№ 455
гр. Пазарджик, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500597 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №585 от 20.05.2025г.
постановено по гр.д.№20255220100904 по описа на същия съд за 2024г. Е
ПРОГЛАСЕН ЗА НИЩОЖЕН сключения между Ц. П. Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес: с. **** и „СИТИ КЕШ ООД“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул.
„Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5 договор за потребителски кредит № 939925
от 04.10.2023 г., поради противоречие на закона.
ОСЪДЕН е ответника „СИТИ КЕШ ООД“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул.
„Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. П. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. ****, сумата в общ размер на 552 лева,
представляваща сторени разноски в производството.
Решението се обжалва изцяло от ответника в производството пред
първата инстанция „СИТИ КЕШ ООД с въззивна жалба с вх.№ 15033 от
28.05.2025г. чрез адв. Х. М. от САК с доводи за порочност . На първо място
твърди се, че още с отговора на искова молба ответникът е направил
възражение за недопустимост на предявения иск, тъй като ищецът не
разполага с правен интерес за предявяване на установителен иск за
нищожност на процесния договор и отделни клаузи от него. В тази връзка са
1
представени и доказателства - Справка за движенията по кредита, от която се
вижда, че същият е погасен изцяло и предсрочно на 23.12.2023 г. и че самият
ищецът сам твърди в исковата си молба, че кредитът е погасен.
Твърди се, че съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск,
за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, но когато има интерес от това. И че в случая накърняването на
правната сфера на ищеца се изразява в това, че от патримониумът му са
излезли определено количество средства вследствие на обвързването му с
неравноправни уговорки. И поради това единственото средство за защита
на интересът му е предявяване на осъдителен иск. От своя страна,
предвид пълното погасяване на кредита, кредитодателят не разполагал с
никаква възможност за претенции спрямо кредитополучателя по вече
прекратения поради пълно изпълнение договор. В същия смисъл било
Определение 3904/20.03.2025 г. по гр. д. №21840/2024 г. на Районен съд -
Пловдив, с което е прекратено производството по делото именно на
посоченото от ответника основание. Твърди се, че според РС- Пловдив:
„Фактическият негатив в имуществения му патримониум е настъпил, поради
намаляването, чрез плащане на суми, които счита за недължими- всички над
главницата, която винаги е дължима, дори и при установяване на
недействителността на заема - чл. 23 от ЗПК. При това положение неговите
права могат да бъдат правно защитими, чрез претенции за връщане на дадено
поради липса на основание, но не и чрез самостоятелно предявяване на
установителен иск за нищожност на Договора или отделна клауза от него. И
че по иск с правна квалификация по чл. 55 от 33Д тези твърдения и
обстоятелства подлежат на преценка и изследване, във връзка с
основателността им- следва ли на връщане или не на определени суми, като
именно с осъдителния иск се постига най-пълна защита на правата на
страната. И че противното би означавало да се водят отделни дела: първо- за
прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит и второ- за
връщане на недължимо платени суми по същия този договор, като и в двата
процеса ще се изследват едни и същи обстоятелства, свързани с твърдения за
нарушаване на специалния ЗПК, а разликата ще е, че при последвалия
осъдителен иск вече ще е налице формирана СПН по въпроса за нищожността
на Договора. Заключава , че в този смисъл, от самостоятелно установяване
нищожността на Договор/ клауза от него, в хипотезата на пълно погасяване
чрез плащане на сумата за главница, както е в конкретния случай, ищецът
няма правен интерес от водене на такъв процес. ”
Допълва, че прекратяването поради недопустимост на иска при липса
на материален интерес в случаи на пълно погасяване на договора за кредит
отговаря и на предписанията на СЕС. , като в Решение на Съда на ЕС от 23
ноември 2023 година по дело С-З21/22, Съдът ясно дал указания какви са
обстоятелствата, които националните съдилища следва да съблюдават при
преценка за допустимост на искове като настоящия. СЕС ясно потвърждавал,
че наличието на правен интерес е съществена и основна предпоставка за
всяко едно съдебно производство, както и че „изискването за правен интерес
2
преследва общия интерес от Добро правораздаване и може да се ползва с
предимство пред частните интереси. Посочва се, че в т. 69 от Решението
Съдът казва, че „изискванията за обосноваване на правен интерес биха
нарушили правото на потребителя на ефективно съдебна защита, само ако
съответните процесуални правила са толкова сложни и съдържат толкова
тежки изисквания, че надхвърлят необходимото за постигането на целта им...
и съответно биха противоречали на принципа на ефективност, тъй като биха
направили прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на
потребителите с Директива 93/13. ”Заключава, че от тълкуванията на СЕС е
видно, че подходът да се приема за допустим иск за установяване на
нищожност на договор/клауза от него не е безусловен и универсален, а
националният съд следва да прави преценка като държи сметка за принципа
на ефективност и дали ако се приеме такъв иск за недопустим, това ще
затрудни необосновано реализирането на потребителската защита.
В конкретния случай жалбоподателят смята, че кредитът е погасен
изцяло, договорът между страните е прекратен, а ищецът е върнал обща сума
над главницата в размер на 228 лева. Едновременно с това, в производството е
предявен единствено установителен иск за недействителност на клауза от
договора и че при успешен развой на производството ищецът ще постигне
резултат. който по никакъв начин няма да се отрази на правната му сфера, а
същите обстоятелства ще трябва да се твърдят, и отделно да се доказвало
плащането в следващото производство по осъдителния иск. Заключава, че
успешното провеждане на производство по осъдителен иск е единственото
средство за ищеца да възстанови правното си и фактическо положение,
каквото е било преди обвързването с оспорената уговорка. Счита, че това
възстановяване е основната цел на съдебното установяване на
неравноправност на договорни клаузи, сключени с потребител. В същия
смисъл била и т. 94 от цитираното Решение: „Накрая, трябва да се Добави, от
една страна, че установяването по съдебен ред на неравноправността на
клауза или евентуално на елемент от клауза от договор, обхванат от
Директива 93/13, трябва по принцип да води до възстановяване на правното и
фактическо положение, в което потребителят би се намирал без тази клауза
или този елемент (в този смисъл решение от 15 юни 2023 г., Вапк М.
(Последици от обявяването на Договор за недействителен), С 520/21,
EU:C:2023:478, т. 57 и цитираната съдебна практика). Заключава, че
спазването на принципа на ефективност поначало зависи от вземането на
мерки, позволяващи възстановяването на това положение. Счита, че предвид
изложеното в случаи като процесния — когато кредитът е напълно погасен,
не частично, единствено предявяване на осъдителен иск от страна на
потребителя би отговаряло на принципа на ефективност. Приемането на
обратното би означавало съдът сам да създава предпоставки за образуване
на множество напълно идентични дела. засягащи едни и същи
правоотношения. Жалбоподателят твърди, че е оспорил допустимостта на
установителния иск, доколкото е налице основание за предявяване на
осъдителен иск за пълна и окончателна реализация на потребителската
защита (установяване на недействителност и присъждане на суми, платени
3
при липса на основание) и то в хипотеза, в която с установителния иск няма
да се постигне никакъв различен правен резултат от този към момента на
предявяване на иска, доколкото договорът между страните е прекратен
поради изпълнение. В същия смисъл -Решение №597 от 07.05.2024 г. по гр. д.
№192/24 г. на Окръжен съд- гр. Пловдив: Определение №454 от 27.02.2025 г.
по гр. д. №6658/2024г. на Районен съд-гр. Бургас и др. И заключава, че
съгласно цитираната съдебна практика „Исканото положително съдебно
установяване на порочността на съответните Договорни клаузи,
обосноваваща липсата на основание за спорните плащания, не ще осигури
никаква правна защита на ищеца, тъй като няма да породи промяна в неговата
правна сфера. За обосноваване на правния интерес не е достатъчно желанието
да се внесе яснота между страните по фактите, пораждащи неоснователното
обогатяване. А напротив, необходимостта от последващ съдебен процес за
реализиране на правата на ищеца опровергава твърдяния от него правен
интерес от търсената с това производство защита. Заключава, че изложеното
налага извода, че предявените искове няма да дадат защита на заявените от
ищеца накърнени права. За ищеца липсвало правен интерес от търсената
защита, което обосновава извод за липса на абсолютна предпоставка за
Допустимостта на настоящото производство, поради което същото следва да
бъде прекратено“ Поддържа, че първоинстанционното решение е
постановено по недопустим иск и подлежи на обезсилване, а делото пред
Районен съд - на прекратяване. Моли да се обезсили обжалваното решение
като недопустимо, както и да се прекрати първоинстанционното
производство. Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна- Ц. П. Д. чрез адвокат С. М. от АК-Пазарджик, с вх.
№20593 от 21.07.2025г. в който жалбата се квалифицира като неоснователна,
а решението за допустимо, правилно, законосъобразно, мотивирано и
кореспондиращо със събраните по делото доказателства, поради което моли
да се отхвърли така подадената въззивна жалба като неоснователна и да
потвърдите първоинстанционното решение. Твърди се, че Решение№ 585 от
20.05.2025 г. на Районен съд — гр. Пазарджик по гражданско дело .№ 904 от
2025 г. е допустимо, тъй като съгласно Тълкувателно решение 1 от
07.03.2019г. по тълк. д. 1 / 2018 г. на Върховен касационен съд на ОСТК с
установителния иск, санкциониран с чл. 124, ал. I ГПК, се цели Да се
установи съществуването или несъществуването на едно право или
правоотношение, заплашено от нарушаване, или когато правото е несигурно,
независимо от наличието или липсата на възникнал конкретен правен спор,
свързан с него. А правният интерес в случая произтича от самото качество на
ищеца на страна по Договор, при основателни съмнения за Действителността
на който, правното му положение е смутено. Заключава, че всякога, когато
ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице като
установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не
съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск, в
двата му варианта положителен и отрицателен, е Допустим процесуален
способ за предявяване нищожност на застрахователния Договор и релевиране
4
на последиците на този вид начална недействителност; Че за наличие на
такава неяснота, създаваща несигурност в правното му положение,
отстранима със съдебното решение по установителния иск, е достатъчно
титулярът на същото да е направил „разумна субективна преценка Акцентира
се, че в конкретния случай с така предявеният отрицателен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК за недействителност на договор за потребителски
кредит (ДПК) №939925, Ц. П. Д. е реализирал своето право да внесе яснота в
отношенията си със „Сити кеш” ООД с ЕИК:20531869. И че Тази негова
субективна преценка да предявя иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване
на недействителността на договора за потребителски кредит е разумна и
обоснована, тъй като „Сити кеш“ ООД, с ЕИК: ********* макар и при
приключен кредит продължава да обработва личните му данни по повод
сключването на договора, тоест доводите на „Сити Кеш”, че е налице липса на
правен интерес за прогласяване на недействителността на договора за
потребителски кредит са неоснователни. Заключава, че от обявяването на
договора за недействителност следват редица правни последици, като
например отпадане на законовото основание на „Сити Кеш“ ООД да
обработва личните данни на Ц. П. Д. каквото именно е целта на настоящия
иск. И че именно положителните правни последици за Ц. П. Д. от
установяване на недействителността на процесния договор за потребителски
кредит обуславят правния интерес на отрицателния установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК. Моли да се отхвърли подадената от „Сити кеш” ООД с ЕИК:
********* въззивна жалба срещу Решение №585 от 20.05.2025 г. на Районен
съд - гр. Пазарджик по гражданско дело №904 от 2025г. като неоснователна и
да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на
разноските в производството, дължими от насрещната страна.
Няма направени доказателствени искания от страните в производството.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
ответника в производството пред първата инстанция „СИТИ КЕШ“
ООД с вх.№15033 от 28.05.2025г. , както и постъпилия отговор от
насрещната по спора страна-Ц. П. Д. чрез адв. С. М. от АК-Пазарджик, с
вх. 20593 от 21.07.2025г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск на прогласяване нищожност на договор за потребителски
кредит на основание чл.26 от ЗЗД/закона за задълженията и договорите/ във
връзка с чл.11,чл.19,чл.22 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/ и чл.143 и
чл.146 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/.
В исковата си молба, вх.№6404 от 04.03.2025г. / гр.д.№20255220100904
по описа на РС-Пазарджик за 2025г./, подадена против ответника „СИТИ
КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5, представлявана от управителя Н. П. П.,
ищецът Ц. П. Д., с ЕГН-********** с постоянен адрес в с.**** подадена чрез
пълномощника си адв. С. В. М. от АК- Пазарджик, се твърди, че на
04.10.2023г. е сключил договор за потребителски кредит (ДПК) № 939925 със
„Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: ********* в размер на кредита: 500 лв., размер на
погасителната вноска: 2 х 4.33 лв. и 12 х 44.05 лв., брой вноски: 14, ГПР: 56.79
%, фиксиран лихвен процент: 44.5 %, дължима сума по кредита: 537.26 лв.
Твърди се , че съгласно чл. 5 от ДПК, договорът следвало да бъде обезпечен с
5
безусловна банкова гаранция или поръчители, които трябвало да отговарят на
множество посочени в договора условия, като съгласно чл. 11 от договора ако
Ц. П. Д. не предоставил договореното обезпечение или то не отговаря на
условията дължи неустойка в размер на 190.74 лв. Твърди, че въпреки
формално предоставения тридневен срок за осигуряване на обезпечение още
със сключването на договора била начислена неустойка за непредоставяне на
обезпечението и същата била включена в погасителния план. Допълва, че
уговорената между страните в чл. 11 от договора за потребителски кредит
неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да
предостави на кредитора обезпечение на дълга. Ищецът счита, че поставянето
на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – три дни от
сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано; че
уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да
отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне на
банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, показвали, че единствената цел на неустойката е различна от
присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и
санкционира неизпълнението. Според ищеца за „Сити Кеш“ ООД е било
предварително ясно, че Ц. П. Д. трудно би могъл да осигури което и да е било
от исканите обезпечения и че е почти сигурно, че ще дължи неустойка.
Заключава, че действителната цел на тази неустойка е да породи
допълнително парично задължение за потребителя, наред с това да върне
главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това правело неустойката
нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Счита, че определената неустойка
представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и
ГПР, а невключването заобикаля изискването за максимален размер на
ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я прави недействителна на основание чл.
21 от ЗПК. Навежда се извода, че на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, целият договор за потребителски кредит е
недействителен, тъй като не е посочен ГПР по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Смята, че посочването на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна
представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени
икономическите последици от сключване на договора. Поради това счита, че
посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за
потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на
договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Посочва, че съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПК
"общата сума, дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер
на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Акцентира, че в ДПК, който е сключил ищецът Ц.
П. Д. е посочен размер на ГПР от 56.79 %, но че този размер не отговаря на
действителните разходи, които той ще направи във връзка с кредита, тъй като
6
не е включена дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение, което
от своя страна противоречало на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и водещо до
недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от
ЗПК. Допълва, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не
е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания и че целта на
разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва Ц. П. Д. да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Заключава, че поради това
в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Смята, че поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК и че при посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен
само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4
ЗПК – до пет пъти законната лихва. Посочва, че задължително трябва да бъде
описана и методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с
описаната в част I от Приложение I към Директивата математическа формула,
както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това
изчисляване. Цитира съдебна практика споделяща тази теза - Решение №
11884 от 28.10. 2022г. на СРС по гр. д. № 71077/2021 г., Решение № 49 от
25.02.2022 г. на ОС – Пазарджик по в. гр. д. № 833/2021 г., Решение № 171 от
25.05.2022 г. на ОС – Пазарджик по в. гр. д. № 224/2022 г.).
Посочва още, че тази неточност в посочването на размера на разходите
поставя ищецът Ц. П. Д. в положение да не знае колко точно (като сума в лева)
е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и това представлявала
недействителността в случая, като не е спазено изискването на посоченото
законово основание; че посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП защото същата
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Сочи, че съгласно Решение на Съда от 15 март 2012
г. по дело C‑453/10 Jana Pereničová и Vladislav Perenič срещу SOS financ spol. s
r. o. търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на
по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“
по смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски
практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно затова,
ищецът смята, че договорът не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
7
10 ЗПК поради което и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1
ЗПК бил недействителен.
Твърди се още, че договорът за потребителски кредит противоречи на
добрите нрави предвид размера на уговорения лихвен процент, като в своята
практика ВКС трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени кредити –
двукратния размер на законната лихва (в този смисъл са Решение №
906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, ГК; Решение №378/18.05.2006
г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, ГК; Решение №1270/09.01.2009 г. по гр. д.
5093/2007 г. на ВКС, ГК; Определение 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г.
на ВКС, ГК). Посочва още, че в Решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в.
гр. д. № 3194/2022 г. се приемало, че „че щом размерът на лихвата е над
20%, респ. 30 %, то е налице противоречие с добрите нрави“. Акцентира ,че
към момента на сключване на договора за потребителски кредит – 04.10.2023
г., размерът на законната лихва по просрочени парични задължения,
определена по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 13.64 %.
Като дори да се приеме, че кредитът не е обезпечен, тъй като предвиденото в
договора обезпечение не е предоставено от Ц. П. Д., то максималният размер,
до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва е 41.92 %. И че
уговореният в случая ГЛП е 44.50 % и надхвърля допустимия съгласно
морала размер, противоречи на добрите нрави, на принципа за справедливост
и добросъвестност в гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на
насрещните престации. Допълва, че Възнаградителната лихва е съществен
елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит, предоставен
от кредитна институция, предоставяща заеми по занятие, което изключва
възможността да бъде сключен без уговорката за заплащане на
възнаградителна лихва и че липсват и повелителни правила на закона, които
да заместят нищожната клауза на договора, поради което договорът за
потребителски кредит бил нищожен съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, ищецът счита, че целият договор за
потребителски кредит е нищожен поради противоречие на закона.
Посочва още, че съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
8
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита и че
чистата стойност на кредита по процесния договор за паричен заем е в размер
на 500лв, като на 19.10.2025 г., ищецът Ц. П. Д. е заплатил 110.00 лв. на „Сити
Кеш“ ООД по договор за потребителски кредит с № 939925. На 21.12.2023 г.
на ищеца Ц. П. Д. му е бил отпуснат нов договор за потребителски кредит с №
985662 в размер на 600.00 лв., с който е рефинансирал задълженията си по
процесния договор за потребителски кредит, поради което счита че той е
върнал чистата стойност на кредита. Поради обстоятелството, че с новия
договор за потребителски кредит е рефинансиран процесния договор за
потребителски кредит екземпляр от него не му е предоставен.
Акцентира още, че неустоечната клауза е формулирана по такъв начин,
че да заобикаля императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.
19, ал. 4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита, като заплащането на
неустойката представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който
е свързан с кредита и увеличава цената му; че тя няма характеристиките на
възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от
срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на
допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни за
„Сити Кеш“ ООД към момента на сключване на договора за кредит и е
трябвало да бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. В
случая това не било сторено, като по този начин отразеният в договора размер
на ГПР се оказвал неверен, а посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от
действителната такава. Смята, че това, освен че заблуждава потребителя за
реалната икономическа тежест на кредита, заобикаля императивното
изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния допустим размер на
разходите по кредита и противоречи на задължителното изискване на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит. Неустойката излизала извън присъщите
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и била нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречала на добрите нрави и
нарушавала основните принципи на справедливост и добросъвестност в
отношенията между потребител и кредитор; че неустойката, освен това,
заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, забраняваща при забава на
потребителя кредиторът да търси други вреди освен лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. На следващо място ищецът поддържа, че
9
неустоечната клауза е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй
като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка, като нищожността на неустоечната
клауза води до недействителност на целия договор за потребителски кредит на
основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради не посочване на
всички компоненти на ГПР в договора.
Допълва, че процесната клауза противоречи на добрите нрави съгласно
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5,
тъй като задължава потребителя Ц. П. Д. при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Смята, че е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации в
ущърб на потребителя и че по този начин неравноправно се третира
икономически по-слабият участник в оборота и се използва недостига на
материални средства у него за облагодетелстване на другата страна по
сделката. Това противоречало на установените в гражданския и търговския
оборот неписани правила за добросъвестност, накърнява принципа на
справедливост и равнопоставеност между гражданскоправните субекти и за
еквивалентност на престациите по двустранни договори.
Предвид гореизложеното, ищецът счита, че неустоечната клауза се
явява нищожна, като заобикаляща закона, накърняваща добрите нрави и
неравноправност. Моли ищецът съдът да обяви договор за потребителски
кредит (ДПК) № 939925 сключен на 04.10.2023 г. между Ц. П. Д., с ЕГН:
********** и „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: ********* за нищожен поради
противоречие на закона- чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.
22 от ЗПК.
В условията на евентуалност на искането му за обявяване на договор за
потребителски кредит (ДПК) № 939925 за нищожен, моли да се обяви за
нищожна клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 190.74 лв. при
непредоставяне на уговореното в договора обезпечение в тридневен срок от
сключване на договора, поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от
ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с
добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 2,
т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Претендира присъждане на
10
разноските в производството които да се заплатят от ответника "Сити Кеш"
ООД, с ЕИК: *********.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от насрещната по спора страна „СИТИ КЕШ ООД, чрез процесуалния си
представител адв. Х. М. от САК с вх.№13503 от 13.05.2025г. в който на първо
място се поддържа по отношение допустимостта на иска, че в случая е налице
липса на правен интерес от предявяване на установителен иск. Твърди се, че
съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това. И че с исковата молба е предявен установителен иск за
установяване недействителност на процесния договор за кредит и евентуален
иск за недействителност на договорна клауза. Акцентира, че в случая
договорът за кредит е предсрочно погасен на 23.12.2023г. обстоятелство
заявено от ищеца в ИМ, че кредитът е погасен чрез рефинансиране. Допълва,
че след като договорът е погасен и вече не е действащ между страните,
кредитодателят не би разполагал с никаква правна възможност да изисква
каквито и да било допълнителни суми по него, от което следвало, че за
кредитополучателя липсва правен интерес от предявяване на установителен
иск за недействителност, доколкото в най-пълна степен би могъл да защити
интереса си с осъдителен иск. Счита, че допускайки производството по
отделния установителен иск да продължи, при наличие на възможност за
предявяване директно на осъдителен иск, който дава по-пълна защита, съдът
ще създаде условия за увреждане на ответното дружество с разноските от
множеството дела, които ищецът да завежда във връзка с един и същи договор
за кредит. Цитира съдебна практика Решение № 597 от 07.05.2024 г. по гр. д.
№ 192 от 24 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив; Определение № 454 от
27.02.2025 г. по гр. д. № 6658/2024 г. на Районен съд – гр. Бургас и други, като
обобщава, че съгласно цитираните решения „Исканото положително съдебно
установяване на порочността на съответните договорни клаузи, обосноваваща
липсата на основание за спорните плащания, не ще осигури никаква правна
защита на ищеца, тъй като няма да породи промяна в неговата правна сфера.
И че за обосноваване на правния интерес не е достатъчно желанието да се
внесе яснота между страните по фактите, пораждащи неоснователното
обогатяване, доколкото необходимостта от последващ съдебен процес за
11
реализиране на правата на ищеца опровергава твърдяния от него правен
интерес от търсената в това производство защита. Навежда се извода, че
предявените искове няма да дадат защита на заявените от ищеца накърнени
права; че за ищеца липсва правен интерес от търсената защита, което
обосновава извод за липса на абсолютна предпоставка за допустимостта на
настоящото производство, поради което същото следва да бъде прекратено“.
По съществото на спора дружеството ответник поддържа, на първо място, че
претенциите на ищеца за недействителност на посочения от него договор за
кредит, за нищожност на отделни клаузи от договора, както и за връщане на
платени при липсващо основание суми са неоснователни и недоказани.
Възразява се срещу твърденията, че договорът и отделните му клаузи са
недействителни. Евентуално ответникът, се позовава на чл. 26, ал. 4 ЗЗД,
съгласно който нищожността на отделна договорна клауза не влече
недействителност на целия договор. Оспорват се твърденията за
недействителност по смисъла на ЗПК, доколкото според дружеството
валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му
параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона
форма. Смята за неоснователни и необосновани и аргументите за нарушение
на изискванията за шрифт и форма. Отделно от това били покрити всички
изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 ЗПК. Договорът за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята
на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит,
получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт и е
имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора,
включително да предложи различни формулировки. Счита, че потребителят
дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по
силата договора, кредитополучателят е разполагал с 14 /четиринадесет/ дни, в
които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК,
информация за което е получил още преди сключване на договора, без да е
обвързан с отделни клаузи, както и без никакви други отрицателни последици
– заплащане на обезщетения или такси. Акцентира се, че именно чрез
възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата
на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при
недостатъчно изгодни за него условия.
Оспорват се твърденията за нарушение на принципа на добрите
12
нрави. В тази връзка на първо място се поддържа, че доводът, че конкретно
съотношение между конкретно възнаграждение по договор кредит и
трикратния размер на законната лихва противоречи на закона и
основополагащи правни принципи, не може да намери основание нито в
закона, нито в правната доктрина, доколкото наличието на противоречие с
добрите нрави се преценявало за всеки отделен случай като меродавна за
преценката е конкретната фактическа обстановка. И че добрите нрави не
представляват конкретни правила, а морални принципи, поради което изводът,
че са нарушени не можело да бъде изведен като императив за всеки случай, в
който договорно задължение има една конкретна стойност. На следващо
място, според дружеството кредитор, възнаградителната лихва е част от ГПР,
в същото време в закона е установен максималният размер на ГПР. И че от
това следвало, че максималният възможен размер на договорна лихва в
правоотношение между потребител и кредитодател е нормативно регулиран,
макар и опосредено. В същия смисъл била и актуалната съдебна практика -
Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., ТК;
Решение № 3232 от 12.07.2023 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 1056/2023 г.;
Решение № 1498 от 18.12.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2009/2023 г.;
Определение № 837 от 22.03.2023 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 2206/2022
г.; Решение № 892 от 25.09.2023 г. по гр. д. № 5427/2022 г. на Районен Съд –
Перник; Решение № 181 от 15.01.2024 г. по гр. д. № 2362/2023 г. на Районен
Съд - Велико Търново; Решение № 199 От 15.01.2024 г. по гр. д. № 1837/2023
г. на Районен Съд - Велико Търново; Решение № 377 от 23.04.2024 г. по в. гр.
д. № 288/2024 г. на Окръжен Съд – Бургас; Определение № 1099 от 24.04.2024
г. по в. ч. гр. д. № 425/2024 г. на Окръжен Съд - Бургас и други. Ответникът
оспорва и твърденията за неравноправност на клаузи от договора, като
поддържа, че клаузите отговарят на изискването за добросъвестност и не
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Смята, че в случая не е налице нито една от
хипотезите на чл. 143 от ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени
индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на
потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му
задължение към търговеца и че тази яснота у ищеца е била налице както преди
сключване на договора, така и при подписването му. Смята за изключено
ищецът да не е бил предварително наясно с икономическите последици от
13
сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл.
143 от ЗЗП, поради което определя всички твърдения за липса на информация
за разходите по връщане на предоставения кредит за неоснователни, предвид
фактът, че клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език по
смисъла на чл. 147 от ЗЗП. Според дружеството изложеното изключва
възможността потребителят да не е бил предварително наясно с
икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно
да е налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. Твърди се от
дружеството, че процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на
ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските
договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и
многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице
действителност на клаузата, уговорена с потребител, а именно: да бъде
индивидуално договорена и съставена по прозрачен начин; че изискването
договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се
схваща като налагащо задължение не само договорните клаузи да са ясни и
разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора да е
прозрачно изложен точният механизъм за отпускане и издължаване на
заемната сума, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици цитира
се решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13 СЕС във връзка с Директива
93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, т. 40, т. 67
– т. 75. На следващо място всички изложени твърдения за нищожност на
договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че в периода 2018г. -
2023г. ищецът е сключил общо осем договора с ответното дружество, като
наличието на осем договора опровергавало твърденията на ищеца ,че по
отношение на твърденията за липса на достатъчно информация за това какъв
би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора и, че
клаузите накърняват добрите нрави. Смята, че в случая вместо да упражни по
реда на чл. 29 ЗПК, кредитополучателят по своя инициатива е сключил още
седем договора. Счита за очевидно, че при сключването на всеки следващ
договор потребителят е бил наясно с условията от което ставало ясно, че
ищецът е сключил договорите с единствената цел да се обогати за сметка на
ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за
недействителност и връщане на платените суми, което било в пряко
14
противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в
преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой
не може да черпи права от неправомерното си поведение. Смята, че ако целта
не е била такава, то потребителят щял да се откаже още от първия договор и
не би сключил още седем, в който случай е щял да върне само чистата
стойност на кредита на кредитора си. И че точно заради това, че не го е
сторил, а впоследствие е образувал множество съдебни дела, водещо до пълна
неоснователност на претенциите за недействителност на клаузи от договора и
за връщане на недължимо платени суми.
По отношение на твърденията за заблуждаваща търговска
практика се поддържа, че Кредитополучателят по своя инициатива е
сключил осем договора за кредит, което опровергавало твърдението, че е
налице заблуда по отношение на условията на конкретния кредитен продукт.
По отношение на твърдението за неравноправност се твърди, че
преценката за неравноправност на клаузи, сключени с потребител на първо
място винаги започва от въпроса налице ли е индивидуално договаряне на
конкретното условие. А след това дали клаузите, с които се обвързва
потребителят, му дават достатъчно ясна и точно информация, за да предвиди
конкретните параметри на финансовите си задължения за целия период на
обвързаността си с търговеца. И че именно на тази основа СЕС прави
преценка за равноправност на клаузите от потребителските договори, тяхното
противоречие с добрите нрави и добросъвестността. Смята, че при наличие на
осем договора между страните не би могла да е налице липса на индивидуално
договаряне на процесните клаузи, както и липса на информираност с
условията и последиците от тях, доколкото потребителят се е запознавал с тях
многократно и всеки път е имал възможност да не се задължава с тях, но сам е
избирал да направи обратното. Акцентира, че още при сключване на първия
договор потребителят е бил информиран за условията за ползване на продукта
на търговеца предварително. Впоследствие е сключил още осем договора.
Смята, че предвид на този факт в случая е налице индивидуално договаряне,
което изключва неравноправността на оспорените клаузи и липсата на
достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях.
Така Решение № 3515 от 18.04.2022 г. на СРС по гр. д. № 2301/2022 г.;
Решение № 265416 от 13.08.2021 г. на СГС по гр. д. № 13847/2018 г. и
цитираната в него т. 57 от Решение на Съда (втори състав) от 20 септември
2017 година по дело C-186/16 (Ruxandra Paula Andriciuc и др. срещу Banca
Romвneasca SA). Оспорва с отправените с ИМ доказателствени искания
представляващи според дружеството недобросъвестно упражняване на
процесуални права от страна на ищеца и че искането за задължаване на
ответното дружество да представи документи, на които ищецът основава
претенцията си представлява домогване изначално да се размести
доказателствената тежест между страните в процеса, в пълно и съществено
15
нарушение на процесуалните правила, като способът за събиране на
доказателства, регламентиран в чл. 190, ал. 1 ГПК, не е предвиден, за да бъде
улеснена една от страните по делото, като вместо нея насрещната страна бъде
задължена да представи доказателства за факти осъществени от първата.
Смята, че освен твърденията, че кредиторът не е представил екземпляр от
рефинансиращия кредит при подписването му, същите не са верни и
недоказани, то договор с номер 985662 не е предмет на изследване в
настоящото производство, поради което доказателствените искания, свързани
с него са неотносими. Моли да се отхвърлят предявените от Ц. П. Д., ЕГН
********** установителни искове като недопустими поради липса на правен
интерес от самостоятелното им водене. При евентуалност моля да ги
отхвърлите като неоснователни. Претендира присъждане на извършените в
хода настоящото производство разноски от ответното дружество, по списък по
чл. 80 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се от доказателствата по делото, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит №939925 по потребителско искане
за кредит от кредитополучателя №****, с дата 04.10.2023г. в гр.Пазарджик
по силата на който кредиторът : „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* предоставя
на потребителя Ц. П. Д. , ЕГН: ********** кредит в размер на 500 лева при
следните параметри : Размер на погасителна вноска: 2 х 4.33 лв. и 12 х 44.05
лв.Ден за плащане: сряда; Вид вноска: седмична; Годишен процент на
разходите: 56.79 %;. Брой вноски: 14; Фиксиран лихвен процент: 44.5; Дата на
първо плащане: 11/10/2023 г. Обезпечение: Поръчител или банкова гаранция -
по избор на кредитополучателя; дата на последно плащане: 10/01/2024 г., без
такса за усвояване; Обща сума за плащане: 537.26 лева. В договора е записано
изрично, че /чл.3 ал.2/ Размерът на посочения в ал. 1 годишен процент на
разходите/ГПР/ е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК
съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включва единствено
договорената между страните възнаградителна лихва. /Налице е ясно и
недвусмислено признание от кредитодателя че в ГПР не е включена изрично
предвидената в чл.11 ал.1 от договора парична неустойка в размер на
190.74лв в хипотеза на непредставено или представено но неотговарящо на
условията в чл.5 от договора от потребителя обезпечение на кредита
безусловна банкова гаранция или поръчителство осигурявано в 3дневен
срок/или 72часа. Изрично записано в договора е /чл.3 ал.2 изр.Второ/, , че
посоченият в ал. 1 ГПР не може да бъде променен, освен по взаимно писмено
съгласие между страните. Според условията на договора /чл.3 ал.3/
Предоставената главница по кредита се олихвява с фиксиран лихвен процент,
който се разделя на 360 и полученият резултат се умножава по съответният
брой дни, за който е сключен договорът за кредит. Съгласно чл.4 (1)
Кредитополучателят Ц. П. Д. с полагането на подписа си в настоящия договор
удостоверява, че надлежно получи в брой заемната сума в размер на 500 лева
съгласно параметрите, посочени в чл. З от настоящия договор и се задължава
да я заплати на „Сити Кеш“ ООД с ЕИК ********* - кредитор, в сроковете и
16
условията, описани по-горе, в приложения погасителен план към договора- за
кредит, при получен от последния Стандартен европейски формуляр./чл.4
ал.3/ , като договор се счита за сключен и влиза в сила от момента на
усвояването на сумата по него. Предвидените условия в договора за
обезпечаването му, осигурявано от потребителя са /Чл. 5. (1)/ или
1.Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на б месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или
Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на посочени в договора изключително рестриктивни условия,
каквито не се предявяват дори и към самия кредитополучател , а именно
Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход следва да е
в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки
един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната
работна заплата за страната. Да не е/са поръчител/и по други договори за
кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по
договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение;
Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ
размера на получавания от тях доход. Интересна би била хипотезата ако
дружеството кредитор беше постановено в ситуация да е потребител и да
обезпечава отпускания му кредит при условията на чл.5 от ДПК и дали би се
правил успешно в рамките на 72часа да намери и осигури такова обезпечение
какво се поставя на физическо лице -икономически слабата в отношенията с
кредитора страна, определяна от закона като потребител. Независимо от това
кредиторът посочва че всичко е сторено по постигнато взаимно споразумение,
като предвид предизвестения неуспех на обезпечаването , кредиторът се
гарантира с получаването от неизправния потребител със сигурно
обезщетение за неустойка преди още да е започнато дори изпълнението на
договора от потребителя в размер на 190.74лв представляваща реално 38.45%
от стойността на отпускания кредит и 35.50% от посочената обща сума за
плащане в чл.3 ал.1 т.12 или в същност общия размер на разходите ,в които
безусловно следва да се включи и уговорената неустойка като явен разход за
потребителя и без насрещна престация срещу това, и явяваща се явна печалба
за кредитодателя става минимум 728лв която сума представлява 145.60%
спрямо отпускания кредит или чиста печалба от 45.60% / 228лв само за
14седмици или за около три календарни месеца/ отнесено към цяла
календарна година печалбата на кредитора би била над 180%,което не
съответства на уговорения фиксиран годишен лихвен процент посочен в
договора в размер на 44.5%.
17
Според чл.6 ал.1 при забава на която и да е погасителна вноска
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до датата на погасяване на задължението, като Законната лихва е в
размер на 10 на сто и се определя на годишна база съгласно чл. 1 от
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, а именно: годишен
размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. А
Дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер по предходното изречение. Лихвеният
процент в сила от 1 януари на текущата година е приложим за първото
полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е
приложим за второто полугодие. Предвидена е възможност В случай на
забава или неизпълнение на задълженията по настоящия договор, кредиторът
може да предприеме действия за извънсъдебно събиране на вземанията към
кредитополучателя, за което потребителят заплаща сторените от кредитора
разходи за събиране на просрочените вземания съгласно Тарифата за таксите
за допълнителните услуги, предоставяни от „Сити Кеш” ООД, във връзка с
предоставяните от дружеството продукти., както и да предприеме и други
действия ал.3 чл.6.Предвидено е, /ал.4/ При обявяване на предсрочна
изискуемост при условията на предходния член заемополучателят дължи
непогасената част от главницата до края на договора, ведно с дължимата към
момента на обявяване на предсрочната изискуемост възнаградителна лихва,
както и законна лихва за забава върху посочените суми. Предвидени са клаузи
за отказ от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни, считано
от датата на сключване на договора за кредит. по предвидена нарочна писмена
уведомителна процедура с връщане на главницата и на лихвата , изчислена по
реда чл. З, ал. З от настоящия договор за периода от датата на усвояване на
средства по кредита до датата на връщане на главницата, не по-късно от 30
календарни дни, считано от изпращането на уведомлението по ал. 2. Без право
на друго обезщетение за кредитодателя. Право на предсрочно погасяване на
кредита, право на потребителя при погасяване на главницата или част от
нея по договора за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение от сметката под
формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания.
Погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания. Планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи.; Право да погаси предсрочно кредита. З. Да се
откаже от сключения договор за потребителски кредит. 4. да заяви ползването
на допълнителна услуга, предоставяна от кредитора. Цената на заявената
услуга се заплаща от кредитополучателя съгласно Тарифата за таксите за
допълнителните услуги, предоставяни от „Сити Кеш” ООД, във връзка с
предоставяните от дружеството продукти.; автоматично по закон
18
превалутиране на дълга в евро при въвеждането му като национално платежно
средство. Предвидено е в чл. 15. че Договорът за кредит се прекратява: По
взаимно съгласие на страните.При пълното погасяване на задълженията от
страна на кредитополучателя. З. При упражняване на законоустановеното
право на отказ от сключения договор.4. При смърт, или прекратяване
юридическото лице без правоприемство. Презюмира се редовността на
уведомленията като получени от кредитополучателя ,като е предвидено в Чл.
16. (1), че всички писма, покани, съобщения или други документи ще се
считат за получени от кредитополучателя, ако са доставени на посочения от
него адрес за кореспонденция или ако са изпратени до посочения от него e-
mail адрес.;(2) Всички писма, покани, съобщения или други документи ще се
считат за получени от кредитора ако бъдат изпратени на неговия e-mail адрес
или доставени на адреса на управление на дружеството.;(З)
Кредитополучателят се задължава да уведоми кредитора в срок до 3 дни в
случай на настъпване на изменение в предоставената информация за контакт;
(4) При неизпълнение на задължението по ал. З, всички писма, покани,
съобщения или други документи, изпратени до последния известен на
кредитора адрес за кореспонденция или адрес, ще се считат за валидно
връчени след изтичането на 3-дневен срок от изпращането им. Посочени са и
начините и способите за валидно плащане от потребителя на погасителните
вноски.
Според приложения по делото погасителен план към процесния договор за
кредит №939925 първата погасителна анюитетна вноска е предвидена да се
извърши на дата 11.10.2023г. а последната на 10.01.2024г. като вноската е
формирана от главница, и лихва , а в отделна графа е записан размера на
дължимата неустойка при неосигурено обезпечение като в друга отделна
графа е записан седмичния размер на вноската с неустойката и общия
размер от 728лв. Такива параметри няма записани като общ разход по кредита
в чл.3 ал.1.т.12-Обща Сума за плащане съгласно изискването на чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК , нито в друга разпоредба от договора за кредит. Извършените
плащания по договора за креди са в общ размер на 186лв и са дължими 682.лв ,
според извлечение на кредитора от 13.02.2024г.
За да постанови обжалваното решение Пазарджишкият районен съд
приема, че е сезиран иск с правно основание чл.26 ЗЗД, във връзка с чл.22
ЗПК, за прогласяването на договор за потребителски кредит № 939925 от
04.10.2023 г., сключен между страните за нищожен, поради противоречие на
закона. В условията на евентуалност е предявявен иск за прогласяване
нищожността на клаузата в чл.11, ал.1 от договора, предвиждаща заплащане
на неустойка в размер на 190,74 лева, поради заобикаляна със закона,
противоречие с добрите нрави и неравноправност. Исковият съд приема, че
ключеният между страните договор има правната характеристика на договор
за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за
валидност на договорите съгласно ЗЗД, поради което следва да се произнесе
по съответствието на договора със законовите изисквания за неговата
действителност в рамките на наведените от ищеца основания. Позовава се на
19
чл.19, ал.1 ЗПК относно годишният процент на разходите по кредита
изразяващ общите разходи по кредита за потребителя и че легалната
дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по–специално застрахователни премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Приема, че общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси, а посочването на
размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото
дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и
му позволява да прецени икономическите последици от сключване на
договора. Отнесено към процесния договор исковият съд приема, че
кредиторът е посочил единствено абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и ГПР, без да е разписана ясна методика на формиране на годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и
как се формира същият от 56,79%/. И че посочената годишна фиксирана лихва
от 44,50 % не е ясно как точно участва в него. Заключава, че по този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочва, че целта на
чл.11, т.10 ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. Формиран е и извод, че ако към посочения ГПР в размер на 56,79 % се
прибави и процентното съотношение на дължимата неустойка от 190,74 лева,
ГПР ще надхвърля максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 ЗПК.
Заключава, че поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК
по отношение на съществен елемент на договора, което води до
недействителност не само на тази клауза, но и до недействителност на целия
договор, съобразно чл.22 ЗПК. /В този смисъл Решение № 108 от 14.04.2020 г.
на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 93/2020 г., Решение № 122 от 20.09.2021 г. на
ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 395/2021 г. и Решение № 184 от 04.11.2021 г. на
ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 635/2021 г./. Допълва, че липсата на разбираема
и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11, т.10 ЗПК, е
възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите
последици от сключването му. Същевременно посочването на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите
разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Това от своя страна според съда означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по
смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
20
недействителност на договора в неговата цялост /Решение № 1510/13.12.2019
г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/. Допълва, че съгласно приетото в
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.
Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само
дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД). Добрите нрави
не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно. Посочва още, че един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат
от закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на неустойката
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като се има предвид видът и размерът на задължението, чието
изпълнение се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и други;
видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на
неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. Отбелязва, че неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съдът
навежда извода, че уговорената между страните неустойка е за неизпълнение
на задължението на заемателя да предостави на кредитора обезпечение на
дълга. Това задължение е непарично. От неизпълнението му не произтича
пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици за него са свързани с
евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземане. Те могат да
настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора
е налице интерес от обезпечаване на дълга, тъй като ще разполага с
допълнителна гаранция за събиране на вземането. С оглед на това поставянето
на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – три дни от сключване
на договора, е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв
срок, завишените изисквания, на които трябва да отговарят поръчителите, и
техният брой, както и непосилните изисквания за представяне на банкова
гаранция в размер на два пъти общата сума по договора за заем, показват, че
единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция
да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението.
Действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично
задължение за заемателя, наред с това да върне главницата и да заплати
възнаградителна лихва. Това допълнително задължение на практика
21
представлява скрит косвен разход за заемателя, който увеличава значително
цената на кредита. То няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй
като не зависи от размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита,
но неминуемо води до възникване на косвени разходи за заемателя, които
трябва да са включени в ГПР на основание чл.19, ал.1 и 2 ЗПК. Като следващ
довод за основателност на претенцията исковият съд посочва, че с договора на
ищеца е предоставена в заем сума от 500 лева, при уговорен ГЛП в размер на
44,50 %. Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни
разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При
положение обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната
страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената
защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на
лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би
означавало икономически по слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната практика
трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва /а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната
лихва/. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. №
315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. №
1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело № 6295
по описа за 2014 г на ВКС. Следователно според исковия съд, при преценка
съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се
вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е
общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет
пункта. Така към сключване на договора размерът на законната лихва е 13,64
%. Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в
размер на 44,50 % годишно е повече от трикратно по-висок от размера на
законната лихва. С оглед изложеното, съдът намира, че уговорката
противоречи на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в
обществото/ и се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не
произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена
между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за
ищеца. /В този смисъл Решение № 108 от 14.04.2020 г. на ОС - Пазарджик по
в. гр. д. № 93/2020 г./. Във връзка с всичко изложено предявеният иск от
ищецът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. С оглед
уважаване на главния иск съдът не дължи произнасяне по предявения иск в
условията на евентуалност.
Тази доводи и мотиви на първоинстанционния Пазарджишки
районен съд напълно се споделят от настоящата въззивна инстанция
,която изцяло препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
В допълнение и във връзка с доводите изложени във въззивната
жалба на въззивника СИТИ КЕШ ООД, намира за необходимо да изложи и
следното: Неоснователно е възражението на ответника по исковете, че за
22
ищеца липсва правен интерес да предяви иск за прогласяване на един договор
за нищожен след като е изпълнил изцяло този договор като е погасил
задължението си към кредитора.
Фактът че се предявява такъв иск означава, че този макар така изпълнен
договор за потребителски кредит страда и е засегнат от възможно най-
тежкия правен порок предвиден в ЗПК, в ЗЗП и в ЗЗД, и с прогласяването на
договора за нищожен като страдащ от този порок настъпват правните
последици предвидени в чл.34. от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/
- Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от
страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. и
чл.23 от Закона за потребителския кредит/ Чл. 23. -Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен/ в хипотезите на неспазени
изисквания по на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9,, -на които се позовава и ищеца в исковата си молба и които са
установени по делото като налични и от които страда процесния ДПК/ /
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Правният интерес за потребителя да предяви
такъв иск е повече от ясен и наличен, като чрез прогласяването на договора за
нищожен/недействителен/ се установява на първо място липса на възникнала
и съществувала валидна договорна връзка между страните по договора, която
да ги обвързва, липса на възникнали за потребителя задължения по този
договор да погасява отпусната му парична сума в заем/кредит/,, освен да
възстанови само чистата стойност на кредита и без каквито и да било други
задължения, включително и правна невъзможност в полза на кредитора да се
присъди и законната лихва върху връщаната чиста стойност на кредита, което
е изключение от общия принцип за лихвоносимост на паричното задължение ,
съгласно чл. 86. от ЗЗД , според който при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Следователно нищожността, като порок на сключената
сделка винаги води до пълна изначална невъзможност същата да произведе
желаното от страните правно действие, включително вещно прехвърлителния
си ефект. Що се касае до възстановяването или не на даденото по нищожната
сделка имуществено благо, то доколкото правото на възстановяване е
субективно право на потърпевшата от недействителността страна,
респективно на нейните правоприемници, то упражняването му чрез
възстановителния иск по чл. 34 ЗЗД, съответно с иск за собственост върху
вещта или чрез иск за неоснователно обогатяване - чл. 55, ал. 1 ЗЗД, e въпрос
на едновластна преценка на неговия носител. Следователно правният интерес
не зависи от кумулативното съединяване на искове по чл.26 ал.1 от ЗЗД
респективно по чл.23 от ЗПК с осъдителен по чл.55 от ЗЗД или друг
възстановителен иск, доколкото преценката за начина на предявяване на
исковете е предоставена в изключителна компетентност на ищеца и без
същият безусловно да е задължен да предяви заедно в едно производство
всички искове като основание за наличие на правен интерес и за
допустимостта им. В случая искът по чл.26 от ЗЗД е първи по време и е
преюдициален за евентуалната последваща претенция за възстановяване и
връщане на полученото без основание, за това което е платено от потребителя
на кредитора над чистата стойност на кредита. Без да е налице предявен и
уважен иск за нищожност на договора вторият иск имащ характер и естество
на осъдителен би се явил неоснователен. Двата иска имат самостоятелно
процесуално правно съществуване и преследваният с тях интерес е наличен и
защитим както в самостоятелни искови производства така и при предявени
при условията на кумулативно съединяване. Цитираната съдебна практика на
23
СЕС от жалбоподателя не изключва по императивен начин интереса и
възможността за защита на потребителя в няколко отделни производства по
отделно предявени искови претенции така и ако същите са предявени за
разглеждане в едно общо производство предвид различната им правна
природа и прави последици които настъпват по отношение на страните по
всеки един от исковете в предметните му и субективни предели Вярно е, че
спазването на принципа на ефективността поначало зависи от вземането на
мерки, позволяващи възстановяването на това положение, но това не
изключва и не е за сметка спазването на принципа за равен достъп до
правосъдие по начин, гарантиращ интересите на потребителя да може да се
защити еднакво добре във всеки един исков процес когато негови права и
интереси на накърнени. Нещо повече, ако кредиторът е добросъвестен и има
интерес, сам би могъл да инициира исков процес в който да се установи
нищожност на договора и да признае че правата на потребителя са нарушени ,
респективно ако е ответник да признае иска и да иска да бъде освободен от
разноските по делото тъй като с поведението си не е дал повод за завеждането
на делото срещу него при условията на чл.78 ал.2 от ГПК като по този начин
постигне възможно най-добрия за себе си резултат от процеса и реално би
осуетил предпоставките за образуване на множество напълно идентични
дела, засягащи едни и същи правоотношения или същите дела биха
приключили със съдебно решени при признание на иска-чл.237 от ГПК. В
случая обаче, ответникът не само оспорва иска на потребителя за нищожност
на ДПК , но и с поведението си е дал повод за завеждането на делото , което не
съответства на довода в жалбата му, че принципът на ефективност е нарушен
от създаването на предпоставки за образуване на множество напълно
идентични дела засягащи едни и същи правоотношения, за която категория
дела кредиторът няма никакъв правен принос. Въззивният съд приема че
цитираната съдебна практика на окръжни и районни съдилища по въпроса за
допустимостта на иска не е задължителна и че въпрос на конкретна преценка
е допустимостта на иска от гледна точна наличие на правен интерес за ищеца
да го предяви. Предвид изложените в случая факти и обстоятелства в исковата
молба въззивната инстанция намира този довод на ответника кредитодател за
неоснователен, поради което не го споделя и приема, че в случая за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на иска за нищожност на ДПК като
самостоятелен иск. Преценката за допустимост на иска от гледна точна на
преследване на общия интерес и превеса над частния интерес следва да се
базира на точно установени факти и обстоятелства и заявени правни
положения, като в случая от съдържанието на исковата молба няма изложени
доводи, а и такива не са поддържани в хода на производството ,че интереса на
ищеца е не само за прогласяване на нищожност на ДПК, но и за
възстановяване на надвнесената от него сума по кредита. Вторият иск на
потребителя, кредитодателят би могъл успешно да предотврати неговото
предявяване заплащайки след влизане в сила на положителното решение но
нищожността на ДПК, тоест въпросът за правния интерес преследващ общия
интерес от добро правораздаване предполага и участие и правни действия и
на ответника/кредитодателя/ чрез които да се предотврати образуването на
множество идентични дело засягащи един и същи правоотношения.
В тази смисъл обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно по същество.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес на ищеца да установи нищожност на
ДПК и да се възползва от правните последици за тази нищожност независимо
24
от факта и признанието му, че в същност ДПК е погасен от потребителя в
резултат на плащане както на чистата стойност на кредита така и е налице
внесена сума над дължимата в хипотеза на нищожност /недействителен/ ДПК
с оглед приложението на чл.23 от ЗПК и чл.34 от ЗЗД.
По същество и предвид установените пороци на договора-липса на
посочен ГПР, липса на посочен общ размер на разходите , надвишаване на
ГПР над предвидения по закон максимум както и надвишаване на
максимално допустимия размер на договорната /възнаградителна/ лихва
,явната/скритата/ печалба на кредитора под формата на заплатено
обезщетение за неустойка и явяваща се основен разход на потребителя по
кредита, но невключен при формирането на ГПР и на общите разходи,
несъмнено водещи до нелоялна търговска практика, до заблуждаваща
потребителя реклама и невъзможност за реална преценка от потребителя от
ползите и негативите при сключването на ДПК, поради невключването им в
основните параметри на договора и на обезщетението за неустойка , за което
както се посочи е основно перо в общите разходи, но не включено в договора
,водещи и до пълна неяснота за потребителя какво дължи на кредитора като
общ разход и представляващо скрита /явна/ печалба за кредитодателя наред
със уговорената законна лихва, като договорната лихва е дори над
допустимата по закон, поради което правило и в съответствие със закона е
прогласена изцяло нищожността на договора ,доколкото процесните
недействителни/нищожни/ клаузи не могат да бъдат заменени с императивни
норми от националното законодателство, като без тях договорът не може да
съществува и доколкото същите водят до нищожност на целия договор за
потребителски кредит.
При този изход на делото в полза на адв. С. М. пълномощник на
въззиваемата страна ще следва да се присъдят разноски при условията на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на 400лв предвид ниската фактическа и правна
сложност на спора.
Предвид изложеното Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №585 от
20.05.2025г. постановено по гр.д.№20255220100904 по описа на същия съд за
2024г. С КОЕТО Е ПРОГЛАСЕН ЗА НИЩОЖЕН сключения между Ц. П.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. **** и „СИТИ КЕШ ООД“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н
Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5 договор за потребителски
кредит № 939925 от 04.10.2023 г., поради противоречие на закона и са
присъдени разноски в производството.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД“, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №
115Е, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. В. М. от АК-Пазарджик , със
служебен адрес гр.Пазарджик,, ул.Цар Самуил“ №28, к.21., сумата на 400лв
/четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2
във връзка с ал.1 т.2 от ЗА за осъществено процесуално представителство и
защита на въззиваемия Ц. П. Д. в производството пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
25
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26