№ 527
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502366 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се развива по реда на Дял ІІ, Глава ХХ от
ГПК „Въззивно обжалване“.
С решение № 3844 от 27.06.2024г. постановено по гр.д. № 12787 по опис
на СГС за 2023г. първоинстанционният съд е осъдил Прокуратурата на
Република България, гр. София, бул. Витоша №2, да заплати на Р. К. Т. с ЕГН
**********, гр. ***, ул. *** №*, ап.**, 2000 /две хиляди/ лева, ведно със
законната лихва от 25.05.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, представляващи обезщетение за имуществени вреди - платено
адвокатско възнаграждение, платено за адвокатска защита осъществена в
следствие на повдигане и поддържане на незаконно обвинение за
престъпление по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 НК, за което образувано НАХД №
7557/2021г. по описа на СРС, 14 с-в, и 4000 /четири хиляди/ лева, ведно със
законната лихва от 25.5.2022г. . до окончателното изплащане на
задължението, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени
вреди /тревожност, притеснение, уронване на доброто й име/, настъпили
вследствие повдигане и поддържане на незаконно обвинение за престъпление
по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 НК, за което образувано НАХД № 7557/2021г. по
описа на СРС, 14 с-в. Със същото решение, съдът е отхвърлил претенцията за
неимуществени вреди за разликата над 4000лева до предявения размер от 26
200 лева.
1
Настоящият въззивен съд е сезиран с въззивни жалби и от двете страни,
които се поддържат в съдебно заседание.
Ищцата Р. К. Т. е подала въззивна жалба с вх. рег. № 80791 от
17.07.2024г., с която обжалва решението в отхвърлителната част за разликата
над 4000 до 26 200 лева, като излага, че в тази част решението е неправилно,
поради нарушение на материални закон, който изисква обезщетението да бъде
справедливо. Моли въззивния съд да прецени в съвкупност доказателствата и
да постанови съдебен акт по същество, с който да присъди допълнително
обезщетение в размер на 22 200 лева.
Насрещната страна Прокуратурата на Р България, не е ангажирала съда
с писмен отговор.
Ответникът исковото производство, а именно Прокуратурата на Р
България е подала въззивна жалба с вх рег. № 78549 от 10.07.2024г., с която
обжалва решението в осъдителната част като счита, че то е порочно поради
нарушение на материалния закон и излага свои съображения по всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане като отрича, че
са налице доказателства за тях. Моли за отмяна на решението в обжалваната
част и отхвърляне на претенцията изцяло, а в условията на евентуалност, за
намаляване на присъдените обезщетения. Насрещната страна – ищцата в
исковото производство, в писмен отговор оспорва основателността на жалба и
моли решението в осъдителната част да бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в
обжалваната част, като при проверката на правилността той е ограничен от
посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите
изложени във въззивните жалба, твърденията и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, приема
следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваната част.
Оплакванията на страните се отнасят до нарушение на материалния
закон, а именно нормата на чл. 52 от ЗЗД.
Исковото производство е образувано по предявени от Р. К. Т. срещу
Прокуратурата на Република България, обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 26 200 лева и
имуществени вреди в размер на 2000 лева имуществени вреди, за които
твърди, че са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконно
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 227 б, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, за което е призната за невиновна с решение № 1655 от 11.05.2022 г.
2
постановено по НОХД 7557 по опис на СГС за 2021 г., влязло в законна сила
на 25.05.2022 г.
Няма спор между страните, че с Постановление от 18.04.2018г. по описа
на РП – Добрич било образувано досъдебно производство № 2288/2018 за
извършено престъпление по чл. 227 б, ал. 2, вр. ал. 1 НК – за това, че на
31.01.2017 г., в гр. София, бул. “Витоша“ № 2, СГС-ТО, в качеството на
управител и представител на „ЕЛЕМИ ИНТЕРИОР-Г“ ЕООД, ЕИК *********
е бездействала по отношение на задължението да поиска откриване на
производство по несъстоятелност, след като на 30.12.2016 г. дружеството е
изпаднало в неплатежоспособност по отношение на непогасени, изискуеми и
ликвидни публични задължения към държавния бюджет в размер на 36 911. 07
лева, от които главница 33 203. 61 лева и 3 707 46 лева лихви.От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че с решение с №
1655/11.05.2022г. по НАХД № 7557/2021г. по описа на СРС, 14 с-в ищцата
била призната за невиновна, като съдебният акт не бил протестиран от СРП и
влязъл в сила на 25.05.2022г.
От съществено значение при определяне на размера на обезщетението
са установяването на твърденията на ищцата, че е представлявала дружество,
което от своя страна е било търговски представител на престижна марка за
електроуреди Miele, че обвинението е поставило ищцата в състояние на
постоянен стрес от възможността обвинението да доведе до снемане на
доверието към дружеството и последващ от този факт фалит. От значение е и
възражението на ответника, че липсват доказателства за действително
претърпени вреди и възражението, че претендираните суми не са съобразени с
критериите за справедливост. Пред въззивният съд не се спори, че с
Постановление от 18.04.2018г. по описа на РП – Добрич е образувано
досъдебно производство № 2288/2018 г. за извършено престъпление по чл.
227 б, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Според обвинението ищцата, в качеството на
управител и представляващ „ЕЛЕМИ ИНТЕРИОР-Г“ ЕООД, е бездействала
след 31.01.2017 г. да поиска от съда да бъде обявено в несъстоятелност, след
като е изпаднало в неплатежоспособност на 30.12.2016 г. Обвинението се е
градило върху факта, че дружеството е имало установени, не погасени,
изискуеми и ликвидни публични задължения към държавния бюджет в размер
на 36 911,07 лева, от които 33 203,61 лева - главница и 3 707, 46 лева лихви.
Наказателното производство е било изплатено по подсъдност на СГП, която е
регистрирала същото наказателно производство под № 10560/2019 г. По това
досъдебно производство ищцата е била задължена да разкрие банкова тайна
на представляваното от нея дружество. Последвало е препращане на
преписката към СГП. На 20.11.2020 г. ищцата е разпитана в качеството на
свидетел, а считано от 17.05.2021 г. е привлечена в качеството на обвиняем за
3
извършено престъпление по чл. 227б от НК. На следващия досъдебното
производство е било предявено и преписката изплатена на наблюдаващия
прокурор с мнение за предаване на съд. На 26.05.2021 г. делото е внесено в
съда по обвинение в същото престъпление но с мнение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание.След пет
поредни съдебни заседания, проведени в периода от 25.08.2021г. –
11.05.2022г. е постановено решение, с което ищцата е била призната за
невиновна.
Възоснова на тези обективни данни за развитие на наказателното
производство следва, че от образуването до неговото приключване с влязла в
законна сила присъда е изтекъл едногодишен срок. Проверката възложена от
прокуратурата е продължила две години и пет месеца, срок несъвместим с чл.
145, ал.2 - Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016г. от ЗСВ, според който проверката
по ал. 1, т. 2 и 3 се извършва в двумесечен срок, който при необходимост може да бъде
удължен еднократно от административния ръководител на съответната прокуратура с един
месец. Прокурорът се произнася по материалите от проверката в срок до един месец от
получаването им.
Общият срок на наказателна репресия е продължил в период от около 4
години.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че в този
период ищцата заедно със свидетелката М. – счетоводител в дружеството са
преживяли събитията заедно. Въпреки споделеното напрежение около
невъзможността да върнат документи във фирмата задържани от предходен
счетоводител, свитеделката положила усилия да се снабди с документи от
НАП. Свидетелства за напрежение у ищцата, което рефлектирало върху
здравословното и състояние и в отношенията с хората. Свидетелства за
̀
променено поведение преди и след 2018 г. – началния момент на проверката –
непрекъсната тревога за бъдещето на дружеството и неговия авторитет. От
показанията на свидетелят М., който познава ищцата от 2010 г. - работили
заедно от 2013-2014 г. по проектиране на кухни се установява, че поведението
на ищцата тотално се е променило. Започнала да допуска грешки, забравяла,
била разсеяна, по няколко пъти трябвало да повтаря едно и също нещо. Била
разстроена веднага след като и били взети отпечатъци. Изживявала периода на
проверката и обвинението със страх. Възстановяването започнала едва след
като била призната за невиновна.По делото не са събрани други доказателства,
които да установяват вида и интензитета на психическо разстройство ако е
било налично такова.
По претенцията за имуществени вреди е приставено писмено
доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.
На л.12 от НАХД № 7557/2021г. по описа на СРС, 14 с-в е приложено
пълномощно с договор от което е видно, че е уговорено възнаграждение в
4
горепосочения размер.
Възоснова на така събраните по делото доказателства,
първоинстнационният съд е приел, че признаването на ищцата за невиновна с
решение по НАХД № 7557/2021г. по описа на СРС, 14 с-в, обосновава
отговорност на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ за причинени
вреди от незаконно обвинение. Приел е, че са налице и останалите
предпоставки за присъждане на обезщетение, а именно настъпили вреди
имуществени и неимуществени, които са в причинно- следствена връзка с
обвинението. По отношение на размера на имуществените вреди, в
обжалваното решение съдът приема, че правната и фактическа сложност на
наказателното производство отговоря на размера на разхода за адвокатско
възнаграждение, който е пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение. В тази част решението е правилно и обосновано и настоящата
въззивна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Относно спора пред въззивния съд, за размера на неимуществените
вреди. Неимуществените вреди са установени с гласни доказателства. Те се
изразяват в безпокойство за бъдещето на ищцата, за нейния авторитет, за
бъдещето на фирмата, която ръководи и за финансовото състояние на бизнеса,
който осъществява чрез фирмата. Предвид изпълнителното деяние на
престъплението в което ищцата е била обвинена, то безспорно е свързано с
нейната работа като управител и представляващ на дружество, представител
на марката Мiele. Този факт следва да се отчете като утежняващ вредите,
поради признатите качества на тази марка, като престижна.
Относно размера на обезщетението, в обжалваното решение са взети
предвид тежестта на обвинението и предвиденото наказание – лишаване от
свобода до 3 години и 5000 лева глоба;продължителността на наказателното
преследване - около 1г. /от момента на привличането в качеството на
обвиняема 17.5.2021г. до влизане в сила решението на 27.5.2022г./, липсата на
взета мярка за неотклонение, настъпилите последици в личния живот на
ищеца – притеснението и негативните емоции във връзка с обвинението в
деяние, което не е извършила, душевните болки и страдания, които е търпяла
във връзка с това наказателно производство, по което в крайна сметка е
призната за невиновна. Неотчетени са останали следните факти – липсата на
предходно осъждане, вида и спецификата на дейността, и свързаната с нея
отговорност пред дружеството делегирало представителството на марката
Miele. Тези факти, съотнесени към размера на обезщетението, което съдът е
присъдил не води до неговото увеличаване, но е в разрез с оплакванията
изложени във въззивната жалба на ответника в исковото производство, а
именно – Прокуратурата на Р България. Във въззивната жалба се излага, че
при продължителност на наказателното преследване за срок от 1 година, са
5
присъждани значително по-ниски обезщетения. Аналогията, от която е
изведен аргумент за неправилно приложение на изискването за справедливост
се основава само върху времевия критерий, който е недостатъчен съдът да
приеме оплакването като основателно. Напротив, за да се прецени дали съдът
е нарушил материалния закон е необходимо не само да се сравняват случаи с
незаконно обвинение за срок от 1 година, а и такива, които са сходни по
всички останали критерии – обвинение в извършване на същото деяние,
липсата на предходни осъждания, наличието на обективни пречки за
установеното бездействие, като част от изпълнителното деяние по чл. 227 б
от НК и др.
Първоинстанционният съд не е изложил мотиви по спора, дали се дължи
обезщетение за времето от образуване на предварителната проверка до
повдигане на обвинението. Въпросът е обект на тълкуване, поставено в ТД №
2/2025г. образувано с разпореждане от 14.04.2023г. на Председателя на ВКС.
Във въззивната жалба не е поставен такъв въпрос, който да изисква от
въззивния съд неговото разглеждане. Възоснова на събраните по делото
доказателства, настоящият състав на Софийски апелативен съд приема,че
размера на присъдените обезщетения съответстват на критериите за
справедливост очертани в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, поради което
решението следа да бъде потвърдено изцяло.
По изложените съображения, настоящият състав на Софийски апелативен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3844 от 27.06.2024г. постановено
по гр.д. № 12787 по опис на СГС за 2023г.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд при
наличие на предпоставките в чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от връчване
на препис от настоящия съдебен акт на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7