№ 4573
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20221100110906 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца А. Г. К. срещу ответника „ЗД ЕВРОИНС” АД
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
36 194.65 евро, с левова равностойност 70 790.58 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие
на пътно-транспортно произшествие (ПТП) настъпило на 09.12.2019 г., ведно
със законната лихва от 29.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът А. Г. К. излага следните обстоятелства за обосноваване на
исковите си претенции: настъпило на 09.12.2019 г. в гр. Полски Тръмбеш на
кръстовището на ул. „Янтра“ и ул. „Драва“ ПТП по вина на водача на товарен
автомобил Фолксваген Транспортер – Я. М., несъобразил пътен знак Б-2,
поставен на ул. Драва и при навлизането в кръстовището реализирал сблъсък
със собствения му автомобил с марка „Мерцедес Бенц“, регистриран и
застрахован в Република Германия и управляван на територията на Република
България от М. В.; причинени на притежавания от него автомобил
увреждания, изразяващи се в: начупена предна броня; счупен преден модул;
преден десен подкалник разцепен и пресован; предна дясна кора за подкалник
повредена; деформирано усилване отгоре на преден десен подкалник; рамка
на предна дясна врата пресована отдолу и с одрасквания отгоре; предна дясна
врата разкъсана, деформирана и смачкана; капак на двигателя смачкан
отдясно и изкривен; унищожено дясно външно огледало; деформирана и
1
пресована дясна ходова част (в т.ч. разпределителен вал, преден носач,
параметрично кормилно управление; карданно съединение, гуми, джанта);
деформирани изцяло радиатор и климатик; унищожен преден десен фар и др.,
поради което автомобилът е бил изцяло непригоден за експлоатация;
установяване на непригодността на автомобила въз основа на експертиза, за
която са направени разходи; направени разходи и за адвокатско
възнаграждение по предявяване на претенцията пред застрахователя; наличие
задължителна застраховка ГО при застрахователя, отказал да изплатил
обезщетение след отправена до него писмена и дължимо обезщетение от
31 500.00 евро за автомобила и 4 694.65 евро за заплатените разходи по
определянето на обезщетението и предявяването на претенцията. Претендира
тази сума, заедно със законната лихва от 29.03.2022 г. и сторените по делото
разноски.
Ответникът „ЗД ЕВРОИНС” АД, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез
процесуалния си представител с надлежно учредена представителна власт, е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и по размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за процесния автомобил.
Оспорва механизма и обстоятелствата на процесното ПТП и причинно-
следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания.
Навежда доводи, че: механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието, са други, тъй като уврежданията на автомобилите не
отговаряли на описания в протокола за ПТП механизъм на настъпване на
произшествието; липсвали доказателства за направени от ищеца разноски по
определяне на щетата и размера на обезщетението, които дори и не са
необходими за определянето им; не е налице тотална щета на автомобила,
който бил предмет на прехвърлителна сделка в страната и вероятно се ползвал
по предназначението му, който дори и не представен пред него като
застраховател за оглед, а и дадената експертиза от чуждестранен експерт не
можела да се цени в настоящото производство; ищецът като застрахован по
договор за имуществена застраховка е получил застрахователно обезщетение,
поради което и търсеното от него право на обезщетение по прекия иск срещу
застрахователя по застраховка ГО било погасено, и при непредставянето на
2
автомобила за застрахователя не е налице и забава. Излага твърдения за
прекомерност на претендираното обезщетение. Претендира разноски.
М. В. В., конституиран в производството като трето лице-помагач (ТЛП)
на страната на ответника, изразява становище за неоснователност на
предявения иск.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
От представения по делото Протокол за ПТП от 09.12.2019 г. с
№1702846/09.12.2019 г., съставен от мл. инсп. И. И. – мл.автоконтрольор при
РУ – Полски Тръмбеш, се установява, че на 09.12.2019 г., около 13.40 часа в
гр. Полски Тръмбеш на кръстовище на ул. „Янтра“ с ул. „Драва“ е настъпило
ПТП с участието на товарен автомобил с марка „Фолксваген Транспортер” с
рег. № *********, управляван от Я. М. М. и лек автомобил с марка „Мерцедес
Бенц“ с рег. № *********, управляван от М. В. В., настъпило поради
несъобразяване на поведението на водача на лек автомобил с марка
„Фолксваген Транспортер” с рег. № ********* с пътен знак „Б-2“, поставен на
ул. „Драва“, в резултат на което настъпва сблъсък с движещия се по ул.
„Янтра“ лек автомобил с марка „Мерцедес Бенц“ с рег. № *********, при
което са причинени материални щети и на двете МПС,
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в
него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, и
причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този
официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема
за доказани твърденията на ищеца за настъпило ПТП при посочените в
исковата молба обстоятелства.
С определение от 03.11.2023 г., в което е обективиран изготвения
по делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните наличието на
валидна застраховка ГО с ответника и отправянето на писмена претенция от
ищците до него.
От представеното по делото копие от Наказателно постановление №19-
0319-000778/16.12.2019 г. на началника на РУ към ОДМВР гр. Велико
3
Търново, РУ гр. Полски Тръмбеш, се установява, че на Я. М. М. са наложени
административни наказания за това, че на 09.12.2019 г. в 13.25 ч. в гр. Полски
Тръмбеш на кръстовище на ул. „Янтра“ и ул. „Драва“ като водач на товарен
автомобил с марка „Фолксваген Транспортер” с рег. № ********* не
съобразява поведението си с пътен знак „Б-2“, поставен на ул. „Драва, в
следствие на което реализира ПТП с лек автомобил с марка „Мерцедес Бенц“
с рег. № *********, управляван от М. В. В., с което е осъществил виновно
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-
автотехническа експертиза (САТЕ), което заключение настоящият състав
намира за компетентно и обективно се установява, че причината за настъпване
на произшествието е в действията на водача на товарен автомобил с марка
„Фолксваген Транспортер” с рег. № *********, който не е огледал внимателно
ситуацията на ул. „Янтра“ вляво от него, а е предприел рискована маневра ляв
завой, без да се убеди, че ситуацията е опасна, с което е настъпил удара и
ПТП. Вещото лице е посочило, че към настоящия момент не е възможно да се
установят уврежданията, получени от лек автомобил с марка „Мерцедес
Бенц“ с рег. № ********* в резултат на процесното ПТП, тъй като същият е
продаден, отремонтиран и вероятно пререгистриран, съгласно представения
по делото Договор за продажба на употребявано МПС от 11.11.2021 г. в гр.
Мюнхен. За отговори на този въпрос вещото лице е използвало оценителната
експертиза на германски автоексперт, извършил огледа на катастрофиралия
процесен автомобил, онагледен със снимков материал, като е посочено, че
огледът е извършен изключително подробно и прецизно са описани
установените щети, а на приложените снимки са посочени увредените
авточасти, като според становището на вещото лице описаните в нея щети са в
резултат на процесното ПТП. Вещото лице е констатирало, че средната
пазарна цена на л.а. „Мерцедес S 500“, произведен през 2014 г. към дата
19.12.2019 г. е 76 520.00 лв. Тъй като общата стойност на средствата за
възстановяване на щeтите на л.а. „Мерцедес S 500“, при извършване на
ремонт в България е 82 865.51 лв., тя е по-голяма от средната пазарна цена
76 520.00 лв., възстановяването на автомобила е икономически нерентабилно,
щетата е тотална. Въпреки, че ремонтът на л.а. „Мерцедес S 500“ е твърде
скъп, защото автомобилът е от висок клас, увредените основни авточасти са
съсредоточени в малка и тясна зона, в предната част на дясната му страна като
4
е увредено и окачването на предно дясно колело, а неувредените авточасти са
многократно повече, като стойността на запазените авточасти е 24 400.00 лв.
Установява се от показанията на разпитвания по делото свидетел Я. М.
М. (водач на товарен автомобил с марка „Фолксваген Транспортер” с рег. №
*********), че процесното ПТП е настъпило в гр. Полски Тръмбеш, като
свидетелят с управляваното от него МПС при предприемане на маневра за
завой на ляво, поради лошата видимост не забелязал движещият се по главен
път лек автомобил с марка „Мерцедес Бенц“, поради което настъпил сблъсък
между двата автомобила.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че на 09.12.2019 г. в 13.25 ч. в гр. Полски Тръмбеш на кръстовище на ул.
„Янтра“ и ул. „Драва“ е настъпило ПТП при което Я. М. М., като водач на
товарен автомобил с марка „Фолксваген Транспортер” с рег. № ********* не
съобразява поведението си с пътен знак „Б-2“, поставен на ул. „Драва, в
следствие на което реализира ПТП с лек автомобил с марка „Мерцедес Бенц“
с рег. № *********, управляван от М. В. В., с което е осъществил виновно
5
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата, при което са
причинени материални щети и на двете МПС. Установи се, че гражданската
отговорност на водача на товарен автомобил с марка „Фолксваген
Транспортер” с рег. № *********, е била обезпечена от ответното
застрахователно дружество чрез сключване на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” валидна към момента на настъпване на процесното
ПТП на 09.12.2019 г. В причинна връзка с противоправно поведение на Я. М.
М., ищецът е претърпял имуществени вреди.
Застрахованият е уведомил на 07.03.2022 г. писмено ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, по повод на което е била образувана
преписка по щета.
Спорният по делото въпрос е само за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено, се установява, че щетите по лек автомобил с
марка „Мерцедес Бенц“ с рег. № ********* са в причинно следствена връзка с
процесното ПТП и че в конкретния случай е налице тотална щета, тъй като
разходите за ремонт надвишават действителната стойност на увредения
автомобил. Вещото лице е посочило, че средната пазарна цена на л.а.
„Мерцедес S 500“, произведен през 2014 г. към дата 19.12.2019 г. е 76 520.00
лв., а общата стойност на средствата за възстановяване на щeтите на л.а.
„Мерцедес S 500“, при извършване на ремонт в България е 82 865.51 лв., като
стойността на запазените авточасти е 24 400.00 лв.
По отношение на спорния между страните въпрос за обема на
причинените на ищеца имуществени вреди за размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието.
В решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о е
прието следното: „Размерът на застрахователното обезщетение се определя в
рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото,
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При
изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
6
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна
стойност“; решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о.:
„Обезщетенето по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на чл. 208, ал.3 КЗ
във връзка с чл. 203, ал.2 КЗ във връзка с ал.4 КЗ, изрично урежда, че когато
между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то
обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може
да се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност. (в
този смисъл и в Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II
т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК)
За пълнота следва да се посочи и, че при съдебно предявена претенцията
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие - чл. 208, ал.3 КЗ (отм.),
като ползва заключение на вещо лице ( в този смисъл Решение № 52/10 г.,
гр.д.№ 652/09 г., I ТО).
По отношение на спорния между страните въпрос за обема на
причинените на ищеца имуществени вреди за размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Ето защо дължимото
обезщетение следва да се определи на база средни пазарни към датата на
ПТП-то цени без коефицент на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се
отчита овехтяването, определеното обезщетение би било под размера на
вредата и застрахованият не би получил равностойно обезщетение, а такова на
по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би било равно на размера
на вредата, какъвто е законно регламентирания му размер.
Спорният по делото въпрос е за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
7
компетентно и обективно дадено се установява, че средната пазарна цена на
л.а. „Мерцедес S 500“, произведен през 2014 г. към дата 19.12.2019 г. е
76 520.00 лв., а общата стойност на средствата за възстановяване на щeтите на
л.а. „Мерцедес S 500“, при извършване на ремонт в България е 82 865.51 лв.,
като стойността на запазените авточасти е 24 400.00 лв., то искът е
основателен и доказан за предявения размер от 52 120.00 лв.
Като законна последица от частичното уважаване на главния иск следва
да бъде присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от
подаването на исковата молба – 18.10.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените имуществени вреди на ищеца от процесното застрахователно
събитие са основателни, следва да бъде уважен и акцесорният иск за
заплащане на законната лихва върху главницата. Лихвата е дължима с
изтичане на 15-дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с
извънсъдебна претенция от страна на пострадалия - аргумент от чл. 497 от КЗ.
Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на
която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от
двете настъпи по-рано). Същата съобразно правилото на чл. 497, ал.1, т.2 от
КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 07.03.20222 г., е
основателна за претендирания период от 29.03.2022 г. до изплащане на
вземането.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от тях и своевременно поискани разноски по делото
съразмерно с уважената част на предявените искове, в размер на 5 945.83 лв.,
представляващи сбора от внесената държавна такса, депозити за вещи лица,
свидетели и извършен превод, и заплатено адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
съразмерно с отхвърлената част – в размер на 305.94 лв. (юрисконсултско
възнаграждение и депозити за вещи лица и свидетели).
8
Съдът счита, че направеното искане от процесуалния представител на
ответника на основание чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер
на разноските в частта на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение не е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” №43, да заплати на А. Г.
К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********* – адв. М.
С., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от
52 120.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, по силата на застрахователна полица за
застраховка „Гражданска отговорност” № BG/07/119003100348, във връзка с
реализирано на 09.12.2019 г. в гр. Полски Тръмбеш на кръстовище на ул.
„Янтра“ и ул. „Драва“ ПТП по вина на Я. М. М. - водач на товарен автомобил
с марка „Фолксваген Транспортер” с рег. № *********, ведно със законната
лихва върху сумата от 29.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер.
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” №43, да заплати на А. Г.
К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********* – адв. М.
С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5 945.83 лв., представляваща
разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА А. Г. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„********* – адв. М. С., да заплати на „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб”
№43, сумата от 305.94 лв. – разноски за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на М. В. В., с адрес: гр.
Полски Тръмбеш, ул. *********, като трето лице-помагач на страната на
9
ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10