Р Е Ш Е Н И Е
Номер 41 Година
24.01.2023 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Бургас, ХVІ-ти
състав, на дванадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина НИКОЛОВА
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря Д.
Ф.
Прокурор Андрей
Червеняков
като разгледа докладваното от съдия
Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 2155 по
описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба подадена от В.Х., гражданин на Федерална Република Германия, роден на ***г. в
гр.Лайпциг, Германия с адрес: гр. Лайпциг, ул.“Люцнер“ № 2, Германия, чрез
адвокат С.К. *** със съдебен адрес:***, офис 2 против решение № 1005/31.10.2022г., постановено по н.а.х.д. № 2987/2022г.
по описа на Районен съд Бургас. Иска се отмяна на съдебното решение и на
потвърденото наказателно постановление и да се присъдят направените по делото
разноски, като счита, че е опорочена процедурата по издаване на наказателното
постановление, поради липса на доказателства за компетентност на съставителя на
акта за установяване на административно нарушение.
Ответникът – Директора на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи, редовно уведомен, чрез
процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас
дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Бургас намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно
постановление № 251а-54/02.09.2021г. издадено от директора на ОД на
МВР гр.Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.17б, ал.1 от Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и на основание чл.30, ал.3, от
ЗУЧК е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000,00
лева. За да
постанови решението си съдът е приел, че АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, като не са налице
нарушения на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, относно описанието на
нарушението, посочени са нарушените законови разпоредби и са отразени всички
данни индивидуализиращи нарушителя. Акта и НП са били преведени на чуждия
гражданин и той е могъл да разбере в какво е обвинен. Правилно е била
ангажирана отговорността на лицето на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК, като
правилно е била наложена глоба в предвидения минимален размер. Съдът е преценил
и че не са налице предпоставки за квалифициране на нарушението като „маловажен
случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с
оглед на което е потвърдил наказателното постановление.
Производството по обжалване на наказателно
постановление № 251а-54/02.09.2021г. на директора на ОД на МВР
гр.Бургас е било за втори път висящо пред
Районен съд Бургас, след като с решение № 1023/12.08.2022г. постановено по
кнахд № 959/2022г. по описа на Административен съд Бургас е отменено решение № 415/19.04.2022г. по анхд № 4240/2021г. на Районен съд Бургас и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването
му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като
изложените мотиви относно правомерното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Отговорността на В.Х. е ангажирана за
това, че на 01.09.2021г., около 20,40ч. паркирал собствения си лек автомобил с
рег.№ LPZ394Н, върху морски плаж „Дюни“, община Созопол, при посочени координати,
с което виновно е нарушил чл.17б, ал.1 от ЗУЧК. На основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК
на Х. е наложена глоба в размер на 1 000,00 лева.
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗУЧК, който в
нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за
паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни,
неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в
границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените
места след границите на зона „А“, ако по друг закон не е предвидено по-тежко
наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от
3000 до 5000 лв.
Правилно
районният съд е обосновал извод за съставомерност на деянието и правомерно
ангажиране отговорността на водача, както и налагане на предвиденото от законодателя административно
наказание, в неговия минимум, като изложените в този смисъл мотиви се споделят
от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл.221, ал.2,
изр.второ от АПК, не следва да се преповтарят.
Касаторът по същество не оспорва
фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд, както и
съставомерността на деянието, но излага доводи с които поддържа и пред
настоящата инстанция, че акта за установява на административно нарушение е
съставен от некомпетентен орган.
Акт за установяване на административно
нарушение № 346а-86/01.09.2021г. е съставен от мл.инспектор при РУ Созопол - Д.Б.Д..
Съгласно чл.32, ал.11 от ЗУЧК, актовете
за установяване на нарушенията по чл.30,
ал.3 се съставят от длъжностни лица, определени от директорите на
областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
По делото е представена заповед №
251з-1937/27.05.2020г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, с която на
основание чл.32, ал.11 от ЗУЧК, чл.37, ал.1, б.“б“ от ЗАНН и чл.43, ал.4 от ЗМВР, по т.1.2 е определил да съставят актове за установяване на административни
нарушения по чл.30, ал.3 от ЗУЧК държавни служители – полицейски органи в ОДМВР
– Бургас по смисъла на чл.57 от ЗМВР, както следва: от районните
управления при ОДМВР – Бургас, в рамките
на обслужваната територия.
Съгласно чл.57, ал.1 от ЗМВР, полицейски
органи са органите на Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба
с организираната престъпност“, Главна дирекция „Жандармерия, специални операции
и борба с тероризма“, Главна дирекция „Гранична полиция“, областните дирекции,
дирекция „Миграция“, дирекция „Вътрешна сигурност“, дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“ и звената „Общинска полиция“, които пряко
осъществяват някоя от дейностите по чл.
6, ал. 1, т. 1 – 3, 7 и 8.
Видно от представеното удостоверение
рег.№ 251000-26192/30.12.2022г., Д.Б.Д. е държавен служител от 24.09.2013г. до
момента, като към 01.09.2021г. е заемал длъжността „старши полицай“ в група
„Охранителна полиция“ при Районно управление Созопол към ОД на МВР гр.Бургас.
Съответно, от представената длъжността характеристика на заеманата от лицето
длъжност, се установява, че тя е младши изпълнителска длъжност със специфично
наименование – младши инспектор, като част от основните длъжностни задължения са
дейности по чл.6, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.7 и т.8 от ЗМВР.
С оглед така представените
доказателства, следва да се приеме, че АУАН № 346а-86/01.09.2021г. е съставен
от компетентен орган - Д.Б.Д., полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР – държавен служител, старши полицай в група „Охранителна полиция“ при
Районно управление Созопол към ОД на МВР гр.Бургас, в рамките на обслужваната
от управлението територия, съобразно предоставените му правомощия със заповед №
251з-1937/27.05.2020г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас.
Неоснователни са възраженията на
процесуалния представител на касатора, че след като поименно не е посочен
служителя в заповедта по чл.32, ал.11 от ЗУЧК, той не е компетентен орган.
Правомощията на Денис Дянков да съставя АУАН следват от заеманата от него
длъжност, а не от личността и личностните му качества. В този смисъл,
достатъчно е в заповедта по чл.32, ал.11 от ЗУЧК да бъдат посочени не
конкретните физически лица, които могат да съставят АУАН, а служителите на кои
длъжности могат да сторят това, както е в случая. Също така, следва да се има в
предвид, че тази заповед касае територията на цялата Бургаска област и личния
състав на служителите на МВР е динамичен, променя се във всеки един момент,
поради което да бъдат посочени в заповедта конкретни физически лица, които към
момента могат да съставят АУАН, не би било и целесъобразно, макар да няма
пречка това да бъде сторено.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Въпреки изхода на спора, в полза на ответника по
касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, доколкото при първото
разглеждане на делото, вече е присъдено с решение № 1023/12.08.2022г.
постановено по кнахд № 959/2022г. по описа на Административен съд Бургас.
Мотивиран от изложеното Административен съд
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1005/31.10.2022г.,
постановено по н.а.х.д. № 2987/2022г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.