№ 1354
гр. Варна, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20243100502078 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от П. А. Х. от гр.Варна срещу решение №2644/11.07.24г.,
постановено по гр.д.№9358/23г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлен
предявения от П. А. Х. срещу ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
бул."Витоша" №89Б, иск за осъждане на ответника да заплати на П. А. Х.
сумата над присъдените 5119,79лв до размера от 5429,90лв, частичен иск от
целия в размер на 5642,72лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, нанесени на собствения на ищеца л.а.Шкода Суперб, рег.№ *******,
вследствие ПТП от 03.06.23г., причинено по вина на водача на л.а.Ауди, рег.
№*******, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 21.07.23г. до окончателното изплащане, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението, постановяването му в противоречие с
материалния закон. Излага, че правилно съдът бил приел, че средната цена на
труд следва да се определи от всички сервизи-притежаващи и непритежаващи
европейски сертификат за качество, но неправилно бил изчислил сумата в
размер на 38,92лв, тъй като тя била осреднена между сумата от 51,95лв/ч,
която е средна пазарна цена между сертифицирани и несертифицирани
сервизи, и 25,89лв/ч, която е само за несертифицирани сервизи. Счита, че при
1
това изчисление на средната цена се включва два пъти цената на труда в
несертифицирани сервизи, което било неправилно. Моли да бъде отменено
решението в обжалваната част и да бъде уважен иска.
Въззиваемата страна ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
бул."Витоша" №89, е депозирала отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от П. А. Х. от
гр.Варна срещу ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати
сумата от 5429,90лв /с оглед извършено в с.з. изменение на иска по чл.214,
ал.1 ГПК/, частичен иск от целия в размер на 5642,72лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, нанесени на л.а.Шкода Суперб
с рег.№ *******, в резултат на настъпило на 03.06.23г. ПТП, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 03.06.2023г., при движение в
гр.Варна собственият на ищеца л.а.Шкода Суперб с рег.№ ******* бил
блъснат от л.а.Ауди с рег.№******. Твърди, че за ПТП бил съставен
двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен бил посочен
водачът на л.а.Ауди. Сочи, че л.а.Ауди с рег.№****** бил застрахован по
застраховка ГО при отв.дружество със срок на действие 24.04.23г.-23.04.24г.
Излага, че на 05.06.23г. уведомил застрахователя на виновния водач, който
извършил оглед и съставил опис на щетите. Твърди, че получил като
обезщетение сумата от 557,28лв, но счита, че сумата, необходима за
възстановяване на автомобила възлиза на 6200лв, поради което имал правен
интерес от предявяване на иска.
В отговор на исковата молба ответникът ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД оспорва иска по основание и размер. Счита, че
изплатеното обезщетение напълно репарирало уврежданията, като оспорва
размерът на иска като прекомерно завишен. Оспорва механизма на ПТП,
който бил непълен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
2
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
Решението на ВРС в частта, с която е уважен предявеният иск за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а.Шкода
Суперб, рег.№ *******, в резултат на настъпило на 03.06.2023г. ПТП, в
размера от 5119,79лв., ведно със законната лихва, е влязло в сила.
Следователно влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право,
а именно наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и
вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска
отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Спорен пред настоящата инстанция е единствено размерът на
дължимото за причинените щети обезщетение и в този предметен обхват
следва да се произнесе и въззивният съд съобразно правилото на чл.269, изр.2
ГПК.
Видно от заключението на събраната пред ВРС повторна съдебна
автотехническа експертиза, кредитирано от съда като пълно и обективно,
неоспорено от страните по делото, средната пазарна цена за части и труд за
възстановяване на щетите по автомобила възлиза на 5987,18лв, като същата е
определена на база справки в автосервизи, които притежават европейски
сертификат за качество и такива, които не притежават такъв сертификат.
Изрично в т.3 от заключението е посочено, че средната пазарна цена измежду
тези две групи сервизи възлиза на 51,95лв за 1 нормочас. Действително в т.5
от заключението вещите лица са дали средна пазарна цена за труд за 1
сервизен час в размер на 25,89лв, която обаче касае единствено сервизи, които
не притежават европейски сертификат за качество. С оглед на това и
доколкото в т.3 от заключението вещите лица са определили осреднена
стойност на цената на труд за отремонтиране на щетите съобразно
автосервизи, които притежават европейски сертификат за качество и такива,
които не притежават такъв сертификат, то именно тази стойност, възлизаща на
51,95лв за 1 нормочас, следва да се вземе предвид при определяне на
дължимото обезщетение.
Съобразявайки гореизложеното съдът приема, че дължимото
застрахователно обезщетение в процесния случай възлиза на сумата от
5987,18лв, от което следва да се приспадне заплатената от застрахователя сума
от 557,28лв. Ето защо застрахователното обезщетение, което ответникът –
застраховател следва да заплати на ищеца се определя в размер на 5429,90лв.
Решението на ВРС в частта, в която е отхвърлил предявения иск за
разликата над 5119,79лв до размера от 5429,90лв, частичен иск от целия в
размер на 5642,72лева, е неправилно и следва да се отмени. Следва да се
присъди и законната лихва върху тази разлика, считано от датата на
предявяване на иска- 21.07.2023г. до окончателното й изплащане.
В съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва
3
да се ревизира и по отношение на присъдените на страните разноски.
Съобразно изхода от спора разноски за първа инстанция се следват единствено
на ищеца и предвид приложения списък по чл.80 ГПК на последния следва да
се присъдят допълнително разноски за първоинст.производство в размер на
269,42лв.
С оглед обжалвания с подадената въззивна жалба размер на
осъдителното решение и установената от въззивния съд основателност на
въззивната жалба, разноските за въззивното производство, които се следват за
въззивника, са в размер на 505лв, включващи д.т. и адв.възнаграждение с
ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2644/11.07.2024г., постановено по гр.д.
№9358/2023г. по описа на Варненски районен съд, в частта му, в която е
отхвърлен предявения от П. А. Х., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Триадица, бул."Витоша" №89Б, иск за осъждане на
ответника да заплати на П. А. Х. разликата над присъдения размер от
5119,79лв до размера от 5429,90лв, частичен иск от целия в размер на
5642,72лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на
собствения на ищеца л.а.Шкода Суперб, рег.№ *******, вследствие ПТП от
03.06.23г., причинено по вина на водача на л.а.Ауди, рег.№*******,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 21.07.23г. до окончателното изплащане, както и в
частта му, в която са присъдени разноски в полза на ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД на основание чл.78, ал.3 от ГПК, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул."Витоша"
№89Б, ДА ЗАПЛАТИ на П. А. Х., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от
310,11лв / триста и десет лева и 11ст./, съставляваща разликата над
присъдения размер от 5119,79лв до размера от 5429,90лв, частичен иск от
целия в размер на 5642,72лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, нанесени на л.а.Шкода Суперб с рег.№ *******, в
резултат на настъпило на 03.06.23г. ПТП, ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба-21.07.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул."Витоша"
№89Б, ДА ЗАПЛАТИ на П. А. Х., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от
269,42лв, представляваща допълнително разноски за първа инстанция, както и
СУМАТА от 505лв, представляваща разноски за въззивното производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
4
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5