№ 44
гр. Луковит, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
Административно наказателно дело № 20214320200334 по описа за 2021
година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. СТ. П., ЕГН **********, с адрес в с. Д., ул. „Х. Б.“ № *,
чрез адв. Й.П. от ВТАК, против Наказателно постановление № ***/ 14.09.2021 г. на
Директор на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, с което са му наложени
административни наказания: глоба по чл. 266, ал. 1, предл. седмо от Закона за горите /ЗГ/,
във вр. с чл. 213, ал. 1, предл. шесто, т. 1 от ЗГ в размер на 75.00 лева, както и глоба по чл.
266, ал. 1, предл. седмо от ЗГ, във вр. с чл. 213, ал. 1, предл. шесто, т. 2 от ЗГ в размер на
75.00 лева.
Жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на НП, тъй като има
недоказаност на твърдяното съхранение. Сочи се, че в АУАН и НП са посочени 2 имота по
отношение на една и съща дървесина, което е практически и физически невъзможно.
Налице са и съществени процесуални нарушения, които водят до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Липсват доказателства за опис и изземване на отсеченото
количество дърва. В НП няма мотиви, от които да се установи защо се постановява
заплащане в полза на държавата на паричната равностойност на констатирано количество
дърва – предмет на нарушението, вместо тяхното отнемане.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна по жалбата РДГ гр. Ловеч, редовно призована, не се
представлява.
В депозирана молба с вх. № 10628 от 09.12.2021 г. се изразява становище, че
процесното наказателно постановление на Директора на РДГ - Ловеч е законосъобразно и
правилно. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. По безспорен начин е доказано деянието, неговият
извършител и вината му. Както съставеният АУАН, така и издаденото НП отговарят на
всички изисквания на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от съшия закон, направено е пълно и точно
описание на нарушението, правилна е правната квалификация на нарушението, липсва
1
противоречие между вписаното в АУАН и НП. При определяне на наказанието АНО е
наложил наказание в размер близък до предвидения минимум. От друга страна АУАН и
неговото изпълнение не засягат по никакъв начин права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която същия е издаден. АНО при издаването на НП
се е съобразил с принципа на съразмерност и по никакъв начин не се причиняват вреди,
несъизмерими с преследваната цел.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
становищата на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.06.2021 г. служителите на РДГ гр. Ловеч - ЦВ. Д. П. и ПЛ. П. КР., извършвали
контролна дейност на територията на с. Д., област Ловеч, при което установило, че
жалбоподателят П. СТ. П. съхранява в двора си, находящ се на ул. „Х. Ч.“ № ** - 1,5
пр.куб.м. дърва за огрев от благун и цер, без дървесината да е маркирана и без да е
придружена с превозен билет. Горските служители прецени, че от страна на жалбоподателя
са извършени нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т.2 от Закона за горите, при което
актосъставителят ЦВ. Д. П. съставил на жалбоподателя П. СТ. П. Акт за установяване на
административно нарушение № ***/ 30.06.2021 г. Актът бил съставен на място и подписан
от П., без възражения.
В тридневния срок от съставянето на акта, жалбоподателят подал възражение, с което
изразил становище, че случаят е маловажен.
С Постановление от 22.07.2021 г. прокурор при Районна прокуратура - Ловеч, ТО –
Луковит, отказал да образува досъдебно производство и прекратил преписката, която била
изпратена на Директора на РДГ - Ловеч, за преценка относно реализиране на
административно-наказателна отговорност по отношение на П. СТ. П..
Въз основа на съставения АУАН административно-наказващият орган - Директорът
на РДГ - Ловеч, издал обжалваното наказателното постановление, за това, че на 22.06.2021
3
г., в с. Д., на ул. „Х. Б.“ № *, жалбоподателят съхранява 1,5 пр.м дърва за огрев от благун и
цер /сурови/, с дължина 0,20 - 0,30 м., немаркирани с контролна горска марка,
производствена марка, общинска марка и непридружени с превозен билет, в нарушение на
чл. 213, ал. 1, пр. 6, т. 1 и т. 2 от ЗГ, поради което на жалбоподателя били наложени
административни наказания - глоба по чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ, във връзка с чл. 213, ал. 1,
пр. 6, т. 1 от същия закон в размер на 75 лева, както и глоба по чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ, чл.
213, ал. 1, пр. 6, т. 2 от същия закон в размер на 75 лева.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя с писмо с обратна
разписка на 05.10.2021 г., а жалбата срещу него била подадена на 12.10.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите ЦВ. Д. П. и ПЛ. П. КР., както
и от писмените доказателства и доказателствени средства: АУАН № 413/ 30.06.2021 г., НП
№ *** от 14.09.2021г. на Директор на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч,
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство 22.07.2021 г. на РП – Ловеч,
ТО Луковит, писмо от РДГ Ловеч до РП – Ловеч, ТО – Луковит, за преценка за наличие на
престъпление, справка от РДГ гр. Ловеч за предходни нарушения от лицето П. СТ. П.,
доклад от ЦВ. Д. П. № РДГ08-52642/ 25.06.2021 г., Заповед № РД-49-199/ 16.05.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните.
От разпитите на горските служители ЦВ. Д. П. и ПЛ. П. КР. се установява, че на
22.06.2021 г. били извършена проверка в дом намиращ се в с. Д., ул. „Х. Ч.“ № *. Проверката
е била извършена по подаден сигнал. При пристигане на място жалбоподателят не бил там,
посрещнал ги неговият син. По-късно се появил и той като допуснал служителите до
дървата, където служителите направили оглед. След като ги били измерили установили, че
3
дървата били 1.5 пр. м дърва за огрев, нарязани на трупчета с дължина 20-30 см. Същите не
2
били маркирани с контролна горска марка, производствена марка, нито с общинска. П. СТ.
П. не им предоставил превозен билет, който да докаже произхода на дървата. Вследствие на
което му бил съставен АУАН, който той подписал без възражение. Двамата свидетели са
категорични, че проверявания имот се намирал на улица „Х. Ч.“, като липсвало обозначение
за номер, но собственикът посочил за такъв - № **.
Съдът даде вяра на депозираните по делото показания на свидетелите Ц. Д. П. и ПЛ.
П. КР., като подробни и логични, изхождащи от лица, даващи показания за непосредствено
възприетото от тях по време на изпълнение на служебната им дейност и в съответствие с
писмените доказателства.
От представената справка от НБД Население се установява, че жалбоподателят П. СТ.
П. има постоянен и настоящ адрес в с. Д., улица „Х. Б.“ № *.
От представената справка от Община Луковит се установява, че жалбоподателят П.
СТ. П. е декларирал недвижими имоти находящи се в с. Д., на ул. „Х. Б.“ № * и ул. „Х. Ч.“
№ **. Това факт се установява и от представеното Удостоверение за декларирани данни,
издадено в полза на П. СТ. П..
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, като официални документи,
издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в
закона ред, както и неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в
предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. От приложеното
към АНП заверено копие от Заповед № РД-49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на
земеделието и храните, е видно, че на основание чл. 47, ал. 2 от ЗАНН и чл. 275, ал. 1, т. 2 от
ЗГ директорите на РДГ са упълномощени да издават наказателни постановления по ЗГ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му - тоест установява се материалната
компетентност на Директора на РДГ – Ловеч да издава наказателни постановления за
нарушения по ЗГ, каквото е обжалваното НП. Актосъставителят ЦВ. Д. П., на длъжност
специалист-горски инспектор в РДГ - Ловеч, който факт служебно е известен на съда, има
правомощия „ex lege“ да съставя АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите.
Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
съставения АУАН. Актът е съставен в присъствието на свидетел на установяване на
нарушението, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя.
На жалбоподателя са вменени нарушения в две от хипотезите на разпоредбата на чл.
213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите, съгласно която се забранява съхраняването на
дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка, както
и дървесина, непридружена с превозен билет. Събраният по делото доказателствен материал
очертава поведение на жалбоподателя, което се препокрива с обективните признаци на
вменените му нарушения.
От внимателния прочит на обстоятелствената част на наказателното постановление
обаче установява, че е налице несъответствие между описанието на деянието в съставения
АУАН и НП. В съставения акт е посочено, че мястото на нарушението се намира в с. Д.,
3
улица „Х. Ч.“ № **, а в издаденото НП е посочено като място на нарушението улица „Х. Б.“
№ * в същото населено място.
Това означава, че в хода на административно-наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на нормата на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предвиждаща изискването в наказателното постановление, да
бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Административно-
наказателното производство е строго формално, поради което посочването на различно
място на извършване на нарушението в АУАН и в НП, създава неяснота, която накърнява
правото на защита на нарушителя. Допускайки разминаване в мястото на извършване на
нарушението, посочено в АУАН, и в НП, административно-наказващият орган е допуснал
нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде квалифицирано като
техническа грешка.
Принципно, описаните факти в обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз
основа на него НП, съответстват на правната квалификация на деянията, като нарушения в
двете хипотези на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите, съгласно която разпоредба се
забранява съхраняването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с
производствена марка, както и дървесина, непридружена с превозен билет.
От свидетелските показания на горските служители обаче безспорно се установява,
че проверката е извършена в с. Д., в недвижим имот собственост на жалбоподателя,
находящ се на улица „Х. Ч.“ № **, а в издаденото и оспорено от жалбоподателя наказателно
постановление е посочено като място на извършване на вменените нарушения - улица „Х.
Б.“ № * в същото населено място.
Когато обаче се формулира спрямо конкретно лице конкретно административно-
наказателно обвинение, следва освен ясно, точно и пълно описание на приписаното
административно нарушение да е налице изложение и досежно обстоятелствата – дата,
време и място на извършване на нарушението, както и да се посочат всички признаци от
състава на нарушението, доколкото същите не са просто задължителен реквизит от
съдържанието и на АУАН и на НП, но очертават и фактическата рамка на повдигнатото
обвинение, като не би могло между тях да е налице различие. Дори и да има определени
неточности в АУАН, е налице възможност по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, същите да се
отстранят, стига по безспорен начин да е установено извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Недопустимо е обаче да има каквито и да е
неточности в НП, доколкото предмет на съдебна проверка е – извършено ли е
административното нарушение, индивидуализирано от фактическа и правна страна в
санкционния акт - в НП.
В случая в оспореното НП е посочено, че на 22.06.2021 г., в с. Д., община Луковит,
на ул. „Х. Б.“ № *, жалбоподателят е съхранявал 1,5 пр.м3 дърва за огрев от благун и цер
/сурови/, с дължина 0,20 м - 0,30 м, немаркирани с контролна горска марка, производствена
марка, общинска марка и непридружени с превозен билет, докато в АУАН се сочи, че
същото деяние е извършено в с. Д., община Луковит, на ул. „Х. Ч.“ № **. От изложеното
следва, че е налице пълно несъответствие между АУАН и НП досежно мястото на
извършване на нарушението.
В чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН са изброени минималните изисквания към съдържанието
на АУАН, съответно на наказателното постановление, сред които е изискването АУАН и
издадения въз основа на него санкционен акт да съдържат описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено. Това нормативно условие за законосъобразност
поставя изискване за пълно съответствие между обстоятелствата, при които е извършено
нарушението така, както са описани в АУАН и посочените такива в наказателното
постановление, тоест следва да е налице пълно фактическо единство в съдържанието им. В
случая посоченото място на извършване на нарушението в АУАН и в НП е противоречиво,
4
което води до неяснота в административното обвинение.
В подкрепа на горните съждения е и фактът, че разпитаните по делото свидетели са
категорични, че нарушението е установено в с. Д., на улица „Х. Ч.“ № **.
Основателни са изложените от защитата доводи за наличието на съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването на наказателното постановление,
които да са накърнили правото на защита на санкционираното лице, изразяващи се в
непълно описание на твърдяното нарушение. Такива представляват липсата на който и да
било от минимално необходимите реквизити по чл. 57, ал. 1–7 ЗАНН или такова тяхно
описание, което не позволява на страните или контролиращата съдебна инстанция да
установят по несъмнен и категоричен начин волята на наказващия орган. Наличието на
съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното
постановление се преценява във всеки конкретен случай, като пропускът следва да се е
отразил върху адекватното упражняване правото на защита на наказаното лице, което
включва възможността нарушителят да разбере кое именно негово поведение бива
санкционирано и въз основа на кой закон.
След като в наказателното постановление погрешно е посочено мястото на
нарушението, каквото правилно е отразено в АУАН, то е накърнено съществено правото на
защита на наказаното лице, доколкото това води до невъзможност да разбере фактическите
и правни рамки на обвинението, най-вече мястото, където се твърди да е извършил
нарушението, респективно да организира адекватно защитата си. Предвид на което
основателно се твърди, че жалбоподателят е бил в невъзможност да разбере, какво точно
нарушение му се вменява. Некоректното посочването на един от необходимите реквизити в
НП, този по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН /точното място на извършване на нарушението/,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е накърнило правото
на защита на наказаното лице.
Предвид на изложеното, издаденото наказателно постановление, с което
жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 266, ал. 1, предл. седмо от Закона за
горите, се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от 14.09.2021 г. на Директор на
Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, с което на П. СТ. П., ЕГН **********, с адрес в с.
Д., ул. „Х. Б.“ № *, са наложени две административни наказания: глоба в размер на 75 лв., за
нарушение по чл. 266, ал. 1 пр. 7 от ЗГ, вр. Чл. 213, ал. 1 пр. 6, т.1 от ЗГ; глоба в размер на
75 лв., за нарушение по чл. 266, ал. 1 пр. 7 от ЗГ, вр. Чл. 213, ал. 1 пр. 6, т.2 от ЗГ – като
незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
5