Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,
25.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр. състав в публично съдебно заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя И., като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 3574 по описа за 2020г., и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Ц.А.М.
представляваща ЕС на жилищна сграда на адрес гр.******, представлявано от ***. Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против ответното
дружество. Твърди, че ответникът е вписан в книгата на ЕС като собственик на
самостоятелен обект в сградата. Твърди се, че с Решение на ОС на ЕС проведено
на 16.08.2018г. е взето неотложно решение да бъде заплащано възнаграждение на
домо***в размер на 10 лева на месец от всеки собственик на самостоятелен обект
в сградата. Твърди се, че в срока взетото решение не е обжалвано и е влязло в
сила. Твърди, че многократно ответникът бил канен да плати, но до момента
плащане не е извършвано. Твърди, че на 12.09.2019г. било проведено ново ОС на
ЕС, на което било взето решение да се съберат суми за ремонт в размер на 100
лева и на други 1200 лева за ремонт на покрив. Решението не било оспорено и е
влязло в сила. Ищецът твърди, че ответникът до момента не е платил процесните
суми. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 1510 лева по протоколи от проведени
общи събрания на ЕС на 16.08.2018г. и на 12.09.2019г., както и законна лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане.
В едномесечния срок ответникът оспорва
претенциите. Навежда доводи, че взетите решение на ОС на ЕС са нищожни и прави
искане да бъдат прогласени за такива. Твърди, че в нотариалният акт, с който се
легитимира като собственик не са посочени идеалните части. Твърди, че в такъв
случай следва същите да бъдат изчислени като съотношение между сбора на площта
на самостоятелния обекти складовите
помещения, придадени към обекта, разделен на сбора от площта на всички
самостоятелни обекти и придадени складови помещения и така полученото число се
преобразува в проценти. Тъй като не са спазени тези изисквания, счита, че
решенията на ОС на ЕС са нищожни. Позовава се на нищожност на процесните
решения. По делото е приет за разглеждане и насрещен иск за прогласяване на
двете решение на ОС на ЕС за нищожни.
В съдебно заседание страните поддържат
доводите си в исковата молба и писмения отговор. Представят писмени бележки, в
които сочат съдебно практика в подкрепа на доводите си.
От фактическа страна, съдът установява
следното :
Ч.гр.дело № 2461/2020г. е образувано
по подадено заявление от Ц.А.М., като ***на ЕС с адрес гр.***срещу „Ф.“ ***,
представлявано от ***. По делото е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №1269/19.06.2020г. Срещу
заповедта е постъпило възражение от страна на длъжника за недължимост на
претендираните суми. С Разпореждане от 20.07.2020г, съдът е указал на
заявителя, че може да предяви установителен иск. В срок по ищецът е предявил
установителен иск, който съдът приема, че е допустим и следва да бъде разгледан
по същество.
С оглед представената искова молба и
писмен отговор, съдът приема за безспорно, че ответникът е собственик на Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 56722.659.503.2.7, с адрес на имота: град ***, на първи
етаж, обект „***”, с площ от 76 кв.м. Съдът приема за безспорно също, че
описаният имот е обособена част от жилищна сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в град ***.
Ищецът оспорва твърдението,
че дължи 1200 лева за ремонт на сградата, 100 лева за импрегниране и СМР в
мазето на сградата, съгласно взети решения на ОС на ЕС на 12.09.2019т. и сумата
от 210 лева за възнаграждение на домо***за периода септември 2018 – май 2020г.
В тази връзка са предявени насрещни искове, с които да бъдат обявени за нищожни
решения на ОС на ЕС от 16.08.2018г. и от 12.09.2019г. Съдът дължи произнасяне
по предявените насрещни искове, тъй като същите се явяват преюдициални по
отношение на установителните искове. За да се произнесе по насрещните искове,
съдът съобрази практиката на ВКС в тази насока.
С Р № 654/01.10.2009г. по гр.д.№ 1506/2008г.ІІІ
гр.о. е прието, че решенията на общото събрание на етажната собственост са
правни актове на общност от лица, които не са персонифицирани, за които не се
прилагат правилата за недействителност по ЗЗД. Уредени са специални правила за
вземането на тези решения и начина на отмяната им, които изключват общите
правила за недействителност на сделките. Прието е, че решенията на общото
събрание на етажната собственост по своята правна природа се доближават до
решенията на общото събрание на търговските дружества и по отношение на тях по
аналогия са относими разясненията, дадени в ТР № 2/2002г. ОСГК на ВКС. Тази
практика се споделя и в Решение №39/19.02.2013г. по гр.д. №657/2012г., I г.о. , където ВКС приема, че „Отликите между
вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са
съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната
собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността
на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД.
Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на
сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице
безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост
е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален
е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието – чл.40, ал.2 ЗУЕС.“ В този смисъл е и Определение №472/10.10.2018г. по дело №3504/2018г.
на ВКС, IV г.о.
При така цитираната
практика, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на
решенията на Общото събрание на ЕС от 16.08.2018г. и от 12.09.2019г. са
недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.
След като така взетите
решения не са оспорвани и са влезли в сила, то съдът приема, че те са породили
своето действие и за ответника е възникнало задължение за заплащане на
претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми.
Установява се, че на 16.08.2018г. е взето решение на
ОС на ЕС да бъде заплащано възнаграждение на домо***в размер на 10 лева на
месец от всеки собственик/обитател на самостоятелен обект в сградата. Със
заявлението, ищецът претендира заплащане на сумата в размер на 210 лева за
периода септември 2018 – май 2020г., а именно 21 месеца по 10 лева.
Установява се, че на 12.09.2019г. е взето решение на
ОС на ЕС да се събере сума в размер на
100 лева от всеки собственик в срок до 22.09.2019г., с която да се извърши СМР
и импрегниране в мазите. Взето е също и решение до края на месец май 2020г. да
се събере сума в размер на 1200 лева от всеки собственик за боядисване на
сградата и бетониране.
Независимо дали решенията са законосъобразни или не,
същите са влезли в сила и подлежат на изпълнение. За същите суми е подадено и
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени, като бъде признато за
установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 210 лева,
представляваща такса за ***в размер на 10 лева месечно за периода от септември
2018г. до май 2020г, сумата от 100 лева за извършване на СМР и импрегниране на
мазите и сумата от 1200 лева за боядисване и бетониране на сградата.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да
заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 30,20 лева
държавна такса и 125 лева за назначена съдебно-техническа експертиза.
Съобразно изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден
да заплати и разноските в заповедното производство в размер на 30,20 лева лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта относно предявения иск за обявяване
на нищожни на Решения на ОС на ЕС проведени на 16.08.2018г. и на 12.09.2019г.
поради недопустимост на предявения насрещен иск.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника „Ф.“ ***, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***,
че дължи на кредитора ***,
представлявана от ***Ц.А.М., ЕГН ********** ***,
сумата
общо 1510 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението - 18.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
представляващо задължения за ремонт на сграда - 1210лв. и възнаграждение на ***-
210лв., съгласно решения на ОС на ЕС от 16.08.2018г. и от 12.09.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1269/19.06.2019г. по ч.гр.дело № 2461/2020г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА „Ф.“
***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от ***, да заплати на ***,
представлявана от ***Ц.А.М., ЕГН ********** ***,
сумата от 30,20 лева държавна такса и сумата от 125 лева за
назначена съдебно-техническа експертиза.
ОСЪЖДА „Ф.“
***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от ***, да заплати на ***,
представлявана от ***Ц.А.М., ЕГН ********** ***,
сумата от 30,20 лева държавна такса по ч.гр.дело № 2461/2020г.
по описа на ПлРС.
Решението в частта за частично
прекратяване на предявения насрещен иск има характер на определение и подлежи
на обжалване в едноседмичен срок от получаването му от страните.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: