е две години. Нормата на чл.
82, ал. 2 ЗАНН регламентира, че давността започва да тече
от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието
и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. Следва да бъде посочено, че глобата, освен
публично вземане, е и административно наказание, която
правна природа следва да намери превес, поради което
неприложим по отношение на давността за това вземане е
срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК / в този смисъл тълкувателно
решение № 2/12.04.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г.
на ВАС/. Образуването на изпълнително производство е
действие, което прекъсва давността и започва да тече нов
2годишен срок, но това производство следва да е
образувано преди изтичане на предвидената в НК
обикновена или абсолютна давност. Ако в посочения по –
5
горе 2-годишен срок не се предприемат изпълнителни
действия глобата не подлежи на изпълнение по
принудителен ред, в приложение на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК
/в този смисъл ТР № 2/28.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на
ОСНК на ВКС/. Давността за изпълнение на
административно наказание е изтичане на определен срок
от време, установен със закон, в който надлежният орган
бездейства да упражни правомощията си да приложи
административно – наказателната репресия спрямо
извършителя на нарушението. Позоваването на давността е
изведено при факти, настъпили след влизане в сила на
постановлението.
В настоящият случай с оглед на приложението на
разпоредбата по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН се установи, че
по отношение на наложеното на ХР. Г. П. наказание
"глоба" на основание наказателно постановление № 240759
от 20.11.2014 г. погасителният давностен срок е започнал да
тече от датата на влизането в сила на същото, която дата
съгласно отбелязване върху акта е 26.01.2018 г. Това
отбелязване следва да се цени като извънсъдебно признание
по реда на чл. 175 от ГПК от ответника на неизгоден за него
факт. По делото от страна на ответника не са ангажирани
доказателства да са предприети действия, водещи до
прекъсване на давността за периода от влизане в сила на
наказателното постановление до образуване на
горепосоченото изпълнително дело, едва на 20.05.2021г.. В
случая от датата на влизане в сила на наказателно
6
постановление – 26.01.2018 г. до датата на образуване на
изпълнителното дело - 20.05.2021 г., давността за събиране
на наложената глоба е изтекла. След образуване на
изпълнителното дело действително са предприети
действия, годни да прекъснат давността с налагането на
запор върху банковите сметки на ищцата, но същите са
неотносими към процесния случай, доколкото предвидения
в закона давностен срок е изтекъл преди самото образуване
на изпълнителното дело.
Изложеното предпоставя, че към настоящия момент
правото на ответника да изпълни принудително вземането
за глоба е погасено по давност и предявените отрицателни
установителни искове са основателни.
Искане за присъждане на разноски са заявили и двете
страни. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Същият е реализирал разноски в размер на 100,00 лева за
такси в производството, като претендира и заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева за
реалното заплащане на което, съобразно постановките на
т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице
доказателства на л.57 по делото. Или на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 400,00 лева.
Водим от горното, Съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените
отрицателни установителни обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 439 от ГПК от ХР. Г. П., ЕГН ********** срещу С.О., БУЛСТАТ ********, че ХР. Г. П.
не дължи на С.О., сумата в размер на 100,00 лева, представляваща „глоба“ на основание чл.
35,ал.7,т.1 от НРУПОГТТСО, за която е издадено Наказателно постановление №
240759/20.11.2014г. на Зам.Кмета на СО, поради обстоятелството, че същата е погасена по
давност, и за събирането на която сума е образувано изп.дело № 6332/2021г. по описа на
ЧСИ М.Б., рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, както и сумата в
размер на 66,00 лева, представляваща такса по т.1,т.3 и т.5 от ТТР към ЗЧСИ, сумата в
размер на 3,70 лева, представляваща такса по т.31 от ТТР към ЗЧСИ, сумата в размер на
54,00 лева, представляваща такса по т.9 от ТТР към ЗЧСИ и сумата в размер на 12,00 лева,
представляваща такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ******** ДА ЗАПЛАТИ на ХР. Г. П., ЕГН **********,
сумата от 400,00лв., деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8