Решение по дело №143/2016 на Районен съд - Девня

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 декември 2016 г. (в сила от 2 август 2017 г.)
Съдия: Добрина Иванчева Петрова
Дело: 20163120100143
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№189/15.12.2016г., гр. Девня

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Девненски райoнен съд, ПЪРВИ СЪСТАВ в публичнo заседание на двадесет и втори  ноември през две хиляди и шестнадесета гoдина, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

                при секретаря С.Г. катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 143 пo oписа за 2016 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:

 

            Предявена е от „Българска агенция за експортно застраховане” /БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК ********* против „АЯКС-2002” ООД, ЕИК *********, искова претенция с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК. Ищецът твърди, че между него като застраховател и „Примекс” ЕООД, ЕИК ********* като застрахован, е сключен застрахователен договор под формата на Рамкова полица №Б1В011223065/12.01.2012 г. за застраховане на плащанията по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Република България, чрез която е осигурено застрахователно покритие по отношение на вземанията на застрахования от дружеството-длъжник по настоящия иск – „Аякс-2002” ООД за продажби, осъществени в периода на валидност на полицата /от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г./.  Предмет на покритите рискове по сключения застрахователен договор са „неплатежоспособност” и „забавяне на плащането” за период по-дълъг от „периода на изчакване”, съгласно приложимите Общи условия. Ищецът сочи, че максималният размер на застрахователно обезщетение е определен на 85% от одобрения за съответния длъжник кредитен лимит, като с допълнително споразумение №16/13.06.2012 г. кредитният лимит за длъжника „Аякс-2002” ООД е определен на 10 000.00 лв.

            Твърди, че застрахованият и длъжника са сключили Договор за търговска продажба на 13.02.2012 г., по силата на който „Примекс” ЕООД се задължава да прехвърля на „Аякс-2002” ООД собствеността върху движими вещи /гуми, джанти/ и/или извършени услуги срещу заплащане на уговорената цена. Съгласно чл.5 от договора фактурата е документ, удостоверяващ, че стоката и/или услугата е получена от купувача, като фактурата трябва да е подписана от лицето получаващо стоката, като в чл.13 от договора е уговорено заплащане в рамките на 90 дни.

            Твърди още, че за дължимата цена за продадени стоки и извършени услуги на основание договора за търговска продажба от 13.02.2012 г. „Примекс” ЕООД е издало данъчни фактури №**********/29.09.2012 г., №**********/29.09.2012 г. и №**********/02.10.2012 г., подписани от длъжника, удостоверяващи получаването на стоките и приемане на извършените услуги.

            Ищецът излага още, че в съответствие с чл.16 на Общите условия към рамковата полица, с декларация за реализирани доставки вх. №1205183/15.10.2012 г. застрахованият е обявил пред БАЕЗ ЕАД осъществените към „Аякс-2002” ООД доставки/услуги по фактури №**********/29.09.2012 г. и №**********/29.09.2012 г., за което застрахователят е издал сметка за застрахователна премия №11/16.10.2012 г., а с декларация за реализирани доставки вх. №1205722/14.11.2012 г. е обявил доставки/услуги по фактура №**********/02.10.2012 г., за което е издадена сметка за застрахователна премия №12/27.11.2012 г., като по този начин паричното вземане на „Примекс” ЕООД по фактури №№ **********/29.09.2012 г., №**********/29.09.2012 г. и №**********/02.10.2012 г. се явява застраховано, съгласно условията на рамковата полица и приложимите Общи условия.

            В молбата се твърди, че в изпълнение на задълженията си по чл.18 от Общите условия с декларация за просрочени плащания вх. №1206280/13.12.2012 г. „Примекс” ЕООД информира БАЕЗ ЕАД за допуснато от страна на „Аякс-2002” ООД забавяне по отношение изплащането на сумите по процесните фактури на определените в тях падежи. По силата на сключения застрахователен договор е определен „период на изчакване” – 6 месеца от датата на получаване от застрахователя на декларация за просрочено плащане след изтичане на който настъпва застрахователното събитие „забавяне на плащането”. Ответникът е направил вноски, с които е извършил частично плащане.

            Поради настъпило на 13.06.2013г. застрахователно събитие „забавяне на плащане „ от страна на длъжника по Рамковата полица-„Аякс-2000” ООД, на основание Ликвидационен акт № 9-2014/21.01.2014г., БАЕЗ ЕАД е взело решение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 4269,55 лева, представляващо 85% от непогасеното вземане по фактури № № **********/29.09.2012 г., № **********/29.09.2012 г. и № **********/02.10.2012 г. Ищецът твърди, че застрахователното обезщетение е пратено на Примекс ЕООД чрез прихващане с насрещни вземания, уговорено в Споразумение за прихващане на вземания между БАЕЗ ЕАД и Примекс ЕООД от 21.01.2014г.

            Ответникът  „Аякс-2000” ООД не изпълнил доброволно задължението си и след преговори на 10.12.2014г. той  и БАЕЗ ЕАД сключили споразумение за разсрочено плащане на сумата от 4269,55 лева.

            Тъй като, ответникът не заплатил дължимата сума, ищецът подал Заявление по чл.410 от ГПК в ДРС за издаване на заповед за изпълнение за сумите, по което е образувано ч. гр. д. № 914/2015 г. по описа на ДРС.

            Моли съдът да постанови решение, с което със силата на присъдено нещо да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК, а именно: за регресно вземане за застрахователно обезщетение в размер на 4 986.14 лв. по Ликвидационен акт № 9-2014/2.01.2014 г., съставляващо 85 % от непогасено задължение за цената на доставени стоки по фактури № **********/29.09.2012 г., № **********/29.09.2012 г. и № **********/02.10.2012 г./, във връзка със застрахователен договор на търговски риск, настъпил на територията на Република България, сключен с Рамкова полица № Б1В011223065 /12.01.2012 г., мораторна лихва в размер на 716.59 лв. за периода от 17.04.2014 г. до 10.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 18.12.2015 г. до окончателното изплащане на вземането за което вземане в полза на "Българска агенция за експортно застраховане"/БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр.София е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 914/2015 г. по описа на ДРС.

            В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като изразява становище за неоснователност на искането на ищеца за признаване за установено, че „Аякс-2002” ООД дължи на ищеца сумата в размер на 4 986.14 лв. Заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер.

            Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

По частно гражданско дело № 914/2015 г. на ДРС е издадена Заповед № 189, поправена със Заповед №542/21.12.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника  „АЯКС-2002” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Калоян, общ. Вълчи дол, обл. Варна, имот №166, ДА ЗАПЛАТИ в полза на кредитора „Българска агенция за експортно застраховане” /БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Стамболийски” № 55, ет. 1, сумата от 4269.55 лв. /четири хиляди двеста шестдесет и девет лева и 55 ст./, представляваща главница за изплатено застрахователно обезщетение на основание чл. 213 ал. 1 от Кодекса за застраховането по силата на Рамкова полица № Б1В011223065/12.01.2012г. с Ликвидационен акт № 9-2014/21.01.2014г., сключен между „Българска агенция за експортно застраховане” /БАЕЗ/ ЕАД като застраховател и „Примекс” ЕООД, ЕИК ********* като застрахован, сумата от 716.59 лв. /седемстотин и шестнадесет лева и 59 ст./, представляваща мораторна лихва за периода от 17.04.2014г. до 10.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 99.72 лв. /деветдесет и девет лева и 72 ст./, представляваща внесена държавна такса, както и сумата от 379.43 лв. /триста седемдесет и девет лева и 43 ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Видно от  представена по делото рамкова полица № Б 1В011223065/12.01.2012г., между Примекс ООД застрахован, и "БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ /БАЕЗ/" ЕАД, в качеството му на застраховател, е сключен договор и допълнително споразумение №16/13.06.2012г.,  неразделна част от които са Общи условия за застраховане на плащания по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Република България, със срок на действие от 00.00 ч. на 01.01.2012 г. до 24.00 ч. на 31.12.2012 г., покриващ риска от неплатежоспособност или забавяне на плащания по договори за търговска продажба на стоки или предоставяне на услуги, сключени с изброени в полицата длъжници, между които и "АЯКС-2002" ООД.

 Примекс ЕООД е депозирало при ищеца Претенция за застрахователно обезщетение вх. № 1303210/21.06.2013 г., посредством която е направило искане за плащане на застрахователно обезщетение с оглед на възникване на застрахователно събитие - забавяне на плащанията от страна на "АЯКС-2002" ООД  за извършени доставки на стоки по сключен помежду им Договор за търговска продажба от 13.02.2012 г., за което са издадени фактури на обща стойност 5323 лв., фактури № **********/29.09.2012 г., № **********/29.09.2012 г. и № **********/02.10.2012 г.

По ликвидационен акт № 9-2014/21.01.2014г. е наредено изплащане на застрахователно обезщетение от 4269,55 лв. на Примекс ЕООД.

На 10.12.2014 г. ищецът и ответникът са подписали Споразумение за разсрочено плащане посредством което са приели за безспорно установено в отношенията между тях, че Аякс -2002 ООД  признава задължението си по фактури № **********/29.09.2012 г., № **********/29.09.2012 г. и № **********/02.10.2012 г./ издадени от Примекс ЕООД, както и дължимост на 85% от остатъка по същите в размер на 4269,55 лева към БАЕЗ ЕАД

В унисон с твърденията на ищеца от представените с исковата молба заверени копия на Ликвидационен акт № № 9-2014/21.01.2014г. и на споразумение за прихващане на вземания от 21.01.2014г. между БАЕЗ ЕАД и Примекс ЕООД сумата от 4 269,55 лева е усвоена, съставляваща 85% от остатъка по фактури № **********/29.09.2012 г., № **********/29.09.2012 г. и № **********/02.10.2012 г.

От заключението на назначената и приета от съда и неоспорена от страните ССЕ се установява, че плащанията по рамкова полица № Б1В0011223065/12.01.2012г. са направение с два превода по банков път на 24.01.2012г. и на 05.10.2012г. Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на Примекс ЕООД. Процесните фактури са осчетоводени и в счетоводството на Аякс 2002 ООД и е ползвало данъчен кредит.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.

            В това исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник, който следва да докаже възраженията си срещу вземането.

            В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението за дължима сума дължима, за изплатено застрахователно обезщетение на основание чл. 213 ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ по силата на Рамкова полица № Б1В011223065/12.01.2012г. с Ликвидационен акт № 9-2014/21.01.2014г., сключен между „Българска агенция за експортно застраховане” /БАЕЗ/ ЕАД като застраховател и „Примекс” ЕООД. На осн. параграф §22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, предявяването на претенция за обезщетяване е приложим отменения КЗ.

            На 10.12.2014 г. ищецът и ответникът са подписали Споразумение за разсрочено плащане посредством което са приели за безспорно установено в отношенията между тях, че Аякс -2002 ООД  признава задължението си по фактури № **********/29.09.2012 г., № **********/29.09.2012 г. и № **********/02.10.2012 г./ издадени от Примекс ЕООД ,както и дължимост на 85% от остатъка по същите в размер на 4269,55 лева към БАЕЗ ЕАД, което е извънсъдебно признение на задължението от ответника.

Вън от това видно от неоспореното заключение на вещото лице Лозанова процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника, включени са в дневника за покупки по ДДС и той е ползвал данъчен кредит по тях. Според установената задължителна съдебна практика фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване /в този смисъл Решение № 71 от 08.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598 от 2013 г., Решение № 47 от 08.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137 от 2012 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Ето защо, въз основа на задължителната съдебна практика и на извънсъдебно признание на Аякс -2002 ООД  , той е получил стоките по процесните фактури, цените на които възлизат в общ размер на 6823 лв., като предвид липсата на данни същите да са заплатени в периода на изчакване по полицата от 6 месеца -  е настъпило застрахователно събитие. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение, т.к. извършеното прихващане със споразумение за прихващане на вземания от 21.01.2014г. се приравнява на изпълнение, поради което по силата на чл. 213, ал. 1 Кодекс за застраховането /отм./ той се е суброгирал в правата на застрахования по договора за дистрибуция с ответника, поради което искът за установяване на дължимостта на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 4269,55 лв. като доказан следва да бъде уважен в предявения с исковата молба размер.

            Размера на законната лихва е нормативно определен с ПМС. Доколкото правнорелевантен за размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с решения на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на размера на лихвата до предявяване на иска не са необходими специални знания, налагащи назначаване на вещо лице. След извършване на изчисление, чрез аритметични операции, и при използване на база данни в компютърен продукт АПИС ФИНАНСИ, съобразно обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи размера на дължимите обезщетения за забава от 716,59  лв. Това е размерът на дължимото обезщетение за забава върху главница от 4269,55 лв. представляваща лихва за забава за периода от 17.04.2014г. до 10.12.2015г.. – датата на подаване на заявлението в съда., ето защо и този иск следва да се уважи в претендирания размер от 716,59 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 121,06 лв. за д.т., 350 лв. за ССЕ и 528,86 юрисконсултско възнаграждение или общо сумата от 999,93 разноски по производството. В случая се касае за юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност не следва де се разглежда.

            Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски. Предвид изхода на спора следва да се присъдят на заявителя общо в размер 99,72 лв. , съобразно внесена д.т. и 379,43 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че “АЯКС – 2002” ООД, ЕИК ********* дължи на „Българска агенция за експортно застраховане” /БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Стамболийски” № 55, ет 1 вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 330/2015 г. на ДРС, за сумата от 4 269.55 лв. /четири хиляди двеста шестдесет и девет лева и 55 ст./, представляваща главница за изплатено застрахователно обезщетение по силата на Рамкова полица № Б1В011223065/12.01.2012г. с Ликвидационен акт № 9-2014/21.01.2014г., сключен между „Българска агенция за експортно застраховане” /БАЕЗ/ ЕАД като застраховател и „Примекс” ЕООД, ЕИК ********* като застрахован, сумата от 716.59 лв. /седемстотин и шестнадесет лева и 59 ст./, представляваща мораторна лихва за периода от 17.04.2014г. до 10.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА “АЯКС – 2002” ООД, ЕИК ********* да заплати на „Българска агенция за експортно застраховане” /БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 999,93 лв /деветстотин деветдесет и девет лева и 93 стотинки/, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА “АЯКС – 2002” ООД, ЕИК ********* да заплати на „Българска агенция за експортно застраховане” /БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК ********* сумата 479,15 лв /четиристотин седемдесет и девет лева и 15 стотинки/, представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 914/2015 г. на ДРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: