№ 1650
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110167620 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 363938/12.11.2024 г. /с
дата на пощенско клеймо 11.11.2024 г./, предявена от името на „м“ ЕООД, ЕИК ***
против „а“ ЕАД, ЕИК **, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца
сумата от 1,60 лева /с вкл. ДДС или 1,34 лева без ДДС/, представляваща получена от
ответника без основание сума по Договор № ***, ведно с приложения към него, за
ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни
номера * и № **, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура №
*/10.01.2022 г. за мобилни услуги № * и № **, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
/11.11.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „м“ ЕООД твърди, че е потребител на мобилни съобщителни
електронни услуги, съгласно Договор №*** с Приложение от 3.12.2021 г., сключен
между него и ответното дружество „а” ЕАД. Поддържа, че ответникът фактурира сбор
от месечни абонаментни такси (МАТ), различен от договорените такива, както и
фактурира в повече за един и същ таксуван период, при явно несъответствие между
предоставената услуга и действително платената такава.
Твърди, че ответникът е издал фактура с № *, за периода 28.11.2021 г. -
27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни услуги № * –
10,39 лева без ДДС, № ** - 7,96 лева без ДДС.
Поддържа, че е заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, след
1
което при направена справка установил, че е платил в повече от действително
дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги, като сумата платена в
повече възлизала на общо 1,34 лева без ДДС.
Предвид гореизложеното, се излагат твърдения, че ищецът е заплатил в полза
на ответното дружество сумата от 1,34 лева без ДДС /или 1,60 лева с включен ДДС/, за
която за ответното дружество не е имало основание да я получава и задържа,
доколкото включва суми за месечни абонаментни такси и стойност за потребление за
услуги по Договор № ***, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни
електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера * и **, за които не е
имало основание да бъдат начислявани, респективно получавани и задържани от
ответника.
Ищецът, моли, за постановяване на решение, с което ответното дружество да
бъде осъдено да му заплати 1,60 лева /с вкл. ДДС или 1,34 лева без ДДС/,
представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № ***, ведно с
приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилни телефонни номера * и № **, която сума е част от сумата, за която е издадена
фактура № */10.01.2022 г. за мобилни услуги № * и № **, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
/11.11.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск по
подробно изложени съображения.
Не се оспорват и изрично се признават следните обстоятелства: 1/ наличието на
договорни отношения между „а“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „м“
ЕООД, в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет
на Договор № ***, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера * и **; 2/ че във връзка с
Договор № ***, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилни телефонни * и **1, ответното дружество е издало
фактура № */10.01.2022 г., както и 3/ че стойността на последната е заплатена,
включително и сумата от 1,60 лева /с вкл. ДДС или 1,34 лева без ДДС/, която е предмет
на предявения за разглеждане в настоящото производство иск.
Оспорва се твърдението че именно ищецът „м“ ЕООД е заплатил цената на
процесната фактура, включително и претендираната сума. В тази връзка се поддържа,
че от изложеното в исковата молба става ясно, че договорът между страните е сключен
за предоставянето на 2161 услуги, че ищцовото дружество е с персонал по-малък от 10
души, от което следвало извод, че ищцовото дружество не е ползвател на всичките
2161 услуги – предмет на договора, а услугите били ползвани от лица, които не са
2
служители и/или не са свързани по някакъв начин с „Минолни“ ЕООД. В тази връзка
се сочи, че процесната сума е заплатена в брой в магазин на „а“ ЕАД от такова лице, в
качеството му на ползвател на услугата и ако имало нещо неправомерно начислено във
процесната фактура, то следва да се възстанови на платилото я лице, а не на „м“
ЕООД, тъй като в противен начин ищцовото дружество ще се обогати неоснователно
за сметка на лицето, което действително е платило цената на фактурата.
Предвид гореизложеното, моли, за постановите решение, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и обсъди направените от страните доводи, съгласно
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за
осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от
сумата от 1,60 лева /с вкл. ДДС или 1,34 лева без ДДС/, представляваща получена
от ответника без основание сума по Договор № ***, ведно с приложения към него,
за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни
телефонни номера * и № **, която сума е част от сумата, за която е издадена
фактура № */10.01.2022 г. за мобилни услуги № * и № **, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда /11.11.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия
състав на неоснователно обогатяване, в това число: 1/ наличието на неоснователно
разместване на имуществени блага; 2/ обогатяването на ответното дружество за сметка
на ищеца; 3/ причинно - следствената връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника; 4/ стойността, с която ответното дружество се е обогатило
неправомерно за негова сметка, а именно, че е направил разходи, поради нарушение от
страна на ответника на сключения между страните договор, със стойността на която
последният се е обогатил, а ищецът обеднил.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи съществуването на основание за обогатяването си, както и положителните
факти, на които основава своите възражения.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал.1, т. 3
ГПК, съдът е отделил за за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в
производството, следните факти и обстоятелства: 1/ наличието на договорни
отношения между „а“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „м“ ЕООД, в
качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на
3
Договор № ***, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера * и **; 2/ че във връзка с
Договор № ***, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилни телефонни * и **1, ответното дружество е издало
фактура № */10.01.2022 г., както и 3/ че стойността на последната е заплатена,
включително и сумата от 1,60 лева /с вкл. ДДС или 1,34 лева без ДДС/, която е предмет
на предявения за разглеждане в настоящото производство иск.
Спорният по делото въпрос е дали за ответника е било налице основание за
получаване, респективно, за задържане на сумата от 1,60 лева /с вкл. ДДС или 1,34
лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор
№ ***, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера * и **, която сума е част от
сумата, за която е издадена фактура № */10.01.2022 г. за мобилна услуга * и **, с
период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.
От събраните в производството писмени доказателства се установява по делото,
че страните в настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало и
съществуващо правоотношение по Договор № ***, ведно с приложения към него, за
ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер
**.
Същевременно, от събраните в производството доказателства се установява, че
на 03.12.2021 г. между страните по процесното правоотношение по Договор № ***,
ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги чрез мобилен телефонен номер **, са уговорили смяна на тарифния план за
ползваните електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **, както
следва:, както следва: – от клиента/абоната е избран тарифен план „A1 М клас XS“ с
допълнителен пакет „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed“, но при различни
условия от тези приложими за тарифния план, действал до 19.12.2021 г. От
представеното и приобщено към доказателствения материал Приложение № 1 от
03.12.2021 г. към Договор № *** за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги чрез мобилен телефонен номер **, се установява в производството, че
ползваната услуга, чрез мобилен телефонен № **, с тарифен план „***“, била
договорена месечна абонаментна такса в размер на 3,20 лева без ДДС с включена
отстъпка /без отстъпката в размер на 7,00 лева без ДДС/; че за пакет мобилен интернет
5 GB на максимална скорост била договорена МАТ 4,00 лева без ДДС, с включена
отстъпка /без отстъпката в размер на 10,00 лева без ДДС/. Установява се също, че
новият тарифен план е влязъл в сила, считано от 20.12.2021 г., до който момент се е
прилагал старият тарифен план по Договор № *** за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **. Тук следва да се посочи и
обстоятелството, че от събрания в производството доказателствен материал, в това
4
число приобщеното към доказателствата по делото Приложение А към фактура №
*/10.01.2022 г., за мобилна услуга № **, с период на фактуриране 28.11.2021 г. –
27.12.2021 г., се установява по делото, че за процесния период от страна на ищеца не
са ползвани, респективно и начислявани от ответника, други услуги, извън тези
включени в тарифните му планове.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователно
твърдението на ищеца, че в процесната фактура № */10.01.2022 г., за мобилна услуга
№ **, с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., са фактурирани суми за
услуги, които не били поискани от клиента и които не били реално предоставени за
ползване.
Напротив, от събрания по делото доказателствен материал се установява, че
услугите, за които е издадена фактурата, са надлежно поискани от клиента/абонат и
своевременно предоставени за ползване на последния от страна на ответното
дружество.
Тук, обаче, следва да бъде изследван въпросът какви суми и на какво основание
е начислил ответникът с процесната фактура № */10.01.2022 г., респективно, дали
същите суми са правилно начислени, като се направи съпоставка между уговорените
между страните по процесния договор условия, касаещи процесния период.
Между страните не е спорно, установява се от събраните в производството
доказателства и се признава изрично от ищеца, че фактура № */10.01.2022 г., за
мобилна услуга № ** касае начислени абонаментни такси и стойност на потребление
на услуги, съгласно подписаното между страните Приложение № 1 от 03.12.2021 г.
към Договор № *** за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилен телефонен номер ** и уговорените със същото приложение условия, съгласно
които за ползваната услуга, чрез мобилен телефонен № **, с тарифен план „***“, била
договорена месечна абонаментна такса в размер на 3,20 лева без ДДС с включена
отстъпка /без отстъпката в размер на 7,00 лева без ДДС/; че за пакет мобилен интернет
5 GB на максимална скорост била договорена МАТ 4,00 лева без ДДС, с включена
отстъпка /без отстъпката в размер на 10,00 лева без ДДС/.
Между страните не е спорно, установява се от събраните в производството
доказателства и се признава изрично от ищеца, че съгласно чл. 22.2 на Раздел IV от ОУ
на а ЕАД и Раздел V, 2 т.2.1 от Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор № *** за
ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер
**, месечните абонаментни такси /включително процесните, начислени във фактура №
*/10.01.2022 г., за мобилна услуга № **/ се предплащат от абонатите на съответната
мрежа ежемесечно, съгласно уговореното в договора и/или съответните приложения
към него.
Видно от доказателствата по делото, ответното дружество е начислило в
5
процесната фактура № */10.01.2022 г., касаеща мобилна услуга № **, с период на
фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. суми, както следва: 1/ месечна абонаментна
такса - „***“ за период 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г. на стойност от 2,80 лева без ДДС
/от стойността на МАТ за тарифния план - 7,00 лева е приспадната отстъпка от 4,20
лева без ДДС/; 2/ месечна такса за пакет „Add-on mobile internet 5 GB at maximum
speed“ за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 в размер на 2,67 лева без ДДС; 3/ месечна
такса за пакет „Add-on mobile internet 10 GB at maximum speed“ за периода 28.12.2021
г. – 27.01.2022 на стойност от 3,00 лева без ДДС /от стойността на таксата за пакета –
10,00 лева, е приспадната отстъпка от 7,00 лева без ДДС/; 4/ стойност на потребление
на услуга „Плюс 250 MB мобилен интернет на максимална скорост за периода
20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. на стойност от 0,11 лева без ДДС /от стойността на таксата
за пакета – 0,27 лева е приспадната отстъпка от 0,16 лева без ДДС/; 5/ стойност на
потребление на услуга „Плюс 250 MB мобилен интернет на максимална скорост за
периода 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г. на стойност от 0,40 лева без ДДС /от стойността
на таксата за пакета – 1,00 лева е приспадната отстъпка от 0,60 лева без ДДС/.
Както се посочи по-горе, между страните не е спорно, установява се от
събраните в производството доказателства и се признава изрично от ищеца, че
съгласно чл. 22.2 на Раздел IV от ОУ на а ЕАД и Раздел V, 2 т.2.1 от Приложение № 1
от 03.12.2021 г. към Договор № *** за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги чрез мобилен телефонен номер **, месечните абонаментни такси /включително
процесните, начислени във фактура № */10.01.2022 г., за мобилна услуга № **/ се
предплащат от абонатите на съответната мрежа ежемесечно, съгласно уговореното в
договора и/или съответните приложения към него.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки действащите през процесния период
тарифни планове и дължимите за тях и за ползваните услуги суми, следва да изследва,
какви са действително дължимите от абоната суми, във връзка с процесния договор за
електронни съобщителни услуги, при съобразяване уговорките между страните,
обективирани в приложенията към процесния договор, касаещи тарифния план,
действал през процесния период.
Установи се по делото, че за процесния период, по Договор № ***, ведно с
приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилен телефонен номер **, от клиента/абоната е избран тарифен план „***“ с
допълнителен пакет „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed“, действал
считано от 20.12.2021 г., а именно съгласно уговореното в представеното по делото
Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор № ***, ведно с приложения към него, за
ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер
**, като към този момент за използвания от абоната тарифен план месечната
абонаментна такса била в размер на 7,00 лева без ДДС, а с приложена отстъпка
/какъвто е настоящия случай/ - 3,20 лева без ДДС. Установява се още, че за
6
допълнителен пакет „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed“ стандартната
месечна абонаментна такса била в размер на 10,00 лева без ДДС, а с приложена
отстъпка /какъвто е настоящия случай/ - 4,00 лева без ДДС.
Следователно се установява в производството дължимостта на: 1/ месечна
абонаментна такса „***“ на стойност от 2,80 лева без ДДС за периода 28.12.2021 г. –
27.01.2022 г. /начислена в процесната фактура на основание чл. 22.2 на Раздел IV от
ОУ на а ЕАД и Раздел V, 2 т.2.1 от Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор №
*** за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен
номер **, съгласно които месечните абонаментни такси, включително процесните,
начислени във фактура № */10.01.2022 г., за мобилна услуга № **, се предплащат от
абонатите на съответната мрежа ежемесечно, съгласно уговореното в договора и/или
съответните приложения към него/; 2/ месечна абонаментна такса за пакет „Add-on
mobile internet 5 GB at maximum speed“ на стойност от 3,00 лева без ДДС за периода
28.12.2021 г. – 27.01.2022 г./начислена в процесната фактура на основание чл. 22.2 на
Раздел IV от ОУ на а ЕАД и Раздел V, 2 т.2.1 от Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към
Договор № *** за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен
телефонен номер **, съгласно които месечните абонаментни такси, включително
процесните, начислени във фактура № */10.01.2022 г., за мобилна услуга № **, се
предплащат от абонатите на съответната мрежа ежемесечно, съгласно уговореното в
договора и/или съответните приложения към него/.
Видно от процесната фактура, в същата са начислени и такси по актуалния
тарифен план /съгласно подписаното Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор №
***, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги чрез мобилен телефонен номер **/, за 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г., като
настоящият съдебен състав намира, че за така посочения период от ищеца – абонат са
били дължими суми /пропорционално на времето, за което са ползвани услугите и
обстоятелството, че същите са ползвани само за период от осем дни в периода
20.12.2021 г. – 27.12.2021 г./, както следва: 1/ месечна такса за пакет „Add-on mobile
internet 5 GB at maximum speed“ на стойност от 1,07 лева без ДДС /за допълнителен
пакет „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed“ стандартната месечна
абонаментна такса била в размер на 10,00 лева без ДДС, а с приложена отстъпка,
какъвто е настоящия случай, 4,00 лева без ДДС, от което следва, че пропорционално за
периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. е била дължима сума в размер на 1,07 лева/.
В производството се установи дължимостта, респективно правилно начисляване
от ответника и на суми, представляващи стойност на потребление на услуга „Плюс
250 MB мобилен интернет на максимална скорост“ за периода 20.12.2021 г. –
27.12.2021 г. на стойност от 0,11 лева без ДДС и за периода 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г.
на стойност от 0,40 лева без ДДС, както и на сумата от 13,99 лева, представляваща
7
задължение към трети за правоотношението страни /ползвани платени услуги чрез
платформа Google play/.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че действително дължимите
от абоната суми, във връзка с процесния договор за електронни съобщителни услуги,
при съобразяване уговорките между страните, обективирани в приложенията към
процесния договор, касаещи тарифния план за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **, действал през процесния
период, са в общ размер от 21,37 лева без ДДС или 25,64 с включен ДДС /като в тази
сума е включено и задължението към трети лица за правоотношението, установено от
доказателствата по делото, в размер на 13,99 лева/.
От събраните в производството писмени доказателства се установява по делото,
че страните в настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало и
съществуващо правоотношение по Договор № ***, ведно с приложения към него, за
ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер
*.
Същевременно, от събраните в производството доказателства се установява, че
на 03.12.2021 г. между страните по процесното правоотношение по Договор № ***,
ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги чрез мобилен телефонен номер *, са уговорили смяна на тарифния план за
ползваните електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *, както
следва: от клиента/абоната е избран тарифен план „A1 М клас XS“ с допълнителен
пакет „Add-on mobile internet 10 GB at maximum speed“, но при различни условия от
тези приложими за тарифния план, действал до 19.12.2021 г. От представеното и
приобщено към доказателствения материал Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към
Договор № *** за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен
телефонен номер *, се установява в производството, че ползваната услуга, чрез
мобилен телефонен № *, с тарифен план „***“, била договорена месечна абонаментна
такса в размер на 3,20 лева без ДДС с включена отстъпка /без отстъпката в размер на
7,00 лева без ДДС/; че за пакет мобилен интернет 10 GB на максимална скорост била
договорена МАТ 6,00 лева без ДДС, с включена отстъпка /без отстъпката в размер на
9,00 лева без ДДС/; че за пакет Business Travel Unlimited била договорена абонаментна
такса в размер на 3,99 лева. Установява се също, че новият тарифен план е влязъл в
сила, считано от 20.12.2021 г., до който момент се е прилагал старият тарифен план по
Договор № *** за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен
телефонен номер *. Тук следва да се посочи и обстоятелството, че от събрания в
производството доказателствен материал, в това число приобщеното към
доказателствата по делото Приложение А към фактура № */10.01.2022 г., за мобилна
услуга № *, с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., се установява по
делото, че за процесния период от страна на ищеца не са ползвани, респективно и
8
начислявани от ответника, други услуги, извън тези включени в тарифните му планове.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователно
твърдението на ищеца, че в процесната фактура № */10.01.2022 г., за мобилна услуга
№ *, с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., са фактурирани суми за
услуги, които не били поискани от клиента и които не били реално предоставени за
ползване.
Напротив, от събрания по делото доказателствен материал се установява, че
услугите, за които е издадена фактурата, са надлежно поискани от клиента/абонат и
своевременно предоставени за ползване на последния от страна на ответното
дружество.
Тук, обаче, следва да бъде изследван въпросът какви суми и на какво основание
е начислил ответникът с процесната фактура № */10.01.2022 г., респективно, дали
същите суми са правилно начислени, като се направи съпоставка между уговорените
между страните по процесния договор условия, касаещи процесния период.
Между страните не е спорно, установява се от събраните в производството
доказателства и се признава изрично от ищеца, че фактура № */10.01.2022 г., за
мобилна услуга № * касае начислени абонаментни такси и стойност на потребление на
услуги, съгласно подписаното между страните Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към
Договор № *** за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен
телефонен номер * и уговорените със същото приложение условия, съгласно които за
ползваната услуга, чрез мобилен телефонен № *, с тарифен план „***“, била
договорена месечна абонаментна такса в размер на 3,20 лева без ДДС с включена
отстъпка /без отстъпката в размер на 7,00 лева без ДДС/; че за пакет мобилен интернет
10 GB на максимална скорост била договорена МАТ 6,00 лева без ДДС, с включена
отстъпка /без отстъпката в размер на 9,00 лева без ДДС/; че за пакет Business Travel
Unlimited била договорена абонаментна такса в размер на 3,99 лева.
Между страните не е спорно, установява се от събраните в производството
доказателства и се признава изрично от ищеца, че съгласно чл. 22.2 на Раздел IV от ОУ
на а ЕАД и Раздел V, 2 т.2.1 от Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор № *** за
ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер
*, месечните абонаментни такси /включително процесните, начислени във фактура №
*/10.01.2022 г., за мобилна услуга № */ се предплащат от абонатите на съответната
мрежа ежемесечно, съгласно уговореното в договора и/или съответните приложения
към него.
Видно от доказателствата по делото, ответното дружество е начислило в
процесната фактура № */10.01.2022 г., касаеща мобилна услуга № *, с период на
фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. суми, както следва: 1/ месечна абонаментна
такса - „***“ за период 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г. на стойност от 2,80 лева без ДДС
9
/от стойността на МАТ за тарифния план - 7,00 лева е приспадната отстъпка от 4,20
лева без ДДС/; 2/ месечна такса за пакет „Add-on mobile internet 10 GB at maximum
speed“ за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 в размер на 4,00 лева без ДДС; 3/ месечна
такса за пакет „Add-on mobile internet 10 GB at maximum speed“ за периода 28.12.2021
г. – 27.01.2022 на стойност от 4,50 лева без ДДС /от стойността на таксата за пакета –
15,00 лева, е приспадната отстъпка от 10,50 лева без ДДС/; 4/ абонаментна такса за
пакет Business Travel Unlimited на стойност от 3,99 лева; 5/ стойност на потребление на
услуга „Плюс 250 MB мобилен интернет на максимална скорост за периода 20.12.2021
г. – 27.12.2021 г. на стойност от 0,11 лева без ДДС /от стойността на таксата за пакета –
0,27 лева е приспадната отстъпка от 0,16 лева без ДДС/; 6/ стойност на потребление на
услуга „Плюс 250 MB мобилен интернет на максимална скорост за периода 28.12.2021
г. – 27.01.2022 г. на стойност от 0,40 лева без ДДС /от стойността на таксата за пакета –
1,00 лева е приспадната отстъпка от 0,60 лева без ДДС/.
Както се посочи по-горе, между страните не е спорно, установява се от
събраните в производството доказателства и се признава изрично от ищеца, че
съгласно чл. 22.2 на Раздел IV от ОУ на а ЕАД и Раздел V, 2 т.2.1 от Приложение № 1
от 03.12.2021 г. към Договор № *** за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги чрез мобилен телефонен номер *, месечните абонаментни такси /включително
процесните, начислени във фактура № */10.01.2022 г., за мобилна услуга № */ се
предплащат от абонатите на съответната мрежа ежемесечно, съгласно уговореното в
договора и/или съответните приложения към него.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки действащите през процесния период
тарифни планове и дължимите за тях и за ползваните услуги суми, следва да изследва,
какви са действително дължимите от абоната суми, във връзка с процесния договор за
електронни съобщителни услуги, при съобразяване уговорките между страните,
обективирани в приложенията към процесния договор, касаещи тарифния план,
действал през процесния период.
Установи се по делото, че за процесния период, по Договор № ***, ведно с
приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилен телефонен номер *, от клиента/абоната е избран тарифен план „***“ с
допълнителен пакет „Add-on mobile internet 10 GB at maximum speed“ и допълнителен
пакет „Business Travel Unlimited“, действал считано от 20.12.2021 г., а именно съгласно
уговореното в представеното по делото Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор
№ ***, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *, като към този момент за
използвания от абоната тарифен план месечната абонаментна такса била в размер на
7,00 лева без ДДС, а с приложена отстъпка /какъвто е настоящия случай/ - 3,20 лева
без ДДС. Установява се още, че за допълнителен пакет „Add-on mobile internet 10 GB
at maximum speed“ стандартната месечна абонаментна такса била в размер на 9,00 лева
10
без ДДС, а с приложена отстъпка /какъвто е настоящия случай/ - 6,00 лева без ДДС,
както и че за пакет Business Travel Unlimited била договорена абонаментна такса в
размер на 3,99 лева.
Следователно се установява в производството дължимостта на: 1/ месечна
абонаментна такса „***“ на стойност от 2,80 лева без ДДС за периода 28.12.2021 г. –
27.01.2022 г. /начислена в процесната фактура на основание чл. 22.2 на Раздел IV от
ОУ на а ЕАД и Раздел V, 2 т.2.1 от Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор №
*** за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен
номер *, съгласно които месечните абонаментни такси, включително процесните,
начислени във фактура № */10.01.2022 г., за мобилна услуга № *, се предплащат от
абонатите на съответната мрежа ежемесечно, съгласно уговореното в договора и/или
съответните приложения към него/; 2/ месечна абонаментна такса за пакет „Add-on
mobile internet 10 GB at maximum speed“ на стойност от 4,50 лева без ДДС за периода
28.12.2021 г. – 27.01.2022 г. /начислена в процесната фактура на основание чл. 22.2 на
Раздел IV от ОУ на а ЕАД и Раздел V, 2 т.2.1 от Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към
Договор № *** за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен
телефонен номер *, съгласно които месечните абонаментни такси, включително
процесните, начислени във фактура № */10.01.2022 г., за мобилна услуга № *, се
предплащат от абонатите на съответната мрежа ежемесечно, съгласно уговореното в
договора и/или съответните приложения към него/; 3/ абонаментна такса за пакет
Business Travel Unlimited на стойност от 3,99 лева /начислена в процесната фактура на
основание чл. 22.2 на Раздел IV от ОУ на а ЕАД и Раздел V, 2 т.2.1 от Приложение № 1
от 03.12.2021 г. към Договор № *** за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги чрез мобилен телефонен номер *, съгласно които месечните абонаментни
такси, включително процесните, начислени във фактура № */10.01.2022 г., за мобилна
услуга № *, се предплащат от абонатите на съответната мрежа ежемесечно, съгласно
уговореното в договора и/или съответните приложения към него/.
Видно от процесната фактура, в същата са начислени и такси по актуалния
тарифен план /съгласно подписаното Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор №
***, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги чрез мобилен телефонен номер */, за 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г., като
настоящият съдебен състав намира, че за така посочения период от ищеца – абонат са
били дължими суми /пропорционално на времето, за което са ползвани услугите и
обстоятелството, че същите са ползвани само за период от осем дни в периода
20.12.2021 г. – 27.12.2021 г./, както следва: 1/ месечна такса за пакет „Add-on mobile
internet 10 GB at maximum speed“ на стойност от 1,60 лева без ДДС /за допълнителен
пакет „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed“ стандартната месечна
абонаментна такса била в размер на 9,00 лева без ДДС, а с приложена отстъпка,
какъвто е настоящия случай, 6,00 лева без ДДС, от което следва, че пропорционално за
11
периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. е била дължима сума в размер на 1,60 лева/.
В производството се установи дължимостта, респективно правилно начисляване
от ответника и на суми, представляващи стойност на потребление на услуга „Плюс
250 MB мобилен интернет на максимална скорост“ за периода 20.12.2021 г. –
27.12.2021 г. на стойност от 0,11 лева без ДДС и за периода 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г.
на стойност от 0,40 лева без ДДС, както и на сумата от 0,15 лева – за използвани
SMS-и извън уговореното ползване по тарифния план и на сумата от 1,00 лева,
представляваща задължение към трети за правоотношението страни /извършено
дарение на сума в размер на 1,00 лев/.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че действително дължимите
от абоната суми, във връзка с процесния договор за електронни съобщителни услуги,
при съобразяване уговорките между страните, обективирани в приложенията към
процесния договор, касаещи тарифния план за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *, действал през процесния
период, са в общ размер от 14,55 лева без ДДС или 17,46 с включен ДДС /като в тази
сума е включено и задължението към трети лица за правоотношението, установено от
доказателствата по делото, в размер на 1,00 лева/.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че във връзка
с Договор № ***, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № * и № **, ответното
дружество е издало фактура № */10.01.2022 г., за сума, припадаща се на ползваните
процесни мобилни услуги чрез мобилни телефонни номера № * и № **, както и че
сумата по фактура № */10.01.2022 г., издадена във връзка с ползваните от клиента по
Договор № ***, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № * и № **, електронни
съобщителни услуги, през процесния период, е била заплатена, включително сумите
към трети лица за правоотношението, както и сумата от 1,60 лева /с вкл. ДДС или 1,34
лева без ДДС/, която е предмет на предявения за разглеждане в настоящото
производство иск.
Възражението на ответника, че процесната сума е заплатена в брой в магазин на
„а“ ЕАД от трето за производството лице, в качеството му на ползвател на услугата, а
не от „м“ ЕООД, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Видно от
всички събрани по делото доказателства, задължено лице по процесната фактура, а и
по процесното правоотношение с ответното дружество е именно ищецът м ЕООД.
Следователно именно последното дължи и плащане на начислените суми по
процесната фактура. Дори плащането да е извършено от трето за производството лице,
то същото е използвано за погасяване на задълженията на м ЕООД към ответника. Без
значение за настоящото производство е какви биха били отношенията между едно
12
такова евентуално трето лице и ищцовото дружество, но безспорно е, че задължено
лице по процесната фактура е именно ответника, както и че именно от негово име са
заплатени сумите по същата фактура.
Ответникът не доказа наличие на основание за задържане платената от
ответника сума по фактура № */10.01.2022 г., касаеща ползваните от ищеца електронни
съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № * и № ** за разликата над
сумата от 35,92 лева без ДДС до начислената от ответника и платена от ищеца сума от
37,48 лева без ДДС /за ползваните от ищеца електронни съобщителни услуги чрез
мобилен телефонен номер № *, само в частта за сумите дължими по договора и без
задълженията към третите за производството лица, ищецът не доказа основание за
задържане на платена по процесната фактура сума, касаеща потребените услуги чрез
мобилен телефонен номер № * за разликата над 13,55 лева до начислената и събрана
от ответника сума в размер на 14,53 лева; за ползваните от ищеца електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер № **, само в частта за сумите
дължими по договора и без задълженията към третите за производството лица, ищецът
не доказа основание за задържане на платена по процесната фактура сума, касаеща
потребените услуги чрез мобилен телефонен номер № ** за разликата над 7,38 лева
до начислената и събрана от ответника сума в размер на 7,96 лева/.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
Върху главницата, следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда /11.11.2024 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС има ищецът.
От страна на ищецът своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, а именно за заплатена държавна такса в размер
на 50,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
От името на ответното дружество е релевирано възражение с правно основание
чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият съдебен състав намира за основателно.
Действително по делото са представени доказателства за извършването на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева /с оглед
отбелязването в договор за правна защита и съдействие, сключен между „м“ ЕООД и
адвокат К. Т. от 27.12.2024 и разрешенията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, но
същевременно от страна на адвокат Т. са извършени единствено процесуални действия
по депозиране на молба за разглеждане на делото, в насроченото открито съдебно
13
заседание, в отсъствие на процесуален представител на ищеца и е изразено становище
по депозирания от името на ответника отговор на исковата молба. Исковата молба е
депозирана от името на ищцовото дружество, чрез управителя на същото.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива
2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна,
освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24
изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че
предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във
всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на
случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да
гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната
уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на
възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора,
неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да
бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би
могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото
страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в
областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив,
да се отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени
дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до
крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България),
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника бъдат
присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
14
възнаграждение, съобразно извършената от адвоката работа по делото. В случая
защитата на ищеца в производството е осъществена в съществен обем с исковата
молба, подадена от управителя на дружеството.
Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Служебно известно е на съдебния състав, че само през 2024 г. от името на ищцовото
дружество против ответника са предявени над 400 иска за връщане на суми, получени
от ответника без основание във връзка със сключени договори за предоставяне и
ползване на електронни съобщителни услуги, като масово исковете са с материален
интерес под 10,00 лева, а мнозина от тях и с интерес под 1,00 лева.
От всичко изложено по-горе се налага извод, че разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, в полза на ищеца, следва да се присъдят в
минимален размер от 150,00 лева, който напълно отговаря на извършените от
процесуалния представител на ищеца процесуални действия, изчерпващи се с
депозиране на молба по хода на делото.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „а“ ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: *, следва да бъде осъдено да заплати в полза на „м“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 200,00 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д.
№ 67620/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „а“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: * да заплати
в полза на „м“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *, на основание
чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, сумата от 1,60 лева /с вкл. ДДС или 1,34 лева без ДДС/,
представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № ***, ведно с
приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилни телефонни номера * и № **, която сума е част от сумата, за която е издадена
фактура № */10.01.2022 г. за мобилни услуги № * и № **, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
/11.11.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „а“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: * да заплати
в полза на „м“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 200,00 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 67620/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
15
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16