Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

                 Гр. ПАЗАРДЖИК, 11.07.2018г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 19.06.2018г., в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№1995/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са при условията на евентуалност обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД.

         В исковата си молба против В.С. Д., ЕГН********** *** ищецът „ф.и.“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град с., район Л., ул.“ х.и.“№15, чрез юк.Г. твърди, че на 19.10.2007г. ответницата сключила с „Банка ДСК" ЕАД договор за кредит за текущо потребление, въз основа на който между страните възникнало облигационно правоотношение. По силата на договора кредиторът отпуснал на кредитополучателя сума в размер на 15 000 лева, като последният се задължил да я върне на 120 месечни погасителни вноски, ведно с уговорената лихва. Съгласно чл.9 от договора кредитът се обезпечевал със залог върху вземания по трудово правоотношение. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 15-то число на месеца. Така отпуснатата заемна сума била преведена по сметка на кредитополучателя, с което банката е изпълнила договорните си задължения.

Ответницата не изпълнявала поетите с договара задължения и преустановила редовното обслужване на кредита. На основание чл.1,9 т.2 от общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които били неразделна част от договора, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 19.03.2011г., тъй като кредитополучателят просрочил плащанията на задълженията си с повече от 90 дни.

"Банка ДСК" ЕАД подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, като било образувано гр.д.№1766/201г. по описа на Районен съд- Велинград и били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

На 15.12.2016г. между „ф.и." ЕАД и „ОТП Ф. Б." ЕАД бил сключен договор за цесия, с който гореописаното вземане към В.С. д. било цедирано на „Ф. И." ЕАД. С изрично пълномощно "ОТП Ф. Б." ЕАД упълномощило "ф.и." ЕАД да уведоми длъжника - в качеството си на цесионер - за настъпилата смяна на кредитора - според изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В изпълнение на това си задължение „ф.и." ЕАД направило опит да уведоми длъжника, но пратката се върнала в цялост и съобщението останало неполучено от адресата. Предвид този факт в настоящото производство следвало да бъде връчено уведомление, приложено към исковата молба. /В този смисъл било решение №123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., П т.о./.

Срещу ответницата В.С. д., ЕГН ********** било образувано изпълнително дело №463/2016г. по описа на ЧСИ В.Б. *** действие ОС - гр.Пазарджик. След получаването на покана за доброволно изпълнение длъжникът подал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Всичко това пораждало за ищеца в качеството му на цесионер и титуляр на процесиите вземания правен интерес от предявяване на настоящия иск.

            Затова моли съдът да постанови пешение, с което да приеме за установено, че „ф.и." ЕАД има вземане към В.С. д., ЕГН ********** за сумата от 14 336.33 лева, от която 11 849.66 лева - главница; 2486.67 лева - лихва за периода 19.03.2011г. - 05.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

            В случай, че съдът отхвърли предявените обективно кумулативно съединените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, то молят при условията на евентуалност на основание чл.430, ал.1 във вр. с чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.86 от ЗЗД съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 11849,66лв главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2486.67 лева - лихва за периода 19.03.2011г. - 05.12.2011г. В този случай моли съдът да счита настоящата искова молба за уведомление за предсрочна изискуемост на задълженията на В.С. д., ЕГН ********** по договор за кредит от 19.10.2007г.

         Претендира разноски.

            В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата. Поддържа, че искът е неоснователен - договорът за кредит бил недействителен на основание чл.14 във вр. с чл.7 от ЗПК/отм./ - съдържанието му не отговаряло на разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗПК/отм./, не били посочени всички необходими разходи по кредита, вкл. за разкриване и поддържане на банкова сметка, ***, застрахователни премии и други. Освен това липсвали елементите по формирането на лихвения процент и начините за тяхното изчисляване и прогнозни стойности за в бъдеще. Посоченият в договора годишен процент на разходите не бил верен, а липсвал и посочен общ размер на годишен лихвен процент, който пък се разминавал с лихвения процент, посочен в погасителния план. Всичко това водело до недействителност на договора.

         Възразява ответника по отношение  материално-правната легитимация на ищеца -цедентът по договора за цесия с ищеца не бил кредитор на ответницата и титуляр на вземанията от нея, поради което и договорът за цесия не бил произвел транслативния си ефект- никой не може да прехвърля права, които не е притежава и които не могат да се противопоставят на другата страна по правоотношението. Възразява против възможността цесията да бъде съобщена от втория цесионер посредством пълномощно от цедента - цедентът "ОТП Факторинг България" ЕАД не бил кредитор на ищцата, отделно от това имало специална норма - чл.26, ал.4 от ЗПК. Излага подробни съображения.

         Възразява по отношение на твърдяната като настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, съответно включването им като предмет на договорите за цесия - не била конкретизирана хипотезата по договора, респ. общите условия, на която банката се е позовала за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Отделно към заявлението и към исковата молба не били представени каквито и да са доказателства за това, че банката е уведомила задължените лица за предсрочната изискуемост и се е позовала на съответната разпоредба пред тях съответно ги е поканила да изплатят изцяло задълженията си по кредита. Не би могло да се приеме, че исковата молба представлява уведомление за упражняването на право на предсрочна изискуемост - такава опция съществувала единствено за кредитна институция / тълкувайки чл.60 и чл.432 от ТЗ/, липсва също предоставена представителна власт за обявяване на договора за предсрочно изискуем.

         Възразява по отношение на искането за присъждане на падежиралите вноски - предметът на делото бил обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Доколкото предметът на делото по установителния иск е вземането по представения документ по чл.417, т.2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги, в които биха моли да се съдържат и данни за неплатените от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение и които са послужили като основание на кредитора да твърди, че е настъпила предсрочно изискуемост на кредита, то вземането следва да се признае за съществуващо в размер на тези вноски. Излага подробни съждения. Отделно от това прави възражение за изтекла погасителна давност на всяка една конкретна погасителна вноска.

         Прави също възражение за давност, ако съдът счете, че е настъпила предсрочна изискуемост - от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до образуването на изпълнителното дело бил изтекъл срок, по-дълъг от 5 години и всички вземания били погасени по давност. Претендира разноски.

            Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

         С определение от 24.07.2017г. съдът е оставил без разглеждане предявения иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че „ф.и." ЕАД има вземане към В.С. д., ЕГН ********** за сумата от 14 336.33 лева, от която 11 849.66 лева - главница; 2486.67 лева - лихва за периода 19.03.2011г. - 05.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Определението е влязла в сила.

         Оставен е без разглеждане и предявеният иск с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ вр. чл.288 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 11849,66лв главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2486.67 лева - лихва за периода 19.03.2011г. - 05.12.2011г. Определението в тази част е отменено с определение от 18.01.2018г. по в.ч.гр.д.№872/18г. по описа на ПОС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

         С оглед указанията на въззивната инстанция съдът приема предявения иск по чл.430 във вр. с чл.288 от  ТЗ за допустим.

         Разгледан по същество е неоснователен.

Безспорно е, че между ответницата и „Банка ДСК" ЕАД е имало сключен на 19.10.2007г. договор за кредит за текущо потребление.

            С договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, сключен на 25.04.2012г. „Банка ДСК" ЕАД е продала просрочени потребителски кредити на „ОТП Ф. Б." ЕАД. По делото липсват доказателства, които да налагат извода, че процесният кредит към момента на сключване на горния договор е бил предсрочно изискуем. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ в редакцията й, действаща към 19.03.2011г., на която дата се твърди, че кредитът на ищцата е обявен за предсрочно изискуем, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

Според приетото в ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 от ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Такова твръдение нито е наведено в исковата молба, нито са ангажирани доказателства в този смисъл. Именно това е възприето и от въззивната инстанция в определение по в.ч.гр.д.№147/17г. по описа на ПОС, с което е отменено разпореждането за незабавно изпълнение / възражението против което е дало повод за завеждане на настоящото производство/ и е обезсилен издадения въз основа на него изп.лист.

В този смисъл съдът приема, че към момента на сключване на първата цесия договорът между „Банка ДСК" ЕАД и ответницата не е бил предсрочно изискуем, следователно не е предмет на договора за цесия, сключен между „Банка ДСК" ЕАД и „ОТП Ф. Б." ЕАД.

Твърди се от ищеца, че на 15.12.2016г. между „ф.и." ЕАД и „ОТП Ф.Б." ЕАД бил сключен договор за цесия, с който спорното вземане към В. д. било цедирано от „ОТП Ф. Б." ЕАД на „Ф. И." ЕАД. С оглед горните съображения, обаче, съдът приема, че „ОТП Ф. Б." ЕАД не е могло да прехвърли на „ф.и." ЕАД повече права, отколкото притежава - в случая вземания по просрочени кредити, отпуснати на физически лица от първоначалния кредитор „Банка ДСК" ЕАД, измежду които се твърди да е процесният кредит. Този порок не може да бъде саниран от последващото съобщаване на първата цесия от страна на ищеца в настоящото производство, отправено към ответника - ведно с исковата молба. Този факт би имал значение едва след надлежно съобщаване на първата цесия, каквото в случая безспорно не е налице.

         Поради всичко това се налага извода, че ищецът не притежава материално-правна легитимация в качеството на кредитор по отношение на  ответника д. и искът като неоснователен следва да се отхвърли, без да се обсъждат останалите възражения, които биха имали значение при валидно цедиране.  

Следва да бъде обезсилена заповедта за незабавно изпълнение, издадена по гр.д.№1766/2011г. по описа на Районен съд- Велинград, в какъвто смисъл са указанията, дадени в определение по в.ч.гр.д.№147/17г. по описа на ПОС.

         При този изход на делото в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответницата разноски в размер на 1200лв. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение - същото е в размер на 1200лв и с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът не го намира за прекомерно. Още повече, че предвиденото минимално такова съобразено чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 960лв.

         По изложените съображения съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „ф.и.“ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.с., район Л., ул.“х.и.“№15, чрез юк.Г. против В.С. д., ЕГН********** *** иск с правно основание чл. 430, ал.1 от ТЗ вр. чл.288 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 11849,66лв главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2486.67 лева - лихва за периода 19.03.2011г. - 05.12.2011г.

         ОБЕЗСИЛВА заповед за незабавно изпълнение №1158 от 07.12.2011г., издадена по гр.д.№1766/2011г. по описа на Районен съд- Велинград.

         ОСЪЖДА „ф.и.“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.с., район Л., ул.“х.и.“№15, чрез юк.Г. да заплати на В.С. д., ЕГН********** *** сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1200лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззиван жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Пазарджик.

           

                                                                      

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: