№ 7480
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20231110103644 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Куртев Сервиз България“ ЕООД срещу „Бул
Рентал БГ“ ЕООД, в която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2023,02 лв. – сбор от дължими възнаграждения по договор за ремонт
и сервизно обслужване на хладилни ремаркета, за които са издадени фактура №
******* г. на стойност 1164,70 лв., фактура № ******** г. на стойност 539,12 лв. и
фактура № ******** г. на стойност 319,20 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 24.01.2023 г. до окончателното плащане, и сумата
от 198,12 лв. – мораторна лихва за забава върху сумата по всяка една фактура, както
следва: по фактура № ******* г. – от 19.01.2022 г. до 23.01.2023 г. – 120,77 лв., по
фактура № ******** г. – от 21.01.2022 г. до 23.01.2023 г. – 55,60 лв., и по № ********
г. – от 27.05.2022 г. до 23.01.2023 г. – 21,75 лв..
В исковата молба се твърди, че „Куртев Сервиз България“ЕООД е търговско
дружество с основен предмет на дейност ремонт и сервизно обслужване на хладилни
агрегати и системи, използвани в хладилния транспорт, а ответното дружество „Бул
Рентал БГ“ ЕООД осъществява транспортна и спедиторска дейност. Между двете
дружества имало установени трайни търговски отношения, изразяващи се в това, че
ответникът възлагал извършване на ремонтни услуги на използваните от него в
транспортната му дейност хладилни ремаркета, които ищецът осъществявал. Излага
твърдения, че за периода от 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г., ответното дружество е
възложило, а ищецът е извършил ремонтни услуги на използваните от ответника
хладилни ремаркета на обща стойност 2 028,62 лв. с ДДС, за които са издадени 3 броя
данъчни фактури. Твърди, че сумата от 2023,02 лв. е останала незаплатена, въпреки че
падежът на задълженията по фактурите е настъпил и ищецът многократно е канил
ответника да извърши плащане. Ищецът излага твърдения, че първата процесна
фактура № 100000******* г. е издадена за извършването на три ремонта, които са
1
възложени и приети от ответника без възражения, и е на обща стойност 1170,30 лв. с
ДДС, част от които в размер на 5,60 лв. ответникът е заплатил на ищеца, като след
направеното частично плащане дължимият остатък за заплащане по фактурата е в
размер на 1164,70 лв. с ДДС. Твърди, че възнагражденията по първата фактура са за
ремонт на хладилно ремарке марка „Thermo king SL Spectrum Mt“ c регистрационен
номер: ******** и на хладилно ремарке, марка „Thermo king SL-200e“ с
регистрационен номер: ********. Втората процесна фактура № 100000******** г. е
издадена за извършен от ищеца ремонт на хладилно ремарке марка „Thermo King SL
Spectrum Mt“ c рег. номер: ******** на стойност 539,12 лв. Третата процесна фактура
№ ********* г. е издадена за извършен от ищеца ремонт на стойност 319,20 лв. на
хладилно ремарке марка „Carrier Vector – 1800“ с рег. номер: *****. Поддържа, че след
като е било отремонтирано хладилното ремарке е предадено от ищеца на
представителя на „Бул Рентал БГ“ ЕООД - Г. П. (на длъжност шофьор), който го е
приел без възражения, съгласно е подписан предавателен протокол. Ищецът навежда,
че цената на извършените ремонтни услуги е дължима в срока, посочен като дата на
данъчно събитие във всяка една фактура, считано от която дата ответникът дължи
мораторна лихва върху неизплатените суми, както следва: за първата фактура – от
19.01.2022 г. до 23.01.2023 г. – 120,77 лв., за втората фактура – от 21.01.2022 г. до
23.01.2023 г. – 55,60 лв., а за третата фактура – от 27.05.2022 г. до 23.01.2023 г. – 21,75
лв., или общо 198,12 лв. Поддържа, че процесиите три фактури са счетоводно отразени
и данъчно обслужени от ищеца съгласно изискванията на действащото
законодателство. Претендира разноски за исковото и обезпечителното производства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Бул Рентал БГ“ ЕООД,
уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е подал писмен отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ЗЗД
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните с предмет извършване на ремонт на
хладилни ремаркета; 2) че ответникът е възложил на ищеца извършването на
описаните в исковата молба ремонтни дейности на хладилни ремаркета; 3) че
ответникът е приел без възражения извършените от ищеца ремонтни дейности, т.е., че
ищецът е изправна страна по договора; 4) че за ответника е възникнало задължението
за плащане на уговореното възнаграждение.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга.
От ангажираните по делото писмени доказателства – фактури, сервизни поръчки
и предавателен протокол се установява наличието на облигационни отношения между
страните с предмет извършване на ремонт на хладилни ремаркета. Последното се
потвърждава и от представените по делото хронологична аналитична ведомост за
периода 01.01.-31.12.2022 г. на „Куртев сервиз България“ ЕООД за клиент „Бул Рентал
БГ“ ЕООД. По силата на горното правоотношение ответникът е възлагал на ищеца
извършването на ремонт на хладилни ремаркета, използвани в осъществяваната от
възложителя транспортна дейност.
Съдът намира за безспорно установено в хода на настоящото производство, че
ищецът по възлагане на ответника, съгласно сервизни поръчки № ***** г., № ***** г.
2
и № ******** г. е осъществил ремонт на хладилно ремарке марка „Thermo king SL
Spectrum Mt“ c регистрационен номер: ******** и на хладилно ремарке, марка
„Thermo king SL-200e“ с регистрационен номер: ********, като за извършения ремонт
е съставена фактура № 100000******* г. на обща стойност 1170,30 лв. с ДДС на
хладилни ремаркета на последния, въз основа на поръчки № *****г., № ***** г. и №
******** г. Фактурата е изпратена по електронната поща на ответното дружество на
18.01.2022 г., като уговореният начин на плащане е по банков път.
От ангажираните доказателства се установява, че ищецът по възлагане на
ответника, съгласно сервизна поръчка № ****** г. е осъществил ремонт на хладилно
ремарке марка „Thermo king SL Spectrum Mt“ c регистрационен номер: ********, като
за извършения ремонт е съставена фактура № 100000******** г. на обща стойност
539,12 лв. с ДДС. Фактурата, ведно със сервизната поръчка е изпратена по
електронната поща на ответното дружество на 20.01.2022 г., като уговореният начин на
плащане е по банков път.
С писмо, изпратено по ел. поща на ответника, ищецът е изпратил информация до
последния за наличието на просрочени плащания по извършените ремонтни дейности
в общ размер на 3003,82 лв., съгласно издадени фактури от 15.07.2021г., 18.01. и от
20.01.2022 г. С преводно нареждане от 01.04.2022 г. ответникът е погасил сумата от
1300 лв., която е отнесена за плащане на задължението по фактурата от 15.07.2021 г. –
1294,40 лв., а остатъкът от 5,60 лв. е отнесен за погасяване на задължението по
фактурата от 18.01.2022 г.
С нова поръчка от 25.05.2022 г. ответникът е възложил ремонт на хладилно
ремарке марка Carrier Vector 1800 с рег. № ********, за ремонта на което е издадена
фактура № ******** г. Ремонтът е приет без забележки от представител на ответника,
съгласно приложения по делото предавателен протокол за ремонт. Фактурата, ведно
със сервизната поръчка е изпратена по електронната поща на ответното дружество на
26.05.2022 г., като уговореният начин на плащане е по банков път.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ищцовото
дружество е завело в дневника за продажбите си процесните фактури, включило ги е в
Справката по ЗДДС, подавана за съответните периоди и е ползвало данъчен кредит. По
посочените фактури плащане освен посоченото по-горе не е постъпвало.
До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не са
ангажирани от ответника доказателства в обратен смисъл.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 266 ЗЗД е основателен в претендирания размер от 2023,02 лв.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в общ размер на 2023,02
лв., или по всяка една от процесните фактури, както следва: по № ******* г. - 1164,70
лв., по № ******** г. - 539,12 лв. и по № ******** г. - 319,20 лв.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че вземането по всяка
фактура е изискуемо от датата на издаване, на която дата същите са и изпращани на
ответника по електронната поща на последния, видно от приетата по делото
кореспонденция. Следователно, доколкото ответникът не е погасил задълженията си
3
по същите на уговорения падеж, то същият е изпаднал в забава, считано от 19.01.,
респективно от 21.01. и от 27.05.2022 г. Ето защо предявеният акцесорен иск е
основателен в претендираните от ищеца размери, а именно за сумата в общ размер на
198,12 лв., както следва: по фактура № ******* г. за сумата от 120,77 лв., начислена за
периода от 19.01.2022 г. до 23.01.2023 г., по фактура № ******** г. за сумата от 55,60
лв., начислена за периода – от 21.01.2022 г. до 23.01.2023 г., и по фактура № ********
г. за сумата от 21,75 лв., начислена за периода от 27.05.2022 г. до 23.01.2023 г., поради
което следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищецът. В полза на същия следва
да бъдат присъдени разноски за заплатена държавна такса – 88,85 лв.
Ищецът претендира и сторените от него разноски в обезпечителното
производство по ч.гр.д. ******г. по описа на СРС, 77 с-в, както и в образуваното
изпълнително дело във връзка с допуснатото обезпечение.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от Тълкувателно решение № ****** г. от
06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № ****** г. на ОСГТК на ВКС, отговорността
за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението
(по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия
изход. Следователно именно настоящият състав е компетентен да се произнесе по
искане за присъждане на разноски във връзка с проведено от ищеца производство за
обезпечаване на иска. По делото са представени доказателства за заплатена държавна
такса в размер на 40 лв. в производството по ч.гр.д. ******г. По отношение на
претендираното възнаграждение за процесуално представителство съдът намира, че
същото е уговорено общо както за защита в производството по обезпечение, така и за
защита по изпълнителното дело, което ще бъде образувано във връзка с допуснатото
обезпечение. Доколкото няма разделение за кое каква сума се дължи, то съдът намира,
че дължимото възнаграждение в двете производство е по равно или по 270 лв. Не са
ангажирани доказателства, обаче за неговото заплащане, предвид уговореното между
страните, че същото се заплаща по банков път в тридневен срок от издаване на
фактура. Фактура е издадена, но не са ангажирани доказателства за действителното
заплащане на сумата по банков път. Предвид това следва да бъдат присъдени разноски
за обезпечителното производство в размер на 40 лв.
В представения по делото списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира и
присъждане на разноски в размер на 78,52 лв. – такси, заплатени за образуване на
изпълнително дело и налагане на допусната обезпечителна мярка. Съгласно
формираната съдебна практика разноски, понесени в обезпечително производство, са
тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство,
докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са
разноски по изпълнителното производство, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител (в този смисъл определение № ****** г. по ч. т. д. № ***** г. на ВКС, I т.
о., определение № ****** г. по ч. т. д. № ****** г. на ВКС, I т. о. и др.). Следователно,
разноски сторени в изпълнителното производство, в хода на което са наложени
обезпечителните мерки за такси в размер на 78,52 лв. общо (съгласно представените
доказателства за плащане) не следва да се присъждат в съдебното производство.
С оглед на горното в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в
общ размер на 128,85 лв.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бул Рентал БГ“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на „Куртев Сервиз
България“ ЕООД, ЕИК ******** на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата 2023,02 лв., представляваща сбор от дължими възнаграждения по
договор за ремонт и сервизно обслужване на хладилни ремаркета, за които са издадени
фактура № ******* г. на стойност 1164,70 лв., фактура № ******** г. на стойност
539,12 лв. и фактура № ******** г. на стойност 319,20 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.01.2023 г. до окончателното
плащане, сумата 198,12 лв., представляваща сбор от начислената мораторна лихва за
забава върху сумата по всяка една фактура, както следва: сумата 120,77 лв., начислена
върху главницата по фактура № ******* г. за периода от 19.01.2022 г. до 23.01.2023
г., сумата 55,60 лв., начислена върху главницата по фактура № ******** г. за периода
от 21.01.2022 г. до 23.01.2023 г., сумата от 21,75 лв., начислена върху главницата по
фактура № ******** г. за периода от 27.05.2022 г. до 23.01.2023 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 88,85 лв. – разноски в настоящото
производство и сумата в размер на 40 лв. – разноски в производството по ч.гр.д.
******г. по описа на СРС, 77 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5