№ 2698
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110211800 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Н. Т. срещу Наказателно постановление № КПК-НП-
170/02.07.2024 г., издадено от и.ф. председател на Комисията за противодействие на
корупцията /КПК/, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на
корупцията /ЗПК/ за нарушение на чл. 52, ал.1, т. 1, вр. чл. 49, ал.1, т. 2 от ЗПК.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, необосновано и следва да бъде
отменено, като жалбоподателят се позовава на §4 от ПЗР на ЗПК. Изтъква, че в качеството
си на контрольор от 2021 г. в дружество с държавно участие, той е бил задължен да подава
пред министъра на здравеопазването декларация по чл. 35, ал. 1 от на основание § 2 от ПЗР
на ЗПКОНПИ /отм. на 06.10.2023 г./ От това той извежда, че не е бил задължен да подава
нова встъпителна декларация след влизане на закона в сила. Поради изложеното се
претендира отмяната на обжалваното НП.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и заявява, че
поддържа жалбата. В пледоарията си моли за отмяната на НП поради изложените в жалбата
съображения. След приключване на делото, представя пред съда съдебна практика в
подкрепа на твърденията си.
Въззиваемата страна –– председател на Комисията за противодействие на корупцията,
редовно призована, се представлява от юрисконсулт Р, която оспорва жалбата. В
пледоарията си моли за потвърждаване на НП, като счита, че наведените от жалбоподателя
доводи за приложение на § 2 от ЗПКОНПИ не са основателни, тъй като тя се отнася
единствено до задължените лица по чл. 6 от отменения закон. Затова представителят на
наказващия орган счита, че В. Т. попада за пръв път като задължено лице в обхвата на чл. 6
1
от ЗПК и е бил длъжен да подаде встъпителна декларация. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като излага подробни съображения в писмен вид.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят В. Н. Т. заемал длъжността контрольор в „*******“ ЕООД по силата
на договор за възлагане на контрола на лечебното заведение от 10.06.2021 г. Посоченото
лечебно заведение било изцяло държавна собственост и министърът на здравеопазването
упражнявал правата на държавата като едноличен собственик на капитала. Жалбоподателят
заемал длъжността на контрольор и към месец октомври 2023 г., без прекъсване.
Съгласно § 2, т. 2 на ПЗР на ЗОНПИ, представителите на държавата или на общините в
органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско
участие в капитала или на юридически лица с нестопанска цел, когато не попадат в обхвата
на чл. 6, ал. 1, също попадат сред задължените лица на разпоредбите по глава пета, осма и
петнадесета, включително и чл. 35, ал. 1 от ЗОНПИ. Като лице, заемащо длъжността
„контрольор“ в дружество с изцяло държавна собственост, жалбоподателят Т. бил задължен
да подава декларациите по чл. 35, ал. 1 ЗПКОНПИ, което задължение изпълнявал до 2023 г.
чрез подаване на декларации пред органа по назначаването си – министъра на
здравеопазването.
С влизането в сила на ЗПК на 06.10.2023 г. била отменена разпоредбата на § 2 от ПЗР
на ЗОНПИ, както и цялата Глава пета от закона, като било изменено и неговото заглавие.
На 18.01.2024 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК от св. Д. Й. Л. на длъжност
инспектор в Дирекция Публичен регистър в КПК била направена проверка на получените и
вписаните декларации за имущество и интереси на лицата, задължени по чл. 6 от новия
закон. При проверката свидетелката установила, че В. Н. Т. не е подал встъпителна
декларация по образец на основание чл. 52, ал.1, т. 1, вр. чл. 49, ал.1, т. 2 ЗПК в месечен срок
от влизане на закона в сила.
На 19.01.2024 г. била изпратена до жалбоподателя покана за явяване за съставяне на
АУАН, която не била получена от Т.. Втора покана до него била изпратена на 31.01.2024 г., за
която отново липсват данни да е получена от жалбоподателя. На 05.02.2024 г. св. Л.
съставила констативен протокол за неуспешен опит за уведомяване по телефона на Т., в
който посочила, че го е търсила на тел. номер 8437258, установен от нея чрез достъп до база-
данни на КАТ.
Въпреки липсата на изпълнена процедура по връчване на покана до жалбоподателя за
явяване за съставяне на АУАН, на 05.02.2024 г. от св. Д. Л. бил съставен АУАН № КПК-
АУАН-ПР-526/05.02.2024 г. за нарушение на чл. 52, ал.1, т. 1, вр. чл. 49, ал.1, т. 2 ЗПК в
присъствието на двама свидетели и в отсъствие на жалбоподателя Т.. В акта е прието, че
нарушението е извършено на 07.11.2023 г. в гр. София, където е следвало да подаде
декларацията в месечен срок от влизане в сила на закона.
АУАН бил връчен на жалбоподателя на 09.04.2024 г., когато той вписал като
възражение, че съгласно § 4 от ПЗР на ЗПК задължените лица, които са подали декларации
по отменените разпоредби на ЗОНПИ не следва да подават декларации. Жалбоподателят
подал и допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, които са
идентични с изложеното в жалбата.
Жалбоподателят В. Т. подал декларация по чл. 49, ал.1, т. 2 ЗПК на 02.05.2024 г. пред
КПК.
2
Въз основа на АУАН № КПК-АУАН-ПР-526/05.02.2024 г. при пълна идентичност на
описанието на нарушението и дадената му правна квалификация било издадено
обжалваното наказателно постановление на 02.07.2024 г., с което на жалбоподателя Т. е
наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 52, ал.1, т. 1, вр. чл. 49, ал.1, т. 2
ЗПК. В НП е посочена същата дата и място на извършване на нарушението, като в НП е
прието, че той се явява задължено лице на основание чл. 6, ал.1, т. 51 от ЗПК. Изрично и в
НП е посочено, че жалбоподателят е подал декларацията със закъснение от 5 месеца и 26
дни на 02.05.2024 г. и това нарушение е извършено от него за първи път.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 08.08.2024 г. чрез
неговата майка, като на 13.08.2024 г. е депозирана в КПК и жалбата срещу НП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Л., като и от събраните по делото писмени доказателства (договор за възлагане от
10.06.2021 г., справки от министъра на здравеопазването; покани за съставяне на АУАН,
констативен протокол; доказателства за подаване на декларации по чл. 35, ал. 1 от
ЗПКОНПИ; декларация по чл. 52, ал.1 ЗПК от 02.05.2024 г., заповеди за компетентност и
др.), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Л., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените
доказателства по делото и преди всичко от справката от министъра на здравеопазването
относно длъжността на жалбоподателя. Съдът се довери и на показанията на свидетелката
относно неуспешните опити да уведоми жалбоподателя за започналото
административнонаказателно производство и да го покани за явяване за съставяне на
АУАН, които изцяло се подкрепят от констативния протокол и липсата на доказателства за
връчване на поканите.
От представения договор за възлагане несъмнено се установява заеманата от В. Т.
длъжност, включително и към момента на влизане в сила на ЗПК. От представените от
жалбоподателя входящи номера, съдът установи и подаваните от него декларации по
ЗПКОНПИ пред министъра на здравеопазването. Представеното по делото копие от
процесната декларация установява не само съдържанието на последната, а и датата на
входирането й в КПК.
Като цяло фактите по делото не са спорни между страните, а основните им доводи са
свързани с приложението на материалния закон.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон.
В НП и в АУАН е извършена индивидуализация на актосъставителя и на нарушителя,
3
отразени са датите на издаване, така че точно да бъде определен момента на установяване
на нарушението от една страна и налагане на наказанието - от друга. Компетентните
длъжностни лица са удостоверили това си качество чрез полагане на своите подписи, а
жалбоподателят е запознат с двата акта, като АУАН му е бил предявен, а НП - връчено.
АУАН и НП са издадени в установените по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН срокове.
Но при издаването на акта е допуснато съществено нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
доколкото актът е съставен в отсъствие на нарушителя без той да бъде поканен за съставяне
на акта. Посочената разпоредба допуска съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя,
единствено когато той не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта,
но тези предпоставки не са били налице в случая.
Видно от самия АУАН, той е съставен на 05.02.2024 г., но е предявен на жалбоподателя
едва на 09.04.2024 г. По административната преписка не са представени доказателства
жалбоподателят да е бил редовно призован за съставяне на АУАН. Действително, по делото
са налице две изготвени покани до Т. за съставяне на АУАН, но липсват каквито и да е
доказателства за опит за тяхното връчване и резултата от него. Прави впечатление и
стремежът за съставяне на акта в кратък срок, като двете покани са изготвени в рамките на
една седмица. А описания в констативния протокол опит за уведомяване на жалбоподателя
по телефона също не сочи на надлежно изпълнение на процедурата, доколкото вписания в
протокола телефонна номер е непълен и неслучайно при позвъняване е получена
информация за грешен номер. Но въпреки това и без да се изчака резултат от опита за
връчване на последната покана на жалбоподателят, актосъставителят е пристъпил към
съставяне на акта в негово отсъствие.
Съдът намира това нарушение за съществено, тъй като жалбоподателят е бил лишен от
правото си да се защити още в първоначалния момент на образуване на
административнонаказателното производство срещу него. Според настоящия съдебен състав
това процесуално нарушение не е санирано от последващото връчване на АУАН на
управителя на дружеството.
Но освен това са налице и други основания за отмяна на НП, свързани с
неправилно приложение на материалния закон.
Съдът изцяло се солидаризира с доводите на жалбоподателя, че същият не е бил
задължен лице по чл. 52, ал.1, т. 1 от ЗПК (обн. в ДВ. бр. 84/06.10.2023 г., в сила от същата
дата 06.10.2023 г.) и не е следвало да подава нова встъпителна декларация в месечен срок
след влизане в сила на закона.
В чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК е предвидено задължението на лицата, заемащи публични
длъжности, да подават декларация за имущество и интереси. А съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 от
ЗПК лицата, заемащи публични длъжности, подават пред Комисията декларация за
имущество и интереси в едномесечен срок от заемането на публичната длъжност.
Безспорно по делото е установено, че и към влизане в сила на ЗПК, жалбоподателят В.
Т. е заемал длъжността „контрольор“ в дружество, в което държавата е едноличен
собственик на капитала - „*******“ ЕООД. Следователно той попада сред кръга на
задължените лица по чл. 6, ал.1, т. 51 от ЗПК като представител на държавата в орган на
контрол на търговско дружество с държавно участие в капитала.
Но актосъставителят и наказващият орган са пренебрегнали обстоятелството, че той се
явява задължено лице и по отменения § 2, т. 2 от ПЗР на ЗОНПИ с почти идентично
съдържание като чл. 6, ал.1, т. 51 от ЗПК. В качеството си на задължено лице по ЗПКОНПИ
от 2021 г., Т. е подал встъпителна декларация пред министъра на здравеопазването, като
пред същия орган е подавал и годишните си декларации за имущество и интереси, последно
4
на 05.05.2023 г. Освен това, той е подал в срок и годишната си декларация пред КПК по чл.
52, ал.1, т. 2 от ЗПК на 02.05.2024 г.
Според настоящия съдебен състав, в случая приложение намира разпоредбата на § 4 от
ПЗР на ЗПК, съгласно която "задължените лица, подали встъпителни декларации по реда на
отменените разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, не подават нови встъпителни декларации след влизането
в сила на този закон. Те подават декларации при условията и по реда на този закон в
сроковете по чл. 52 от ЗПК". Към 06.10.2023 г. жалбоподателят Т. е заемал длъжността
"контрольор" в същото дружество и за него не е възникнало ново задължение за
първоначално деклариране на имущество пред КПК, при условията и по реда на новия
закон. Този извод не се променя от отмяната на § 2, т. 2 от ЗПКОНПИ едновременно с
приемането на ЗПК, в сила от 06.10.2023 г. Изрично в § 4 от ПЗР на ЗПК е посочено, че
разпоредбата се отнася именно за лица, подали встъпителни декларации по отменените
разпоредби на ЗПКОНПИ. В този смисъл е и константната практика на СРС и АССГ,
изразена не само в представените от жалбоподателя съдебни актове, но и например в
Решение № 4838 от 6.11.2024 г. на СРС по а. н. д. № 8156/2024 г., потвърдено с Решение №
10711 от 27.03.2025 г. на АССГ по адм. д. № 12423/2024 г.
Освен това, подаването на декларация по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК е дължимо в
едномесечен срок от заемането на съответната публична длъжност, а не от влизане в сила на
ЗПК, което представлява отделно нарушение на закона при издаването на НП, доколкото не
се установи жалбоподателят да е заел нова публична длъжност на датата на влизане на
закона в сила.
Въз основа на всичко изложено, съдът достигна до извод, че наказващият орган
неправилно е приел, че В. Т. е задължено лице по смисъла на чл. 52, ал.1, т. 1, вр. чл. 49, ал.1,
т. 2 от ЗПК и съответно неправилно е ангажирал административната му отговорност за
неподадена в срок встъпителна декларация.
Мотивиран от горното съдът прие, че жалбата на В. Т. се явява основателна и НП
следва да бъде изцяло отменено. Жалбоподателят се е представлявал лично, поради което и
не му се дължат разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-170/02.07.2024 г., издадено от
и.ф. председател на Комисията за противодействие на корупцията, с което на жалбоподателя
В. Н. Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева на основание
чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/ за нарушение на чл. 52, ал.1,
т. 1, вр. чл. 49, ал.1, т. 2 от ЗПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5