Р Е
Ш Е Н И Е
№………………..
………………., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, XXV
състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Александрина Янева, като разгледа докладваното от съдия Таня
Димитрова адм. дело № 1693/2022 г. на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
С жалбата се настоява, че
оспорваната заповед е незаконосъобразна, необоснована, немотивирана, в
противоречие с административнопроизводствените правила, както и в противоречие
с целта на закона. Твърди се, че не е налице безспорно установено и извършено
нарушение, което да е основание за налагане на ПАМ, като се оспорват
констатациите за извършването на продажба на стойност 47 лева, за която не е
издаден фискален касов бон от дружеството. Сочи се, че органите по приходите не
са изяснили обстоятелствата, при които е извършена евентуална продажба –
обстоятелствата по издаване на касов бон, начин на плащане, време на издаване
на фискален бон, легитимация при започване на проверката, като липсва пълно
описание на нарушението.
На следващо място се поддържа, че
липсват конкретни мотиви за определената продължителност на срока за налагане
на ПАМ от 14 дни. Изтъква се, че не са налице доказателства, че търговецът „има
поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация
в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство“, а
и нарушението, което се оспорва, е за първи път, дружеството няма задължения
към НАП, като тези обстоятелства опровергават извода на органа за възможност,
ако не бъде приложена ПАМ, търговецът да извърши ново нарушение, от което за
фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди.
Оспорващият сочи, че за нарушението
не е налице издадено наказателно постановление, респ. препятствана е
възможността за прекратяване на мярката на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС, а
налагането на ПАМ се явява последица от налагане на административно наказание .
Изложени са твърдения, че предвид
целта и същността на ПАМ, органите по приходите, прилагащи ПАМ носят тежестта
на доказване на непосредствената и и висока степен на опасност на деянието,
представляващо административно нарушение, а подобни мотиви оспорваната заповед
не съдържа, като посочените такива са абсолютно бланкетни и противоречиви на
целта, която преследва мярката, което се приравнява на липса на мотиви.
Настоява се, че процесната ПАМ не отговаря на целите, закрепени в закона,
по-специално в чл. 22 ЗАНН, т.к. не предотвратява и не преустановява извършване
на нарушение, както и не предотвратява и преустановява вредните последици от
такова, поради което е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК и чл. 6 ЕКЗПЧОС, респ. заповедта е материално незаконосъобразна.
Оспорващият поддържа, че
запечатването на обекта за период от 14 дни ще доведе до значителни или трудно
поправими вреди, ще бъде силно накърнена търговската репутация на обекта, ще
има отлив на клиенти, което представлява дори непоправима вреда, а преките
вреди ще надхвърлят дори най-високия размер на наказанието за подобен вид
нарушение.
Искането е да се отмени оспорваната
заповед. Това искане се поддържа и в хода на делото с писмена молба, като се
излагат и допълнителни доводи за несъответствие на ПАМ с целта на закона.
Ответникът - Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител - гл. юриск. П.Н., с писмени бележки поддържа
становище за неоснователност на оспорването. Искането е да се отхвърли жалбата,
като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Излагат се
подробни доводи за правилност и законосъобразност на оспорваната заповед. Сочи
се, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
независимо от хода на административнонаказателното производство, като
нарушението е безспорно установен факт в настоящия случай. Срокът на мярката,
се настоява, че е определен по целесъобразност и са изложени мотиви.
Съобразявайки посочените от
оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се
извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата
на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният
съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 11.07.2022 г. в 12:00 ч., при
проверка от органи по приходите на търговски обект – магазин „Мечта“, находящ
се в ***, стопанисван от „Мечта 2008“ ЕООД, е установено, че при извършена в 12:01
ч., преди легитимация на проверяващите, контролна покупка на 1 брой гривничка
със златно сърце с тегло 0,31 гр, на стойност 47 лева, заплатена в брой с една
банкнота от 50 лева от проверяващия Св. Ю.К.– инспектор по приходите, на лицето
Д.Н.С., работеща в обекта като продавач-консултант, не е издаден фискален касов
бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито
ръчна касова бележка от кочан, като е върнато ресто от 3 лева.
За установеното при проверката е
съставен Протокол сер. АА № 0107348/11.07.2022 г., към който са приложени
Дневен отчет и КЛЕН за 11.07.2022 г., от които не се установява наличието на
издаден фискален касов бон от ФУ, както и опис на паричните средства, с установена
разлика между наличността по каса и фактическата такава в размер на 47 лева.
С оспорваната заповед е прието, че
стопанисващото обекта дружество не регистрира и отчита всяка извършена продажба
на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки
от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, в нарушение на чл.
25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
което представлява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за
прилагане на ПАМ, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС -
запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
По отношение на продължителността
на срока в заповедта е посочено следното:
- Определеният от законодателя
размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на
охраняваното обществено отношение.
- При определяне продължителността
на мярката са взети предвид: тежестта на извършеното нарушение и последиците от
същото; стойността на неотчетената продажба от контролната покупка от
11.07.2022 г.; вида, местоположението на търговския обект – магазин за продажба
и изработка на бижута от злато и сребро в централната част на гр. Варна; вида и
разнообразието на предлаганите стоки – продажба и изработка на бижута от злато
и сребро, както и сувенири с цени в диапазон от 1 лв. до 1000 лв., както и за
да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността
за извършване на нови нарушения.
- Нарушението засяга утвърдения ред
на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните продажби
и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Нарушението представлява неизпълнение на нормативно
установено задължение, като деянието показва поведение на лицето, насочено
срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект,
която няма за цел спазването на данъчното законодателство.
- Целта на процесната ПАМ е да
гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигуряват
бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на
стоки и на всички реализирани обороти.
- Ако не бъде приложена ПАМ,
съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще
настъпят значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите
на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до
неправилно определяне на дължимите налози, а за извършване на промяна в
организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.
- При определяне на срока е
съобразен принципът за съразмерност и целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Целта му е промяна
в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е
правилното отразяване на оборота, спазване отчетността, а индиректният -
недопускане вреда за фиска.
За констатираното нарушение -
неиздаване на фискален касов бон за процесната контролна покупка на 11.07.2022
г., е съставен АУАН № F667135/11.07.2022 г., връчен на представляващия
дружеството на дата на съставянето му, въз основа на който акт е издадено
Наказателно постановление № 654546-F667135/11.08.2022 г., като не са
представени данни за връчването му на наказаното дружество.
Съдът намира жалбата
за допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването -
адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок - оспорваната
заповед е съобщена на дружеството на 14.07.2022 г. (разписка на л. 12 гръб от адм.
пр.), а жалбата е подадена в съда на 22.07.2022 г., предвид посочената дата на
входящия номер на жалбата - л. 19 от делото.
По отношение компетентността на
издателя на акта:
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т.
1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 1 от
адм. пр.), началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП са оправомощени да издават заповеди за
налагане на ПАМ - запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган, в рамките на неговата функционална и материална
компетентност, и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност
на оспорвания административен акт.
Оспорваната заповед е издадена при
неспазване на административнопроизводствените правила и формата на акта, а и в
противоречие с материалния закон и целта на закона.
В заповедта е посочено правното
основание за издаването й - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са
посочени констатациите на органите по приходите, обективирани и в Протокол cep.
АА № 0107348/11.07.2022 г., ведно със събраните доказателства, както и
обстоятелствата във връзка с извършването на констатираното нарушение на
нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с
чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 ЗДДС. Предвид наличието на посочени в заповедта
фактически и правни основания за прилагане на процесната ПАМ, от които става
ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично
субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по
чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената
форма за издаване на административния акт по отношение на прилагане на
процесната ПАМ, но не и по отношение на определения срок на мярката.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.
1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен при изрично предвидените в закона изключения.
В случая административното
производството е образувано във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС,
свързано именно е регистриране и отчитане на продажбите и за този вид
нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС предвижда налагането на глоба
или имуществена санкция. Отделно от това, независимо от предвидените глоби и
имуществени санкции, нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС
регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец,
спрямо лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. Съгласно
чл. 118, ал. 3 ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ
продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в
брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от
въведено в експлоатация ФУ, от одобрен тип, в случая - ФУ с конкретизирани в
атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е
задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски
обект по аргумент от чл. 25, ал.1, т.1, вр. чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006
г.
При констатирани нарушения,
състоящи се в неиздаване на документ за продажба по чл. 118 ЗДДС, органите по
приходите действат в условията на обвързана компетентност и нямат право на
преценка дали да приложат, или не регламентираната в ЗДДС принудителна
административна мярка. Когато възможното законосъобразно решение е само едно и
административният орган не разполага с юридически равностойни варианти,
компетентността му е обвързана, т.е. преценката относно обществената значимост
на административното нарушение е направена от законодателя, а не е предоставена
на органа (Решение № 6029 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8978/2018 г.,
I отд., докладчик М.Зл.).
Безспорно в случая от доказателствата
по делото (ПИП, дневен финансов отчет, КЛЕН от ФУ, опис на паричните средства и
АУАН) се установява, че при извършена продажба на 11.07.2022 г. на контролните
органи - контролна покупка на 1 бр. гривничка със златно сърце с тегло 0,31 гр.
на стойност 47 лв., заплатена в брой от органа по приходите, оспорващото
дружество не е издало фискална касова бележка или ръчна касова бележка от кочан.
От приложената по делото справка КЛЕН за 11.07.2022 г., не се установява
наличието на издаден фискален касов бон за процесната продажба, което
фактическо установяване е обективирано и в протокола от извършена проверка.
Освен това двамата служители на оспорващото дружество /единият от които е приел
плащането от органа по приходите/ са вписали в протокола за извършена проверка,
че нямат възражения. И при съпоставката на данните от Описа на паричните
средства в касата към момента на проверката с данните от Дневния отчет се
установява разлика в размер на 47 лв. между разчетената и фактическата касова
наличност. В този смисъл безспорно се установява извършването на нарушението по
чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Разгледани поотделно и в съвкупност
доказателствата сочат, че правилно и обосновано административният орган приема
наличието на извършено нарушение, изразяващо се в неиздаване на съответен
документ за продажба по чл. 118 ЗДДС, респ. че са налице основанията за налагане на
процесната ПАМ.
Оспорващият,
въпреки указаната му от съда доказателствена тежест във връзка с твърденията му
в жалбата, не ангажира доказателства, от които да се установява фактическа
обстановка, различна от приетата от органите по приходите.
Съгласно т. 1, б.
„а“ на чл. 186, ал. 1 ЗДДС за постановяване на оспорената заповед е достатъчно
да е констатирано, че не е издаден съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС, т.е. че е налице неправомерното поведение, визирано в
посочената разпоредба.
Административнонаказателното
производство и административното по налагане на ПАМ са самостоятелни и
независими. Същите, макар да са породени от един и същ юридически факт, имат
самостоятелно съществуване. Това произтича и от техния характер. ПАМ имат
преустановителни, възстановителни или превантивни функции - в случая процесната
ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на следващи нарушения и е
с превантивна функция, докато с наказателното постановление се налага
административно наказание - наказателните постановления са актове по прилагане
на санкцията на съответната административноправна норма. ПАМ от своя страна
няма санкционен характер. Същата се налага с оглед обективното извършване на
посоченото нарушение, има за цел неговото преустановяване и превенцията срещу
последващи неправомерни деяния.
За настоящото
производство е без значение изходът от административнонаказателното
производство, респ. без значение е и дали за вмененото нарушение е налице
влязло в сила наказателно постановление. Материалноправната разпоредба на чл.
186, ал. 1 ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането й да е налице
стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно нарушение,
обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза.
До друг извод не води и
разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима само
когато за поведението на съответното лице е ангажирана и
административнонаказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност
чрез изпълнение не води до отпадане на ПАМ, а до прекратяване на действието й.
Следва да се посочи обаче че правилното приложение на закона изисква органите
по приходите да обезпечат възможността, регламентирана с нормата на чл. 187,
ал. 4 ЗДДС, като своевременно издават наказателни постановления, така че
лицата, спрямо които е приложена ПАМ да могат евентуално след погасяване на
задължението за заплащане на наложеното наказание да поискат прекратяване на
действието на ПАМ.
В случая ответникът представя
доказателства за издадено за процесното административно нарушение Наказателно
постановление № 654564-F667135/11.08.2022
г. от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“,
макар и да няма данни за връчването му на оспорващото дружество.
Законодателят е преценил, че целите
на ПАМ, посочени в чл. 22 ЗАНН ще бъдат постигнати именно с налагането на
процесната предвидена в чл. 186, ал. 1 ЗДДС мярка, т.е. че обществената
значимост на процесното административно нарушение в случая изисква в условията
на обвързана компетентност да се постанови именно ПАМ като въпросната по
делото.
В този смисъл би могло да се
разсъждава по въпроса дали приложената ПАМ е в съответствие с целите, визирани
в чл. 22 ЗАНН, само ако не се установяват по делото фактическите и правните
основания за прилагането на мярката.
Оспореният акт обаче е немотивиран
и незаконосъобразен по отношение на определения по целесъобразност от органа
срок на ПАМ.
С процесната ПАМ се цели предотвратяване
на административни нарушения. При определяне на срока на мярката следва
органите по приходите както да извършат преценка по отношение на конкретното
нарушение и на конкретния нарушител, така и да мотивират заповедта за прилагане
на ПАМ като посочат конкретните си съображения – фактическите и правни
основания за определяне на конкретен срок на ПАМ. При определянето на срока на запечатване на търговския обект
административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след
това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени.
Срокът на
ПАМ се определя по целесъобразност, като в настоящия случай преценката на
органа е незаконосъобразна. При определяне продължителността на срока, органът
действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от
използвания в чл. 186, ал. 1 ЗДДС израз "до 30 дни" (Решение № 13682
от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4440/2019 г., I о., докладчик съдията М.Р.).
Посочените в оспорвания акт мотиви
за определяне на срока на ПАМ са недостатъчни,
общи и лишени от конкретност, до степен, обосноваваща извод за липса на мотиви.
Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, представлява
нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт,
което обосновава отмяната му. При липса на мотиви относно срока на мярката е
невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с
целта на закона като критерий за законосъобразност на акта.
Изложените
мотиви по отношение продължителността на срока за налагане на ПАМ са абсолютно
бланкетни и не съдържат обосноваване на обстоятелството как конкретната тежест
на конкретното нарушение и с обстоятелствата, при които е извършено обуславят
определянето на срок на ПАМ 14 дни. Не следва да се приеме, че срокът е
обусловен единствено от посочването на факти за конкретния нарушител, предметът
му на дейност, предлагани стоки, фактите относно обекта – местоположение. Липсват
мотиви относно утежняващите или смекчаващите обстоятелства, имащи връзка с
нарушението. Липсва обосноваване, основано на съотнасяне към релевантни за
спора факти или към обстоятелства, имащи значение за определяне тежестта на
конкретното нарушение (като например реализирания оборот до момента с оглед
стойността на предлаганите услуги, разлика между касова и фактическа наличност
към определен момент от работното време, за която разлика да има данни, че е
поради неиздаване на фискален касов бон за извършени продажби, респ. причините
за тази разлика, съпоставка с оборота в други дни и др.) и оттам - към срока,
за който се налага мярката.
Така
например не е ясно местонахождението на търговския обект, посоченото в
оспорената заповед, как по-конкретно обосновава само по себе си необходимост от
„осигуряване защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за
извършени на нови нарушения“. В случая се установява, че разликата между
фактическата и разчетената касова наличност на паричните средства се дължи единствено
на неиздаването на фискален касов бон за процесната контролна покупка на
стойност 47 лв. Не е ясно как точно се отразява на преценката за определяне на
срока на мярката посочената в оспорваната заповед стойност на отчетената продажба
от контролната покупка. Изброяването е формално и не способства за установяване
от съда на конкретните съображения за определяне именно на срок на мярката 14
дни.
Безспорно
следва органите по приходите да осигуряват защита на обществения интерес, като
се предотвратява възможността за извършване на нови нарушения, безспорно
принципно неиздаването на фискален бон за извършена продажба създава
предпоставки с това си поведение търговецът да накърнява обществения интерес и
фискалната политика, укривайки част от продажбите с отражение върху
реализираните доходи, но тези констатации следва да са обвързани с конкретните
обстоятелства във връзка с конкретно нарушение и конкретния нарушител.
Общото
принципно посочване, че с процесното нарушение се засяга утвърдения ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата
продажби и тяхната регистрация, както и само позоваването на евентуална
последваща невъзможност за проследяване на реалните обороти и че извършеното
деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина, макар и да са принципно елемент от тежестта на нарушението, не
удовлетворява изискванията за мотивираност на решението на органите по
приходите по отношение на срока на мярката, доколкото не са обвързани с
конкретни констатации по отношение на конкретното нарушение.
В случая органите
по приходите не са извършили преценка на
конкретни фактически обстоятелства и обективни данни, обусловили конкретната
степен на административна принуда в определения от органа
срок. Не са изяснени, в съответствие с чл. 35 АПК, релевантните факти и
обстоятелства в този аспект, което представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на оспорвания акт.
Налагането
на принудителната административна мярка за 14-дневен срок е целесъобразно
(адекватно) само при наличие на утежняващи обстоятелства – например неединично
нарушение, особено висока цена на продажбата, за която не е издаден документ за
продажба по чл. 118 ЗДДС и/или ясни индиции, че издаването на касов бон се
пропуска с цел избягване на данъчно облагане. Нарушението е констатирано в
обект и по отношение на лице, за които няма данни да не е за първи път. За
конкретния ден това е единствената нерегистрирана чрез издаване на ФКБ продажба
в обекта, с оглед данните и от дневния финансов отчет и не е установено от нарушението
да са произтекли съществени вредни последици за държавния бюджет. Налагането на
ПАМ за срок от 14 дни, съдът приема, че не би могло да се определи като
съразмерно – предвид и стойността на продажбата (47 лв.) и размера на вредите,
които евентуално биха настъпили за държавния бюджет, в сравнение с тези, които
биха настъпили за жалбоподателя, с основна дейност изработка и продажба на
бижута от злато и сребро и сувенири, ако обектът бъде запечатен за срок от 14
дни. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на
адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защита на обществения интерес
чрез налагането на адекватни на нарушението мерки.
Оспорената
заповед е издадена в противоречие с принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 5 АПК и в ЕКЗПЧОС, доколкото запечатването на процесния
търговски обект, за срок от 14 дни, засяга съществено правната сфера на
жалбоподателя и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел. Тоест, дори
да се приеме, че са налице мотиви за прилагане на процесната ПАМ по отношение
на срока, то несъответствието с принципа на съразмерност влече материална
незаконосъобразност на оспорвания акт.
Предвид изложеното съдът приема, че оспорваната заповед е издадена при
неспазване на изискването за форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон е и
не съответства на целта на закона, с оглед на което и по аргумент от чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
В този смисъл е и
практиката на ВАС - Решение № 5371 от 3.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 92/2022
г., VIII о., докладчик съдията Хр. К., Решение № 5209 от 1.06.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 8551/2021 г., VIII о., докладчик съдията Св.П.а, Решение № 4337 от
9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7967/2021 г., VIII о., докладчик съдията Св.П.,
Решение № 3784 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13273/2020 г., VIII о.,
докладчик председателят М.Ч., Решение № 4037 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 10717/2020 г., VIII о., докладчик съдията Т.Н., Решение № 2555 от 24.02.2021
г. на ВАС по адм. д. № 9666/2020 г., VIII о., докладчик председателят Т.Н.,
Решение № 4335 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12828/2020 г., I о.,
докладчик съдията П.Ж., Решение № 1108 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. №
8169/2020 г., VIII о., докладчик съдията Св.П.а, Решение № 1449 от 3.02.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 9664/2020 г., I о., докладчик съдията В.П., Решение № 1424
от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10639/2020 г., I о., докладчик съдията Бл.Л.,
Решение № 1415 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8891/2020 г., VIII о.,
докладчик съдията Е.Ив., Решение № 1098 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. №
11669/2020 г., I о., докладчик председателят Й.К.и др.
При този изход на
спора претенцията на оспорващия за присъждане на разноски би била основателна,
но в случая не се прави искане за присъждане на разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне в частта за разноските.
На основание чл. 172, ал. 2 АПК,
съдът
ОТМЕНЯ
Заповед № 117-ФК
от 13.07.2022 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект – магазин „Мечта“, находящ се в ***, стопанисван
от „Мечта – 2008“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с
управител К. Р.М., и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: