РЕШЕНИЕ
№ 11321
Пловдив, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XVII Състав, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ТАТЯНА ПЕТРОВА |
При секретар БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 20257180702452 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.
2. Образувано е по жалба предявена от Ю. Б., с [ЛНЧ], гражданка на Украйна, родена на [дата]., притежаваща Регистрационна карта № ***, издадена на 24.02.2025 г. от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, със срок на валидност до 04.03.2026 г., с настоящ адрес [населено място], [улица], ***, против Заповед № ЗСПД/Д-РВ/6073*О/13.10.2025 г., на Началник отдел „Социална закрила“ при ДСП Пловдив, с която е отказана „Месечна помощ на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания“ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за детето Т. Б..
3. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се сторените в производството разноски.
4. Ответникът по жалбата – Началник отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, чрез процесуалния си представител е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
6. В Дирекция ”Социално подпомагане“ – [населено място] е образувано административно производство, повод за което е подадено от жалбоподателката заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/6073/11.04.2025 г., с което същата е претендирала отпускане на „Месечна помощ на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания“ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за детето Т. Б., с определена с ЕР на ТЕЛК № 90186/41 от 08.04.2025 г. 100% вид и степен на увреждане (ВСУ) без чужда помощ със срок 01.04.2028 г.
По този повод е издадена Заповед № ЗСПД/Д-РВ/6073 от 14.04.2025 г., с която на жалбоподателката е отказано отпускане на месечна помощ за детето Т. Б. по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД. По жалба на Ю. Б. посочената заповед е отменена с Решение № 6044 от 03.07.2025 г. постановено по адм. дело № 875/2025 г. на Административен съд Пловдив, като преписката е върната на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив за ново произнасяне по Заявление-декларация по реда на чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца с вх. № ЗСПД/Д-РВ/6073 от 11.04.2025 година, подадено от Ю. Б., [ЛНЧ], при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на посоченото съдебно решение.
7. На 04.07.2025 г. на Ю. Б. е издадена Заповед № ЗСПД/Д-РВ/6073*О/04.07.2025 г., с която й е отпусната месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за детето Т. Б., за периода от 01.04.2025 г. до 30.04.2025 г.
8. Последвало е издавеното на процесната Заповед № ЗСПД/Д-РВ/6073*О/13.10.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Стара Загора, с която на основание чл. 24б, ал. 2, т. 3 от ППЗСПД, е прекратено, считано от 01.10.2025 г., изплащането на отпуснатата на Ю. Б. месечна помощ за отглеждане на дете с увреждания. Мотивите за постановяването й се свеждат до следното: „На основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от ППЗСПД и чл. 24б, ал. 1 от ППЗСПД – Месечните помощи за дете с трайно увреждане се прекратяват от първо число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им. За дете Т. Б. има издадено ЕР № 92258/122 от 09.09.25 г., с определени 100 % с ч.п ВСУ.
Чл. 24б, ал. 2, т. 3 от ППЗСПД – Месечните помощи за дете с трайни увреждания се прекратяват при установена в експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК промяна във вида и степента на увреждането или в степента на трайно намалената работоспособност.“.
9. От представеното по делото ЕР № 92258/122 от 09.09.2025 г. (цитирано в оспорената заповед), се установява, че същото е издадено от НЕЛК по повод обжалване на посоченото по-горе ЕР на ТЕЛК № 90186/41 от 08.04.2025 г., като последното е отменено само по отношение на чуждата помощ, като на Т. Б. е определена 100% ВСУ с чужда помощ със срок 01.04.2028 г.
IV. За правото:
8. В случая оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. Съображенията за този извод ще бъдат конкретизирани в следващото изложение.
9. Между страните не се формира спор от фактическа страна. Спорът е правен и се свежда до въпроса налице ли са основания за прекратяване по чл. 24б, ал. 2, т. 3 от ППЗСПД на отпусната „Месечна помощ на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания“ за детето Т. Б. по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД.
10. За разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба:
Според разпоредбата на чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Дефиниция на понятието “дете с трайно увреждане“ е дадена в § 1, т. 6 от ДР на ЗСПД и това е дете/лице до [възраст] възраст с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност.
В чл. 8б, ал. 3 от закона е предвидено, че размерите на месечните помощи по ал. 1 и 2 се определят ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като в чл. 64, ал. 15 от ЗДБРБ за 2025 г. размерите на тези месечни помощи са разделени на три групи в зависимост от определения процент ВСУ или степен на ТНР, както следва:
1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 1 180 лв.;
2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 570 лв.;
3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв.
Отделно от изложеното следва да се посочи и разпоредбата на чл. 8д, ал. 5 от закона, която сочи целите на предоставяне на обсъжданите месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане и те са:
1. задоволяване на основните и специфичните поради увреждането потребности на децата с трайни увреждания;
2. осигуряване на грижа и подкрепа в домашна и семейна среда за децата с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, които се отглеждат от семействата по ал. 1 и от семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства по ал. 2.
И най-сетне, според чл. 24б, ал. 2, т. 3 от ППЗСПД месечните помощи за дете с трайно увреждане се прекратяват при установена в експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК промяна във вида и степента на увреждането или в степента на трайно намалената работоспособност.
11. Тълкуването на цитираните разпоредби съотнесени към конкретиката на настоящия казус, налага несъмнения извод, че родителите на всяко дете с трайни увреждания с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) без изключение, имат право на коментираната месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, като размерът на тази помощ зависи от определения от органите на медицинската експертиза процент ВСУ или степен на ТНР по аргумент от чл. 64, ал. 15 от ЗДБРБ за 2025 г.
В тази връзка следва изрично да се посочи, че разпоредбите на ППЗСПД не могат да се прилага изолирано, т.е. при пълно игнориране на законовите разпореди по чието прилагане е издаден правилника. Ето защо разпоредбата на чл. 24б, ал. 2, т. 3 ППЗСПД следва да се тълкува винаги във връзка с цитираните по-горе законови разпоредби (на чл. 8д от ЗСПД, § 1 т. 6 от ДР на закона и разпоредбата от ЗДБРБ), в смисъл, че месечните помощи за дете с трайно увреждане може да се прекратят единствено при установена в експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК промяна във вида и степента на увреждането или в степента на трайно намалената работоспособност довела до определяне на 49 и под 49 на сто ВСУ или степен на ТНР. В останалите случаи, при промяна на този процент в рамките от 50 % до 100 % в зависимост от конкретните обстоятелства, това би могло да доведе до евентуално изменение на вече отпуснатия размер (какъвто би бил случая при намаляване на определения % ВСУ или степен на ТНР под 90 до 70 % вкл., или намаляване на определения % ВСУ или степен на ТНР под 70 до 50 % вкл.), а ако промяната е в рамките на 90 и над 90 на сто ВСУ или степен на ТНР, от 70 до 90 на сто или от 50 до 70 на сто, същата не би могла да повлияе нито на размера на месечната помощ, нито би могла да послужи като основание за нейното прекратяване.
12. Фактическите обстоятелства по делото, сочат следното:
- На 04.07.2025 г. на Ю. Б. е издадена Заповед № ЗСПД/Д-РВ/6073*О/04.07.2025 г., с която й е отпусната месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за детето Т. Б., за периода от 01.04.2025 г. до 30.04.2025 г., което към датата на издаване на посочената заповед е било със 100% ВСУ без чужда помощ, съгласно ЕР на ТЕЛК № 90186/41 от 08.04.2025 г. със срок до 01.04.2028 г.;
- С ЕР № 92258/122 от 09.09.2025 г. на НЕЛК, постановено по повод обжалване на ЕР на ТЕЛК № 90186/41 от 08.04.2025 г., последното е отменено само по отношение на чуждата помощ, като на Т. Б. е определена 100% ВСУ с чужда помощ със срок 01.04.2028 г.
Очевидно с ЕР № 92258/122 от 09.09.2025 г. на НЕЛК преосвидетелстването на детето Т. Б. приключва окончателно с определени 100% ВСУ с чужда помощ, т.е. с най-високата степен на увреждане, което от своя страна изключва всякаква възможност административният орган да прекрати вече отпуснатата на Ю. Б. месечна помощ. Освен изложеното по-горе, аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето, според която обжалването на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им, а през периода на обжалване на експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение (в случая от ЕР на ТЕЛК № 90186/41 от 08.04.2025 г.), като при намаляване на вида и степента на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума.
В случая не само не е налице намаляване на ВСУ, но на детето Т. Б. е определена и чужда помощ.
Крайният извод на съда е, че в случая не е налице хипотезата на чл. 24б, ал. 2, т. 3 от ППЗСПД.
13. Обстоятелството, че Ю. Б. е украинска гражданка, на която е предоставена временна закрила по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), по никакъв начин не променя възприетите вече изводи, а именно, че същата има право на месечна помощ по чл. 8д ЗСПД за детето Т. Б.. Основанията за този извод произтичат пряко от Конституцията на РБ и ЗУБ.
Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. Освен това Конституцията е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1). Съответно, съгласно чл. 26, ал. 2 КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.
Кръгът от лицата с право на семейни помощи за деца е очертан с нормата на чл. 3 от ЗСПД. По отношение на семействата на чужди граждани е въведено с т. 5 на същата норма изискване да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната, както и получаването на такива помощи да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Така предвиденото ограничение обаче не съответства на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, посочени в Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година. Според нормата на чл. 13, т. 2 на същата, държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с § 1а от ПЗР на ЗУБ, а с разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия закон изрично е възведено правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила. Доколкото семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане (в този смисъл Решение № 3 от 27.06.2013 г. на КС по к. д. № 7/2013 г.), следва да се приеме, че по отношение на лицата- чужди граждани с предоставена закрила по реда на ЗУБ не следва да се прилага ограничението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД.
С нормата на чл. 8д ал. 1 от ЗСПД, както вече бе казано, са предвидени месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст, които се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
14. Между страните не е спорно, че на жалбоподателката е предоставена временна закрила по Закона за убежището и бежанците, както и че същата е майка на детето Т. Б., на което с ЕР № 92258/122 от 09.09.2025 г. на НЕЛК, са определени 100% ВСУ с чужда помощ със срок 01.04.2028 г.
Детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето и живее постоянно в страната. При тези данни следва да се приеме, че са налице установените в чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД материалноправни предпоставки за продължаване изплащането на разглежданата месечна помощ.
15. Тези съображения обосновават крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Той ще следва да бъде отменен.
Доколкото след отмяната на оспорената заповед за прекратяване на отпуснатата на Ю. [улица], ал. 1 от ЗСПД, Заповед № ЗСПД/Д-РВ/6073*О/04.07.2025 г. (с която й е отпусната месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за детето Т. Б., за периода от 01.04.2025 г. до 30.04.2025 г. и която впрочем не е отменена) продължава своето действие, това изключва необходимостта от изпращане на делото като преписката на административния орган за ново произнасяне, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК.
При това положение жалбата се явява основателна.
V. За разноските:
16. С оглед изхода на спора, на основани чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателката, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РВ/6073*О/13.10.2025 г., на Началник отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив.
ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане, [населено място], да заплати в полза на Ю. Б., с [ЛНЧ], граждани на Украйна, родена на [дата]., притежаваща Регистрационна карта 24.02.2025 г. от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, със срок на валидност до 04.03.2026 г., с настоящ адрес [населено място], [улица], ***, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
| Съдия: | |