Р Е Ш Е Н И Е
№ 546
град Горна Оряховица, 26.11.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 307 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове за установяване на вземания с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.415,ал.1във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на
управление : град София, район
„Младост”, ж.к. „Младост
Твърди, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от Йордавка З. мобилни номера и мобилни устройства на лизинг се прилагат следните условия :
- За мобилен номер ********** - условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 25.09.2015г., изм. с допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 09.11.2015 г.;
- За мобилен номер ********** - условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 25.09.2015 г. и Приложение към договор за мобилни услуги № ********* от 25.09.2015г., изм. с допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 18.04.2016 г.;
- За мобилен номер ********** - условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 14.10.2015г., изм. с допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 11.12.2015 г.;
- За мобилен номер ********** - условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 28.10.2015г., изм. с допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.08.2016 г.;
- За мобилен номер ********** - условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 04.08.2016г.;
- За мобилен номер ********** - условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 01.12.2016г.;
- За мобилно устройство Samsung Galaxy A3 Gold - условията, договорени в договор за лизинг от 09.11.2015 г.;
- За мобилно устройство Samsung Galaxy A5 Silveг - условията, договорени в договор за лизинг от 12.11.2015г.;
- За мобилно устройство Sony Xperia M4 Aqua White - условията, договорени в договор за лизинг от 11.12.2015г.;
- За мобилно устройство Alcatel Idol 4 Grey - условията, договорени в договор за лизинг от 04.08.2016г.;
- За мобилно устройство Samsung Galaxy A5 2016 Gold - условията, договорени в договор за лизинг от 08.08.2016г.;
- За мобилно устройство Apple iPhone 7 Plus 128GB Gold - условията, договорени в договор за лизинг от 01.12.2016г.
Твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода от м.12.2016г. до м.04.2017г., като във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента, както следва : фактура № **********/25.12.2016г. на обща стойност 389,11 лв., фактура № **********/25.01.2017г. на обща стойност 376,19 лв., фактура № **********/25.02.2017г. на обща стойност 358,97 лв., фактура № **********/25.03.2017г. на обща стойност 69,77 лв.
Заявява, че след предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между “Теленор България” ЕАД и Й.Г.З. - по нейна вина, поради изпадането й в забава, на потребителя е издадена фактура № **********/25.04.2017г., която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез процесните номера **********, **********, **********, **********, **********, **********, в общ размер на 3067,77 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилни устройства Samsung Galaxy A3 Gold, Samsung Galaxy A5 Silveг, Sony Xperia M4 Aqua White, Alcatel Idol 4 Grey, Samsung Galaxy A5 2016 Gold, Apple iPhone 7 Plus 128GB Gold, в общ размер на 1855,26 лв. с вкл. ДДС. Сочи, че обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Твърди, че за мобилно устройство Samsung Galaxy A3 Gold предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 123,13 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на седем неначислени лизингови вноски; за мобилно устройство Samsung Galaxy A5 Silveг предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 137,13 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на седем неначислени лизингови вноски; за мобилно устройство Sony Xperia M4 Aqua White предсрочно изискуемият остатък от лизвигови вноски е в общ размер на 103,92 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осем неначислени лизингови вноски; за мобилно устройство Alcatel Idol 4 Grey предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 297,44 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на шестнадесет неначислени лизингони вноски; за мобилно устройство Samsung Galaxy A5 2016 Gold предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 447,84 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на шестнадесет неначислени лизингови вноски; за мобилно устройство Apple iPhone 7 Plus 128GB Gold предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 745,80 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски.
Твърди, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за мобилен номер ********** са уредени в т.11 от договор за мобилни услуги № ********* от 01.12.2016г. Сочи, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за мобилен номер ********** са уредени в т.11 от договор за мобилни услуги № ********* от 04.08.2016г. Заявява, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за мобилен номер ********** са уредени в р.4,т.4 от допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 09.11.2015г. Посочва, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за мобилен номер ********** са уредени в р.4,т.4 от допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.08.2016г. Твърди, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за мобилен номер ********** са уредени в р.3,т.4 от допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 18.04.2016г. Посочва, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за мобилен номер ********** са уредени в р.4,т.4 от допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 11.12.2015г. Заявява, че съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно (за номер ********** - преди 01.12.2018г., за номер ********** - преди 04.08.2018г., за номер ********** - преди 09.11.2017г., за номер ********** - преди 08.08.2018г., за номер ********** - преди 18.04.2018г., за номер ********** - преди 11.12.2017г.) прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му. Твърди, че въз основа на така уговорените клаузи, неустойките за горепосочените номера са определени в следните размери: за номер ********** - 710,49 лв., за номер ********** - 574,99 лв., за номер ********** - 452,01 лв., за номер ********** - 579,54 лв., за номер ********** - 452,01 лв., за номер ********** - 298,73 лв., като общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 4923,03 лв. Заявява, че изискуемостта на вземанията на ,,Теленор България” ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Твърди, че поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на ,,Теленор България” ЕАД е депозирано заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд - Горна Оряховица, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 2534/2018г., издадена е заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането му по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 2534/2018г. по описа на ГОРС, против длъжника - ответник Й.Г.З., както следва : 6117,07 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/25.12.2016г., фактура № **********/25.01.2017г., фактура № **********/25.02.2017г., фактура № **********/25.03.2017г., фактура № **********/25.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Моли съда да осъди ответника да му заплати присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 655,26 лв., както и всички, направени от ищеца разноски в настоящото производство, в т.ч. адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, ищецът, не се представлява. Депозира писмена молба - становище, чрез процесуалния си представител – адвокат З.Ц. от САК, с която поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да постанови неприсъствено решение, в случай, че са налице предпоставките за това. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответницата Й.Г.З. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, въпреки, че са й указани последиците от неподаването на такъв.
В съдебно заседание, ответницата Й.Г.З., редовно призована, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по иска.
Съдът, след
като взе предвид направеното от ищеца в молба вх. № 13068/18.11.2019г., чрез
процесуалния му представител – адв. З.Ц. от САК, искане по реда на чл.238,ал.1
от ГПК, и след като прецени изискванията на закона за постановяване на
неприсъствено решение, счита, че в случая са налице предпоставките да бъде
постановено такова решение. Видно от данните по делото, с разпореждането си по чл.131 ГПК от 18.02.2019г., съдът е
разяснил на ответницата последиците
от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването й в първото по
делото съдебно заседание. Разпореждането е редовно връчено лично на ответника на
22.02.2019г. В срока по чл.131 от ГПК, ответницата не е депозирала отговор на
исковата молба, въпреки че са й разяснени последиците от неподаването на такъв.
Видно от данните по делото, ответницата Й.З. не се явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното й призоваване, като същата не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. Наред с това, от приетите по делото писмени доказателства и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че предявените искове за установяване на вземания с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.415,ал.1във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, се явяват вероятно основателни. Налице е и искане, предявено надлежно от ищеца с писмена молба, преди приключване на съдебното дирене по делото, с което същият претендира съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК. Искането е уважено от съда с протоколно определение от 19.11.2019г.
При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице предпоставките по чл.239,ал.1,т.1 и т.2,пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съответствие с изискванията на чл.239,ал.1 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Наред с това, предявените от ищеца искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.415,ал.1във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства – твърдения за наличието на облигационни правоотношения между страните, възникнали по силата на валидно сключени и действителни договор за мобилни услуги № ********* от 25.09.2015г., договор за мобилни услуги № ********* от 14.10.2015г., договор за мобилни услуги № ********* от 28.10.2015г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 09.11.2015г., договор за лизинг от 09.11.2015г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 12.11.2015г., договор за лизинг от 12.11.2015г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 11.12.2015г., договор за лизинг от 11.12.2015г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 18.04.2016г., договор за мобилни услуги № ********* от 04.08.2016г., договор за лизинг от 04.08.2016г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.08.2016г., договор за лизинг от 08.08.2016г., договор за мобилни услуги № ********* от 01.12.2016г., договор за лизинг от 01.12.2016г., и ОУ към тях; за изпълнение от ищеца на задълженията му, произтичащи от горепосочените договори, да предостави реално на ответницата процесните мобилни устройства, посочени в исковата молба, и далекосъобщителните услуги за горепосочените телефонни номера, по договорените с потребителя тарифни планове, съгласно условията, вида, количеството, качеството и другите условия, визирани в договорите между страните; за получаването, ползването и потребяването от ответницата на горепосочените услуги и мобилни устройства през процесния период от време - като потребител, съгласно цитираните по-горе договори, за наличие на твърдяното от ищеца основание за едностранно предсрочно прекратяване на процесните договори от страна на „Теленор България” ЕАД, както и изложените от ищцовата страна обстоятелства за дължимост на претендираните от дружеството-ищец парични вземания.
Вероятната основателност на предявените искове се обосновава в случая и от приетите по делото многобройни писмени доказателства : заверени преписи от договор за мобилни услуги № ********* от 25.09.2015г., Приложение към договор за мобилни услуги № ********* от 25.09.2015 г. и Заявление за пренасяне на номерата в мрежата на Теленор, договор за мобилни услуги № ********* от 14.10.2015г., заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Телепор, договор за мобилни услуги № ********* от 28.10.2015г., заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор, допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 09.11.2015г., договор за лизинг от 09.11.2015 г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 12.11.2015г., договор за лизинг от 12.11.2015г., заявление за корекция на данни № ********* от 18.11.2015г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 11.12.2015г., договор за лизинг от 11.12.2015г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 18.04.2016г., договор за мобилни услуги № ********* от 04.08.2016г., договор за лизинг от 04.08.2016г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.08.2016г., договор за лизинг от 08.08.2016г., заявление за смяна на номер № ********* от 02.09.2016г., договор за мобилни услуги № ********* от 01.12.2016г., договор за лизинг от 01.12.2016г., фактура № 72505283711/25.12.2016г., фактура № **********/25.01.2017г., фактура № **********/25.02.2017г., фактура № **********/25.03.2017г., фактура № 72559087041/25.04.2017г., както и от писмените материали по ч. гр. дело № 2534/2018г. по описа на ГОРС.
Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на задълженията му да заплати претендираните парични суми по издадената в негова полза Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3109/14.12.2018г. по ч. гр. д. № 2534/2018г. по описа на ГОРС, са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила претендираните парични задължения. Такива доказателства по делото не са представени.
С оглед разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви по реда чл.236,ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.239,ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено съществуването на парични вземания на ищеца „Теленор България” ЕАД гр. София от ответницата Й.Г.З., както следва : за сумата от 6117,07 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми по договор за мобилни услуги № ********* от 25.09.2015г., договор за мобилни услуги № ********* от 14.10.2015г., договор за мобилни услуги № ********* от 28.10.2015г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 09.11.2015г., договор за лизинг от 09.11.2015 г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 12.11.2015г., договор за лизинг от 12.11.2015г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 11.12.2015г., договор за лизинг от 11.12.2015г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 18.04.2016г., договор за мобилни услуги № ********* от 04.08.2016г., договор за лизинг от 04.08.2016г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.08.2016г., договор за лизинг от 08.08.2016г., договор за мобилни услуги № ********* от 01.12.2016г., договор за лизинг от 01.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 3109/14.12.2018г. по ч. гр. д. № 2534/2018г. по описа на ГОРС. Поради това предявените искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД следва да бъде уважен като основателен и доказан.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /122.34 лв./, и за платено адвокатско възнаграждение /763.02 лв./, общо в размер на 885.36 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса и за платено юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство общо в размер на 655.26 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника изцяло - съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Г.З. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, че ДЪЛЖИ заплащане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град
София, район „Младост”, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА Й.Г.З. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град
София, район „Младост”, ж.к. „Младост
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................