Р Е Ш Е Н И Е
Номер 29.06.2021 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 12.05
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 291 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл. 429 ал. 3 от КЗ вр. с
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата
молба ищците сочат, че са родители на загиналия, вследствие на ПТП А. С.А.,
на 19 години.
Посочват, че на 05.05.2018 г. около 16.40 ч.
по път II-66 на територията на Община С.З. на км.53+300 се движил
л.а. „Опел Астра“, с peг. № ***, управляван от водача Г.Т.Д., който нарушил
правилата за движение по пътищата, като предприел маневра „завой наляво“ и не
пропуснал насрещно движещият се л.а “БМВ“ с рег.№***. Настъпил е удар между
двата автомобила, в резултат на което водачът на л.а. „БМВ“ е загубил
управление над МПС-то и същото се е ударило в крайпътно дърво. Вследствие на
удара е загинал на място А. С.А., който е пътувал в л.а. „БМВ“.
Посочва се, че по случая е образувано
досъдебно производство, пр.пр.№ 1058/2018г. по описа на ОП-С.З., което към
настоящия момент е висящо и не е приключило с окончателен съдебен акт. Причина
за настъпване на ПТП са допуснатите от водача Г.Т.Д. нарушения на правилата за
движение по пътищата. С оглед на изложеното, в случая съществува пряка причинна
връзка между деянието на водача Г.Д. и настъпилите обществено опасни последици
- смъртта на А. С.А..
В исковата молба се посочва, че за увреждащия
л.а. „Опел Астра“, с peг. № ***, управляван от виновния водач има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД “Д.Ж.З.“, застрахователна полица
№BG/30/117002848995/26.10.2017г., валидна от 28.10.2017г. до 27.10.2018 г. По
силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., за
неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите за 2017 г.
Сочи се, че в конкретния случай, съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищците са предявили претенцията си за изплащане на
обезщетение пред ЗАД “Д.Ж.З.“, като са представили всички документи, с които
разполагат. В законоустановеният срок застрахователят е отказал изплащането на
застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното, в случая са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД “Д.Ж.З.“ за причинените
неимуществени вреди на ищците.
В исковата молба се посочва, че в резултат на
инцидента е загинал А. С.А., на 19 години. Ищците Д.А. и С.А. са родители на А..
Починалия е бил само на 19 г. - в началото на съзнателния си житейски път,
здрав и жизнен млад мъж, бил е деен, енергичен, с добро здравословно състояние.
Ищците изключително тежко преживяват смъртта на своя син, между тях е
съществувала много силна връзка и взаимна привързаност, чувство на обич,
уважение и подкрепа. Бил е опора за семейството си, всички са разчитали на
неговата подкрепа. Смъртта на техния син е довела до неизмерима и непреходна
скръб. Между тях и А. са съществували отношения, характеризиращи се с
изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа.
Родителите са се грижели за сина си, както и той за тях, оказвали са си взаимна
помощ и подкрепа, били са силно привързани един към друг. Възлагали са големи надежди
на него, включително и да бъде тяхна опора в живота, като са разчитали на сина
си да им помага на старини. Най- голямата мъка и непреодолима загуба е загубата
на дете, която не може никога да бъде преживяна, смъртта на сина им е настъпила
неочаквано и несвоевременно. Моралните страдания на ищците, претърпяната скръб
от невъзвратимата и нелепа загуба на техния син ще ги съпътстват през остатъка
от живота им. Преживяната загуба се отразява изключително тежко и на
здравословното и емоционалното им състояние, търпят много болки и страдания във
връзка с причинената смърт, независимо от изминалото време болката от загубата
не утихва, ищците продължават да страдат и скърбят постоянно.
Сочи се, че с оглед на изложеното,
причинените болки и страдания на ищците следва да бъдат компенсирани. Безспорно
неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват
по-високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага,
но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен
би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици
от извършеното деяние. Вредите на ищците са в резултат на виновното поведение
на водача на увреждащия автомобил Г.Т.Д., а за причинените от него вреди
отговаря ответникът по делото ЗАД „Д.Ж.З.“. Съгласно чл. 226 от КЗ увреденият
има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищците е
налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на
обезщетението за причинените им неимуществени вреди.
Молят съда да постанови решение, с което да
приеме, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер и да
осъди ответника ЗАД “Д.Ж.З.“ да заплати на ищците Д.З.А. и С. Юлианов А. сумата
от по 50 000 лева за всеки един от тях, частичен иск от по 200 000 лева за
всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени
вреди от смъртта на техния син А. С.А..
Претендира се законна лихва върху всяка от
сумите, считано от 13.05.2018г. - датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3
от КЗ, вр. с чл. 430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.
Молят съда да им присъди направените по
делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
заедно с ДДС.
В
съдебно заседание на 12.05.2021 г. съдът е допуснал увеличение на предявените
искове на Д.З.А. и С.Ю.А., които да се считат предявени за по 200 000 лв.
за всеки един от тях, представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди от смъртта на техния син А. С.А., ведно с претендираните законни лихви.
В отговора
на исковата молба ответникът сочи, че счита исковата молба за нередовна,
тъй като ищците не са представили банкова сметка, ***, което е в нарушение на
чл. 127, ал. 4 ГПК. По иск за парично вземане ищецът е длъжен да представи
банкова сметка ***. Непредставянето на банкови сметки дава повод на по-късен
етап от производството по делото да се злоупотребява като ищците пристъпват
директно към принудително събиране на сумите при евентуално осъдително решение
срещу застрахователя, без възможност последния да плати доброволно пълно или
частично претендиралите суми. Сочи, че тази неетична практика е често прилагана
от процесуалния представителя на ищците адв. К.. Отделно от изложеното
изискването за представяне на банкова сметка ***. 380, ал. 3 от КЗ, а
неизпълнението на това задължение води до забава на кредитора с произтичащите
от това последици. С оглед спазване на цитираната разпоредба на чл. 127, ал. 4 ГПК и чл. 380, ал. 3 от КЗ, моли съда да задължи ищците да представят по делото
банкови сметки.
Оспорва изцяло исковата молба по основание и
размер, като счита че същата е неоснователна и недоказана, включително в частта
за претендираната законна лихва.
Оспорва ПТП да е настъпило по описания в
исковата молба начин. Образуваната пр. пр. № 1058/2018г. по описа на ОП С.З. не
е приключила с краен акт, няма влязла в сила присъда на наказателен съд спрямо
водача на застрахования в застрахователната компания лек автомобил, нито има
сключено споразумение с него, поради което въпросът за деянието, вината и
противоправността на водача Г.Д. не е изяснен.
Счита, че представеният протокол за ПТП не
доказва по никакъв начин механизма на произшествието и противоправността на
участниците в него.
Оспорва предявените искове по 50 хил. лв. за
всеки ищец и по размер, като прекомерно завишени, тъй като същите не могат да
бъдат обосновани с икономическите условия в страната, В този смисъл прави
възражение за прекомерност на претендираните обезщетения от ищците, като счита,
че размера на претендиралата сума не може да бъде обоснован по никакъв разумен
начин и би се превърнал в източник на неоснователно обогатяване.
Заявява възражение за съпричиняване на
вредите от загиналия А. А. поради неизползван от него обезопасителен колан.
Счита, че смъртта му е причинена от свободното движение на тялото в интериорни
части от купето на автомобила, евентуално изпадане на тялото извън купето на
автомобила, както и че ако обезопасителен колан е бил поставен и използван от А.
Т. той нямаше да загине, евентуално уврежданията му нямаше да настъпят в същия
обем и интензивност, щяха да бъдат по-леки и при всички случаи нямаше да
предизвикат летален изход.
Оспорва претенцията за лихва. Както към
исковата молба, така и към предявената застрахователна претенция не е представена
банкова сметка ***, по която да бъде заплатено обезщетението, което е в
нарушение на чл. 127, ал. 4 ГПК и КЗ и прави претенцията нередовна. Като
последица твърди, че ищците са в забава на основание и претенцията им за лихва
на това основание е неоснователна като ги поставя в забава на осн. чл. 380, ал.
1 КЗ във вр. чл. 95 ЗЗД. Съгласно чл. 380, ал. 1 от Кодекса на застраховането
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура“. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба
непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застраховате
лят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ.
Счита, че отделно от горното не е изпълнено и
задължението по чл. 338, ал. 1 от Кодекса за застраховането, съгласно което
упълномощаването на процесуалния представител на ищците следва бъде извършено
чрез нотариална заверка на подписа, както и да съдържа изявление, че
ползвателят на застрахователни услуги е уведомен, че има право да получи
плащането лично. Нарушаването на разпоредбата на чл. 338, ал. 1 КЗ изключва
възможността застрахователят да изплати каквото и да било обезщетение и има
последици на забава на кредитора.
Признава за установено съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна
полица „ГО” сключена със „ЗАД Д.Ж.З.” АД относно процесния лек автомобил Опел
Астра с peг. № ***. Не възразява това обстоятелство да бъде отделено от съда
като безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Оспорва следните обстоятелства:
-
Изключителната вина на водача на лек автомобил Опел Астра с per. No ***
- Г.Д., като твърди в рамките на възражението за съпричиняване, че вина за пътния
инцидент носи единствено водачът на л.а. БМВ с peг. № *** Н.Д.Б., който се е
движил със значително превишена скорост спрямо максимално допустимата за
съответния пътен участък, което е станало пряка и непосредствена причина за ПТП
и настъпилите вреди. Водачът Б. не е упражнил адекватен контрол върху
управления от него лек автомобил; не е задействал спираната му система или е
закъснял с реакцията си; не е предприел аварийно спиране и не е задействал
навреме спирачната система на автомобила; не е предприел маневра по избягване
на удара с Опел Астра с peг. № *** и не е предотвратил сблъсъка с дървото в
което е самокатастрофирал. Водачът Б. не е съобразил пътната обстановка и
условията на движение, евентуално твърдя, че управляваният от него лек
автомобил не е бил технически изправен, което е допринесло за ПТП. Твърдим, че Н.
Б. като водач на л.а. БМВ с peг. № *** поради движение с несъобразена скорост
при условията на самостоятелно съизвършителство основно и преимуществено е
допринесъл за настъпване на ПТП и вредоносните последици от произшествието.
- Механизмът на ПТП и настъпилите вреди
описан в исковата молба.
- Противоправността на действията на водача Г.Д.
и неговата вина за ПТП и настъпилите вреди.
- Причинно-следствената връзка между
действията на Г.Д. и настъпилите вреди.
- Причинно-следствената връзка между ПТП и
настъпилата смърт.
- Претендираните неимуществени вреди по
основание и размер и дължимостта на лихвата.
- Търпените морални страдания от ищците.
- Близостта и емоционалната им връзка с
починалия техен родственик.
Твърди, че ищците не са полагали грижи за
починалия А. А., не са живели с него в общо домакинство, не са били в близки
отношения с него, не е съществувала емоционална връзка на близост и
загриженост.
С допълнителната
исковата молба ищците считат, че са неоснователни изложените от ответното
дружество доводи за нередовност на исковата молба на основание чл. 127, ал. 4
от ГПК, поради непосочване на банкова сметка, ***.
Оспорват твърдението на ответника, че тъй
като ищците не били представили банкова сметка ***.380 от КЗ, това водело до
забава на кредитора.
С оглед обстоятелството, че ответното
дружество признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ.
наличието на валидна застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за
увреждащия лек автомобил, молят на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, съдът да
обяви това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Оспорват всички възражения на ответното
дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Считат, че неоснователно се оспорва от
ответника механизма на ПТП, както и вината за настъпването на ПТП на водача Г.Т.Д..
Механизмът не е част от фактическият състав на непозволеното увреждане и като
такъв не подлежи на доказване в настоящето производство. Сочат, че следва да се
има предвид, че представеният по делото Констативен протокол за ПТП,
представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за
това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение
на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са
представени от участниците в произшествието. Посочват съдебна практика.
Сочат, че срещу виновния водач Г.Д. е
образувана пр.пр.№ 1058/18 г. по описа на ОП-С.З.. Считат, по отношение
възражението на ответника за липсата на вина на водача Г.Т.Д., че дори и към
настоящия момент да няма постановен краен акт по заведеното срещу него
досъдебно производство, то понятието за вина не е тъждествено в наказателното и
в гражданското право и за да се приеме, че има вина по смисъла на чл. 45 от ЗЗД
не се изисква вината да е установена с влязла в сила присъда по наказателно
дело. Напротив, тази презумпция за вина е въведена в гражданското право за
ефективната и бърза защита на пострадалите. Дори наказателното производство да не
е приключило с влязла в сила присъда, респ. решение, в гражданското
производство може да не се обори установената презумпция за вина. Присъдата има
действие само относно конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл. 343 от НК и
те могат да са различни от нарушенията на правилата за движение, установени от
гражданския съд. Посочват съдебна практика.
Считат, че неоснователно се оспорват и
претендираните размери на обезщетение за причинените на ищците неимуществени
вреди, като посочват, че предявените искове са съобразени от една страна с
принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищците от
претърпяната смърт на своя син, а от друга страна - с броя на пострадалите
лица, лимита на отговорност на ответника за 2018 г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Считат възраженията на ответното дружество за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия А. А., както и от
страна на другия участник в ПТП Н. Б. за неоснователни, като сочат, че в подкрепа
на тези свои доводи, ответникът не представя доказателства, а следва да се има
предвид и че при наличие на такива твърдения по делото от страна на ответното
дружество, същите следва да бъдат доказани от него именно в настоящото
производство. Заявяват, че от представените писмени доказателства няма данни,
от които да се направи извода, че пострадалият и другият водач на л.а/ЪМВ“ Н. Б.
са извършили нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на вредоносния резултат.
Считат за неоснователно твърдението на
ответника за недължимост на лихви за забава, поради това, че ищците не били
представили банкова сметка ***, нито към исковата молба, както и твърдението на
ответното дружество, че нарушението на разпоредбата на чл.338, ал.1 от КЗ
изключвала възможността застрахователят да изплати каквото и да било
обезщетение и има последици на забава на кредитори.
Сочат, че съгласно разпоредбата на чл.429,
ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие, в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от увреждането, а също и лихвите за забава. Считат че датата на
претендиралите от тях лихви е правилно определена, с оглед обстоятелството, че
към момента на настъпилите за ищците неимуществени вреди, същите освен
обезщетение следва да получат и лихви за забава върху същото. В случая,
претендиралата от тях законна лихва е върху всяка от сумите, считано от
13.05.2018г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, във вр. с
чл. 430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите.
Считат оспорването на механизма на получаване
на уврежданията и причинно-следствената връзка между събитието и смъртта на
починалия за неоснователно и недоказано.
Посочват, че в отговора на исковата молба
напълно неоснователно се оспорват моралните болки и страдания на ищците от
загубата на техния син вследствие ПТП.
В допълнителния
отговор ответникът заявява, че поддържа всички изложени доводи, възражения
и доказателствени искания заявени с отговора на исковата молба, като
процесуалната позиция на дружеството остава непроменена.
Излага съображения относно отказът на
процесуалния представител на ищците да изпълни задължението произтичащо от
нормата на чл. 127, ал. 4 за представяне на данни за банкови сметки на
доверителите си, като моли съда отново да задължи ищците да представят данни за
банкови сметки по делото, с което да бъде обезпечена целта на закона - да се
даде възможност за плащане от ответника във всеки един момент от развитието на делото.
Не се противопоставя да бъде отделено за
безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по процесната
застрахователна полица.
По отношение на несъстоятелните твърдения
изложени в допълнителната искова молба, че ищците не са изпаднали в забава,
отново цитира чл. 380, ал. 3 от КЗ съгласно който непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.
409 от КЗ.
Сочи, че механизмът на непозволеното
увреждане е начинът по който се е осъществило деянието, поради което не приема
твърденията на ищците, че механизмът не е част от фактическият състав на
непозволеното увреждане. В тази връзка Констативният протокол за ПТП има
ограничена доказателствена стойност, която не обхваща механизма на деянието,
поради което същия няма материална доказателствена сила относно този обективен
факт, който предстои да се изясни посредством поисканите експертизи. Органите
от полицията съставили констативния протокол не са преки очевидци на
местопроизшествието, поради което доказателствена стойност на констативния
протокол е ограничена единствено до обстоятелствата, които органите са заварили
на местопроизшествието.
Поддържа възражението за съпричиняване от
страна на починалия А. А. по изложените в отговора на исковата молба доводи.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно
е установено, че на 05.05.2018 г. около 16.40
ч. по път II-66 на територията на Община С.З. на км.53+300 е
настъпило ПТП между л.а. „Опел Астра“, с peг. № ***, управляван от водача Г.Т.Д.
и л.а “БМВ“ с рег.№ ***, управляван от Ж.Д.
Б., при което загинал А. С.А., който е пътувал в л.а. „БМВ“.
Безспорно е, че за л.а. „Опел Астра“, с peг.
№ ***, управляван има сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД “Д.Ж.З.“
АД, със застрахователна полица № BG/30/117002848995/26.10.2017г., валидна от
28.10.2017г. до 27.10.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл. 380
от КЗ, ищците предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД
“Д.Ж.З.“ АД на 04.09.2018 г. В законоустановеният срок застрахователят е отказал
изплащането на застрахователно обезщетение.
От заключението на
съдебнопсихологическа експертиза се установява следното:
И за двамата
ищци са налице достатъчно клинични данни, които позволяват да се
обсъжда, че най- вероятно се касае за Посттравматично стресово разстройство, в
резултат от смъртта на сина им А. С.А., загинал внезапно в ПТП, тъй като
клиничната картина е типична и не съществува друга добре доказана алтернативна
диагноза за това.
Емоционалния свят на родителите на А. С.А.,
загинал в ПТП, осв. лица Д.З.А. и С. Юлианов А. е сринат. Болката от загубата е
толкова силна, че те са загубили надежда, смисъл и стимул за живот. Загубват
интереси и социални контакти. Персистират симптоми на тревожност и
депресивност. Налице е понижена устойчивост на стрес, както и адаптационни
затруднения, понижен фрустрационен толеранс, раздразнителност при минимална
провокация, дори доза агресия и враждебност.
От заключението на комплексната съдебномедицинска
и автотехническа експертиза се установява следното:
Не е установена техническа неизправност по лек автомобил
"БМВ" преди сблъсъка.
Разположението на л.а. БМВ"
непосредствено преди сблъсъка и момента на сблъсъка/удара е ляво - странично,
като първоначалния контакт е в задната лява част. Разположението на л.а.
"Опел" непосредствено преди сблъсъка и момента на сблъсъка/удара е
ляво - странично, като първоначалния контакт е в предната лява част.
Разположението на л.а. "БМВ" след
настъпването на ПТП, е там където е намерен и описан л.а. - на разцепен на две
части - предната част на предната половина е в посока юг, като тази част се е
установила в покой югоизточно от дървото - масовият му център е на около 50.00
м. източно и на 12.50 м. южно от ориентира 01, а задна половина се е установила
североизточно от дървото със задна част в посока север - масовият му център е
на около 54.00 м. източно и на 8.00 м. южно от ориентира 01.
Разположението на л.а. "Опел" след
настъпването на ПТП, е там където е намерен и описан л.а. - масовият му център
е на около 48.00 м. западно и на 15 м. южно от ориентира 01.
Скоростта на движение на л.а. "БМВ”
непосредствено преди и по време на удара е равна на 135.00 км/ч.
Скоростта на движение на л.а. "Опел” Астра
непосредствено преди и по време на удара е равна на 33.57 км/ч.
Максимално допустимата скорост на движение в този
участък на пътя, при движение от запад на изток е до 60.00 км/ч., при движение
от изток на запад е до 90.00 км/ч.
Водача на лек автомобил "БМВ", е нямал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при конкретните пътни
условия.
От техническа гледна точка водачът на л.а.
"Опел" Астра е имал техническа възможност да не допусне настъпването
на ПТП, като изчака лек автомобил "БМВ" да премине през кръстовището
и след това да започне маневрата завой на ляво и да пресече насрещната пътна
лента.
От техническа гледна точка л.а. "БМВ"
управляван от Ж. Б., при скорост на движение равна на 135.00 км/ч. и по-ниска
от нея, има техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като е
трябвало да продължи движението си в предназначената за него лента, без да се
извършва технически неправилното отклонение на дясно.
В предоставените материали по делото е посочено,
че при настъпването на ПТП А. А. е бил на предна дясна седалка.
Ударът в дървото е бил най-силен на линията зад
предните седалки, като линията на разделяне е зад тези седалки перпендикулярно
на надлъжната ос на автомобила.
При първоначалния контакт на л.а. и дървото,
който е бил на линията зад предните седалки в дясната част, най - големи
деформации и съответно хлътване има от задната дясна врата, тапицерията на
вратата и интериора на тази линия.
Лек автомобил "БМВ" 320Д с рег. № ** е
с фабрично оборудвани триточкови предпазни колани на предните и задните
седалки.
От техническа гледна точка водачът на л.а.
"Опел" Астра е имал техническа възможност да не допусне настъпването
на ПТП, като изчака лек автомобил "БМВ" да премине през кръстовището
и след това да започне маневрата завой на ляво и да пресече насрещната пътна
лента.
А. А. към момента на инцидента се е намирал на
предна дясна седалка в лекия автомобил "БМВ". След напускането на
пътното платно лекият автомобил ”БМВ" се е сблъскал с дясната част на
автомобила в дърво, непосредствено в зоната зад средната колонка между десните
врати От снимковия материал приложен по делото е видно, че целостта на купето в
зоната на пътника на предна дясна седалка е запазена. Таванът, предната дясна
колонка и предната дясна врата не са сгънати към вътрешността на купето. При
извършената аутопсия са установени следните травматични увреждания - охлузвания
и кръвонасядания на челото и лява слепоочна област, охлузвания и кръвонасядания
по задно-страничната повърхност на дясна гръдна половина, охлузвания в лява
поясна област, множество охлузвания по външната повърхност на дясна мишница и
задновъншната повърхност на дясна предмишница, контузия на десния бял дроб,
счупване на III-VII ребра по залавните места с
гръбначния стълб, VIII и IX по лопаткова линия, разкъсване на слезката,
набиране на кръв коремната кухина.
Уврежданията по дясно страничната повърхност на
тялото и десния горен крайник са получени при контакт с детайли от вътрешността
на купето в дясно.
Установено е разкъсване на слезката, охлузвания в
лявата поясна област, охлузвания на челото и кръвонасядане в ляво слепоочие.
Разположените по ляво страничната повърхност на
тялото увреждания и на челото фронтално, не е възможно да се обяснят по
механизма на травма вътре в купето на автомобила, ако тялото на пострадалия е
било фиксирано с обезопасителен колан на предна дясна седалка в лекия
автомобил, от където следва извода, че към момента на произшествието
пострадалият А. не е бил с поставен обезопасителен колан. При завъртането на
автомобила около вертикалната му ос, тялото на пострадалия А. е било подложено
на големи центробежни сили и въртящ момент, при което е имало възможност да
променя позицията си в зоната на предна дясна седалка.
При завъртането на автомобила около вертикалната
му ос, тялото на пострадалия А. е било подложено на големи центробежни сили и
въртящ момент, при което е имало възможност да променя позицията си в зоната на
предна дясна седалка и да контактува с твърди тъпи предмети от купето на
автомобила. Травмите на А. са получени вътре в купето на автомобила. А. не е
изпадал извън автомобила.
Смъртта на А. А. е настъпила в болнично заведение
на 05.05.2018 г. в 18,10 часа.
Ако А. към момента на произшествието е бил с
поставен обезопасителен колан, биха се получили уврежданията по дясно
страничната повърхност на тялото и десния горен крайник - охлузвания и
кръвонасядания по задно-страничната повърхност на дясна гръдна половина,
множество охлузвания по външната повърхност на дясна мишница и задновъншната
повърхност на дясна предмишница, контузия на десния бял дроб, счупване на III-VII десни
ребра по залавните места с гръбначния стълб, VIII и IX десни ребра по лопаткова
линия.
Механизмът на произшествието е следния:
На 05.05.2018 г. около 16.40 ч. в общ. С.З. по
път II - 66 в посока запад се движел лек автомобил "Опел Астра“ с рег. № СТ 84 94 СА, управляван от Г.Т.Д..
В обратна посока - изток се е движел лек
автомобил "БМВ" с рег. № **, управляван от Ж.Д. Б..
На км. 53+30° /в района на бензиностанция "С.”,
фирма "А.", фирма "Л.“/ на посочения път, водача на лек
автомобил "Опел" Астра с рег. № ***предприема маневра за завиване на
ляво, като не пропуска насрещно идващия лек автомобил марка "БМВ" с
рег. № **, управляван от Ж. Б..
Водачът на "БМВ" при забелязване на
предприелия маневрата завой наляво л.а. "Опел", е отклонил автомобила
си на дясно гледано по посоката си на движение, като е навлязъл в очертана с
пътна маркировка - М15
Настъпва удар между двата автомобила извън южното
пътно платно на пътя, като мястото на удара /МУ/ се намира на около 30.40 м
западно и на 4.60 южно от ориентира 01
След удара на л.а. "БМВ” с л.а.
"Опел" Астра /л.а. "БМВ" е ударен от л.а. "Опел"
Астра в заден ляв калник/ същият е продължил движението си на изток оставяйки
следи по асфалтовото покритие на уширението пред бензиностанция "С.”.
Достигайки затревената площ северно от фирма "А." /южно от пътното
платно/ е продължил движението си на изток оставяйки среди от странично
прохлузване. В този затревен участък л.а. "БМВ" се е завъртял около
вертикалната ос прекарана през масовия му център в посока обратна на
часовниковата стрелка /поглед от горе и достигайки крайпътно дърво - орех, се е
ударил с дясната странична част в него. След удара в резултат на настъпилите
пластични деформации по купето на автомобила, същият се е разделил на две части
- предна и задна - като линията на разделяне е зад предните седалки
перпендикулярно на надлъжната ос на автомобила След този удар и разделянето на
автомобила, двете половини на купето са разменили местата си спрямо посоките на
света като предната част на предната половина е в посока юг, като тази част се
е установила в покой югоизточно от дървото. Задна половина се е установила
североизточно от дървото със задна част в посока север.
Техническите причини за настъпването на ПТП при
конкретната пътна обстановка са:
От водача на л.а. "Опел" Астра:
Причината
за настъпване на ПТП, е че водачът на л.а. "Опел" Астра е отнел
предимството на движение на л.а. "БМВ", не е изчакал лек автомобил
"БМВ" да премине през кръстовището и след това да започне маневрата
завой на ляво/да пресече насрещната пътна лента.
От страна на водача на л.а. "БМВ":
Движение
със скорост около 135.00 км/ч, като на този участък от пътя, по посоката на
движение на л.а. "БМВ" е въведена забрана за движение със скорост не
по-висока от 60 км/ч.
Водачът е
отклонил управляваният от него л.а. надясно в уширението на бензиностанция
"С." спрямо посоката си на движение.
При движение в своята лента и неотклоняване на
същия в дясно по посоката на движение, нямаше да има пресичане на траекториите
и нямаше да настъпи ПТП.
По делото
са събрани гласни доказателства.
Свидетелят
М.Д.К. посочва, че познава Д. и С. *** от 15 години. Те живеят в Д. в тяхна
къща, която са си построили. Когато станала катастрофата, свидетелят и жена му
били в И. и разбрали от брата на Д.. Според свидетеля, А. бил момче за пример,
бил гордостта на майка си и на баща си, хората му се радвали, никога не
създавал проблеми, всички го обичали. А. завършил Електротехникума и когато
загинал, тогава трябвало да има абитуриентски бал. Свидетелят посочва, че
родителите на А. работели в И. и на четири, пет месеца се прибирали. Докато били
в чужбина майката на С.- се грижела за
децата. Тогава живеели в нейната къща, но когато С. се върнал, се преместили в
другата къща. Според свидетеля след смъртта на А. родителите му А. се
променили. Преди катастрофата С. бил весел човек, а сега се отдръпнал. Д. се
разболяла, психически и физически не била същата жена. След инцидента ищците поне
година не работели, а С. споделил, че ако не бил малкият им син К. щял да се
самоубие, но трябва да се държи заради него. От време на време С. се събирал с
хора, но вече не бил същия като преди,
не се смеел.
Свидетелят
К.Й.К. посочва, че със С. са приятели от деца и заедно са израснали.
Познава Д. и С., откакто са семейство,
имали две деца, А., който починал и малко момче К.. С. много се радвал на
големия си син, много го обичал, били в приятелски отношения. А. завършил
средно образование в техникум, изкарал изпит за книжка, предстояло му бал. Месец преди това, майка му и баща му се
прибрали от чужбина. Според свидетеля А. бил младо, хубаво, приятно, чудесно
момче, посещавал училище най-редовно.
Според свидетеля след
катастрофата, С. и Д. не били същите хора, Д. била в много тежко състояние,
била много болна, с ракови заболявания и това всичко се случило след като
починал А.. С. бил страшно депресиран, постоянно пиел лекарства. Преди Д. и С.
били най-веселите в тяхната група, сега били
много различни, спрели да посещават сватби и празненства. Според свидетеля, Д.
и С., искали да се самоубият заедно, но не го направили заради малкия си син.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 05.05.2018 г., по силата на което ЗАД “Д.Ж.З.“ АД е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил „Опел Астра“ *** трети лица,
се установява от справка в Гаранционен фонд, от която е видно, че е налице застрахователна
полица застрахователна полица
№BG/30/117002848995/26.10.2017г., валидна от 28.10.2017г. до 27.10.2018 г. Съдът намира, че следва да приложи
законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл.
380 от КЗ, ищците са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД “Д.Ж.З.“ АД на 04.09.2018
г. Поради
това съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
На съда е служебно известно, че е внесен обвинителен акт
по отношение на Ж.Д. Б. /водачът на лек автомобил "БМВ" 320Д с рег. №
**/ и е образувано НОХД № 2139/2020г. по описа на Окръжен съд – С.З..
Постановена е Присъда № 32/01.10.2020 г. /към
момента не е влязла в сила/, с която признава подсъдимия Ж.Д. Б. за виновен
в това, че на 05.05.2018 година, на път II-66, км 53+300, в землището на община
С.З., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“
модел „320 Д“ с рег. №***, нарушил правилата за движение по пътищата: - чл.21,
ал.1 от ЗДвП - управлявал превозното средство с превишена скорост от 135 км/ч,
като при избиране скоростта на движение, като водач на пътно превозно средство,
нарушил въведена забрана да превишава стойността на скоростта в км/ч, за пътно
превозно средство категория „В” при движение извън населено място от 90 км/ч;
-чл.20, ал.2 от ЗДвП - като водач не изпълнил задължението си да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението; - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме маневра да заобиколи пътно превозно средство и да се
отклони надясно по платното за движение, за да премине в друга пътна лента, не
изпълнил задължението си преди да започне маневрата да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение; -чл.65, т.6 от ППЗДвП - като водач
навлязъл с управляваното от него МПС на обозначена площ – M15 "Коси
успоредни линии", забранена за движение на пътни превозни средства,
границата на която площ е очертана с непрекъсната линия, като по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице на А. С.А. и са
причинени тежка и многостепенна средна телесна повреда на А. З.М..
От заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че причина за
настъпване на процесното ПТП освен поведението на Ж.Д. Б. е и
поведението на Г.Т.Д., който при
управление на л.а. "Опел Астра" е отнел предимството на движение на
л.а. "БМВ", не е изчакал лек автомобил "БМВ"320Д да премине
през кръстовището и след това да започне маневрата завой на ляво/да пресече
насрещната пътна лента, с което е нарушил разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, където е посочено, че при завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите
нарушения на водача на лек автомобил „Опел Астра“ ***, са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че
презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
С оглед изложеното
съдът приема, че вина, при условията на независимо съизвършителство имат и двамата
участници в ПТП - то на 05.05.2018 г. Водачът на лек автомобил "БМВ"
320Д с рег. № **, Ж.Д. Б. е нарушил разпоредбите на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗдвП, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 65, т.
6 от ППЗДвП, за които нарушения е осъден с горепосочената присъда, която не е
влязла в сила, а водачът на л.а. "Опел Астра" , Г.Т.Д. е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
Гореизложеното води до извод, че процесното ПТП не би настъпило, ако
поведението и на двамата водачи беше съобразено с правилата за движение.
Ето защо следва да
се приеме, че след като в настоящия случай има двама съпричинители, на
вредоносния резултат, то тяхната отговорност спрямо увредения съгласно
разпоредбата на чл. 53 ЗЗД е солидарна. Солидарната отговорност на
причинителите на увреждането дава възможност на пострадалия да насочи
претенцията си за обезщетяване против всеки от тях, съответно от всеки един от
застрахователите, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от тази на деликвента. Така в случая наследниците на починалия А. С.А.
са насочили исковете си против ЗАД “Д.Ж.З.“ АД, като застраховател на деликвента
Г.Т.Д., чието деяние в нарушение на чл. 37 от ЗДвП, съдът приема, че осъществява всички признаци /обективни и
субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя ЗАД
“Д.Ж.З.“ АД по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
В настоящия случай следва да се вземат предвид особено
близките отношения и силната връзка между родители и деца; младата възраст на
загиналия, съответно възрастта на родителите му - в аспект на обстоятелството,
че дълго ще преживяват сполетялата ги участ и ще носят в себе си болката от
загубата на детето си; начина по който родителите преживяват трагедията; начина
и обстоятелствата, при които е загинало детето им.
Житейски
погледнато загубата на дете е най-голямото нещастие, което може да сподели
родителя. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото
същество е непреодолимо и неминуемо води до промяна както в мирогледа на
родителя, така и в поведенческите му реакции. Смъртта на А. се е отразила
изключително зле върху психиката на ищците, като болките и страданията ги
съпътстват и сега, а и ще продължат през целия им живот, поради
невъзвратимостта на загубата им. Настъпила е безвъзвратна промяна в живота им, отразила се на цялостното им
функциониране - лично, социално и
трудово. Внезапната смърт на А., който е бил в началото на житейския
си път е лишило завинаги родителите му от неговата обич, включително и
перспективата да бъде опора на родителите си в един по-късен етап от живота, от
възможността да видят как А. ще създаде семейство.От свидетелските
показания, които съдът възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и
непротиворечиви, които кореспондират със заключението на съдебнопсихологическата
експертизи се установява, че след сполетялата ги загуба, Д. и С. са с коренно променена житейската мотивация, ограничено и
затруднено е социалното им общуване /преустановили са посещения на
празненства/, дните им са помрачени от случилата се трагедия и подчинени на
същата и постоянно връщане към спомена за детето, което неминуемо ще поддържа
състоянието им на отчаяние и безсилие през целият им живот. Животът на ищците е
изгубил смисъл и значение, каквито загубата на дете винаги причинява. Неминуемо
смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е един от
най-тежките удари, които човек може да преживее, поради което трудно може
паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар и необратимата загуба.
Мъката на родителите никога няма да бъде преодоляна, но все пак съобразявайки
горните критерии съдът определя обезщетението за всеки един от ищците в размер на 200 000 лв.
От страна на
ответното дружество са направени няколко възражения за съпричиняване от страна
на пострадалия, поради неизползването на предпазен колан.
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
В заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза е посочено, че с оглед травмите, А. С.А. е бил без обезопасителен колан.
В съдебно
заседание от 12.05.2021 г. обаче вещото лице д-р С. е пояснило, че в случая е
налице страничен удар със значителна сила, при който „БМВ“ е контактувало с
частта зад колонката между предна и задна дясна врата в дърво, ударът е бил с
изключителна сила, тъй като автомобилът се е разцепил на две. В този случай според
него, обезопасителният колан не може да
предпази тялото и тялото се придвижва в странично направление. Посочва, че е
възможно коремната травма с разкъсване на далака да е получена от придвижване в
странично направление, както на тялото на пострадалия, така и на водача, тъй
като е налице придвижване в посока на дясно, след това придвижване в посока на
ляво. Действително травмата е съчетана, но с най-голяма тежест е коремната
травма изразяваща се в разкъсване на далака съпроводена с масивна кръвозагуба. Според
вещото лице тази травма не може да се получи от детайли на автомобила, но от
конкретния механизъм би могла, тъй като далакът се намира в ляво, като е
напълно възможно да е нанесен удар от лакът или от други части от тялото на
водача при това силно придвижване на двете тела.
Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е
на ответното дружество, което в настоящия случай не установи, че тежките травми
довели до смъртта на А. С.А. са настъпили вследствие на неизползването на
обезопасителен колан. Поради това
съдът намира, че това възражение за съпричиняване е неоснователно.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят
отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред
увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава
в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. По делото е представено доказателство,
че ищците са предявили застрахователната си претенция на 04.09.2018 г. Следователно съдът като съобрази горепосочените
разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 04.09.2018 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за
претенцията на ищците, поради това за
периода от 13.05.2018 г. до 03.09.2018 г. искът за законна лихва е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗАД Д.Ж.З.” АД следва да заплати на Д.З.А. сума в размер на 200 000 лв. за причинените неимуществени вреди от смъртта на сина й А. С.А., настъпила при ПТП на
05.05.2018 г. ведно
със законната лихва от 04.09.2018 г.
до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за законна лихва за периода от 13.05.2018 г. до 03.09.2018 г. като неоснователен.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗАД Д.Ж.З.” АД следва да заплати на С. Юлианов А. сума в размер на 200 000 лв. за причинените неимуществени вреди от смъртта на сина й А. С.А., настъпила при ПТП на
05.05.2018 г. ведно
със законната лихва от 04.09.2018 г.
до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за законна лихва за периода от 13.05.2018 г. до 03.09.2018 г. като неоснователен.
По
отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че
ищците са материално затруднено лице,
поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3
530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила
в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ на всеки от ищците е в размер на 5 530 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е регистриран
по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимите
адвокатски възнаграждения на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на всеки един от двамата ищци са в размер на по 6 636 лв. с ДДС /5 530
лв. х 20 % = 6 636 лв. / или в общ размер на 13 272 лв. с ДДС. Следователно
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер на 13 272 лв.
Видно от данните по делото от бюджета на съда са изплатени
следните възнаграждения за изготвяне на експертизи: за изготвяне на съдебнопсихологичната експертиза
възнаграждение в размер на 650 лв.; за изготвяне на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза възнаграждение в размер на 400
лв. или общо в размер на 1 050 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД Д.Ж.З.” АД
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, държавна такса в размер на
16 000 лв. и сумата от 1 050
лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от
бюджета на съдебната власт.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.***да заплати на Д.З.А., ЕГН ********** с адрес: ***, с адрес за
призоваване: гр. К.***- адв. П.К. САК сума в размер на 200 000 лв. за
причинените неимуществени вреди от
смъртта на сина й А. С.А., настъпила при ПТП на 05.05.2018 г., ведно със законната лихва от 04.09.2018 г. до
окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за законна лихва за периода от 13.05.2018 г. до 03.09.2018
г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „З. Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.***да заплати на С. Юлианов А., ЕГН ********** с адрес: ***, с адрес за призоваване:
гр. К.***- адв. П.К. САК сума в размер
на 200 000 лв. за причинените неимуществени вреди от смъртта на сина му А. С.А., настъпила при ПТП на
05.05.2018 г., ведно
със законната лихва от 04.09.2018 г.
до окончателното плащане като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за законна лихва за периода от 13.05.2018 г. до 03.09.2018 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „З. Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.***да заплати на адв. П.К. от САК, със съдебен адрес:***,
** адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на
ищците в общ размер на
13 272 лв.
ОСЪЖДА „З. Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.***да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 16 000 лв.
и сумата от 1 050 лв.,
представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета
на съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :