Р Е Ш Е Н И Е

№       ......                   05.02.2020 г.                         град Свиленград

        

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД ,трети наказателен състав, на двадесет и девети  януари   две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

                                                                           Съдия: Добринка Кирева

     секретар: Т.Т., прокурор:............... като разгледа докладваното от съдията  АНД № 846 по описа на Районен съд – Свиленград  за 2019г.

          Производството е по реда на чл.  59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

         Образувано е по жалба от Д.З.З. с ЕГН **********   срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К №3086046, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 400 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

          В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се развиват  съображения в подкрепа наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му . Жалбоподателя, моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен.

             В съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград, жалбоподателят, редовно призован,не се явява.За него се явява упълномощен представител -адв.Д.З. ,която   поддържа жалбата и моли за отмяна на ел.фиш, като се  излагат подробни съображения в насока за отмяна на обжалваният ел.фиш.

          Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище по жалбата.

         Страна Районна прокуратура Свиленград,редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

           Свиленградският Районен Съд, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

            На 22.06.2019г. в 10,09 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 656 движение на лек автомобил марка „СУБАРУ  ЛЕГАЦИ 2.0 И", с регистрационен номер Х 4770 КА със скорост от 81 км./ч. – над разрешената за движение указана с пътен знак В26  от 50 км/ч. и е посочено превишение от 31 км/ч.

         От извършената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се установило, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на Д.З.З. с ЕГН **********.

          Въз основа на тези констатации е издаден процесния електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като за нарушител бил вписан жалбоподателят .

          В описателната част на електронния фиш е вписано движение с установена скорост от 81 км./ч. – превишаване с 31 км/ч.

          За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство № TFR1-M 656 /клип 8147/  , а за място на нарушението –село Пъстрогор на изхода на село Младиново.

         Електронният фиш е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на дата 07.11.2019г. според отбелязването върху  представения ел.фиш в справката за нарушител/водач, като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.

         В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 22.06.2019година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.

От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 22.06.2019година, времето (09.00 часа до 11.30 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – село Пъстрогор на изхода за село Младиново, за ограничението на скоростта въведене с пътен знак В26 - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.

 ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 3 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № Х 47 70 КА в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 84 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 34  км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., въведена за населени места, като превишението е 31 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).

Аналогични данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за конкретното нарушение, заснето в 10.09 часа, при съвпадение на цифровата стойност на наказуемата скорост (34 км/ч), наред с отразена и реално измерената, 84 км/ч.

 От представения Протокол № 6-52-18/12.10.2018 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

 В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) №10.02.4835.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.

 В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с ЕФ за нарушения на ЗДвП.

          Изложената  фактическа обстановка е  установена от приложените към АНП  писмени доказателства.

        С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

            По отношение на приложения снимков материал от заснет на 22.06.2019г. клип с техническо средство № TFR1-M 656  съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.

         На това място следва единствено да бъде отразено  законовото положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

         При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:

       Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на  чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач/, поради което е процесуално допустима.

        Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения: 

       В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 4, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административно-наказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение, както и твърдените за осъществени съществени елементи от административно-наказателния състав на чл. 182, ал. 1, т. 4, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този начин Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване за реквизита по  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си.

Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново, изключението следва по силата специалната норма на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.

Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е че към датата на връчване на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).

Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за измерванията, притежава надлежното Удостоверение № 4835, издадено от БИМ и е регистрирано във водения Регистър, констатация от служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет- страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото Съдът приема, че е в съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало последваща проверка, както се установява от приетите доказателства от АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това е ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не представлява нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин е установено нарушението. 

ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков материал на нарушителя, който се прилага към АНП.

От приложените по делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице като извършител на нарушението при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба възможност за анулиране на Фиша.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 140 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, лицето се е движело в населено място, при предвидено в нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ограничение на скоростта от 50 км/ч,въведено в закона /ЗДвП/.

        Същевременно в Протокола за използване на АТСС е посочено, че на мястото на нарушението има ограничение от 50 км/ч ,въведено с пътен знак В26, т.е. не е посочено, че важи  общото правило за ограничение на скоростта въведена в разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП. Надлежното оформяне на протокола е гаранция за правилното установяване на нарушението, с неговите обективни признаци. В конкретния случай съдът констатира противоречия в отбелязванията му спрямо ЕФ, които се отразяват върху вида на нарушението:

         Допуснатото създава неяснота досежно начина, по който е въведено ограничението на скоростта за контролирания пътен участък – дали важи общото ограничение на скоростта според категорията на ППС и мястото на движение или максимално допустимата скорост на движение на водача е сигнализирана с пътен знак.

        Последното е в основата за правилното квалифициране на административното нарушение като такова по чл. 21, ал. 1 или по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

          При противоречивите данни в протокола спрямо тези в ЕФ за начина, по който е въведено ограничението на скоростта, остава неясно защо нарушението е квалифицирано по чл.21,ал.1от ЗДвП, а не по чл.21 ал.2 от ЗДвП.

        От описанието на деянието в ЕФ може да се заключи, че е извършено евентуално нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, но не и по ал. 1 от същата норма, към какъвто извод насочват данните от посочения Протокол, приложен към АНП, т.е. налице е несъответствие между описаното нарушение (фактическото описание на деянието), дадено от една страна в ЕФ и от друга страна – в документите, приложени в АНП, което поставя в невъзможност Съда да прецени дали посочената като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или не. 

        Това несъответствие между описаното нарушение в ЕФ и в документите по АНП представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и в документите по преписката съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

          В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт. Извеждането на описанието на нарушението от други налични по АПН документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.

Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав следва да отмени обжалваният електронен фиш като незаконосъобразен

Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните съображения:  

Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална, процесуалноправна страна.

Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура.    

        По силата на чл. 182, ал.1 т. 4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на наказателното постановление за превишаване на разрешената максимална скорост  в населено място от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

       Според чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в редакцията, относима към датата на процесното деяние редакция, изм. бр. 54 от 2017., при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

       Според текста на Параграф 6, т.65 (нова – ДВ, бр.19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

        С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи, обн.ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г. изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018г. се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е прокарано разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. От анализа на съдържанието на цитираните норми се обосновава извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.

         Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на "техническите средства" преди изменението на чл. 189, ал.4 от ЗДвП с ДВ. бр.19 от 2015 г. В обобщение, електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, но при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018г.

           От обективна страна, с оглед разпечатаните показания на техническото средство, приложения снимков материал (надлежно и годно веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес), Съдът приема, че са установени точния час на нарушението, регистрационния номер на автомобила, посоката и скоростта на движението му, както и мястото на нарушението. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност с данните от съдържанието на Протокола за използване на АТСС и разпечатка от системата с регистрирани нарушения, Съдът би приел, че доказват обективните признаци на нарушението - скоростта на движението на автомобила и превишението на максимално разрешената скорост в пътния участък. Видно от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, в него изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е в следствие на факта, че мястото на нарушението е в населено място. При така попълнените данни в Протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо използваното АТСС законосъобразно е приведено в работен режим на твърдяното място и време, технически изправно е, поради което административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно ангажирана по коментирания специален правов ред.

          Въз основа на същите, Съдът би приел за установено, че на 22.06.2019 година в с.Пъстрогор  на изхода за с.Младиново, собственикът на процесното МПС – Д.З.З. е управлявал лек автомобил марка „СУБАРУ  ЛЕГАЦИ 2.0 И", с регистрационен номер Х 4770 КА със скорост 81 км/ч, при ограничение на скоростта, регламентирано в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащ забрана за движение със скорост, по-висока 50 км/ч. Несъобразяването на скоростта на движение с разрешената за съответния пътен участък, са фактите, изпълващи хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и основание за прилагане на санкцията на чл. 182, ал. 1, т. 4 от същия закон, съобразно констатираното превишение от 31 км/ч, над разрешената – 50 км/ч спрямо установената на движението на МПС - 81 км/ч, след приспадане на допустимата грешка +/- 3 км/ч, отразена и видно от Протокола за последваща проверка на системата за видеоконтрол. По делото липсват доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден процесният ЕФ.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 84 км/ч с 3% до приетата за установена скорост от 81 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва неблагоприятни за него последици от допустима грешка на измерване с техническото средство № 656 (радар). Освен това така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административно-наказателното право наказание да се налага само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъждането редуциране не води до промяна на правната квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на различно наказание.

По отношение на мястото на извършване на нарушението, същото е посочено коректно с текстово описание и координатите, индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените доказателства, както и от изготвения от полицейските служители Протокол, също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точния час, регистрационният номер на автомобила, и останалите реквизити на акта; налице е и пълно описание на нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на установяване на нарушението. Съгласно на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година Протоколът по ал. 1 (използване на мобилно АТСС) се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и края на контролирания участък. Такъв Протокол по делото е представен, както вече бе посочено. В действителност в същият липсва отбелязване на началото и края на контролирания участък, но горното изискване Наредбата въвежда единствено при контрол във време на движение, какъвто не е настоящият случай. По делото има събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на скоростта TFR 1-М № 656.

Видно от снимковия материал, който Съдът приема за надлежно доказателства става ясно, че процесното МПС е категория В съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от АНП по делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Не е приложена снимка на разположението на уреда на патрулния полицейски автомобил, с който се извършва заснемането. Липсата на подобна снимка, Съдът възприема като несъществен и неоказващ влияние върху констатациите, направени с контролния уред, пропуск. Липсата на снимка на разположението на уреда за контрол на скоростта не накърнява правото на защита на санкционираното лице. По делото има събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година при използването на АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на скоростта TFR 1-М № 656. В този смисъл е и Решение № 43 от 19.02.2018 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 245/2017 година, докладчик Съдията Росица Чиркалева-Иванова; Решение №1075/13.01.2020г. по КАНД №1284/2019г. по описа на Административен съд Хасково /.

Действително в Протокола за използване на АТСС липсва подпис/от ксерокопието не е видно дали е положен такъв/ на проверилия го Началник на структурното звено. Констатираното нарушение не представлява съществено процесуално такова, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на достоверността на отчитанията му.

В случая  не е трябвало да се пристъпи към съставяне на АУАН, респ. НП, тъй като процесният ЕФ е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто е и настоящия случай.

       Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си – въпреки знанието на установеното с разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП ограничение е предприел управление на автомобила без да съобрази скоростта си на движение с изискванията на тази разпоредба.

        ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 В конкретния случай скоростта е превишена с 31 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението е приложима санкцията по т. 4 от разпоредба на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер наказание – „Глоба” от 400 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

Процесното административно нарушение не разкрива пред настоящия Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент се отчита и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка – административно-наказателна, с оглед сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9  от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП.

Но доколкото се контатира по горните и коментирани от съда допуснати процесуални нарушения,то обжалваният акт като неправилен и незаконосъобразен следва да се отмени.

Относно  разноските в настоящото производство :

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, Съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 200 лв., поради което Съдът намира, че следва да осъди ОД на МВР Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски. 

Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:

                                  Р Е Ш И :

 ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство, Серия К №3086046, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на Д.З.З. с ЕГН **********   ,на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 400 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

       ОСЪЖДА  Областна Дирекция на МВР –гр.Хасково със седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85  ДА ЗАПЛАТИ на  Д.З.З. с ЕГН ********** ***  сумата в размер на 200,00лв. (двеста лева), представляващи адвокатско възнаграждение.

 

             Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок  от съобщаването му на страните.  

                 

 

                                                                                  Съдия:......................