№ 36868
гр. София, 03.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110101750 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на К. Р. К. срещу А. В. Й., която отговаря на
изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба.
С отговора са направени евентуални възражения за прихващане с три вземания на
ответницата срещу ищеца. Потестативното право на прихващане се осъществява чрез
изявление на прихващащия, което, за да породи предвидения в закона ефект – погасяване на
насрещните вземания до размера на по-малкото, трябва да съдържа белезите, които
индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. В случая съдът
констатира, че възражението за прихващане с първите две вземания не отговаря на тези
изисквания, поради което и на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ответницата следва да бъдат
дадени указания. Възражението за прихващане с третото вземане на ответницата към ищеца
е направено в законоустановения срок и е редовно, поради което следва да бъде прието за
разглеждане в настоящото производство.
Ответницата твърди, че между страните е висящо гражданско дело, образувано по
подадена от нея срещу ищеца в СГС искова молба с вх. № 1260/07.01.2025 г. с предмет
вземането за наем, което е предмет на едното /приетото/ възражение за прихващане, и моли
за спиране на настоящото дело до неговото приключване. Съдът намира искането за
неоснователно. Спирането на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК се разглежда в
теорията като процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск.
Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес
относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат
признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното
производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между
субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на
конкретните правоотношения. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че е
допустимо като защитно средство срещу предявен иск да се направи съдебно възражение за
1
прихващане с насрещно вземане на ответника, дори когато се претендира самостоятелна
защита на това насрещно вземане чрез предявяване на осъдителен иск в отделно
производство. В тази хипотеза не е налице забраната по чл. 126 ГПК, като при предявено
евентуално възражение за прихващане като самостоятелно защитно средство във висящото
производство съдът при отхвърляне на главните възражения срещу иска е длъжен да го
разгледа и да установи дали са налице условията за прихващане – компенсационно право на
ответника и наличието на негово изискуемо вземане. Едва тогава насрещното право на
ответника става част от предмета на спора и по отношение на него с влизане на сила на
съдебното решение ще се формира сила на пресъдено нещо, която следва да бъде зачетена в
исковото производство по предявения от ответника иск за същото вземане /Решение №
193/18.12.2009 г. по т. д. № 13/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 134/11.11.2011 г. по т. д. №
61/2011 г. на ВКС, І ТО/. Посоченото разрешение по въпроса за съотношението между
възражението за прихващане и предявен отделен иск за същото вземане налага извод за
липса на преюдициалност между двете дела /в този смисъл – Определение № 218/30.05.2022
г. по ч. т. д. № 523/2022 г. на ВКС, I ТО; Определение № 479/08.06.2012 г. по ч. т. д. №
347/2012 г. на ВКС, ІІ ТО/.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства, с изключение на документите на чужд език, представени от ответницата,
които не отговарят на изискването на чл. 185 ГПК, поради което за тях следва да й бъдат
дадени указания по реда на чл. 101 ГПК.
Искането на ответницата за допускане на експертиза е направено във връзка с
релевираното от нея възражение за прихващане със сумата от 18 000 лв., по чието приемане
съдът на този етап не се е произнесъл предвид неговата нередовност. Ето защо
произнасянето по това доказателствено искане следва да бъде отложено до изпълнение на
указанията за отстраняване нередовностите във възражението.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане в настоящото производство направеното от ответницата А. В. Й.
възражение за прихващане с нейно вземане срещу ищеца К. Р. К. в размер на 10 000 евро –
неплатен наем по Договор за наем от 01.04.2024 г. за периода от м. 07.2024 г. до м. 11.2024 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за спиране на производството
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
УКАЗВА на ответницата в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба с 1 бр. препис за ищеца да отстрани нередовностите във
възраженията за прихващане за сумите от 3 165.89 лв. и 18 000 лв., а именно:
1. по възражението за сумата от 3 165.89 лв. – да отстрани противоречието относно
размера на вземането, като съобрази, че половината от сбора на твърдените разходи за двете
семейни пътувания /4 285.99 лв. и 1 913.82 лв./ възлиза на 3 099.91 лв., а не на сочената сума
2
от 3 165.89 лв.;
2. по възражението за сумата от 18 000 лв.:
да посочи изрично в какво се изразява нейното обедняване от продължилото през
периода от 01.01.2021 г. до 01.01.2022 г. ползване от ищеца на семейното жилище;
да отстрани противоречието в твърденията си – от една страна, тя твърди, че ищецът
неоснователно се е обогатил за нейна сметка, спестявайки си 1/2 от пазарния наем за
периода от 01.01.2021 г. до 01.01.2022 г. за семейното жилище, което е продължил да
ползва въпреки бракоразводното решение, по силата на което ползването е
предоставено на ответницата, но от друга страна – че по нейна инициатива страните са
установили съвместно ползване на семейното жилище, заживявайки в него в
условията на фактическо съпружеско съжителство, т.е. сочи се основание за
продължилото ползване.
УКАЗВА на ответницата, че при неизпълнение на указанията в срок и в цялост
възраженията за прихващане за сумите от 3 165.89 лв. и 18 000 лв. няма да бъдат
приети за разглеждане в настоящото производство.
При постъпване на молба от ответницата или изтичане на срока за това делото ДА СЕ
ДОКЛАДВА незабавно.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 06.11.2025 г. от 10:40 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца
– препис и от отговора на исковата молба и приложенията.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи, с изключение на представените документи от „.........“ и самолетни билети, по
отношение на които УКАЗВА на ответницата, че следва най-късно в първото открито
заседание да ги представи с точен превод на български език, заверен от страната, ведно с 1
бр. препис за ищеца, като в противен случай същите няма да бъдат приети като писмени
доказателства по делото.
УКАЗВА на ответницата, че описаното в отговора на исковата молба Разпореждане
№ 180584/09.12.2024 г. не е фактически представено, както и че ако иска приемането му като
писмено доказателство, следва най-късно в първото открито заседание да го представи по
делото в заверен препис ведно с 1 бр. препис за ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е от К. Р. К. срещу А. В. Й. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 7 500 лв., получена без основание на 17.12.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 13.01.2025 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи. Посочва, че на 17.12.2020 г. е
превел по нейната банкова сметка с IBAN .................. сумата от 7 500 лв., като в преводното
нареждане е вписано като основание „захранване“. Счита, че преведената от него парична
сума е получена от ответницата, без да е налице годно правно основание за това. Заявява, че
между тях липсва договор, по който сумата да е платена, а неговите задължения за месечна
издръжка на децата им и за вноски по договор за кредит, по който двамата са солидарни
длъжници, са били платени в по-ранен момент. Посочва, че въпреки многократно
отправените неформални покани до ответницата тя отказва да върне полученото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че с ищеца са бивши съпрузи.
Заявява, че бракът им е прекратен с влязло в законна сила Решение № III-117-97/23.03.2015
г., с което упражняването на родителските права е предоставено на нея и ползването на
семейното жилище е предоставено на нея и децата. Твърди, че въпреки това след развода по
нейна инициатива с ищеца заживели заедно в семейното жилище в условията на фактическо
3
съпружеско съжителство, продължило до м. 09.2023 г., като в този период те споделяли
разходите си за домакинството. Излага, че процесната сума е преведена по банковата
сметка в периода на фактическото им съжителство и е изразходвана за задоволяване на
разходи за общите им домакинство и нужди, поради което не е получена без основание.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Ответницата релевира евентуално възражение за прихващане с нейно вземане към
ищеца за сумата от 10 000 евро – неплатен наем по Договор за наем от 01.04.2024 г. за
периода от м. 07.2024 г. до м. 11.2024 г. Твърди, че по силата на договора тя е отдала имота –
бивше семейно жилище, на ищеца под наем срещу поето от него задължение да й заплаща
месечен наем в размер на 2 000 евро в срок от първо до пето число на текущия месец.
Посочва, че е предала държането на имота на наемателя на 01.04.2024 г., като той заплащал
наема до м. 06.2024 г. включително, след което спрял да плаща, но продължил да ползва
наетия имот. Излага, че за вземането е предявила срещу него осъдителен иск,
производството по който е висящо. Моли, ако искът срещу нея бъде приет за основателен и
ако другите й две възражения за прихващане не бъдат уважени, да бъде извършено
прихващане на задължението й към К. с вземането й от него за наемната цена.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно извършване от него в полза на ответницата на твърдения банков
превод на процесната парична сума и получаване на сумата от ответницата, а при доказване
на горните факти в тежест на ответницата е да установи наличието на твърдяното
основание за получаване на процесната сума – осъществявано към датата на банковия
превод фактическо съпружеско съжителство между страните, във връзка с което е получила
процесната сума за покриване на общи разходи на домакинството, за което ответницата не
сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване извършването от ищеца в
полза на ответницата на твърдения банков превод и получаване на сумата от ответницата.
По възражението на ответницата за прихващане с нейно вземане по чл. 232, ал. 2, пр.
1 вр. чл. 228 ЗЗД в тежест на ответницата е да докаже следните факти: наличието на
валидно възникнало наемно правоотношение между нея и ищеца въз основа на Договор за
наем от 01.04.2024 г. за процесния имот; предоставяне на ползването на имота на ищеца
през исковия период; размера на уговорената наемна цена, а в тежест на ищеца при
доказване на горните факти е да докаже плащане на наемната цена за процесния период, за
което ищецът не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е
указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
4
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5