Р Е
Ш Е Н
И Е
№2691
гр. В.,
29.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненски
районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар:
Д.Д.
разгледа гр. дело № 18056 по описа на съда за 2019
година, докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано въз основа искова молба на С.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която против Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - гр. В., с
административен адрес: ***, представлявана от Д.С.П.в качеството му на директор,
с която, след допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, са предявени
обективно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: 1154,03 лева представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 178 часа за
периода от 30.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд от 1243 часа в дневен с коефициент 1,143, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 31.10.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 144,49 лева – обезщетение за забава,
начислено за периода от 31.10.2016
г. до 30.10.2019 г., на
осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Обстоятелства, на които се
основават претендираните от ищеца права:
За периода от
25.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд като „ст. полицай“ в 04 РУ -
ОДМВР - В., което е на структурно подчинение на ОДМВР В.. Орган по
назначаването се явява Директорът на ОДМВР – В., по силата на чл.159 ал.1 ЗМВР
и Заповед ч 8121з-140/24.01.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ
бр. 13/2017 г. Ищецът е със статут на държавен служител и е полагал труд на 8,
12, или 24 - часови смени, при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително
възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното
време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица. Твърди,
че от 14.10.2016 г. работното време на държавни служители се изчислява в
работни дни сумирано за тримесечен период, а преди това – ежемесечно. Работата
извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, който е равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. За процесния период ищецът е положил часа нощен труд, който след
преизчисляване с коефициент 1,143 води до извод за полгане на извънреден труд,
който е останал незаплатен. Сочи, че размерът на претендираното допълнително
вънзаграждение за извънреден труд е изчислен на база основното месечно
възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 ЗМВР.
В срока по
чл.131 ГПК е представен отговор на исковата молба, с който се оспорва
основателността на предявените искове. Ответникът не оспорва, че през процесния
период, ищецът е бил държавен служител, както и че работата му е изпълнявана на
смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди обаче, че целият
положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание
чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в
МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.
Сочи, че
процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016 г. и
Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в
дневен.
Оспорва
приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че
тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и
за държавни служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само
нормите на ЗМВР. Сочи, че в чл.178 ал.1 ЗМВР изчерпателно са изброени
възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179 ЗМВР, работното време през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч. Оспорва
часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на
извънреден труд.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено, от фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период страните
са се намирали в служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът е заемал
длъжността „ст.полицай“ в 04 РУ - ОДМВР - В., което е на структурно подчинение
на ОДМВР В..
Видно от приобщени платежни бележки,
представени от ответника, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г, в полза
на ищеца е начислено и изплатено възнаграждение за положен нощен труд, при
отработени часове, както следва: м.10.2016 г. – 56 ч.; м.11.2016 г. – 64 ч.; м.12.2016 г. – 32 ч.; м.03.2017 г. – 106 ч.; м.06.2017
г. – 160; м.08.2017 г. – 64 ч. ч.; м.02.2018 г. – 24 ч.; м.06.2018 г. – 56 ч.; м.09.2018
г. - 152 ч.; м.12.2018 г. – 136 ч.;
м.03.2019 г. – 128 ч.; м.04.2019 г. – 48 ч.; м.05.2019 г. – 57ч.; м.06.2019 г.
– 64 ч.; м.07.2019 г. – 48 ч.; м.08.2019 г. – 56 ч. и м.09.2019 г. – 48 ч.
По делото е допуснато провеждане на
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която неоспорено от страните
и прието от съда, се установява, че за процесния период – от 30.10.2016 г. до
30.09.2019 г. ищецът е отработил общо 1243
ч. нощен труд. След преизчисляване с коефициент 1,143, вещото лице е достигнало
до извода, че за периода от 30.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е положил
извънреден труд от 178 часа, който не му е бил заплатен от ответника. Дължимото
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд е в размер на 1154,03
лева. Вещото лице сочи и размер на обезщетението за забава – 144,49 лева, като същото е начислено
за периода от 31.10.2016 г. до 30.10.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Исковете намират правното си основание в разпоредбите на чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД. Същите са допустими, а разгледани
по същество, те са основателни.
Между страните е налице валидно
възникнало служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът заема при
ответника длъжността „ст.полицай“ в 04 РУ - ОДМВР - В., което е на структурно
подчинение на ОДМВР В..
Разпоредбата на чл.176 ЗМВР
определя, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнагрждения. Едно от
тези допълнителни месечни възнаграждения, предвидени с нормата на чл.178 ЗМВР е
за положен извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР/.
На
основание чл.187, ал.9 ЗМВР е издадена Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи, за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ
бр.26/02.08.2016 г., отм. ДВ бр. 4 от 14.01.2020 г./. Съгласно чл.3, ал.3 от
Наредбата, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч. като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
За разлика от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., предвиждаща в чл. 31, ал. 2
превръщането на общия брой часове положен нощен труд /между 22,00 и 6,00 ч./ в дневен, чрез умножение по 0,143, при сумирано отчитане на отработеното
време, то в Наредбата от 2016 г. липсва такава
изрична норма. Тази празнота в нормативната уредба обаче, не може да се приравни на забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.
За преодоляване на посочената непълнота, следва да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ бр. 9 от 26.01.2007
г./, в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време, за съответното
работно място.
По делото бе безспорно установено,
че за процесния период - от 30.10.2016 г. до 30.09.2019, ищецът е положил 178 ч.
извънреден труд, като дължимото за него допълнително възнаграждение в размер на
1154,03 лева, не е заплатено от ответника.
При горните доводи, съдът намира
предявеният иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за основателен, поради което следва
да уважи същият изцяло.
С оглед основателността на
главния иск, то основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на
обезщетение за забава, в размера, посочен от вещото лице, а именно – 144,49
лева, начислено за периода от 31.10.2016 г. до 30.10.2019 г.
Присъдените по делото, в полза на
ищеца, суми, могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка - ***, BIC ***.
По отношение направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното.
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК
се дава възможност, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, по искане на насрещната страна да се определи по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 ЗА. Съгласно чл. 7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ бр. 45 от
15.05.2020 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес до 1000 лева, възнаграждението е в размер на 100 лева, а от 1000 лв. до
5000 лева, възнаграждението е в размер на 200 лева + 6 % за горницата над 1000
лева. Изчислено по указания начин, минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е 308,62 лева. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищеца и процесуалния му представител, като е
договорено заплащане на възнаграждение в размер на 400 лева – по 200 лева за
всеки от двата иска. Видно от същия документ, възнаграждението е изплатено
изцяло, в брой. Доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
проведено е само едно съдебно заседание, съдът намира възражението на
ответника, за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно,
поради което намалява същото до минималния размер, предвиден с Наредбата, а
именно – 308,62 лева.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи в полза на ищеца сторените от него
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, в размер на 308,62 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, в
тежест на ответника следва да бъде възложена и отговорността за разноски за
държавна такса /100 лева/, депозит за вещо лице /200 лева/ и за служебно
издаване на изпълнителен лист /5 лева/, общо в размер на 305 лева, като същият
бъде осъден да заплати посочената сума в полза на бюджета на съдебната власт,
по банкова сметка ***.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи - гр. В., с административен адрес: ***,
представлявана от Д.С.П.в качеството му на директор, ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, следните суми: 1154,03 лева представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 178 часа за периода от
30.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска - 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 144,49 лева – обезщетение за забава, начислено за
периода от 31.10.2016 г. до 30.10.2019 г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи - гр. В., с административен адрес: ***,
представлявана от Д.С.П.в качеството му на директор, ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сторените разноски по делото, в размер на 308,62 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи - гр. В., с административен адрес: ***,
представлявана от Д.С.П.в качеството му на директор, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 305
лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по банкова сметка *** – В..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - В., в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: