РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Перник, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720106481 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация"
ООД, в която се сочи, че в полза на дружеството е издадена Заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 2909/2024 г. на ПРС г. срещу Л. Л. Т., ЕГН:
********** и В. Л. А., ЕГН:********** и двамата от гр. Перник, ж.к. „Т.“, бл. **, вх. *, ет. *,
ап. **.
Ищецът посочва, че между него и ответниците било налице облигационно
правоотношение възникнало по повод на продажба на питейна вода, отвеждане и
пречистване на вода, което се било уреждало от общоизвестни ОУ на дружеството одобрени
от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване па водоснабдителните и
канализационните услуги (Наредба № 4 на МРРБ или Наредбата), за което била налице и
изрична молба от 27.08.2008г, подадена от В. К. за регистриране на водомер. Съгласно чл. 8
от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично
известни общи условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от съответен регулаторен
орган, създаден със закон. В изпълнение на изискванията на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата,
общите условия на ВиК ООД - гр. Перник били публикувани и влезли в сила. Съгласно тях
правоотношението между потребителя и ВиК оператора възниквало с присъединяване на
потребителя към водопроводната и канализационната мрежа на ВиК ООД-гр. Перник и
откриването на партида с абонатен номер. Партидата с абонатен номер ******* за
недвижим имот находящ се в гр. П*, ж.к. Т*, бл.**,вх.**,ет.*,ап.* била открита на името на
Л. Т. Я., ЕГН **********, който бил починал. При опит за връчване на покана на Л. Т. Я.,
ЕГН ********** чрез ЧСИ С. Б., per. № 753 на КЧСИ се установило, че лицето било
починало. Съгласно Констативен протокол от 26.03.2024г. на ЧСИ С. Б., рсг.№ 753 на КЧСИ,
било видно, че след направена справка в НБД „Население“ било установено, че лицето е
починало и наследници са синът му Л. Л. Т., ЕГН ********** и дъщеря му В. Л. А., ЕГН
**********.
След смъртта на Л. Т. Я., ЕГН ********** наследниците не били изпълнили
1
задължението си по чл. 62, ал. 1 от ОУ - не са били явили в 60-дневен срок във ВиК
дружеството, за да подадат съответното заявление за промяна на тигуляря на партидата.
Независимо от неизпълнението на това задължение задължени лица по така откритата
партида били Л. Л. Т. и В. Л. А., в качеството им на наследници на титуляра на партидата и
собственици на имота, който имот са придобили по наследство.
Предвид характера на ВиК услугите и публичността на Общите условия на ВиК
операторите можело да се направи обоснован извод, че ответниците били запознати с
обстоятелството, че всеки месец дължат погасяване на формираното към "ВиК" ООД
парично задължение за предоставените ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., ж.к.„Т.“, бл.
**, вх. *, ет. *, ап. **. Въпреки това, Л. Л. Т. и В. Л. А. не били заплащали предоставените
ВиК услуги на процесния имот.
При изложената фактическа обстановка, на 03.06.2024 г. ВиК ООД - гр. Перник
депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в
Районен съд - гр. Перник срещу ответниците за дължимите от тях суми. По подаденото
заявление било образувано ч.гр.д. №2909/2024г., X с-в, по описа на PC-Перник. По делото
била издадена Заповед за изпълнение срещу длъжниците за непогасените задължения по
процесната партида, описани по-горе. Вземанията били претендирани от длъжниците в
условията на разделна отговорност, предвид качеството им на наследници на титуляря на
партидата, катоот всеки един наследник се претендирали сумите за главници и лихви за
отчетния период, съответстващи на наследствената му квота – 1/2. Ведно с законна лихва
върху главниците от датата на заявлението до окончателното плащане. След връчване на
Заповедта всеки от длъжниците бил подал възражение по чл. 414 от ГПК. И двамата
правили възражения за изтекла погасителна давност. В резултат на възраженията на
14.10.2024г. били получили разпореждане с основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид
направените правопогасяващи възражения за изтекла погасителна давност, с настоящата
искова молба сезират съда с искане да се установи дължимостта единствено на онази част от
претендираните в заповедното производство задължения, които не са погасени по давност. В
случая ищецът взема предвид правопогасяващото възражение на длъжниците в заповедното
производство и е сезирал съда с искане да установи дължимостта само на онази част от
вземанията по Заповедта, по отношение на която не бил изтекъл три годишният давностен
срок.
Предявяват установителен иск за част от вземането по Заповедта, като ищецът се
позовава на съдебна практика в този смисъл. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на
ВиК оператора потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Падежът на всяка една
фактура е 30 дни след нейното издаване, съответно давностният срок започвал да тече 30
дни след издаването й. Неплатените задължения били описани подробно в Справка-
извлечение № 18878 и Справка-извлечение № 20861. Заявлението по чл. 410 ГПК било
депозирано на 03.06.2024 г. С подаването па заявлението бил прекъснат 3-годишният
давностен срок и всички фактури след фактура № ********** от 06.04.2021г. не били
погасени по давност.
С оглед на изложеното претендира главница в общ размер на 152,46 лв.,
представляваща сбор от сумата от 61,23 лв. - главница за отчетен период от 22.03.2021 г. до
16.12.2021 г. и сумата от 91,23 лв.-главница за отчетен период от 16.12.2021 г. до 25.03.2024
г., дължима разделно от длъжниците, както следва:
Л. Л. Т., ЕГН: ********** - 76,23 лв.
В. Л. А., ЕГН: ********** - 76,23 лв.
Ведно със законната лихва от датата на Заявлението до окончателното плащане и
лихва в общ размер на 20,55 лв., представляваща сбор от сумата от 2,81 лв. - лихва върху
главницата от 61,23 лв., за периода от 11.06.2020 г. до 15.03.2022 г. и сумата от 17,74 лв. -
лихва върху главницата от 91,23 лв., за периода от 15.03.2022 г. до 14.05.2024 г., дължима
разделно от длъжниците, както следва:
2
- Л. Л. Т., ЕГН: ********** - 10,27 лв.
- В. Л. А., ЕГН: **********- 10,27 лв.
Описаните задължения били начислени с общо 13 броя фактури, които представят в
настоящото производство. Към настоящия момент погасяване на задължението по
издадената заповед за изпълнение не било осъществено. Не било и налице основание, на
което задължението на ответниците да било отпаднало изцяло. Неизпълнението от страна на
длъжниците и разпореждането на съда, обуславяли правния интерес на ищцовото дружество
от предявяване на настоящата искова молба за установяване на съществуване на вземането
му по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Предвид изложеното по-горе, между страните била налице валидна облигационна
връзка, по силата на която ответниците били Клиенти на ВиК ООД гр. Перник и задължени
лица за плащане на предоставените ВиК услуги на процесния имот.
Ответниците били единствени наследници на Л. Т. Я., ЕГН: ********** (починал),
поради което същите били наследили задълженията по партидата и били придобили
собствеността върху водоснабдявания имот по силата па универсалното правоприемство.
Никой от наследниците не бил предприел действия за смяна на титуляря на партидата.
Поради това същите били задължени за плащане на ВиК услугите предоставяни по партида с
абонатен номер *******.
Ищцовото дружество било предоставяло услуги за процесния имот при общоизвестни
условия, обективирани в Общи условия на ВиК оператора, които били представили още в
заповедното производство, но прилагат и към настоящото. Общите условия били одобрени с
Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. па ДКЕВР, на 21.08.2014 г. и били оповестени съгласно чл. 8,
ал. 2 НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г., респективно били влезли в сила. Твърдят, че
ответниците били задължени лица като предоставянето и заплащането на тези услуги се
извършвало по силата на Общите правила на ВиК ООД - гр. Перник, срещу които условия
във ВиК оператора нямало регистрирани възражения и/или предложения от ответниците или
техния наследодател за уреждане на отношенията между страните при различни условия.
Заявяват, че ВиК операторът бил изпълнил задължението си за доставяне на ВиК услуги, а
потребителят бил в неизпълнение на задължението си за тяхното заплащане. Съгласно чл.
33, ал. 1 от Общите условия, водоснабдителното дружество издавало ежемесечни фактури
при наличие на консумация. Видно от представените фактури и карнетите на инкасатора,
водени редовно за водоснабдявания имот, в процесния период ВиК операторът бил
предоставил ВиК услуги. Във всяка една от приложените към настоящата молба фактури
бил посочен отчетния период, за който се издавала съответната фактура и отчетените
показания на потреблението.
Същата информация се била съдържа и в карнетите на инкасатора за процесния имот
и в електронните карнети, в Справките-Извлечения, в справката за консумация на абонат. За
доказване размера на задълженията на потребителя, представят 13 бр. фактури, издадени от
ВиК операторът за отчетните периода, като във фактурите били посочени показанията за
консумацията, отчетният период и съответната дължима сума. От Справките - извлечения се
виждал и общият размер на задължението, разбит по пера - главница и лихва. Размерът на
претендираната главница отговарял на измерените и отчетени показания на имота, вписани
в карнетите.
По отношение на цените за предоставяните ВиК услуги от ВиК ООД - гр. Перник,
същите се утвърждавали от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и
задължително се публикували, както на страницата на съответния ВиК оператор, така и в
един централен и един местен всекидневник. Ноторен факт било, че последното било
изпълнено от ищцовото дружество. Също така, в Общите условия била предвидена
възможност за потребителя, в случай че възразява срещу определената дължима сума,
респективно показанията въз основа на които е формирана тя, да направи писмено
възражение срещу съответната фактура в 30-дневния срок за плащане на задължението
(чл.34, ал. 1 от Общите условия). Всички тези права и задължения били подробно описани в
3
Общите условия на ищеца, от което можело да се съди по безспорен начин, че потребителят
бил наясно с тях. При ищеца нямало данни каквито и да било възражения да са били
правени от ответника. Що се отнася за претендираната от ищеца законна лихва върху
просрочените задължения, то същата се дължала на ВиК оператора по силата на изричното
правило на чл. 44 от Общите условия. Съгласно цитираната клауза от Общите условия, при
неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят
дължал на водоснабдителното дружество законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до окончателното плащане.
Оспорват възражението на ответниците за изтекла погасителна давност на
претендираните вземания като неоснователно.
В настоящото производство заявяват, че претендират единствено задълженията по 13
броя фактури, които не били погасени по давност. Първата от тях била издадена на
10.05.2021 г., а последната 10.04.2023 г. Съгласно чл.ЗЗ, ал. 2 от Общите условия (ОУ)
потребителите били длъжни да плащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране - това условие имало отношение към
изискуемостта на задължението и съответно към началния момент, от който тече
погасителната давност за това вземане. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
било депозирано на 03.06.2024 г. - с това действие била прекъсна давността на задължението
по първата претендирана в настоящото производство фактура (най-старата), която била с
падеж 11.06.2021 г., а от там и на всички издадени след нея.
Молят съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че
ответниците дължат на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И KAНАЛИЗАЦИЯ" ООД гр. Перник, ЕИК:
*********, следните суми: главница в общ размер на 152,46 лв., представляваща сбор от
сумата от 61,23 лв. - главница за отчетен период от 22.03.2021 г. до 16.12.2021 г. и сумата от
91,23 лв. - главница за отчетен период от 16.12.2021 г. до 25.03.2024 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението до окончателното плащане и лихва в общ размер на 20,55 лв.,
представляваща сбор от сумата от 2,81 лв. - лихва върху главницата от 61,23 лв., за периода
от 11.06.2020 г. до 15.03.2022 г. и сумата от 17,74 лв. - лихва върху главницата от 91,23 лв., за
периода от 15.03.2022 г. до 14.05.2024 г., дължими в условията на разделна отговорност,
както следва:
От ответника Л. Л. Т., ЕГН: ********** се претендира главница в общ размер на
76,23 лева, ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане и
лихва в размер 10,27 лева.
От ответника В. Л. А., ЕГН: ********** се претендира главница в общ размер на
76,23 лева, ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане и
лихва в размер 10,27 лева.
Претендират сторените разноски в исковото и в заповедното производство от всеки
един от двамата ответници в условие на разделност.
Ответниците са депозирали отговор на исковата молба в срок. Оспорват исковете като
неоснователни. Оспорват наличието на договорни отношения между страните за процесния
период относно доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на претендираната от
ищеца стойност. Отричат да са били потребители на В и К услуги, тъй като не били нито
собственици нито ползватели на процесния имот за процесния период по см. на пар. 1 от ДР
на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 на МРРБ. Правят възражение за изтекла в тяхна полза кратка тригодишна
погасителна давност по отношение на вземането на ищеца за главницата и мораторната
лихва и се позовават на ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ВКС. Оспорват обема на
доставената услуга и начина, по който е било отчетено потреблението. Твърди, че не били
отчетени показанията на водомера по надлежния ред предвиден в ОУ на ищцовото
дружество. Оспорва представеното извлечение от счетоводните книги на дружество, тъй
като не било счетоводен документ по см. на чл. 6 от Закона за счетоводството, а бил частен
документ удостоверяващ изгодни за неговия издател факти, поради което не се бил ползвал с
4
доказателствена сила. В този смисъл се позовава на съдебна практика.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
сторените по делото разноски.
В о.с.з. ищцовото дружество не изпраща представител. В деловодството на съда е
депозирано становище на 19.03.2025 г. от процесуалния представител по пълномощие на
дружеството, с което се прави на основание чл. 214 ГПК изменение на размера на
предявения иск спрямо ответницата В. Л. А. съобразно извършения отказ от наследство от
страна на същата в хода на настоящото производство. Съдът уважава молба и изменя иска
спрямо ответницата В. Л. А., като се счита за сезиран с главен иск в размер на 19,06 лв.,
относно главница и акцесорен иск относно мораторна лихва в размер на 2,57 лв., съобразно
претендираната от ищеца 1/8 ид.ч. от тази ответница от задълженията за процесния имот за
процесния период, тъй като счита че след извършения отказ от наследство в хода на
настоящия процес ответница е съсобственик на 1/8 ид.ч,. а ответникът Л. Л. Т. е
съсобственик на 6/8 ид.ч. от имота.
В о.с.з. ответниците не се явяват и не се представляват. Депозирано е становище от
техния процесуален представител по пълномощие в деловодството на съда на 17.03.2025 г.,
с което се моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и да им бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на
издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на
която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на
това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение през процесния период по договор за продажба
(доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че ответниците
са/или били собственици или носители на вещно право на ползване на процесния
водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи
условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период реално е доставял В
и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до
водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната стойност, респ. на
компонентите, включени в нея.
По акцесорния иск за обезщетение за забава е необхоД. да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните вземания са погасени. По конкретното защитно възражение, че вземането е
погасено по давност, същият не носи доказателствена тежест, тъй като отговорът на този
5
въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от
Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необхоД. изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите
следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и
канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при
неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в
забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необхоД.
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и
факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници на Е. Р. Я.а, същата е
починала на 30.09.2004 г. и е оставила за свои наследници съпруга си Л. Т. Я. и трите си
деца И. Е. К., която не е дъщеря на Л. Т. Я. и Л. Л. Т. и В. Л. А., като по отношение на
недвижимите имоти придобити по време на брака и съставляващи СИО, какъвто е и
процесният имот съпругът й е наследил 5/8 ид.ч./1/2 или неговия дял от имота +1/8 или
наследствената квота от наследството на съпругата му е равно на 5/8/, а всяко едно от трите
й деца по 1/8 ид.ч./1/2*1/4/, тъй като съпруг и децата наследяват по равно починалия
родител и съпруг. По отношение на тази 1/8 ид.ч. от процесния имот придобита по
наследство от починалата й майка Е. Р. Я.а ответницата В. Л. А. не е заявила отказ от
наследство и такъв не е вписан в особената книга на ПРС за приемане и отказ от наследство.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на Л. Т. Я., същият е
починал на 24.04.2020 г. и е оставил за свои наследници двете си деца и ответници в
настоящото производство-Л. Л. Т. и В. Л. А., която се е отказала от неговото наследство,
като отказът й е бил вписан в особената книга на ПРС за приемане и отказ от наследство под
№ 206 на 05.08.2024 г. в хода настоящото производство. След нейния отказ от наследството
на баща й ответник Л. Л. Т. е наследил изцяло притежаваните от неговия баща Л. Т. Я. 5/8
ид.ч. от процесния имот или общо е станал собственик на 6/8 ид.ч. от процесния имот
/1/8+5/8 е равно на 6/8/., което е повече от претендираната от ищеца от този ответник ½ ид.ч.
от правото на собственост върху процесния имот.
Съдът приема, че процесният имот е бил придобит от родителите на двамата
ответници по време на техния брак и е съставлявал СИО по следните съображения:
Видно от представената и приета като писмено доказателство - декларация по чл. 14
ЗМДТ от 21.04.1998 г., наследодателят на ответниците Л. Т. Я. е декларирал на за целите на
данъчното облагане, че е собственик на процесния имот заедно със своята съпруга Е. Р. Я.а.
Декларацията по чл. 14 ЗМДТ (а и всяка друга) има характер на подписан (което не се
6
оспорва) от наследодателя на ответниците частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ
се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на
волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало документа.
Същевременно, в настоящото производство има значението и на извънсъдебно признание –
твърдение за неизгоден факт и материална доказателствена сила относно декларирания факт
(тъй като за неистинността на декларираните обстоятелства , деклараторът носи наказателна
отговорност), а именно, че наследодателят на ответниците е собственик на апартамента,
заедно с неговата съпруга, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в
процеса (така решение №143/08.02.2017г. по гр.д.№1693/2016г. на Второ ГО на ВКС). Видно
от представените удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ и
справка към същото по отношение на всеки един от двамата ответници последните са
декларирали, че са собственици на процесния имот.
Тези обективни данни дават основание на съда да приеме, че в конкретния случай
ответниците са пасивно материално легитимирани по отношение на предявените искове, но
до размер на 1/8 от исковата претенция, по отношение на ответника В. Л. А. и до размера
на 6/8 ид.ч. или до размера на претендираната с исковота молба ½ ид.ч. по отношение на
ответника Л. Л. Т.. Липсват данни, а и твърдения да са настъпили промени в квотата от
собствеността, притежавана от наследодателите на ответниците. Конкретното възражение
на ответника за недоказаност на твърдяната облигационна връзка съдът намира за
неоснователно по изложените съображения.
Относно размера, съдът кредитира (неоспорената от страните) приетата по делото ССЕ.
Вещото лице при справка в счетоводството на ищеца е установило, че за процесния период
от 22.03.2021 г. до 25.03.2023 г. по норматив е начислено потребление в общ размер на
62,711 куб.м. вода, от които индивидуалния водомер е отчел потребление от 58 куб.м., а
общия водомер е отчел потребление от 4,711 куб.м. Отчитането и разпределянето на
количествата питейна вода, отведени и пречистени води за партида с абонатен номер №
******* за периода от 22.03.2021 г. до 16.12.2021 г. и за периода от 16.12.2021 г. до
25.03.2024 г. са извършвани на база отчетни данни от показанията на водомерите, подавани
от инкасатора на района, както и по показанията от общия водомер. Стойността на
предоставените от ВиК операторът услуги за недвижим имот, находящ се на адрес: гр. П.,
ул. "С.", бл. *, вх. *, ет. *, an. * за абонатен номер 1150*** за периода 22.03.2021 г. до
16.12.2021 г. е 61,23 лв. (шестдесет и един лева и 23 стотинки). За периода от 16.12.2021 г. до
25.03.2023 г. е в размер на 91,23 лв. (деветдесет и един лева и 23 стотинки). Общо в размер
на 152,46 лв. (сто петдесет и два лева и 46 стотинки). Размерът на неплатените
задължения по партидата с абонатен номер ******* е 152,46 лв. (сто петдесет и два лева и
46 стотинки). Пропорционалната част от ½ от това задължение е 76,23 лв. (седемдесет и
шест лева и 23 стотинки). Размерът на законната лихва за забава върху дължимите и
непогасени задължения на ответника към ищеца за периода:
от 11.06.2021 г. до 15.03.2022 г. е 2,81 лв.
от 15.03.2022 г. до 14.05.2024 г. е 17,74 лв.
Общо периода от 11.06.2021 г. до 15.03.2022 г. и за периода от 15.03.2022 г. до 14.05.2024 г.
размерът на законната лихва за забава е 20,55 лв. (двадесет лева и 55 стотинки).
Пропорционалната част от 1/2 от това задължение е 10,27 лв.
С отговора е въведено възражение за погасяване на исковото притезание по давност. В
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС са
дадени задължителни за съдилищата разяснения, съгласно които с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. При
липса на легална дефиниция, върховните съдии разясняват, че „периодично” е това плащане,
което не е еднократно, не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими
вещи, неговото задължение е за повтарящо се изпълнение, като тези множество престации
се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва
периодично.
7
При тези ясни насоки, настоящият състав приема, че вземанията за главница, предмет
на настоящото производство попадат в хипотезата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, а по отношение на
лихвата за забава това е безспорно.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа/изискуемостта им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на
съдебно претендиране на вземането.
С оглед на приложимото право и моментът на изискуемост по правилото на чл. 33,
ал. 2 от Общите условия, всички вземания по фактури за главница и лихва, с падеж
настъпили три години преди 04.06.2024 г. или с падеж преди 04.06.2021 г. са погасени по
давност. Това е така, защото тук посочената разпоредба определя изискуемостта на всяко
месечно вземане - деня, следващ изтичането на тридесет дена след издаване на фактура. В
този период задължението е изпълняемо - длъжникът може да изпълни, но не е длъжен да го
стори (арг. чл. 70, ал. 1 ЗЗД), т.е. вземането е възникнало, но то не е изискуемо по смисъла на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Изтичането на 30-дневния срок е относим и към изискуемостта и
изпадането в забава на длъжника, като се санкционира с начисляване на обезщетение за
забава.
При тези обективни данни и правни изводи, настоящият състав приема, че
процесните вземания за главница не са погасени по давност, тъй като падежът на най-рано
възникналото задължение това за периода от 22.03.2021 г. е настъпил на 10.06.2024 г., тъй
като фактурата е била издадена на 10.05.2021 г. и тридесет дневния срок е изтекъл на
10.06.2021 г. а заявлението, прекъсващо давността по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК, е
депозирано на 04.06.2021 г. преди да изтече тригодишната погасителна давност затова
задължение.
По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид
акцесорния му характер и правилото на чл. 119 ЗЗД, възникването на последното е
обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. При извода за
основателност на главната претенция, такава е и тази за обезщетение за забава по вече
изложените аргументи.
В приетата по делото ССЕ и допълнението, направено в съдебно заседание, вещото
лице е изчислило, че в тригодишния период, предхождащ заявлението за издаване на
заповед за изпълнение задължението за главница е 152,46 лева, а обезщетението за забава
върху тази сума е в размер на 20,55 лева. При правния извод, че ответникът Л. Л. Т. е
пасивно материално легитимиран по отношение на предявените искове, до размер на 1/2 от
исковата и непогасена по давност претенция, то главният иск следва да се уважи в
предявения общ размер от 76,23 лева, за периода от 22.03.2021 до 16.12.2021 г. и за периода
от 16.12.2021 г. до 25.03.2023 г. и за акцесорния следва да се уважи за сума в общ размер от
10,27 лева, съставляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
11.06.2021 г. до 15.03.2022 г. и от 15.03.2022 г. до 14.05.2024 г.
След допуснато от съда с протоколно определение от 19.03.2025 г. изменение на
размерите на предявените главен и акцесорен иск по отношение на ответницата В. Л. А.
съобразно притежаваната от нея 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот
след извършения от нея в хода на процеса на 05.08.2024 г. отказ от наследство на починалия
й наследодател Л. Т. Я. извършено по реда на чл. 214 ГПК същите следва да бъдат уважени в
пълен размер, като ответницата В. Л. А. бъде признато за установено, че дължи на ищцовото
дружество главница в общ размер на 19,06 лв. за периода от 22.03.2021 г. до 16.12.2021 г. и
от 16.12.2021 г. до 25.03.2023 г. и мораторна лихва в общ размер на 2,57 лв. за периода от
11.06.2021 г. до 15.03.2022 г. и от 15.03.2022 г. до 14.05.2024 г.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал.
8
1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер
на 775 лева, от които следва да му бъдат присъдени 775 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 505
лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответниците са претендирали разноски, но такива не им се дължат съобразно изхода
на спора. Ответницата В. Л. А. се отказала в хода на процеса на 05.08.2024 г. от
наследството на наследодателя й Л. Т. Я., поради което следва да понесе отговорността за
сторените от ищеца разноски в пълния претендиран размер.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Л. Л. Т., ЕГН: **********, от гр. П., ж.к. „Т.“
№ **, вх. *, ет. *, ап. **съобразно притежаваната от него ½ ид.ч. от правото на собственост в
общ размер на сумата от 76,23 лева, съставляваща главница за ползване на услуга доставка
на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за недвижим имот с адрес: гр.
П., ж.к. „Т.“ №**, вх. *, ет. * ап. ** за периода от 22.03.2021 до 16.12.2021 г. и за периода от
16.12.2021 г. до 25.03.2023 г. ведно със законната лихва от датата на заявлението -04.06.2024
г. до окончателното плащане и сума в общ размер 10,27 лева съставляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за периода от 11.06.2021 г. до 15.03.2022 г. и от 15.03.2022 г. до
14.05.2024 г. за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2909/2024 г. на ПРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу В. Л. А., ЕГН: ********** от гр. П., ж.к. „Т.“ №
**, вх. *, ет. *, ап. ** съобразно притежаваната от нея 1/8 ид.ч. от правото на собственост за
сума в общ размер на 19,06 лв. съставляваща главница за ползване на услуга доставка на
питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за недвижим имот с адрес : гр. П.,
ж.к. „Т.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** за периода от 22.03.2021 г. до 16.12.2021 г. и от 16.12.2021
г. до 25.03.2023 г. ведно със законната лихва от датата на заявлението -04.06.2024 г. до
окончателното плащане и мораторна лихва в общ размер на 2,57 лв. за периода от 11.06.2021
г. до 15.03.2022 г. и от 15.03.2022 г. до 14.05.2024 г. /след допуснато изменение на размерите
на исковете с протоколно определение от 19.03.2025 г./за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2909/2024 г. на ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Л. А. и Л. Л. Т. да заплатят на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, сума в общ размер на 775,00 лева
разноски в настоящото и сумата от 505 лева, сторени разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9
10